№ 903
гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. И.
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501361 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена „Креди Йес“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.
„Лозарска“ № 12, представлявано от В.М.И., чрез пълномощника по делото
адвокат Н. Ш., против решение № 92 от 20.03.2023 г., постановено по гр.д. №
1212/2022 г., по описа на Районен съд-Асеновград, с което е признато за
установено в отношенията между страните В. С. И., ЕГН ********** и
„Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, че сключеният между тях договор за
паричен заем № 23382 от 08.03.2017 г. е недействителен, на основание чл. 22
от Закона за потребителския кредит и жалбоподателят е осъден да заплати
на В. С. И., ЕГН **********, сумата от сумата от 589.70 лева ,
представляваща получена без правно основание неустойка, поради
нищожност на договора за потребителски кредит № 23382/08.03.2017 г.,
предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за
учредяване на обезпечение, както и сумата от 250 лева - направени по
производството разноски,а на адвокат Е. Г. И., АК – Пловдив, личен №
**********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 600 лева -адвокатско
1
възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване
на ново по същество на правния спор, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия В. С. И., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото
адв.Е. И., с който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане
на направените пред въззивната инстанция разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, евентуален
иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК и
чл. 11, т. 9 от ЗПК и иск с правно основание чл.55 ЗЗД предявени от В. С. И.,
ЕГН ********** против „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********. Искането до
съда е да бъде прогласена нищожността на сключения между страните
договор за паричен заем № 23382 от 08.03.2017 г. В условията на
евентуалност, да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 8 от
договора, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи
материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи
договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на
чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит, както и да бъде осъдено ответното
търговско дружество да върне на ищеца сумата от 589.70 лева,
2
представляваща платена без основание неустойка по договора за периода от
11.07.2017 г. до 03.12.2021 г.
С обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че
между страните е бил сключен договор паричен заем № 23382 от
08.03.2017 г, по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД, ЕИК
********* е предоставил на ищеца В. С. И., ЕГН ********** , паричен
заем в размер на 1000 лв., както и че последният е заплатил по договора
на ответника сумата от 589,70 лева - неустойка. Приел е, че доводите на
ищеца за недействителност на договора са основателни на осн.чл.22 от
ЗПК, поради нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е
признал сключеният между страните договор за недействителен и осъдил
ответното търговско дружество да върне на ищеца платената по
недействителния договор неустойка в размер от 589,70 лева.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на
Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и
отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
В случая по делото няма спор, че между страните е бил сключен
договор паричен заем № 23382 от 08.03.2017 г., по който ответникът „Креди
Йес“ ООД, ЕИК ********* е предоставил на ищеца В. И. , ЕГН
**********, паричен заем в размер на 1000 лв., а заемополучателят е
заплати на заемодателя неустойка по договора в размер от 589,70 лева.
3
Видно от чл. 3, т.7 от договора за паричен заем ,че е уговорен фиксиран
месечен лихвен процент от 3.33 % , а в т.5 от същия договор годишен процент
на разходите по заема е 48.316 %. В чл. 3, т. 12 от договора е посочена общата
дължима сума от заемателя в размер на 1229.42 лв. В чл. 6 от договора е
уговорено задължение на заемателя да представи на заемодателя поне две от
посочените обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя, банкова
гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите
условия към договора за заем. Уговорен е срок от три дни за представяне на
обезпечение, съгласно посочените условия, в противен случай е уговорена
неустойка в чл. 8 от договора в размер на 894.58 лв. с начин на разсрочено
плащане, съгласно погасителен план към договора. Съгласно общите условия
към договора, поръчителството следва да бъде учредено от едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по
други договори за кредит, сключени от кредитора; не са кредитополучатели
по сключени и непогасени договори за кредит, сключени със кредитора;
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на
получавания от тях доход. Уговорената неустойка при неизпълнение на това
задължение в размер на сумата от 894.58 лв. се дължи разсрочено, на равни
части от по 74.55 лв., добавя се към всяка уговорена парична вноска по
договора, на падежа на погасителната вноска, като така месечната вноска
става от 102.45 лв. на 177 лв., а общата сума по договора от 1229.42 лв. на
2124 лв.
Съгласно заключението на ССчЕ – неоспорена от страните, в годишния
процент на разходите 48,316% от договора за паричен заем като разходи е
включен само месечния лихвен процент 3,33%.С включването на уговорената
в чл.8 от договора неустойка кредитът се оскъпява с 212,40 %, а годишният
процент на разходите би бил 383,96 %.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
4
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за
потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит. В случая процесният договор за заем
формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, доколкото в
него е налице посочване на годишен процент на разходите. Размерът на
същия, посочен в договора, обаче не съответства на действителния прилаган
ГПР по договора, съобразно поетите от потребителя задължения, доколкото в
него не са били включени разходите за заплащане на неустойка за
непредоставяне на обезпечение. За преценка на последното следва да
кредитира разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, според която ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая
уговорената в договора неустойката за непредоставяне на обезпечение не е
била включена в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането й са
пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби
на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, като същите са във финансовата
тежест на потребителя. Действително съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3,
т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не
се включват разходите , които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената
разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на
потребителя да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на
други задължения. Да се приеме обратното, означава да се допусне
възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от
5
ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите,
чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения,
различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да не се
включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице
именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да
предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението му, разходите за
която не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен
процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на
действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ
общите разходи по кредита. Тези уговорки са във вреда на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя,
поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от
Закона за защита на потребителите. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на
чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение при спазване на императивната норма на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
В аспекта на изложеното се налага извод, че посоченият в договора
годишен процент на разходите не съответства на действителния прилаган по
договора, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи
по кредита. След като действително прилаганият ГПР е различен от
посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от
потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно
действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването
за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя,
обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по
смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
По изложените съображения въззивният съд намира, че договорът не
отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за недействителен.
6
При това положение за ищеца, като кредитополучател, е възникнало
задължението да върне на ответника само действително получената сума
по договора в размер на 1000 лв. Тъй като той е заплатила по договора
сумата от 589,70 лв.- неустойка, то претенцията за нейното връщане от
търговското дружество, като недължимо платена е основателна и следва
да се уважи.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, и е уважил
предявените искове, районният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 400 лева -адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92 от 20.03.2023 г., постановено по гр.д.
№ 1212/2022 г., по описа на Районен съд-Асеновград, ІІ гр. с.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В.М.И., да
заплати на адвокат Е. Г. И., АК – Пловдив, личен № **********, с адрес гр.
Пловдив, ул. ***, сумата 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7