№ 591
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500383 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развира по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 266917 от 13.12.2021 г. постановено по гр.д. № 10169 по опис на СГС
за 2018 г., съдът е осъдил ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Черни връх № 51Д, да заплати на Д. И. А., ЕГН **********, от
гр.***, ул.*** № *, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата 175 310 лева, от които 5 310.00
лева - обезщетение за имуществени, и 170 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания; в резултат на увреди, получени при ПТП, станало на 28.07.2017 г. в гр.
Враца, причинени виновно от Т. Ц. Т., за управляваното от който МПС е била сключена
застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от
05.10.2017г. до окончателното плащане на задължението и е отхвърлил претенцията за
разликата над присъдената сума от 170 000 лева до претендираните 400 000 лева, като част
от иск за сумата от 500 000 лева.
Със същото решение, Д. И. А. е осъден да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Черни връх № 51Д разноски в
производството в размер на 278.05 лева, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, а ЗК АЕВ ИНС
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Черни връх е осъдено
да заплати на представляващото ищеца адвокатско дружество сумата от 5050.20 лева, на
основание чл. 38 от ЗА и чл. 78, ал.1 от ГПК, както и по сметка на САС сумата от 7 184.83
лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е влязло в законна сила в осъдителната част. Недоволен от решението в
частта, в която е отхвърлена претенцията за разликата над присъдените 170 000 лева,
представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди до пълния размер на
1
претенцията от 400 000 лева, предявен като част от общ размер от 500 000 лева е останал
ищеца. Сезирал е въззивния съд с въззивна жалба с вх. Рег. № 260375 от 05.01.2022г., в
която излага, че размера на присъденото обезщетение не е съответен на настъпилите
травматични увреждания и свързаните с тях болки, страдания, неудобства и развитието им.
Счита, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на чл.52 от ЗЗД и
необосновано, поради неизложени в цялост всички факти свързани с претърпените от ищеца
болки и страдания, като твърди, че продължава да ги търпи и към датата на приключване на
устните състезания при разглеждане на делото пред въззивния съд.
В писмен отговор ответната страна възразява срещу основателността на въззивната
жалба. Оспорва конкретните твърдения на ищеца за негативно развитие на травмите
получени в следствие на ПТП и поддържа становището, че всички получени травми са
отчетени при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Поддържа становището за
неговата правилност и обоснованост и моли за бъде потвърден в обжалваната
отхвърлителна част.
В съдебно заседание, страните поддържат писмените становища и обоснованите в тях
искания. Претендират разноски във въззивното производство, както следва – ищецът 9000
лева представляващи платено по договор от 06.09.2022г. адвокатско възнаграждение, а
ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съда следва да определи, на
основание чл. 25 от ЗПП.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият възизвен съд приема, че решението е валидно.
Същото е допустимо в обжалваната част, в която е отхвърлен осъдителен иск с
правно основание чл. 432 от КЗ за разликата над присъдената сума от 170 000 лема,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди до претендираните в
размер на 400 000 лева, предявени като част от общия размер на претенцията от 500 000
лева.
Относно неговата правилност и обоснованост в обжалваната част, настоящият
съд приема следното:
След постановяване на решение и влизането му в законна сила в частта, в която
искът е уважен, между страните не са спорни фактите от фактичесикя състав на
непозволеното увреждане, които се отнасят до деянието, негова противоправност, пряката
причинно следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както
и фактите които обосновават материално правната легитимация на ответника относно
имуществената отговорност, свързана с настъпилото застрахователно събитие. Накратко
безспорните факти са следните:
На 28.07.2017г. водачът на лек автомобил марка „Пежо”, д.к.№ ********, се е
движил по бул.“Мито Орозов“ в гр. Враца. На кръстовището с ул., ,Никола Вапцаров“ отнел
предимството на движещия се по главния път лек автомобил марка “БМВ”, модел “520И”, с
д.к. № ********, управляван от Т. Ц. Т.. От своя страна водачът Т. нарушил правилата за
движение по пътищата като се движил със скорост, несъобразена с конкретните условия и
със сигнализацията на пътя, следствие на което настъпил удар между двата леки
автомобила.
2
От удара са причинени телесни увреждания на ищеца Д. И. А., пътник в лекия
автомобил марка „Пежо”. След ПТП ищецът бил транспортиран в МБАЛ ,,Христо
Ботев“АД, гр.Враца в общо тежко съС.ие, бил изпаднал в тежък, травматичен шок, с
оплаквания от силни болки в дясната гръдна, половина, корема, дясната илиачна
област, таза, бил със засегнат и десен долен крайник, като се наблюдавала
невъзможност за движение.
При проведените изследвания, били установени травма на черния дроб и жлъчния
мехур с открита рана в корема; наличие на кръв, разкъсване на черния дроб;
хемоперитонеум; травматичен шок и множество фрактури.
По спешност е извършена операция - оперативно отваряне на коремната кухина
със почистване на коремната кухина, зашиване на разкъсванията на черния дроб и
поставени дренове във връзка с излива на кръв и въздух в нея.
След първоначално извършените действия на медицинските екипи ищецът останал в
критично общо съС.ие. Първите няколко дни след приема в болничното заведение се
намирал в реанимация поради тежките наранявания и настъпилите усложнения, бил му
поставен и катетър.
През целия си престой в болничното заведение ищецът приемал различни
медикаменти - водно-солеви разтвори, фраксипарин, квамател, дексаметазон, кръвоспиращи
средства, трифас, проведена е витаминотерапия и обезболяваща такава, наложило се
преливането на плазма и кръв.
След укрепване на общото здравословно съС.ие ищецът бил изписан от МБАЛ
,,Христо Ботев“АД, гр.Враца и насочен към специализирана травматологична клиника.
На 23.08.17 г. в болницата в гр. Плевен е направена операция: кръвна репозиция с
метална остеосинтеза на таза - репозиция на предна колона и стабилизация на задната
колона с помощта на три реконструктивни плаки.
От 21.02.18 г. до 23.02.18 г. е бил приет в МБАА „Хр. Ботев" Враца с диагноза:
дифузно гнойно възпаление на коремната стена, където е видяна и опипана
"подутина" , появила се в мястото на наложения преди месеци вътрекоремен дрен и
със суспектни данни от остатък от шевен материал.
В началото на м. август 2018 г. е опериран по повод чревна непроходимост-
фиксиране на чревните бримки и поставяне на платно.
С присъда по НОХД №257/2018г. по описа на Окръжен съд Враца, влазла в законна
сила на 21.05.2021г., водачът на л.а. БМВ 520И , с peг. № ******** - Т. Ц. Т. е признат за
виновен в това, че на 28.07.2017г. в гр.Враца, в нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП -
движение с превишена /103 км/ч/ спрямо разрешената - 40 км.ч., е реализирал ПТП с
извършващ маневра завой на ляво автомобил, в резултат от което е причинил смъртта на
едно лице и телесни увреждания на две лица, между които и ищецът - престъпление по
чл.343, ал.4, вр.ал.З, б.б, пр.1, вр.ал. 1, б.б от НК.
Установено е по делото и не се спори между страните, че ответното дружество е
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно участвалото
в процесното ПТП МПС с марка БМВ 520И , с per. № ********, валидна към датата на
настъпване на ПТП
3
В първоинстанционното производство е прието като доказателство заключение на
СМЕ, от което се установява, че в резултат от ПТП на пострадалия е причинена: съчетана
травма, изразяваща се в
-травматичен шок и закрита гръдна травма - счупване на ребра в дясна от 3-тодо 8-мо
включително и на 8- мо ляво,
-наличие на кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина;
-закрита коремна травма, множествени разкъсвания на черния дроб в областта на 3-
ти, 4-ти, 6-ти и 7-ми сегменти,
-наличие на кръв в коремната кухина;
- счупване на дясна хълбочна кост,
-счупване на дясна срамна кости;
-много фрагментно счупване на дясната ставна ямка на таза,
-счупване на счупване на напречния израстък на I-ви поясен прешлен;
Всички увреждания са в пряка причинно следствена връзка с противоправното
деянине.
Проведено е консервативно лечение /вливания, кръвоспиращи, обезболяващи,
витамини, антитромботична терапия, кръвопреливане/ и е бил поставен уретрарен катетър.
Вещото лице сочи, че разкъсването на черния дроб е довело до общо разстройство на
здравето, което е било опасно за живота на ищеца.
Счупванията на таза са довели до трайно затруднение движението на десния долен
крайник за срок не по-малък от 7-8 месеца, както и самостоятелното обслужване, като е
описано и скъсяване на десния долен крайник, измерено при прегледа на 1 см.
От освидетелстваното се установило наличие на сивкаво белезникави ръбци (белези
от проведени оперативни интервенции) - в дясно на гръдния кош от торакоцентеза; на
корема срединна горна лапоротомия 20 см. и под пъпа надясно 17 см. Два дрена в дясно -
горен 4 см. в диаметър и долен 3.8см.,а в ляво на корема с диаметър 3 см. и трите от
дренове. На дясно седалище дъгообразен ръбец 31 см.
Констатира е свиване на тазобедрената става, с около 20 градуса.
Болезнено отвеждането на крака навън в тази става.
Ограничение на движението изразяващо се в невъзможността да клекне, поради
болка в тазобедрената става.
В същото заключение, което е кредитирано от първоинстанциония съд е посочено,
че след получаване на уврежданията А. е изпитвал силни болки и страдания особено
интензивни в първите месеци. Причина за силната болка са били счупените ребра и таз,
както и че към 25.01.2018г. е бил в увредено общо съС.ие, като се придвижва много трудно
и болезнено с две помощни средства.
С решение на ТЕЛК № 503 от 25.01.18 г. на ищеца е определена 86 % трайно
намалена работоспособност , което сочи, че болките са били и в този период. Освен това е
имал - поради трудното придвижване, и затруднения в ежедневното си обслужване.
При освидетелстването, което е извършено в хода на съдебното дирене /почти две
години след противоправното деяние/ вещото лице е установило, ищецът се оплаква от
4
болка в таза в дясно. Не вдига тежести. При по-продължително ходене - 1.5 км. се налага да
седна и да почине. Изпитва силна болка при студ в таза в дясно, трудно раздвижва крайника.
По отношение корема има оплаквания при консумация на студени и горещи храни, както и
след бързо поемане на по-голямо количество крана. Получава болка и подуване. Белезите
имат траен, поС.ен характер и ще останат за цял живот.
От допълнително заключение, изготвено от вещо лице специалист по
„гасторентериология“ се установява, че вследствие на травматичните увреждания в
областта на корема е настъпила посттравматична патология, която е свързана със
сраствания в следствие на медицинските интервенции. Срастванията водят до фиксиране на
тъканите, което възпрепятства свободното движение на храната. Не е спорно и от
заключението, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява,
че усложненията са пряка последици от коремните операции, а те от своя страна са били
животоспасяващи след настъпилото ПТП. Затова съдът приема, че неразположенията, които
ищецът търпи и ще продължава да търпи са в пряка и непосредствена връзка с
противоправното деяние. Заключението е категорично, че никакво лечение не може да върне
здравословното съС.ие с изходното положение преди настъпване на ПТП и още, че
последващи операции не са препоръчителни. Обект на това изследване са били представени
епикризи от 16.09.2020 г. , 24.10.2020 г. и решение на ТЕЛК 5023 от 188/16.11.2020 г.
Във въззивното производство са събрани като доказателства епикризи издадени на
04.08.2022г., 25.08.2022г., 05.09.2022г., 27.01.2023г. и 22.02.2023г., всички за проведени
стационарни приеми в МБАЛ „Хр.Ботев“ гр. Враца по подов неразположения на
пострадялия. От тяхното съдържание се установява, че е приеман за лечение поради основно
две оплаквания - болки в корема и болки в дясното подбедрие. Страданията, констатирани
при приема на ищеца в медицинското заведение са свързани с тези области от неговото
тяло, които са били обект на увреждане в следствие на ПТП. Тези данни са били
прогнозирани и с приетите в първоинстанционното производство заключения, поради което
следва да бъдат взети предвид при постановяване на настоящото съдебно решение в
съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. От тези писмени доказателства се
установява и прогнозирания от вещите лица и твърдения от ищеца факт, че болките и
неразположенията свързани с травмите ще продължават, тъй като лечението, каквото и да е
било до момента и в бъдеще, не може да възстанови съС.ието в здравето от преди ПТП.
Следователно, съдът при определяне на размера на дължимото обезщетение следва да
отчете липсата на благоприятна перспектива на плоскостта на времевия период, в който
съдебното решение отчита релевантните факти.
Спорно между страните е дали размера на присъденото обезщетение съответства на
травматичните увреждания и на престъпените болки и страдания, които са продължили и
след постановяване на съдебното решение.
Претендираното обезщетение е в размер на 400 000 лева, част от претенция в размер
на 500 000 лева. Уважената част е в размер на 170 000 лева и при определяне на този
размер, съдът е взел предвид факта на необратимост в здравословното съС.ие на ищеца. С
пъроинстанционното решение са зачетени всички факти, които са били в причинна връзка с
деянието и съответната имуществена отговорност на застрахователя. Представените във
въззивното производство епикризи са само потвърждение на установената в
пъроинстнационното производство необратимост в съС.ието на ищеца от преди
катастрофата. Критериите, които обосновават правилното приложение на разпоредбата на
5
чл. 52 от ЗЗД са изследвани в пълнота от първоинстанционния съд. Оплакването, че съдът не
се е съобразил с конкретните икономически условия и горните граници на лимитите на
застрахователните обезщетения са неоснователни. Съдът определя размера на
обезщетенията по справедливост, като основните критерии за съответствие между
конкретната сума и справедливостта, не са конкретни икономически условия, а събраните
по делото доказателства и преценката за това, как осъществените факти от тези
доказателства са намерили отражение в живота на ищеца. Психиката на ищеца не е била
обект на изследване, защото такова не е поискано. От гласните доказателства, които са
обсъдени в тяхната цялост, се установяват предположимите негативни отражения в живота
на пострадалия и те са намерили отражение при определяне на размера на обезщетението.
Съдът е обсъдил освен нанесените травми, възрастта на пострадалия, размера на
минималните работни заплати, който е единствен нормативно определен критерий за
доходите на трудовия пазар в условията на пазарна икономика. Съдът е съобразил и
съдебната практика в нейната цялост, с което решението в отхвърлителната освен, че е
правилно е и обосновано.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266917 от 13.12.2021 г. постановено по гр.д. № 10169
по опис на СГС за 2018 г., в обжалваната част в която, съдът е ОТХВЪРЛИЛ осъдителна
претенция на обезщетение за нанесени неимуществени вреди настъпили в следствие на
ПТП, станало на 28.07.2017 г. в гр. Враца, на Д. И. А., ЕГН **********, от гр.***, ул.*** №
* против ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Черни връх № 51Д, за разликата над присъдените 170 000 лева до претендираните
400 000 лева, предявени като част от 500 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6