№ 2428
гр. Варна, 14.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100501026 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. П. К. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 601/26.02.2024 год.,
постановено по гр. дело № 313/2023 год. по описа на РС-Варна, с което е
отхвърлен предявения от въззивника П. П. К. срещу К. П. К. от гр. Варна иск
с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2553.56.1.88 по КККР на гр.
Варна, общ. Варна, обл. Варна, представляващ апартамент, находящ се в гр.
Варна, ул. Карамфил, бл. 13, вх. Е, ет. 5, ап. 88, с площ от 59, 54 кв. м., ведно
с принадлежщата му изба от 2, 20 кв. м., ведно с 0, 6798 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон.
Въззивникът твърди, че неправилно са определени квотите на страните в
съсобствеността върху имота, счита, че апартамента е съсобствен при равни
квоти между страните от по 1 / 2 ид. част. Дори и да се приеме, че квотите на
страните са различни, съответно- 1 / 4 ид. част за ищеца, настоящ въззивник и
3 / 4 ид. части за ответника – въззиваем, според приетото от съда, то
обжалваното решение не е съобразено с нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗС, според
която всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Това право на всеки от съсобствениците не
би могло да бъде отречено или ограничено с решение на собственика,
притежаващ повече от половината от съсобствеността, както неправилно е
приел първоинстанционният съд и на практика в нарушение на цитираната
норма е фаворизирал недопустимо единия от съсобствениците – ответника К.
1
П., притежаващ по-голяма квота от съсобствеността, признавайки му правото
да ползва еднолично съсобствената вещ имота, независимо, че въззивникът
упражнява фактическа власт върху същия имот от години и до настоящия
момент. Излага ище, че решението е в противоречие и с ТР № 3 / 2020 г. на
ОСГК на ВКС на РБ, според което при иск по чл. 108 ЗС, предявен от
съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен
недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението
върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил
фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил
владението на ищеца. Приетото от първоинстанционния съд, че
съсобственикът с по- голяма квота в съсобствеността върху вещта има повече
права и би могъл да завладее частта на другия съсобственик срещу което да
му заплаща обезщетение, е неправилно и не кореспондира както с нормата на
чл. 31, ал. 1 ЗС, така и с неприкосновеността на правото на собственост, което
Конституцията на РБългария гарантира на правните субекти в страната.
Оспорен е и изводът на съда относно възможността за обособяване на
самостоятелни дялове от апартамента, които да съответстват на правата на
двамата съсобственици, които да бъдат предоставени за ползване на всеки
един от тях, както и изводът, че разпределение на имота при общо ползване
на отделни помещения би могло да стане само при съгласие на всички
съсобственици. Въззивникът счита, че този извод е относим при фактическо
положение, различно от установеното по делото, а именно: че и двамата
съсобственици фактически ползват съвместно апартамента. При положение,
че ищецът, настоящ въззивник, е заявил категорично, че не желае да получава
обезщетение за частта си от имота и желае да ползва част от него лично, то
отказът на съда да разпредели ползването на жилището е незаконосъобразен.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде уважен като се разпредели ползването между
страните на съсобствения помежду им апартамент по Вариант Първи от
заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, при съвместно
ползване от съсобствениците само на санитарното помещение, каквото е и
фактическото положение при завеждане на делото. Претендира се и
присъждане на разноските за двете инстанции.
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, насрещната страна К. П. К. от гр. Варна, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита че е неоснователна, а
решението – правилно и законосъобразно и настоява да бъде потвърдено,
ведно с присъждане на разноски. Излага съображения. С отговора са
представени писмени доказателства с искане за приобщаването им към
делото.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
По искането на въззиваемия за приемане на представените с отговора
2
писмени доказателства въззивният съд ще се произнесе в открито съдебно
заседание, след като изслуша и становището на насрещната страна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от П. П. К. от гр. Варна,
чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение №
601/26.02.2024 год., постановено по гр. дело № 313/2023 год. по описа на РС-
Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
08.07.2024 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), включително и по
телефона, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3