Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….10.2019г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при
секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 782 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ГРАНД
МОБИЛ“ ООД ЕИК ********* гр. Варна,
чрез адв. М.Т. от ВАК, срещу Решение № 1153 от 19.03.2019г., постановено по
гр.д.№ 10556/2018г. по описа на ВРС, 14-ти състав, с което приема за установено в отношенията между страните, че „ГРАНД МОБИЛ” ООД ЕИК
*********, със седалище и
управление гр. Варна, ж.к. „Победа” № 8, вх. А, ет. 3, ап. 27, представлявано
от А.М.С., че съществува вземането на „ДЖЕМИ”
ООД ЕИК ********* със седалище и управление гр. Варна, ул. „Кестен” № 14, вх.
Г, партер, представлявано от З.А.О. по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 3691/28.5.2018 г., издадена по
ч.гр.д.№ 7731/18 г. за заплащане на сумата от 5968.93 лева, представляваща дължима главница по двустранно
подписани Диагностични листа за извършени периодични прегледи и подмяна на
консумативи на автобуси, за което са издадени следните фактури, а именно:
фактура № **********/23.08.2017 г. на стойност 2574,74 лв. с ДДС; фактура №
**********/05.09.2017 г. на стойност 1092,00 лв. с ДДС; фактура №
**********/26.09.2017 г. на стойност 90,00 лв. с ДДС; фактура №
**********/18.10.2017 г. на стойност 99,60 лв. с ДДС; фактура №
**********/17.01.2018 г. на стойност 714,00 лв. с ДДС; фактура №
**********/27.02.2018 г. на стойност 1242,59 лв. с ДДС; фактура №
**********/27.03.2018 г. на стойност 156,00 лв. с ДДС, на осн.чл. 422 ГПК, вр.чл.258 и чл. 266, ал.1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и необосновано. Жалбоподателят оспорва изводите на исковия съд за
доказаност съществуването на обвързващ страните договор за изработка,
евентуално наличието на предпоставките на чл.301 от ТЗ. Сочи се, че по делото
липсва писмен договор за изработка, а от своя страна ищецът също не е посочил
конкретни факти и обстоятелства по сключване на неформални договори между него
и ответника, по силата на които последният му е възложил извършването на
описани в представените документи ремонти на процесния автобус. Изтъква се, че
по делото не е установено, съставените от ищеца документи за извършени от него
ремонтни дейности, да са подписани от лице, представляващо дружеството
ответник. Твърди се, че от свидетелските показания не се установява по
категоричен начин, че управителя на ответника или упълномощено от него лице е
възложил на ищеца извършването на всеки един от ремонтите на автобуса. Счита се
за неправилен извода на съда, че представените от Община Варна документи,
сочещи, че ответника в качеството си на изпълнител по договора от 07.04.2017г.
е извършил ремонти на процесния автобус и съответно е получил плащане,
кореспондират с твърдението на ищеца за наличието на сключени между него и
ответника договори за ремонт на същия автобус. На следващо място се изтъква, че
издадените от ищеца фактури не са подписани от представляващия дружеството, а
лице, представящо автобуса за ремонт, който е служител на неговия собственик –
Община Варна. Освен това издадените от ищеца фактури не са включени в
дневниците на ответника и по тях не е ползван данъчен кредит. Изтъква се, че не
са налице предпоставките за приложение на презумпцията на чл.301 от ТЗ,
доколкото ответното дружество се е противопоставило на така извършените действия
веднага след узнаването, а именно – връчването на издадената заповед за
изпълнение, съотв. чрез подаденото в срок възражение. Поддържа се становище, че
дори и да се приеме, че ищецът е извършил описаните в представените документи
ремонтни дейности на автобуса, но не е установено при условията на пълно и
главно доказване наличието на действителна облигационна връзка между него и
ответника, чрез лице имащо право да задължава дружеството, нито пък е налице
узнаване и липса на противопоставяне от страна на такова лице след извършването
им с оглед прилагане на презумпцията по чл.301 от ТЗ. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на
сторените разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна
„ДЖЕМИ“ ООД ЕИК ********* гр. Варна, депозира
писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Конкретно сочи, че от събраните писмени доказателства, а именно проверката в
счетоводството на ответника не е установено той да е извършвал ремонтни
дейности на автобусите на общината и конкретно на автобус „Отойл“, както и че
ответникът не е твърдял, че всяка едно от ремонтните дейности по поддръжка и
ремонт са извършвани от него или друго лице, различно от ищеца. Настоява се, че
липсват доказателства, сочещи, че ответникът със свои сили и средства е
изпълнил ремонтните дейности на автобуса, съгласно договора с Община Варна от
07.04.2017г. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на
сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивните жалби
са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадени са в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно
по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
С отговора на
исковата молба ответникът е заявил възражение за недопустимост на исковата
молба, с оглед обстоятелството, че исковата молба е подадена след изтичане на
законоустановения преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК. При извършена
справка с книжата по ч.гр.д. № 7731/2018г. по описа на ВРС се установява, че ЗИ
е връчена както на заявителя по седалище и адрес на управление, така и на
посочения в заявлението пълномощник – адв. Н.И., като исковата молба е заявена
в едномесечния срок, считано от уведомяване на пълномощника. Като се позовава
на последователната практика на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл.39 от ГПК има предимство пред разпоредбите на чл. 38 и
чл. 50 от ГПК, тъй като посочената правна норма охранява процесуалните права на
страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се
връчват съдебните книжа /в този смисъл решение № 249 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 397/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 529 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 642/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 142 от 13.08.2013 г. по т. д. № 52/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 561 от 09.10.2015 г. по гр. д. № 4018/2015
г. на ВКС, ГК, III г. о. и др./, настоящият
състав счита иска за допустим.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Пред Районен съд Варна ищецът „ДЖЕМИ” ООД ЕИК ********* е заявил за
разглеждане специалния установителен иск по чл.422 във вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с който настоява да бъде признато за установено по отношение на „ГРАНД
МОБИЛ” ООД ЕИК *********, че ответното дружество му дължи сумата от 5963.93
лева, формирана като сбор от седем броя
фактури, издадени през периода от 23.08.2017г. – 27.03.2018г., придружени с
диагностични листи, за извършени услуги, състоящи се в ремонт и поддръжка на
автобуси, и за която е издадена ЗИ по ч„л.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7731/2018г.
по описа на ВРС.
Изложените в обстоятелствената
част на исковата молба са пояснени в съдебно заседание, на осн.чл.143, ал.2 от ГПК, като ищецът сочи, че основанието, от което произтичат претендираните от
него права, се състои в наличието на неформален договор между страните по
силата на който „ГРАНД МОБИЛ”
ООД, като възложител, поръчва на „ДЖЕМИ”
ООД ЕИК *********, като изпълнител, да извършва техническа поддръжка и ремонт
на автобус Ивеко Отойол с ДР *****, собственост на Община Варна.
Ответното дружество, чрез пълномощник, оспорва
иска по основание и размер, като възразява относно твърденията за наличие на
правоотношение по неформален договор с ищеца за ремонт и поддръжка на процесния
автобус; настоява, че липсват доказателства, удостоверяващи възлагане на
дейностите на ищцовото дружество от страна на ответника, както и тяхното
приемане и липса на противопоставяне от страна на лице, имащо право да
задължава дружеството, след извършването на ремонтите.
По
иск за заплащане на възнаграждение
за извършена работа
изпълнителят следва да докаже, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за изработка за извършване на конкретни работи срещу заплащане на
определено възнаграждение и че изпълнителят е изпълнил възложената му работа, а
ответникът - възложител носи доказателствената тежест за установяване, че е
платил уговореното възнаграждение.
От приетите по делото доказателства се
установява, че ответното дружество „Гранд мобил“ ООД е спечелил обществена
поръчка с Община Варна за обслужване автопарка на общината, за което е сключен
Договор № **** от 07.04.2017г. за изпълнение на „Услуги по техническо
поддържане, основни, текущи и аварийни работи на автомобили и други ППС,
собственост на община Варна и подразделенията й“ за срок до 12 месеца от датата
на подписване на договора. Съгласно чл.15, ал.1 от договора изпълнителят няма
право да наема други подизпълнители, освен посочените в офертата му и заявили
съгласието си за участие при изпълнение на поръчката, освен в случаите по чл.45а,
ал.2, т.3 от ЗОП /отм./. Не се спори, че договор между страните по делото не е
сключван.
Не се спори, че автобус Ивеко Отойол с ДР *****
е част от автомобилния парк на Община Варна, и като такъв подлежи на
техническо обслужване от „Гранд мобил“
ООД.
Приети по делото са седем броя фактури,
издадени от „Джеми“ ООД като доставчик, и „Гранд мобил“ ООД като получател,
придружени с диагностични листи и работни карти, удостоверяващи доставка на
части за МПС рег. № ****, и извършени авторемонтни операции, през периода от
23.08.2017г. до 27.03.2018г. на обща стойност от 5968.93 лева.
От показанията на разпитания в хода на
производството св.В.Д.С., работник в Община Варна на длъжност шофьор на
автобус, който е водач на процесното МПС от 2009г., се установява, че всички
подписи в реквизита „приел“ в диагностичните листи, в работните карти за
сервизно обслужване и ремонт, както и във фактурите в реквизита „получател“ са полагани от него. Св. Стоянов
изнася, че след изтичане на двугодишния гаранционен срок на автобуса от
закупуването му от турския продавач, обслужването му е извършвано единствено от
„Джеми“ ООД, като всички фирми, които са „печелили конкурса“ го пращали там. От
показанията му се установява, че при необходимост да се извърши сервизно
обслужване на автобуса, той занася на управителя на „Гранд мобил“ ООД заявката
за ремонт, изготвена от Община Варна, след което управителя го изпраща в
сервиза на ищеца. След извършения ремонт „Джеми“ ООД издава на ответника
фактура и диагностичен лист за извършените услуги и подменени авточасти, които
се разписват от водача на автобуса. Свидетелят ги занася в ответното дружество,
където се изготвя нова работна карта с вписани в нея сервизни услуги и
подменените авточасти, разписана от свидетеля. От своя страна ответникът
изготвя нови фактури, с които удостоверява
извършеното сервизно обслужване, изпраща ги на възложителя Община Варна,
след което получава възнаграждението за ремонта от общината. Според
свидетеля, „Гранд мобил“ ООД не е имало
техническа възможност за извършва ремонта на автобуса, доколкото сервизните
помещения, наети от ответника са били с ниски входове и височината на МПС не е
позволявала неговото влизане.
От показанията на св.П.В., началник склад
при „Джеми“ ООД, се установява, че при проведени разговори с
представляващия „Гранд мобил“ ООД,
последният е поел ангажимент да заплати на изпълнителя сумата за извършените
ремонти и подмяна на авточасти след заплащане от страна на Община Варна.
Видно от представените от ищеца писмени
доказателства – фактури и диагностични листи, изд. от ищеца, както и фактури,
изд. от ответника и платежни нареждания и поръчки за ремонт на автобус Ивеко
Отойол с ДР *****, изд. от Община, се установява идентичност на извършените
сервизни услуги, подменени авточасти, цени, фактурирани от ответника на Община
Варна, като ответника е описвал в една издадена от него фактура, няколко такива
на ищеца или няколко отделни сервизни дейности в отделни фактури. Ремонтните дейности и подменени части, в
издадени от ищеца фактури с №**********/2017г., № **********/2017г. и
**********/2017г. са описани във фактура с № **********/2017г. и №
**********/2017г., изд. от ответника към Община Варна. Фактура №
**********/18.10.2017г., изд. от ищеца е префактурирана във фактура №
**********/28.03.2018г. от ответника. Фактура № **********/17.01.2018г. на
ищеца е префактурирана във фактура № 1100004337812.03.2018г. от ответника.
Фактура № **********/27.02.2018г. на ищеца е префактурирана във фактура №
**********/03.04.2018г. от ответника.
По делото са
приложени четири броя поръчки за ремонт на автобуса, изд. от Община Варна до
управителя на „Гранд мобил“ ООД
от 22.08.2017г., 17.10.2017г., 15.01.2018г. и 26.02.2018г., които кореспондират
с датите на издадените от ищеца фактури, както и исканите в поръчката сервизни
услуги и подмяна на авточасти с извършените такива в диагностичните листи и
описани във фактурите, изд. от ищеца.
От заключението на вещото лице се установява,
че издадените от ищеца седем броя фактури не са осчетоводени при ответника. Не
се установява, също така, и наличието на данни за извършване на ремонтните
дейности по МПС рег. № **** със сили и средства на ответното дружество.
Ответникът не е и въвел твърдения за извършване на фактурираните ремонти и
авточасти от дружеството или от друго лице, различно от ищцовото дружество, в
изпълнение на задълженията му по договора с Община Варна от 07.04.2017г., за
които общината му е заплатила изцяло и в срок. Ответникът не е бил ограничен да
проведе насрещно доказване, че самостоятелно е извършил поддръжката, ремонта и
смяната на авточастите на процесното ППС, но такова доказване не е предприето,
при което главното доказване от страна на ищеца на релевантните за спора факти
не е обезсилено.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че посочените във фактурите и диагностичните лист дейности са извършени, съотв. авточастите вложени в МПС, както и че същите са извършени от ищеца към датата на съставяне на фактурите. Доколкото ответникът е префактурирал всички дейности и авточасти, то следва, че ги е приел без забележки за тяхното качество, количество и стойност. В резултат от това за ответника е възникнало насрещното задължение за заплащане на възнаграждение за приетата работа. Вземането е изискуемо, доколкото е изтекъл десетдневния срок от получаване на фактурата.
За това съдът
намира, че искът е изцяло доказан и основателен и следва да се уважи, като се
признае в отношенията между страните съществуването на посоченото от ищеца
вземане до размер, присъден със заповедта за изпълнение. Като основателен
и доказан предявения установителен иск следва да бъде уважен изцяло, при което
с оглед идентичния резултат на спора пред първоинстанционния съд решението му
следва да бъде потвърдено.
Предвид резултата по делото на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените разноски в размер на 700 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖАВА изцяло
Решение № 1153 от
19.03.2019г., постановено по гр.д.№ 10556/2018г. по описа на ВРС, 14-ти състав.
ОСЪЖДА „ГРАНД МОБИЛ” ООД ЕИК *********, със седалище и управление гр. Варна, ж.к. „Победа” № 8, вх. А, ет. 3, ап. 27, представлявано от А.М.С., да заплати на „ДЖЕМИ” ООД ЕИК ********* със седалище и управление гр. Варна, ул. „Кестен” № 14, вх. Г, партер, представлявано от З.А.О. сторените разноски във въззивната инстанция разноски в размер на 700 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на осн.чл. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.