№ 3789
гр. Варна, 26.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502514 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
І. По предмета и допустимостта на въззивното производство.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.
№296055/11.08.2021г. по описа на ВРС на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Г.Р., срещу решение
№262323/19.07.2017г. на Варненски районен съд, 17-ти състав, постановено по гр.д.
№568/2021г. по описа на ВРС, в частта му, с която дружеството – жалбоподател е осъдено
да заплати на ищеца ИВ. Д. ИВ., ЕГН **********, от гр. Варна сума над 726,60 лева до
присъдените 3 879,25 лева, представляваща обезщетение за вредите от настъпило на
24.10.2020г. застрахователно събитие по договор №0320190340022038 от 21.10.2019г. за
застраховка „Каско на МПС” от 3.10.2016г. за лек автомобил „БМВ 330 ХД”, ДК № *****,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 18.01.2021г., до
окончателното й плащане, на основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, като ответникът е
осъден да заплати на ищеца и сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259,
ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на 63,05 лева е внесена.
1
Препис от въззивната жалба е бил връчен надлежно на насрещната страна – ищеца
И.И. от гр. Варна. В срока по чл.263 ГПК от пълномощника му по делото адвокат Й.А. е
подаден писмен отговор вх. №299453/04.10.2021г.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
Основните оплаквания, обосновани във въззивната жалба, са за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната му част. Твърди се, че неправилно и
несъобразено с волята на страните и доказателствата по делото районният съд е заключил,
че уговореният между страните начин на определяне на обезщетението при тотална щета
(т.66 от ОУ) в размер на 70 % от действителната стойност на МПС към деня на събитието, е
неприложим при уреждане на отношенията им във връзка с процесната преписка. Като
обосновава подробно аргументи, че начинът на изчисляване на обезщетението, в случаите
на тотална щета не е закрепен в специални императивни правни норми, съответно
определянето на по-нисък лимит на отговорността на застрахователя не е в противоречие
със закона, валидността на клаузата на т.66 от ОУ се обосновава с доброволния характер на
застраховката, същата е предвидена в полза и на двете страни и има презумптивен характер
и доказателствено значение (относно размера на запазените части), жалбоподателят счита,
че разпоредбата на т. 66 от ОУ съответства изцяло на закона и е резултат от едновременното
прилагане на принципите за пълна обезвреда и избягване на неоснователно обогатяване.
Въззивникът оспорва и начина на изчисляване на дължимото обезщетение като
твърди, че дължимото застрахователно обезщетение, определено по реда на т.66 от ОУ,
следва да се коригира по правилата за подзастраховане с коефициент, изчислен според
съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на МПС - чл. 389,
ал. 2 КЗ и т.16, изр. 2 от ОУ по застраховката, като получената сума следва да се намали с
вече изплатените по полицата обезщетения по нерегресни претенции. С оглед на това и при
стриктно спазване на нормативните разпоредби и волята на страните, обективирана в
клаузите на застрахователния договор, дължимото от дружеството обезщетение е в общ
размер на 6 883,48 лв., а не 10 488 лв. както неправилно се приема от първоинстанционния
съд.
Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове със
съответно присъждане на сторените разноски за производството по делото.
В подадения отговор на въззиваемия ищец е обосновано становище за
неоснователност на въззивната жалба. Като излага подробно коментара си по относимите
към процесното отношение законови разпоредби и формираната съдебна практика по
тяхното приложение, и като поддържа въведеното в хода на първоинстанционното
2
производство възражение за нищожност на разпоредбите на т.66 от ОУ, като
противоречащи на Кодекса за застраховането и Закона за защита на потребителите,
въззиваемият моли обжалваното решение на първоинстанционния ВРС да бъде потвърдено.
Моли и за присъждане на разноски за въззивното производство.
Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на осъществената размяна на книжата, основан е
на твърденията и възраженията на страните, изложени в исковата молба и в отговора. Не се
установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в
първото съдебно заседание на първата инстанция.
Страните не са направили доказателствени искания за събиране на нови
доказателства във въззивното производство. За изслушване на устните им аргументи делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание. Във връзка с исканията за
присъждане на разноски на страните следва да се укаже необходимостта от представянето
на нарочен списък по чл.80 от ГПК най-късно до приключване на последното заседание по
делото.
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №296055/11.08.2021г. по описа
на ВРС на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, гр. София, подадена
чрез пълномощник юрисконсулт Г.Р., срещу решение №262323/19.07.2017г. на Варненски
районен съд, 17-ти състав, постановено по гр.д. №568/2021г. по описа на ВРС, в частта му,
с която дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца ИВ. Д. ИВ., ЕГН
**********, от гр. Варна сума над 726,60 лева до присъдените 3 879,25 лева,
представляваща обезщетение за вредите от настъпило на 24.10.2020г. застрахователно
събитие по договор №0320190340022038 от 21.10.2019г. за застраховка „Каско на МПС” от
3.10.2016г. за лек автомобил „БМВ 330 ХД”, ДК № *****, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска – 18.01.2021г., до окончателното й плащане, на
основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и
сторените по делото разноски.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.11.2021г. от 13,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните чрез пълномощниците им по делото, като им се връчи и препис
от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
На въззивника ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от подадения отговор на въззивната му
3
жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4