Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията Йова Проданова адм. д. № 3502 по описа за 2019
год.
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс вр. чл.1,
ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Образувано
е по иск на М.Ц.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Ю.Н.Й. срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна
за присъждане на обезщетение в размер на 300.00 лева за претърпени имуществени
вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена
защита при съдебно оспорване на Наказателно постановление № 19-0442-000974 от 29.08.2019
година на Началника на сектор към ОД на МВР Варна, заедно със законната лихва
от деня на завеждане на иска. Претендират се разноски.
В
исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № 19-0442-000974 от 29.08.2019
година на Началника на сектор към ОД на МВР Варна на ищеца е наложено
административно наказание на основание чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за
движение по пътищата, глоба в размер на 200 лева. По жалба на наказаното лице
наказателното постановление е отменено с влязло в сила Решение №1942 от 30.10.2019
година по н.а.х.д.№4208/2019 година на Варненския районен съд.
В
производството пред районния съд ищецът е представляван от адвокат, отношенията
с който са уредени с договор за правна защита и съдействие от 13.09.2019
година. В изпълнение на договора за правна защита ищецът е заплатил адвокатски
хонорар в размер на 300 лева, който определя като щета, причинена от наложилото
се съдебно оспорване на наказателното постановление.
С
отмяната на незаконосъобразния акт на административния орган, съставен по повод
изпълнение на административна дейност и наличието на заплатено адвокатско
възнаграждение по повод на обжалването му, за ищеца са налице кумулативно
предвидените в закона предпоставки за уважаване на претенция за причинените му имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от издаването на акта.
Ищецът
се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година по т.д.2/2016
година на Върховен административен съд.
Ответната страна Областна дирекция на МВР Варна чрез
процесуален предстватиел оспорва иска.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за основателност на иска.
Съдът, преценявайки
основетелността на иска с оглед събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Представените по делото доказателства,
съдържащи се в приложеното а.н.х.д.№4208/2019 година на Варненския районен съд,
установяват факта на издадено от Началника на сектор
към ОД на МВР Варна Наказателно постановление
№ 19-0442-000974 от 29.08.2019 година, с което на ищеца е наложена санкция от
200.00 лева на основание чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за движение по
пътищата, както и неговата отмяна с влязлото в сила решение на районния съд.
Пред въззивния съд,
съгласно приложеното към жалбата пълномощно и протокола от проведеното на 10
октомври 2019 година съдебно заседание, жалбоподателят - ищец в настоящото
производство, е ползвал адвокатска защита. Съгласно представения в съдебното
заседание Договор
за правна защита и съдействие от 13.09.2019 година, между страните е уговорено заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, изплатени в брой към датата
на сключване на договора.
Съдът, като се съобразява с
даденото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017
година по тълкувателно дело №2/2016 година на Върховен административен съд
разрешение, приема, че изплатеното адвокатско възнаграждение в съдебно
производство по оспорване на наказателно постановление, представлява увреждане,
което е пряка и непосредствена последица от издаване на постановлението.
В конкретния случай уважаването
на иска за обезщетение за претърпени вреди от отмененото Наказателно
постановление № 19-0442-000974 от 29.08.2019 година
на Началника на сектор към ОД на МВР Варна предполага доказването на
вредата като обективен факт, настъпил като пряка последица в резултат на
отменения акт.
Представеният във въззивното
производство Договор за правна защита и съдействие от 13.09.2019 година,
изрично съдържащ уговорено възнаграждение за адвоката и изявление на страните
за неговото плащане, налага извод за доказаност на претендираните вреди. Кумулативното
наличие на предвидените в закона предпоставки обуславя основателността на претенцията
с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди в предявения размер от 300.00 лева, заедно с присъждане на
претендираната законна лихва.
Предвид изхода на спора,
своевременно предявеното искане за присъждане на разноски в настоящото
производство и представените доказателства, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 310.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ВАРНА да заплати на М.Ц.П., ЕГН **********,***,
сумата от 300.00 /триста/ лева, обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване на Наказателно
постановление № 19-0442-000974 от 29.08.2019 година на Началника на сектор към
ОД на МВР Варна, на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, заедно със законната лихва от деня на завеждане
на иска - 20.12.2019 година, до окончателното изплащане на сумата, както и
разноски по делото в размер на 310.00 /триста и десет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: