Решение по дело №1178/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260105
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20202330101178
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 260105/2.3.2021 г.

 

гр. Ямбол, 02.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

             Ямболски районен съд гражданска колегия в публичното заседание на двадесети януари  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

Председател: ДИМЧО ДИМОВ

 

при секретаря С. М.  като разгледа докладваното от  ДИМЧО ДИМОВ  гр.дело 1178 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба ***с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. Я., ул. „***“ № ***  представлявано от *** И.П.К., чрез адв. Н.А. от ***АК, против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37. С ИМ ищецът твърди, че има сключен индивидуален договор към Общите условия на ответника, по силата на който ищецът е потребител на ел.енергия по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, с кл. № ***. Твърди, че след извършена техническа проверка в обекта на ищеца е бил извършен демонтаж на електромера на ищеца, впоследствие, ищецът е бил информиран, че демонтираният електромер е предаден за експертиза и проверка на БИМ, както и че в резултат на експертизата е установено, че електромерът е манипулиран и не отчитал, за което бил съставен съответния протокол. Въз основа на този протокол, на ищеца била начислена допълнително дължимаа сума, в размер на 2102.95 лв., за която била издадена фактура № *** г. Корекцията на сметката на ищеца за ел.енергия била извършена за периода 16.09.2017 – 10.10.2017 г. С ИМ и на подробно изложените в нея съображения се поддържа, че така начислената ел.енергия вследствие извършената корекция на сметката на ищеца е неоснователна. Претендира се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2102.95 лв., дължима вследствие на неизмерено, непълно или неточно измерено количество енергия, дължима по фактура № *** г, начислена на основание чл.48 и 51, а.1 от ПИКЕЕ. Претендират се разноски по делото. С допълнителна молба от преди с.з. на основанията, изложени в нея по същество се поддържа исковата претенция. Оспорват се представените от ответника писмени доказателства, а именно верността на всички обстоятелства, обективирани, за всеки един от представените с отговора частни документи. Иска се от съда на основание чл.183 от ГПК да задължи ответника да представи документите в оригинал за сверка.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се поддържа, че искът е допустим, но същият се оспорва като неоснователен и на подробно изложените в отговора аргументи, се иска същият да бъде отхвърлен. По молба, депозирана преди с.з. ответното дружество поддържа отговора на ИМ, оспорва иска в неговата цялост, както по основание, така и по размер, претендира се от съда да отхвърли иска и да присъди на ответното дружество сторените деловодни разноски. Представя се списък на разноските по чл.80 от ГПК. 

            От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            Видно от представените по делото писмени доказателства на 10.10.2017 год. от представители на ответното дружество е била извършена смяна на електромер на ответника за експертизна проверка поради измерена грешка извън класа на точност. Видно от констативен протокол № *** год. от метрологична експертиза на средство за измерване на БИМ С., до вътрешността на електромера е бил осъществен достъп като към електрическата схема допълнително е присъединено електронно усторйство, непринадлежащо към схемата на електромера. От страна на ответното дружество била начислена допълнително дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване  електрическа енергия на стойност 2 102,95 лева.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. Искът е предявен  от лице, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо недължимостта на вземане на ответника, поради което е допустим.

Разгледан по същество се явява изцяло основателен и бива уважен.

При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  да установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Необходимо е да се докаже, че именно конкретният потребител е нарушил договорните си задължения – да се въздържа от определени действия /като ги е извършил/ - и така е станал причина за неточното измерване на електрическата енергия. Ако това е извършено от друго лице, действието не може да се счете за договорно неизпълнение на потребителя и в тежест на ответника е да докаже, че неточното отчитане е поради причини, за които потребителят отговаря. В случая не бе установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца.

Коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният  отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, следва да му бъдат присъдени такива - държавна такса в размер на 84,10 лева и адвокатски хонорар в размер на 300 лева, или общо сумата от 384,10 лева.

Водим от горното, съдът 

      Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ***с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. Я., ул. „***“ № ***, представлявано от ***И.П.К. НЕ ДЪЛЖИ сумата от 2102,45 лева дължима вследствие на неизмерено, непълно или неточно измерено количество енергия по фактура № *** год., начислена на основание чл.48 и 51, ал.1 от ПИКЕЕ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ***с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. Я., ул. „***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на ***с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. Я., ул. „***“ № *** сумата от 384,10 лева - съдебно деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Ямболски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: