МОТИВИ на присъда от 17.05.2019
г. по н.о.х.д. № 347/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО - 4-ти състав.
С.о.п. е внесла обвинителен акт
за разглеждане в С. окръжен съд, с който са повдигнати следните обвинения:
1. Срещу
подсъдимия А.Н.А., с установена по делото самоличност, за това, че на:
- 09.02.2018
г., около 14,40 ч., на Митнически пункт К., ГКПП К., Софийска област, на трасе
„Изходящи леки автомобили и автобуси”, в съучастие като съизвършител с
подсъдимия А.В.И., е направил опит да пренесе през границата на страната, с лек
автомобил марка „Ауди” модел А4 с рег. № ******, без знанието и разрешението на
митниците и без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, високорисково наркотично вещество – коноп с общо нето
тегло 2,026 грама, със съдържание на активен дйстващ наркотичен компонент –
тетрахидроканабинол 19,85 %, на обща стойност 12,156 лева, като деянието е
останало недовършено, поради независещи от дееца причини – намесата на
митническите органи - престъпление по
чл.242 ал.2, пр.1, във вр. с чл.18 ал.1, пр.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и
- на 09.02.2018 г., около 14,40 ч., на Митнически
пункт К., ГКПП К., Софийска област, на трасе „Изходящи леки автомобили и
автобуси”, в съучастие като съизвършител с подсъдимия А.В.И., е държал без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, в лек автомобил марка „Ауди” модел А4 с рег. № ******,
високорисково наркотично вещество – коноп с общо нето тегло 2,026 грама, със
съдържание на активнодействащ наркотичен компонент – тетрахидроканабинол 19,85
%, на обща стойност 12,156 лева, с цел разпространение - престъпление по чл.354а ал.1, изр.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
2. Срещу
подсъдимия А.В.И., с установена по делото самоличност, за това, че:
- на 09.02.2018 г., около 14,40
ч., на Митнически пункт К., ГКПП К., Софийска област, на трасе „Изходящи леки
автомобили и автобуси”, в съучастие като съизвършител с подсъдимия А.Н.А., е
направил опит да пренесе през границата на страната, с лек автомобил марка
„Ауди” модел А4 с рег. № ******, без знанието и разрешението на митниците и без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, високорисково наркотично вещество – коноп с общо нето тегло 2,026
грама, със съдържание на активен дйстващ наркотичен компонент –
тетрахидроканабинол 19,85 %, на обща стойност 12,156 лева, като деянието е
останало недовършено, поради независещи от дееца причини – намесата на
митническите органи - престъпление по
чл.242 ал.2, пр.1, във вр. с чл.18 ал.1, пр.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и
- на 09.02.2018
г., около 14,40 ч., на Митнически пункт К., ГКПП К., Софийска област, на трасе
„Изходящи леки автомобили и автобуси”, в съучастие като съизвършител с
подсъдимия А.Н.А., е държал без надлежно разрешително по Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, в лек автомобил марка „Ауди” модел
А4 с рег. № ******, високорисково наркотично вещество – коноп с общо нето тегло
2,026 грама, със съдържание на активнодействащ наркотичен компонент –
тетрахидроканабинол 19,85 %, на обща стойност 12,156 лева, с цел
разпространение - престъпление по
чл.354а ал.1, изр.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на С.о.п. поддържа
изцяло повдигнатите обвинения срещу подсъдимите А.А. и А.И., така, както са
формулирани в обвинителния акт, като заявява, че същите са доказани по несъмнен
и категоричен начин от ангажираната в
хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в
обхвата на последната – гласни, писмени доказателства и експертни заключения,
дават основание за категоричен извод за съвместното авторство на процесните
престъпления в лицето на двамата подсъдими. Прокурорът от СОП твърди и, че
посредством събраните по делото доказателствени материали, се установява непротиворечива фактическа
обстановка, която е напълно идентична с описаната такава в обвинителния акт. В
тази насока представителят на СОП моли да бъде обърнато особено внимание на
съществуващата кореспонденция между приобщените по съответния процесуален ред
обяснения на всеки един от подсъдимите, дадени в първата фаза на процеса и
останалите доказателствени материали – гласни, писмени и експертизи. Сочи се
също, че тези обяснения на подсъдимите следва да бъдат кредитирани, като
достоверен източник на доказателства по делото, доколкото съдържат
самопризнанията им по всички факти на обвинението. По отношение на наказанията,
които следва да се наложат на подсъдимите, представителят на държавното
обвинение предлага същите, и на двамата подсъдими, да бъдат индивидуализирани
при условията на чл.55 от НК, при наличието единствено на смекчаващи
отговорността им обстоятелства – младата им възраст, чистото им съдебно минало
и добрите характеристични данни, критичното им отношение и разкаяние за
извършеното. При наличието именно на тези многобройни смекчаващи вината на
всеки от подсъдимите А. и И. обстоятелства, прокурорът от СОП счита, че наказанията им следва да бъдат
определени около средния размер на наказанието лишаване от свобода, предвидено
за престъплението по чл.242 ал.2, вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и около
минимума на наказанието лишаване от свобода – за престъплението по чл.354а
ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК. По мнение на прокурорът, конкретните характеристики
на процесните деяния – механизма на осъществяването им, количеството на
наркотичното вещество, високата му стойност, начина на укриването му,
предопределят да бъде постановено ефективно изтърпяване на така определените и
наложени на подсъдимите наказания лишаване от свобода. Предлага също така, лекият автомобил,
послужил за пренасянето на наркотичното вещество, да бъде отнет в полза на
държавата, на основание чл.242 ал.8 от НК, а самото наркотично вещество – да
бъде унищожено по съответния ред.
Договорният
защитник на подсъдимия А.И. – адв.Р.Н. пледира за постановяване на оправдателна
присъда, тъй като повдигнатите срещу подзащитния му обвинения, не са доказани
по категоричен начин. В тази насока, преди всичко сочи, че подзащитният му следва
да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.354а ал.1,
изр.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като в случая това престъпление се поглъща от
престъплението по чл.242 ал.2, пр.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК,
поради съотношението на конкуренция по между им. Според защитникът, изразеното
в пледоарията на прокурора от СОП становище, че дадените по делото обяснения на
подсъдимите изцяло подкрепят обвинителната теза, е изцяло несъстоятелно. В тази
връзка защитата сочи, че от една страна - обясненията на двамата подсъдими са
били снети от оперативен работник и в този смисъл не са годно доказателствено
средство съгласно процесуалния закон, а от друга – изтъква забраната на чл.116
от НПК осъдителната присъда да се основава единствено на самопризнанието на
подсъдимия. С оглед на това защитата моли съда да приеме, че по делото липсват
доказателства подсъдимия И. да е извършил инкриминираната му контрабанда на
наркотични вещества. При условията на алтернативност, в случай че не се
възприемат тези доводи и подсъдимия И. бъде признат за виновен за
претендираните престъпления, защитникът моли съда да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода, определено при условията на чл.55 от НК. В тази насока се
акцентира на обстоятелствата, че подсъдимия И. не е осъждан, съвсем скоро
навършил пълнолетие, поддържал е безупречно процесуално поведение в хода на
цялото наказателно производство, които обстоятелства, според защитата, са
показателни и за това, че целите по чл.36 от НК успешно могат да бъдат
реализирани спрямо него с приложение на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият
А.В.И. моли съда да постанови оправдателна присъда, основавайки се на
твърдението си, че не е извършил деянията, за които го обвиняват.
В хода
на съдебните прения пред настоящата инстанция, защитникът на подсъдимия А.А. –
адвокат И.С. не се ангажира със становище относно вината на подзащитния му в
извършването на инкриминираните му престъпни деяния, а единствено претендира да
му бъде определено наказание при условията на смекчения режим на наказателната
отговорност. В тази връзка, защитникът моли съда да обърне внимание на
съществуващите по делото многобройни смекчаващи вината на подсъдимия А.
обстоятелства – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за
него, трудовата му ангажираност, направените от него пълни самопризнания и
оказаното съдействие за разриване на обективната истина по делото. Предвид това
моли съда да наложи на А. наказание лишаване от свобода при условията на чл.55
от НК, от чието изтърпяване да го освободи в рамките на изпитателен срок, по реда на чл.66 ал.1 от НК, както и да не му налага кумулативно предвиденото наказание глоба.
Подсъдимият
А.Н.А. изразява съжаление за извършеното и моли за постановяване на „условна
присъда”.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимите
А.Н.А. и А.В.И. са роднини /братовчеди/, родени са и живеят в гр.П., област
Благоевград, завършили са средно образование, безработни са, неосъждани,
неженени. Подсъдимият А. е собственик на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4
Авант”, с рег. № ******.
На
09.02.2018 г. двамата подсъдими предприели пътуване извън страната, като
потеглили с горепосочения лек автомобил от гр.П.. Автомобилът се управлявал от
подсъдимия А.А., а подсъдимия А.И. се возел на предна дясна седалка. Около
14,40 часа двамата подсъдими пристигнали на Митнически пункт К., за
излизане от страната. По това време на трасе „Изходящи автомобили и автобуси”
на ГКПП К., служебните си задължения като дежурни митнически служители изпълнявали
свидетелите И.М.И. и И.К.П.. Свидетелят И. попитал подсъдимите дали имат нещо
за деклариране, на което те отговорили отрицателно. По искане на
свидетеля И., автомобилът бил вкаран за щателна митническа проверка в гаража на
трасето „Изходящи автомобили и автобуси”, където подсъдимите разтоварили от
него багажа си. Свидетелят И. проверил багажа и не открил нищо нередно. След
това той извикал колегата си – свидетеля И.П., който придружил автомобила и
водача му – подсъдимия А. до помещението за извършване на рентгеново
изследване. След сканирането на автомобила, последният бил върнат отново в
гаража на трасето, като рентгенолога предоставил на митническите инспектори
снимка от рентгеновия контрол, от която се установявала налична интервенция в
моторния обсег на автомобила – в акумулаторната му батерия. Поради това,
свидетелите И. и П. свалили акумулатора от автомобила и извършили повторно рентгеново
сканиране само на тази част от автомобила. При разчитането на снимката от
изследването, митническите инспектори видели, че акумулатора и преграден и е с
дойно дъно, в което имало нещо. Свидетелят И. попитал подсъдимия А. какво има в
акумулатора, на което същият видимо притеснен и изнервен, отговорил, че не
знае. След това митническите служители върнали акумулаторната батерия в гаража,
сложили я на намиращата се там маса и уведомили съответните компетентни органи.
На място пристигнал разследващ полицай от РДГП – гр.Д..
На
същият ден бил извършен оглед на местопроизшествието, обективиран в съставен
протокол /л.25-44 от ДП/. При извършването на това процесуално-следствено
действие, в служебния гараж на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси” на
МП К., били констатирани: паркиран лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4
Авант”, с рег. № ******; поставен на маса в гаража – акумулатор с надпис
„Винмакс”, при отварянето на който била открита сива на цвят ламарина, под
която било поставено картонено бежово кашонче, облепено с тиксо, съдържащо
пресована зелено-кафява тревиста маса. Последната била тествана с полеви
наркотест и реагирила на канабис, след което цялото й количество било иззето и
означено в протокола като обект № 1.
Междувременно
преди извършването на огледа, в гаража на трасето дошъл и дежурния граничен
служител – свидетеля П.Д.Г., който провел оперативна беседа с всеки от двамата
подсъдими. В разговор с него и след откриване на наркотика от разследващите,
подсъдимия А. казал, че намереното в акумулатора е марихуана, която е трябвало
да закара в Англия.
По образуваното
досъдебно производство е била назначена и изготвена физико-химична експертиза за установяване
наличието на наркотично вещество в така иззетата при огледа
тревиста маса, неговият вид, количество и съдържание на активен компонент. От заключението
на тази експертиза по протокол № 221/24.04.2018 г. /л.100-102 от ДП/ е видно, че иззетата при огледа зелено-кафява
тревиста маса /означена като обект № 1 в протокола/ е с нето тегло от 2026
грама /6 гр. от същата е взета за представителна проба/, представлява коноп със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 19,85%. Посочено е и в
заключението, че конопът е поставен под контрол в Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3 ал.2 от
ЗКНВП.
По
делото е изготвена и фармакологична експертиза за оценка на горепосоченото наркотично вещество. От заключението
на същата се установява че стойността на иззетото по делото наркотично вещество
/коноп/, определена по обявените в ПМС № 23/29.01.1998 г. цени,
възлиза на сумата от 12 156 лева.
Назначена
е от настоящият състав на СОС, изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза, от която се установява следното: мястото, в което е било намерено
наркотичното вещество не е конструктивна /технологична/ кухина, а специално
проектиран и изработен тайник в акумулаторната батерия, за изработването на
който е необходимо специално техническо оборудване и работно място; в
зависимост от използваното оборудване, техническите познания и практическите
умения на човека, който го изработва, специфичните и опасни за човешкото здраве
дейности, необходимото време за изработване на тайника в батерията е 5-6
човекочаса. Специфичността на тези дейности и необходимостта от работа с опасни
за човешкото здраве материали и химически съединения в акумулаторната батерия,
е дало основание на вещото лице да приеме, че дейностите по проектирането и
изработването на тайника в акумулаторната батерия е възможно да се извършват
само от специалист с придобита при специално обучение квалификация и
практически опит за тези дейности. При извършеното изследване, експертът не е
открил признаци за многократно използване на така изработения в акумулаторната
батерия тайник. Посочено е още в обсъжданото експертно заключение, че за
поставяне/изваждане на наркотичното вещество в/от самата акумулаторна батерия,
не са необходими специални инструменти и приспособления, като времето за
извършване на дейностите по демонтаж на акумулаторната батерия, поставяне на
наркотичното вещество в изработения в нея тайник и обратното монтиране на
батерията в автомобила е в порядъка на 40-45 минути. Във връзка с така даденото
заключение, експертът е отбелязал още и, че мястото, където е била намерена
акумулаторната батерия на автомобила е технологична конструктивна кухина,
специално предназначена за монтиране на акумулаторна батерия; достъпа до това място
има водача на автомобила или упълномощено от него лице, на което е предоставен
ключ или друг уред за отваряне вратите на автомобила; поставянето/изваждането
на акумулатора в/от описаното място в автомобила, изисква минимални технически
познания и умения, каквито би трябвало да има всеки водач на автомобил; за
извършването на тези дейности не са необходими специални инструменти и
приспособления.
Видно
от заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността на процесния лек
автомобил марка „Ауди”, модел „А4 Авант”, с рег. № ******, изчислена по пазарно
действащи цени към момента на инкриминираните деяния, възлиза на сумата от
4 600 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка, този състав на СОС прие за установена въз основа на
събраните в рамките на съдебното следствие доказателствени материали, а именно:
-
гласни доказателствени средства – показания на свидетелите И.М.И., И.К.П. и П.Д.Г.;
-
писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.25-44 от ДП/, протокол за доброволно
предаване /л.65 от ДП/, протокол за вземане на представителни проби, протокол
за оглед на веществени доказателства /л.89-97 от ДП/, справки за съдимост,
характеристични справки на подсъдимите;
-
веществени доказателства - високорисково
наркотично вещество – коноп с общо нето тегло 2,026 грама; 1 бр. акумулаторна батерия с
надпис „Винмакс”; лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4 Авант”,
с рег. № ******;
-
способите за доказване - заключение на
физико-химична експертиза, заключение на фармакологичната експертиза,
заключение на съдебно-техническа експертиза и заключение на съдебно-оценителна
експертиза.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите – митнически служители И.И. и И.П., тъй като същите са
последователни, детайлни, логични и пресъздават събитието по един обективен и
безпристрастен начин. Относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези
свидетели факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети
за безспорно установени, съдът не констатира и никакво съществено
вътрешно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова
противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда. В
показанията си тези свидетели подробно изясняват обстоятелствата по извършената
митническа проверка на управлявания от подсъдимия А. автомобил, при явяването
му на митническата граница на страната ни, за излизане от територията й;
установеното в резултат на тази проверка
наркотично вещество в автомобила; мястото на откриване на наркотика и
начина му на укриване в лекия автомобил; обстоятелството, че заедно с
подсъдимия, пътник в автомобила бил и подсъдимия А.И.; поведението на подсъдимите
в хода на порверката. Относно тези факти, показанията на свидетелите И. и П.
намират категорично потвърждение в данните, съдържащи се в огледния протокол,
обективиращ намерената в опаковка от бежово кашонче, зелено-кафява тревиста
маса, при тестването на която, същата инидикирала на канабис, както и описващ
вещта, в която тази тревиста маса е била укрита при откриването й – в специално
изградено двойно дъно на акумулаторната батерия на лекия автомобил. Обсъжданите
свидетелски показания напълно съответстват и на изводимата доказателствена информация от заключението
на физикохимичната експертиза, относно наличието
на наркотично вещество в съдържанието на процесната тревиста маса, неговия вид,
нетно тегло, както и в заключението на съдебно-техническата експертиза, която
по експертен път потвърждава дадените от свидетелите И. и П. сведения за
естеството на мястото, в което е било намерено наркотичното вещество.
След като съпостави по посочения начин показанията
на свидетелите И. и П. с останалите източници на доказателства, като отчете
пълната им кореспонденция с тях, съдът прие същите за добросъвестни, достоверни
и обективни. Именно
тези характеристики на посочените свидетелски показания – тяхната
последователност, обективност, непротиворечивост, мотивираха настоящия състав
на СОС да им се довери напълно.
Съдът не намери основания да не даде вяра и на показанията на свидетеля П.Д.Г.
– полицейския служител от ГПУ К., провел „беседи” с подсъдимите непосредствено
след задържането им при условията и регламента на ЗМВР. Относно процесуалната
роля и предназначение на т.нар. „полицейски беседи”, касационната инстанция последователно
застъпва становището, че процесуалния закон, както и правната доктрина, не
познават такова процесуално-следствено действие. Провежданите беседи с лицето,
по отношение на което има данни да е съпричастно към извършено престъпление,
веднага след задържането му на основание ЗМВР и преди това лице да има все още
каквото и да било процесуално качество, по същността си не представляват нищо
друго освен предварително снети обяснения от това задържано лице, с цел
получаване на информация за начало и насоки на разследването. Тези действия се
извършват от лица, които не са разследващи органи по смисъла на НПК, а са
полицейски служители и участници в екипа, който работи по случая, поради което
и те нямат никакво процесуално качество в досъдебната фаза на процеса, а
проведените от тях разговори с обвиненото впоследствие лице, не са
доказателствено средство. В този смисъл решение № 486/2015 г. на 1 н.о.,
решение № 215/2018 г., 2 н.о. ВКС. Настоящият случай е именно такъв – в рамките
на проведен с всеки от подсъдимите разговор, свидетелят Г. е закрепил писмено
обясненията им за случилото се /л.22 и л.22 от ДП/, които обаче нямат никаква
доказателствена стойност. А иначе – депозираните от свидетеля Г. пред
настоящата инстанция показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите
се в тях факти могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от
доказателствената съвкупност, доколкото направената от състава на СОС оценка,
сочи на тяхната достоверност. В показанията на този свидетел са изнесени
възприетите от него факти в рамките на проведените разговори с подсъдимите А. и
И.. Оценка за тяхната правдивост, няма причина да не бъде направена, доколкото
същата зачита и корелацията им със съдържанието на другите доказателствени
източници, като огледния протокол от 09.02.1018 г., показанията на свидетелите И.
и П., както и данните от експертизите.
Съдът кредитира и възприема за достоверни
данните, съдържащи се в прочетените и
приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства, тъй като по
делото липсват каквито и да са доказателства, които да ги оборват или
опровергават.
Съдът възприема изцяло и заключенията на изготвените
и приобщени по делото физикохимична, фармакологична, съдебно-техническа и
съдебно-оценителна експертизи, тъй като тези заключения в пълнота са отговорили
на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на данните по делото не
възниква никакво съмнение относно тяхната достоверност.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на СОС
направи следните изводи от правна страна:
Съгласно внесеният обвинителен акт, се претендира
всеки от двамата подсъдимия А.И. и А.А. да са извършили в идеална съвкупност,
престъпления по чл.354а ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.242
ал.2, пр.1, вр. чл.18 ал.1, пр.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, при хипотези на
осъществяване на деянията – на границата на страната ни, при втората форма на
изпълнителното деяние, очертана в чл.354а от НК – „държане” на наркотични
вещества. Предвид трайната съдебна практика /решение № 89/1995 г., 1 н.о.,
решение № 362/1995 г., 2 н.о. на ВКС/ съотношението между разпоредбата на
чл.354а от НК и разпоредбата относно квалифицираната контрабанда по чл.242 ал.2
от НК е между обща и специална норма, при частична, непълна конкуренция /в
подобен смисъл е и ТР № 1/2015 г. ОСНК на ВКС/. Това е така, защото съставът на
престъплението по чл.354а от НК предвижда няколко форми на изпълнително деяние
– производство, преработка, придобиване или държане на наркотични вещества с
цел разпространение или разпространението им, а съставът на престъплението по
чл.242 ал.2 от НК визира пренасяне без надлежно разрешително на наркотични
вещества през границата на страната. Пренасянето без разрешение на наркотични
вещества през границата на страната се извършва при упражняване от дееца на
фактическа власт върху тях /държане/. От това следва, че държането на
наркотични вещества, като форма на изпълнителното деяние на престъплението по
чл.354а от НК, когато се осъществява на границата на страната ни, се поглъща от
фактическото им пренасяне през тази граница /в случай, че двете деяние се
осъществяват по едно и също време/, т.е осъществява се само съставът на
квалифицираната контрабанда, поради което не може да се приеме наличие на
идеална съвкупност на двете престъпления, в какъвто смисъл е обвинителната теза
на СОП. С други думи казано – съставът на чл.242 ал.2 от НК е специален, но не
спрямо всички форми на общоопасното престъпление по чл.354а от НК, а само
спрямо „държането” на наркотични вещества. Тъй като съгласно основният принцип
в наказателното право, специалната норма изключва приложението на общата, е
налице частична конкуренция между двете правни норми и общата не следва да
намери приложение. Такава конкуренция в
настоящият случай също е налице, тъй като обвиненията срещу двамата подсъдими
са за съвместното /съизвършителско/ държане на наркотични вещества с цел
разпространение, на място и по време, напълно идентични с мястото и времето,
свързани с направения опит същите наркотични вещества да бъдат незаконно
пренесени през границата на страната.
При така очертаната аргументация, СОС в
настоящия му състав счете, че подсъдимите А.И. и А.А. не са извършили при посочената от прокуратурата форма на съвместна престъпна
дейност /съизвършителство/ деяния,
които по своето обективно
и субективно проявление
да осъществяват признаците на състава на престъплението по чл.354а ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК, за което им
е повдигнато обвинение. Посоченото съставлява основание всеки един от тези подсъдими, да бъде
признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение, което
всъщност СОС стори с присъдата си.
Въз
основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
във взаимната им връзка, не се установи по един несъмнен и категоричен начин
/по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК/ подсъдимите А.А. и А.И., при условията на
съучастие по между си, да са осъществили от обективна и субективна страна и състава
на престъплението по чл.242 ал.2, пр.1, вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за
което също им е повдигнато обвинение от СОП.
От
цялостния доказателствен материал, събран и проверен в хода на проведеното от
настоящата инстанция съдебно следствие, не се доказа авторството на подсъдимите
А.А. и А.И. в инкриминираната им съвместна престъпна деятелност по
осъществяване на контрабанда на процесното наркотично вещество /така, както
тази деятелност е описана в обвинителния акт/. По делото не се ангажираха
безспорни и категорични доказателства в тази насока. Единствените неоспорими по
делото факти по отношение на подсъдимия А.А. са, че същият е бил собственик и е
управлявал лекия автомобил, в който е било укрито инкриминираното количество
наркотично вещество, при предприетото и неосъществено от него преминаване на
държавната граница на страната, а по отношение на подсъдимия А.И. – че се е
возел като пътник в същия този автомобил. Оттам нататък, от останалите
доказателствени източници, в частност – от гласните доказателствени средства не
би могло да се направи категоричен и еднозначен извод за това, че подсъдимите А.
и И. /или някой от двамата/ са държали или знаели за наличието на укритото в
лекия автомобил наркотично вещество, предмет на контрабандата. От наличната по
делото доказателствена основа не се установява нито някой от подсъдимите И. или
А. да е поставял това наркотично вещество на посоченото място в лекия
автомобил, в който двамата са пътували /специално изграден тайник в
акумулаторната батерия на автомобила/, нито да е знаел, че в негова фактическа
власт има такова по вид и количество вещество и че той държейки това вещество в
автомобила, го пренася през държавната граница. За да направи това заключение,
съдът взе предвид на първо място показанията на свидетелите И.И. и И.П., от
които не би могло да се направи еднозначен и категоричен извод за това, че
подсъдимите или някой от тях са знаели за укритото в автомобила им наркотично
вещество и са осъществявали фактическа власт върху същото, транспортирайки го
през границата на страната. Депозираните пред настоящата инстанция, показания
на тези свидетели, касателно техните непосредствени, лични възприятия за
обстоятелствата по извършената на инкриминираната дата митническа проверка на
подсъдимите и лекия автомобил, с който пътували, при явяването им на
митническия пункт за излизане от страната; за начина на извършването й; за
установеното в резултат на тази проверка наркотично вещество в автомобила;
мястото на откриване на наркотика и начина му на укриване в лекия автомобил,
представляват преки, първични фактически данни, които както бе отбелязано
по-горе са възприеха от съда при изграждане на изводите му по фактите. По
мнение на настоящият съдебен състав, коментираните свидетелските показания на И.
и П., в частта им инкорпорираща производни доказателствени факти /направено
пред тях изявление на подсъдимия А., че намереното в акумулатора на автомобила
наркотично вещество е марихуана, която трябва да транспортира в Англия/, дори и
да се възприемат за достоверни, не биха могли да послужат за изграждането на
извод, свързан с авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия А.А..
Изложеното в още по-голяма степен е важимо за подсъдимия А.И., с когото
свидетелите И. и П. твърдят, че дори не са провели разговор в хода на
митническата проверка. Така, при разпита си в съдебно заседание, свидетелят И.
дословно цитиран заявява: „..той беше в гаража, където беше разтоварения багаж
от автомобила и с него разговор не е провеждан…впоследствие каза, че незнае за
марихуаната и не се интересува”, а в депозираните от свидетеля П. показания,
включително и тези - в първата фаза на процеса и приобщени по делото по реда на
чл.281 ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, същият дава информация за воден разговор по
повод намерения наркотик единствено с подсъдимия А.: „Колегата И. попита А.А.
….какво има в акумулатора, на което той първоначално каза, че не знае, но
впоследствие каза, че има марихуана и трябва да я закара в Англия”.
Съгласно
правната теория и съдебна практика, е недопустимо подмяната на първични
доказателства с производни, освен в три хипотези – когато производните се
явяват средство за разкриване на първични доказателства; когато служат за
проверка на първични доказателства и когато заменят първичните доказателства,
ако те се окажат недостъпни /в този смисъл решение № 163/16.03.2010 г. 3-то
н.о. ВКС/. В настоящият случай освен, че не е налице нито една от трите
хипотези, се констатира и друго – в проведеното от настоящата инстанция съдебно
следствие, подсъдимите А. и И. отказаха да дадат обяснения по обвинението. Ето
защо, е абсолютно недопустимо да се заместват със свидетелски показания
обясненията на подсъдимите относно признаването на факти, свързани с виновното
им престъпно поведение, а още по-малко да се замества липсата на признание за
такова поведение. Освен това, по делото липсват и самопризнания на обвинените
лица, които да са депозирани по реда на НПК. В показанията на свидетеля П.Г. се
съдържат сведения за извънпроцесуални признания на подсъдимия А. и на
подсъдимия И., заявени по време на „беседа” с полицейския служител, преди те да
бъдат привлечени към наказателна отговорност и да им бъдат разяснение и
гарантирани процесуалните им права. Както
бе посочено по-горе, съдебната практика е изяснила, че такава „беседа” не
представлява доказателствено средство за установяване на релевантните факти,
относими към самопризнанието. От друга страна, свидетелските показания на
полицейски служители, възпроизвеждащи извънпроцесуално признание, не могат
безусловно да се ценят като подкрепящи обвинителната теза, тъй като това би
означавало чрез тях да се замести липсващо самопризнание на обвиняемото лице,
депозирано по НПК, което е недопустимо. Впоследствие, когато А. и И. са
привлечени към наказателна отговорност, никой от тях не е възпроизвел
„самопризнанието си”, а се е възползвал от правото си да не дава обяснения –
протоколи за разпит на л.51 и л.57 от ДП. Именно тези обяснения, дадени от
подсъдимите в първата фаза на процеса, настоящият съдебен състав приобщи към
доказателствения материал, по реда на чл.279 ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК, но счита,
че същите не могат да бъдат ценени като източник на доказателства /обвинителни
такива/ за интересуващите процеса факти. Изявленията на всеки от подсъдимите А.
и И. /тогава обвиняеми/ по време на тези разпити, че „искрено съжалява за
извършеното”, „че е готов, ако това е нужно да съдейства с това, което знае по
случая”, но отказва да даде обяснения, не представляват самопризнания с
доказателствено значение. Това е така, доколкото такова изявление е
декларативно и не съдържа описание на релевантните обстоятелства /липсва разказ
на инкриминираните събития/, за да се приравни на дадени обяснения, които са доказателствено
средство по НПК. Ето защо, когато обвиняемият, макар и да е заявил, че се
признава за виновен, отказва да даде обяснения, изявлението му, че „признава
вината си”, не може да се цени като самопризнание по смисъла на процесуалния
закон. В този смисъл решение № 22/08.02.2019 г. 3 н.о. ВКС. Не би могло да се
придава доказателствено значение и на другото изявление на подсъдимите,
направено при тези разпити, че желаят да сключат споразумение с прокуратурата.
Такова изявление има отношение към по-нататъшния ход на наказателния процес /в
случая, дали производството да продължи по реда на гл.29 от НПК/, а
самопризнанието, за да има доказателствена стойност, следва да е направено при
даване на обяснения от обвиняемия, респ. подсъдимия, т.е. по реда и при
условията на процесуалния закон.
Извън
гореизложеното, в принципен план предпроцесните самопризнания на обвиненото
лице не би могло да послужат като стабилна доказателствена основа за осъждането
му и поради друга причина – ако хипотетично това признание бъде приравнено на
самопризнание, дадено по реда на НПК, то тогава сме изправени пред
процесуалната забрана осъдителната присъда да почива единствено на
самопризнания /изрична забрана в тази насока е предвидена в разпоредбата на
чл.116 НПК/. При това положение, след като осъдителна присъда не може да почива
на предположения, нито единствено на самопризнания на подсъдимия, то още
по-малко същата може да се основава на данни, съдържащи се в производни
доказателства, каквито са свидетелските показания на трети лица за извън
съдебните признания на подсъдимите лица.
Както
бе вече посочено, съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК, присъдата не
може да почива на предположения, а по настоящото дело прокуратурата поддържа
обвинението за извършена в съучастие от двамата подсъдими А. и И. контрабанда
на наркотици, позовавайки се единствено на твърдяното обективно наличие на
процесното наркотично вещество, укрито в акумулаторната батерия на автомобила,
с който двамата се явили на митническия пункт за излизане от страната, без по
никакъв начин да е доказана и установена и субективната страна на състава на
претендираното престъпление. Принципно изводите на съда досежно субективната
страна на деянието следва да се основават на обективните данни по делото. В тази
връзка, решавайки въпроса за съдържанието на умисъла, съдът е длъжен да изхожда
от съвкупността на всички обстоятелства по извършеното престъпление. В
конкретният случай, от наличните по делото доказателства, не може да се направи
категоричен извод, че подсъдимия А. е имал знание за това, че в управлявания от
него автомобил се намират наркотични вещества, по отношение на които същия има
определено фактическо отношение и които той без надлежно разрешително се опитва
да пренесе през границата на страната. Изложеното има отношение и към другия
подсъдим И., който е бил само пътник в посочения автомобил. Вярно е, че данните
по делото сочат, че подсъдимия А. е бил собственик на автомобила, в който е
открит наркотика и същия е бил негов водач при пристигането му на МП К. за
излизане извън страната. Също така, обаче по експертен път беше установено по
делото, че мястото, в което е било намерено наркотичното вещество в
акумулаторната батерия на автомобила, не е конструктивна кухина, а е специално
изработен и пригоден тайник, т.е. наркотика е бил поставен /укрит/ на такова
място, на което е невъзможно да бъде забелязан с невъоръжено око, без
използване на специална техника /скенер/, например при отваряне от водача на
предния капак на автомобила и проверка изправността на частите в моторния обсег
на същия. От друга страна, по делото липсват обективни данни, като
дактилоскопни и други следи, било по опаковката с наркотичното вещество, било
по мястото, където то е укрито, които да свържат по някакъв начин подсъдимите с
намиращия се в автомобила наркотик. По-нататък, гласните доказателствени
средства, в които се съдържат извънпроцесуални признания на подсъдимите за
извършено престъпление, не могат да бъдат източник на доказателства за тези
факти, поради производния им характер. С оглед на това съдът приема по
категоричен начин, че в съзнанието както на подсъдимия А.И., така и на
подсъдимия А.А., не са били налице никакви конкретни представи относно
обстоятелствата, които от обективна страна са елементи на състава на твърдяното
престъпление, което от своя страна изключва наличието на умисъл във всеки от
подсъдимите за извършването на това престъпление. Последното обосновава
решаващият извод на този съдебен състав на СОС, че подсъдимите А. и И. не са
осъществили и от субективна страна състава на твърдяното престъпление, за което
им е повдигнато обвинение.
По тези
съображения настоящият състав на СОС прие, че въз основа на така установените
фактически положения и констатации, направени след съвкупна преценка на
доказателствения материал по делото, не може да се изведе еднозначен,
недвусмислен и категоричен правен извод, че подсъдимите А.А. и А.И., в
условията на съучастие по между си /съизвършителство/, са осъществили състава
на твърдяното престъпление по чл.242 ал.2, пр.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2
от НК, поради което ги призна за невиновни в това да са извършили посоченото
престъпление и съответно ги оправда изцяло по повдигнатите им обвинения.
Въпреки
изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция /цялостно оправдаване на
подсъдимите по повдигнатите им обвинения/ съдът постанови да бъде унищожено по
съответния ред, откритото в процесния
лек автомобил наркотично вещество - коноп с общо нето тегло 2,026 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
– тетрахидроканабинол 19,85%, на обща стойност 12,156 лева. Този състав приема,
че в случая безусловно следва да бъде приложена разпоредбата на чл.112 ал.2 от НПК, тъй като се касае за високорисково наркотично вещество – коноп,
притежаването на което е забранено.
Съобразно изхода на делото, съдът
постанови след влизане на присъдата в сила, иззетия по делото като веществено
доказателство – лек автомобил марка „Ауди” с рег. № ******, да бъде върнат на
собственика му – подсъдимия А.А., тъй като в случая не са налице претендираните
от прокурора предпоставки този автомобил да бъде отнет в полза на държавата. В
частност – по делото не се доказа подсъдимите да са извършили престъпленията,
предмет на настоящото наказателно производство, поради което не е налице
законово основание автомобила да бъде отнет в полза на държавата.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК, направените по делото
разноски следва да останат за сметка на държавата.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/Кристина Тодорова/