Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ……………… Година 2020 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На тринадесети февруари Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов
Красимир Гайдаров
Съдебен секретар : Родина Петкова
Прокурор : Антония Иванова
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
ВНОХД № 102 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 374/19 г.
на Районен съд Д., четвърти наказателен състав, постановена на 27.11.2019 г., с
която подсъдимият В.Т.В. е признат
за виновен и осъден по чл.343 ал.1 вр. чл.58А ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК,
като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца
изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от
3 /три/ години. Наложено е и наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева,
както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година.
В тежест на подсъдимия са били възложени и съдебните и деловодните
разноски по делото.
За да вземе
решението си първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното
обвинение, че на 12.11.2019г. в гр.Вълчи дол обл.Варна подсъдимият е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,79 на хиляда.
Въззивното
производство е по протест на прокурора
срещу приложението на чл.55 от НК, с искане да бъде наложено наказание в
съответствие с направените от прокурора искания при съдебните прения пред
първата инстанция. Постъпили са и допълнителни мотиви към протеста.
По връчения препис
от протеста и мотивите към него са
подадени писмени възражения от страна на защитата на подсъдимия В. завършващи с
искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
В съдебно
заседание подсъдимият се представлява от адв. С.Г. ***, която моли да се
потвърди присъдата на ВРС. В последната си дума подсъдимия В. изразява искрено
съжаление за стореното и моли да се потвърди присъдата.
Представителят на
въззивната прокуратурата подкрепя протеста, като предлага налагане на наказание
„Лишаване от свобода“ в размер около
минималния, който да бъде отложен с подходящ изпитателен срок, както и
запазване на санкцията по чл.343Г от НК. Счита, че налагане на наказание в
параметрите посочени от прокурора при ДРП не е справедливо доколкото подсъдимия
не е лице с утвърдени престъпни навици, нито траен нарушител на ЗДвП.
Спор по
фактическото обвинение между страните
няма. Безспорно установено от фактическа страна е, че на
12.11.2019г. в гр.Вълчи дол подсъдимият В.
е управлявал автобус и е бил спрян за проверка. Бил изпробван с техническо
средство, което отчело 1,99 промила на хиляда. От протокол за химическа
експертиза е установено, че В. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
от 1,79 промила на хиляда.
Окръжният съд
намира, че позоваването на обвинението на несправедливост на присъдата е
неоснователно и същата следва да бъде потвърдена.
Основно възражение
в протеста на ДРП е за надценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства
и за неотчитане на отегчаващи наказателната отговорност.
Действително при
отчитане на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства общо 8 /осем/
на брой ДРС не е следвало да отчита направените от подсъдимия самопризнания,
доколкото с оглед на реда на протичане на съдебното следствие – по реда на
Глава 27 от НПК при условията на чл.371 т.2 от НПК те не следва да се отчитат
допълнително вън от признанието по чл.371 т.2 от НПК – ТР 1/2009г. на ВКС по
т.д. № 1/2008г. – т.7. Критичността към извършеното и искреното разкаяние за стореното са израз
на едно и също субективно отношение на дееца към деянието и не следва да бъдат
отчитани отделно. Останалите смекчаващи
отговорността обстоятелства са правилно отчетени и водят до еднозначен извод за
тяхната многобройност по смисъла на чл.55 от НК. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете факта, че деянието е извършено при извършване на
обществен превоз на пътници. Преценката
на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства води до
еднозначен извод за необходимостта от определяне на наказанието при явно
преимущество на първите и при условията на чл.55 от НК. В тази насока протестът
на прокурор при ДРП за определяне на размера на наказанието при условията на
чл.54 от НК като неоснователен следва да бъде оставен без уважение. Отмереното
от съда наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода е справедливо и ведно
с отлагането му по реда на чл.66 ал.1 от НК ще спомогне за постигане на целите
на наказателната репресия.
При определяне на
наказанието по реда на чл.55 от НК пред първоинстанционният съд е имал
възможност да не наложи кумулативно предвиденото наказание „Глоба“. Въпреки
това той го е наложил, като го е отмерил в размер към минималния въпреки, че е
посочил, че глобата е в среден размер. При предвидена санкция от 200 /двеста/
до 1000 /хиляда/ лева, определените 300 /триста/ лева определено не биха могли
да се приемат като среден размер. Обстоятелството, че подсъдимият работи като
шофьор при Община Вълчи дол с невисока заплата, което е ноторно известен факт и
полага грижи за психично болната си съпруга, води до извод за правилност на извода на първоинстанционния съд за
налагане на наказание „Глоба“ към минимума, въпреки недоброто и мотивиране.
Основателна е
преценката на ДРС досежно определяне на наказание по реда на чл.343Г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК. Макар, че и тук мотивите са оскъдни санкцията се явява
справедлива с оглед на факта, че подсъдимият не е системен нарушител на
правилата за движение по пътищата, прехранва се като шофьор и по-дълъг срок на
препятстване да изпълнява професията си би се отразил негативно както на него
така и на семейството му. В тази насока съдът споделя становището на прокурора
от въззивната прокуратура за справедливост на наложеното наказание в тази му
част.
При служебната
проверка съдът констатира нарушение на правилата за определяне на наказание по
реда на чл.58А от НК доколкото по ал.4
се определя наказание по реда на чл.55, което обаче не следва да се редуцира с
1/3, а съдът следва да прецени кой е по-благоприятния вариант – определяне на
наказание по ал.1-3, или по ал.4 по реда на чл.55 от НК. Поради съвпадение обаче на крайните изводи на
въззивният съд и първата инстанция по отношение на справедливостта на
наложените наказания присъдата на ДРС следва да бъде потвърдена, а протестът
оставен без уважение.
По изложените съображения и
на осн. чл. 338 от НПК, настоящият състав на Варненският окръжен съд като
въззивна инстанция
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районния съд в гр.Д., четвърти наказателен състав,
постановена на 27.11.2019 г. по НОХД № 374/2019 г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: