Р Е Ш Е Н И Е
№ /02.07.2019г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 407 по описа за 2019г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството образуването по искова молба от
„Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет.3 срещу „Росикс“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Б., ул.“Първа“ №90, Д.Т.Д.,
ЕГН:********** с адрес: *** и З.Т.З., ЕГН:********** с адрес: *** и С.Т.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: *** и Г.М.К., ЕГН:********** с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 10.05.2010г.
между
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, ЕИК *********, в качеството си на кредитор и
„РОСИКС“ООД, ЕИК: *********, вписано в Търговския регистър, представлявано от Д.Т.Д.,
ЕГН:**********, в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за
банков кредит №BL26624 на 10.05.2010г., по силата на който Банката е
предоставила и Кредитополучателят е усвоил банков кредит в размер на 20,000
лева. По процесния кредит отвентиците: Д.Т.Д., З.Т.З., С.Т.Д. и Г.М.К. са се
задължили в качеството си на съдлъжници.
На основание чл.5 от Договора за кредит, се дължало годишна лихва
за предоставения кредит включваща сбора от действащия базов лихвен
процент-малки фирми (БЛПМФ) за лева обявен от Банката и договорна лихвена
надбавка в размер на 0.75 пункта. Към датата на подписване на Договора за
кредит обявеният от Банката БЛПМФ бил в размер на 14.1 процента.
Съгласно чл.6 от Договора за кредит, при просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
дължимата от кредитополучателя лихва по чл.5, ал. 1 се увеличава автоматично с
наказателна надбавка за просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Ответниците не изпълнили нито едно от задълженията си по кредита,
считано от 05.04.2011г., и били в просрочие към 03.08.2017г. включително.
На основание чл.27, б.“в“ от договора за кредит ищецът обявил
кредита за предсрочно изискуем, тъй като вземането по процесния договор му било
цедирано със сключен на 21.06.2017г. между „Юробанк България” АД и ищеца
договор за цесия.
Ответниците били уведомени за цесията и обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на исковата молба.
Към датата на подаване на исковата молба общият размер на
претендираното вземане по Договор за кредит № BL26624/10.05.2010г., е в размер на
сумата от 33,016.20 лева, от които: главница 20,000 лева, непогасени вземания
за лихви съгласно чл.5 и чл.6 от Договора за кредит в размер на 10,194.54 лева
за периода от 05.04.2008г. до 25.03.2016г., изчислена законна лихва в размер на
2,761.66 лева за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., разноски за
обслужване на кредита в размер на 60 лева, заедно със законна лихва за периода
от подаването на исковата молба до изплащане на вземането.
Иска се осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията
на солидарност сумата от 33,016.20 лева, от които: главница 20,000 лева
непогасени вземания за лихви съгласно чл.5 и чл.6 от Договора за кредит в
размер на 10,194.54 лева за периода от 05.04.2008г. до 25.03.2016г. изчислена
законна лихва в размер на 2,761.66 лева за периода от 25.03.2016г. до
03.08.2017г., разноски за обслужване на кредита в размер на 60 лева, разноски
за обслужване на кредита в размер на 10.73 лева, заедно със законна лихва за
периода от подаването на исковата молба до изплащане на вземането, дължими на
основание Договор за кредит № BL26624/10.05.2010г,
както и разноски по делото в размер на
1,470.65, от които 1,320.65 лева заплатена държавна такса в исковото
производство и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор
от ответниците.
В съдебно заседание ищцецът не изпраща
представител в писмена молба от процесуланият му представител поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен, ответниците „Росикс“ ООД, Д.Т.Д., З.Т.З.,
С.Т.Д., не се явяват и не изразяват становище, ответникът Г.М.К. се явява и моли да бъде отхвърлен иска
като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
Налице
са основанията за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответниците „Росикс“ ООД, Д.Т.Д., З.Т.З., С.Т.Д.. Те са редовно уведомени за висящността на
производството и насроченото по делото съдебно заседание, не са подали писмен
отговор в предоставения им срок, не се явяват и представлява в първото съдебно
заседание, и не са направили искане за разглеждането на делото в тяхно
отсъствие. Съдът им е указал последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че
предявените искове спрямо ответниците „Росикс“ ООД, Д.Т.Д., З.Т.З., С.Т.Д. с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86 ЗЗД са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства - Договор за банков кредит продукт“Бизнес
овърдрафт“ № BL26624;
Приложение към договор за банков кредит Продукт“Бизнес кредит“ № BL26624; Допълнително споразумение към
договор за банков кредит“Бизнес револвираща линия-Плюс“ BL8787, договор за банков кредит,
Продукт“Бизнес овърдрафт“ № BL26624;
договор за прехвърляне на вземания № 5300/1946/21.06.2017 г.; Молба за връчване
на уведомления до ЧСИ Дарина Славова Сербезова-Славова, рег. № 893 на КЧСИ;
Уведомление до Д.Т.Д. като управител на „Росикс“ ООД от 04.01.2019 г.; Разписка
от 04.01.2019 г.; Уведомление до Д.Т.Д. като управител на „Росикс“ ООД, чрез
ЧСИ Дарина Сербезова Славова-Славова; Уведомление до Д.Т.Д. от 04.01.2019 г.;
Разписка от 04.01.2019 г.; Уведомление до Д.Т.Д. чрез ЧСИ Дарина Сербезова
Славова-Славова; Уведомление до З.Т.З. чрез ЧСИ Дарина Сербезова
Славова-Славова; Уведомление до Г.М.К. чрез ЧСИ Дарина Сербезова
Славова-Славова; Уведомление до С.Т.Д. чрез ЧСИ Дарина Сербезова
Славова-Славова; Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД по
кредитна сделка № 4170402; Договор за продажба на дружествен дял от 15.09.2010
г. сключен между Г.М.К. и Д.Т.Д., С.Т.Д. и З.Т.З..
Ищецът в исковата молба е
заявил, че желае постановяване на неприсъствено решение. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във
вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено неприсъствено решение спрямо
ответниците „Росикс“ ООД, Д.Т.Д., З.Т.З., С.Т.Д., като предявените срещу тях искове бъдат
уважени изцяло.
От
Договор за банков кредит продукт “Бизнес овърдрафт“ № BL26624; Приложение към договор за
банков кредит „Продукт“Бизнес кредит“ № BL26624; Допълнително споразумение към
договор за банков кредит “Бизнес револвираща линия-Плюс“ BL8787, договор за банков кредит, „Продукт“Бизнес
овърдрафт“ № BL26624;;
се установява, че на
10.05.2010г. между
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, ЕИК *********, в качеството си на кредитор и
„РОСИКС“ООД, ЕИК: *********, вписано в Търговския регистър, представлявано от Д.Т.Д.,
ЕГН:**********, в качеството си на кредитополучател и Д.Т.Д., З.Т.З., С.Т.Д. и Г.М.К.
в качеството си на съдлъжници е сключен Договор за банков кредит №BL26624,
по силата на който Банката е предоставила и Кредитополучателят е усвоил банков
кредит в размер на 20,000 лева.
Ответниците са се договорили да отговарят солидарно за всички задълженията
по кредита. Кредита се е предоставил за срок от 120 месеца от откриване на
заемната сметка по кредита. Заемната сметка е открита на 12.05.2010г..
На основание чл.5 от Договора за кредит, се дължало годишна лихва
за предоставения кредит включваща сбора от действащия базов лихвен
процент-малки фирми (БЛПМФ) за лева обявен от Банката и договорна лихвена
надбавка в размер на 0.75 пункта. Към датата на подписване на Договора за
кредит обявеният от Банката БЛПМФ бил в размер на 14.1 процента. Дължимата лихва се начислява
ежемесечно.
Съгласно чл.6 от Договора за кредит, при просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
дължимата от кредитополучателя лихва по чл.5, ал. 1 се увеличава автоматично с
наказателна надбавка за просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Съобразно чл.7, ал.2 от договора в началото на всяка следваща
година кредитополучателя заплаща на банката еднократна такса подновяване в
размер на 1% върху размера на подновения кредит, но не по-малко от 100 лева.
На основание чл.27, б.“в“ от договора за кредит банката има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради неизпълнение, на което и да е
от договорните задължения.
От договор
за прехвърляне на вземания № 5300/1946/21.06.2017 г.; Молба за връчване на
уведомления до ЧСИ Дарина Славова Сербезова-Славова, рег. № 893 на КЧСИ;
Уведомление до Д.Т.Д. като управител на „Росикс“ ООД от 04.01.2019 г.; Разписка
от 04.01.2019 г.; Уведомление до Д.Т.Д. като управител на „Росикс“ ООД, чрез
ЧСИ Дарина Сербезова Славова-Славова; Уведомление до Д.Т.Д. от 04.01.2019 г.;
Разписка от 04.01.2019 г.; Уведомление до Д.Т.Д. чрез ЧСИ Дарина Сербезова
Славова-Славова; Уведомление до З.Т.З. чрез ЧСИ Дарина Сербезова
Славова-Славова; Уведомление до Г.М.К. чрез ЧСИ Дарина Сербезова
Славова-Славова; Уведомление до С.Т.Д. чрез ЧСИ Дарина Сербезова
Славова-Славова, Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД по
кредитна сделка № 4170402 се установява, че вземането по процесния договор е цедирано от кредитора на
ищеца със сключен на 21.06.2017г. между „Юробанк България” АД и ищеца договор
за цесия. На основание чл.27, б.“в“ от договора за кредит ищецът обявил кредита
за предсрочно изискуем, за което са уведомени всички длъжници по договора,
както и за извършената цесия. Към датата на подаване на исковата молба общият
размер на претендираното вземане по Договор за кредит № BL26624/10.05.2010г., е в размер на сумата от 33,016.20 лева, от които:
главница - 20,000 лева; непогасени вземания за възнаградителна лихва в размер
на 10,194.54 лева за периода от 11.04.2011г. до 25.06.2014г.; законна лихва в
размер на 2,761.66 лева за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., разноски за
обслужване на кредита в размер на 60 лева за периода 11.04.2011г. –
25.06.2014г..
От Договор
за продажба на дружествен дял от 15.09.2010 г. сключен между Г.М.К. и Д.Т.Д., С.Т.Д.
и З.Т.З. се установява, че на 15.09.2010г.Г.К. продава на Даниел Т.Д., С.Т.Д. и
З.Т.З. своите 13 дяла от капитала на „Росикс“ ООД за сума в размер на 1300
лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи по отношение на предявения иск
срещу ответника Г.К.:
Предявени са субективно и обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и с
чл.86 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на ищецът следните суми: 33,016.20
лева, от които главница 20,000 лева непогасени вземания за лихви съгласно чл.5
и чл.6 от Договора за кредит в размер на 10,194.54 лева за периода от
05.04.2008г. до 25.03.2016г. изчислена законна лихва в размер на 2,761.66 лева
за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., разноски за обслужване на кредита в
размер на 60 лева, разноски за обслужване на кредита в размер на 10.73 лева,
заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба до
изплащане на вземането, дължими на основание Договор за кредит № BL26624/10.05.2010г., както и разноски по делото.
Ищеца носи доказателствената тежест да
докаже, че между „Юробанк България” АД и ответниците е бил сключен процесният договор за
кредит, с описания предмет, цена и срок, че „Юробанк България”
АД е изпълнил задълженията си по него като е
дал в заем на кредитополучателя сумата посочена в него, настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, цедирането на вземането по процесния кредит,
уведомяването на ответниците за цесията и предсрочната изискуемост.
Ответната страна, следва да установи
положителните факти, на които би се позовала, правоизключващите,
правопогасяващите си възражения.
От събраните по делото доказателства се
установи, че между „Юробанк България” АД и ответниците е бил сключен процесният договор за
кредит по силата, на който на кредитополучателя - „РОСИКС“ ООД е предоставен
кредит в размер на 20 000 лева, който е следвало да върне за срок от 120
месеца. Г.К. заедно с останалите ответници по делото се е задължил да отговаря
като съдлъжник за всички задължения по кредита. Обстоятелството, че Г.К. е
продал дружествените си дялове от „РОСИКС“ ООД на останалите ответници
физически лица след сключването на кредита е ирелевантно за задълженията му по
кредита, тъй като той се е задължил по договора като физическо лице, а не като
съдружник в „РОСИКС“ООД. Обстоятелството, че Г.К. е бил съдружник в
кредитополучателя към момента на сключване на кредита и малко след това е
продал дружествените си дялове не означава, че задължението му по кредита,
което той е поел в качеството си на физическо лице се погасява напротив той
остава да е солидарен съдлъжник по кредита заедно с кредититополучателя и
останалите съдлъжници.
От
извлечението от счетоводните книги на кредитора, а и не се оспорва от
ответниците се доказа, че те не са платили нито едно от задълженията си по
договора. Предвид направените уговорки по договора за дължимост на
възнаградителна лихва, разноски, обявената предсрочна изискуемост и цедирането
на вземанията по кредита, за които са уведомени всички ответници се установява
солидарната дължимост на претендираните вземания от ответниците. Ответниците
следа да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: главница 20,000
лева; непогасени вземания за възнаградителна лихва в размер на 10,194.54 лева
за периода от 05.04.2011г. до 25.06.2014г.; законна лихва в размер на 2,761.66
лева за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., разноски за обслужване на
кредита в размер на 60 лева за периода 11.04.2011г. – 25.06.2014г.. Съдът
използвайки, онлайн електронен калкулатор на НАП от http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp,
изчисли, че размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва,
дължимо на основание чл.86 ЗЗД, поради неплащане на главницата по кредита в
размер на 20 000 лева, за период 25.03.2016г. до
03.08.2017г. е в размер на 2761,92 лева. На ищецът следа да се присъди
обезщетение за забава в претендирания от него размер 2,761.66 лева за периода
от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., предвид определяне на предмета на делото от
ищецът и диспозитивното начало в гражданския процес.
Ищецът е поискал присъждане на разноски
и такива му се дължат предвид уважаване на предявения иск. Съобразно доказателствата
за сторени разноски от ищеца те са следните: 1320,65
лева – държавна такса, като се претендира и юрисконсутско възнаграждение. Съдът
на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правна помощ определя юрисконсулткото възнаграждение в размер на
100 лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото и неявяване
на юрисконсулт на ищцовото дружество в единственото по делото открито съдебно
заседание.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ОСЪЖДА, на основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД „Росикс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Б.,
ул.“Първа“ №90, Д.Т.Д., ЕГН:********** с
адрес: ***, З.Т.З., ЕГН:********** с
адрес: ***, С.Т.Д., ЕГН:**********,
с адрес: *** и Г.М.К., ЕГН:**********
с адрес: *** да заплатят солидарно на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет.3 следните суми дължими по Договор за кредит № BL26624/10.05.2010г., сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД, ЕИК
*********, в качеството си на кредитор и „РОСИКС“ООД, ЕИК: *********, в
качеството си на кредитополучател и Д.Т.Д., З.Т.З., С.Т.Д. и Г.М.К. в
качеството си на съдлъжници, в размер на общо 33,016.20 лева, от които: главница по договора - 20,000 лева;
възнаградителна лихва по договора в размер на 10,194.54 лева за периода от 05.04.2011г.
до 25.06.2014г.; обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
главницата за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г. в размер на 2,761.66
лева, разноски за обслужване на кредита в размер на 60 лева за периода
11.04.2011г. – 25.06.2014г..
ОСЪЖДА „Росикс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Б.,
ул.“Първа“ №90, Д.Т.Д., ЕГН:********** с
адрес: ***, З.Т.З., ЕГН:********** с
адрес: ***, С.Т.Д., ЕГН:**********,
с адрес: *** и Г.М.К., ЕГН:**********
с адрес: *** да заплатят на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет.3 сума
в размер на общо 1420,65 лева разноски в настоящото производство,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от ответника Г.М.К.
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване от останалите
ответници, на основание чл.239, ал.4 ГПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………