Р Е Ш Е Н И Е
№ 1457/6.8.2020г.
Град Пловдив, 06.08.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на девети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1328 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по
касационна жалба на Я.Г.Ш. *** против решение № 459 от 11.03.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 230 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година,
с което е отменено наказателно постановление № 19-1030-010506 от 18.12.2019 г.
на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Я.Г.Ш.,
ЕГН **********,***, на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.150а,
ал.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение.
Иска се отменя на обжалваното решение.
Ответникът не взема становище
по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че безспорно е установено,
че с действията си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП – на 13.02.2020 г. около
15,30 часа в град Пловдив, на бул. „Шести септември“, площад „Съединение“, е
управлявал лек автомобил „Шевролет Авео“, рег.№ ****, чужда собственост, след
като на 04.12.2019 г. е бил лишен по административен ред от това право съгласно
чл.171, т.1 ЗДвП, установено след справка в автоматизираната информационна
система на МВР. Според районния съд наведените в жалбата възражения са формални
и не могат да разколебаят презумптивната доказателствена сила на акта за
установяване на административно нарушение. Правилно е определен размерът на
глобата според съда, като се споделят изводите на наказващия орган за среден
размер на глобата, тъй като от справката за нарушител е установено, че
жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП. Направен е извод, че не са
налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като по делото не са
установени обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения. Според районния съд при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, не
са допуснати съществени процесуални нарушения при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Механизмът на
осъществяване на вмененото нарушение е установен по безспорен начин. Касаторът
твърде, че в момента на проверката не е управлявал МПС. Естествено е в момента
на проверката МПС да е в покой. Но касаторът не оспорва факта, че е преместил
автомобила, т.е., управлявал го е. В този смисъл недопускането до разпит на
други свидетели освен актосъставителя не представлява нарушение на
съдопроизводствените правила, защото това не е довело до неизясняване на
правнорелевантни факти. Още повече, че нито касаторът, нито неговият
процесуален представител са се явили в откритото заседание пред районния съд,
за да потвърдят доказателствените си искания за разпит на свидетели, като
конкретизират обстоятелствата, за които те да бъдат разпитани, т.е., за
районния съд е съществувала процесуална пречка да уважи едно такова
неконкретизирано доказателствено искане.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. Затова
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 459
от 11.03.2020 г., постановено по а.н.д. № 230 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.