Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр.Габрово, 1.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Мариела
Караджова и в присъствието на прокурора Милчо Генжов като разгледа докладваното
от председателя к.н.а.д. № 101 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С Решение №
340 от 31.08.2020 година на Районен съд – Габрово постановено по АНД № 528 по описа за 2020
година, е отменено Наказателно постановление /НП/ № 07-001246 от 9.04.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово, с което на “******, за
нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ, на основание чл. 414, ал.3 от същия кодекс е
наложена имуществена санкция в размер 2,000.- лева.
Срещу
така посоченото решение е постъпила касационна жалба,
депозирана в законния срок от Дирекция Инспекция по труда – Габрово. Иска се
отмяна на решението на районния съд, като необосновано и неправилно поради нарушение
на материалния закон и потвърждаване на наказателното постановление изцяло.
Излагат се подробни съображения, сочещи незаконосъобразност на достигнатите от
районния съд изводи. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. От
упълномощен юрисконсулт е постъпила писмена молба, с която заявява, че поддържа
жалбата и развива подробни съображения, идентични с тези в касационната жалба.
Претендира се присъждане на разноски в минимален размер.
Ответната
страна – “****** не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата.
Решението на районния съд следвало да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната
жалба за основателна предвид следните съображения:
Изложената
в решението и приета за установена от районния съд фактическа обстановка изцяло
се възприема от настоящия състав. Настоящият състав не споделя изводите довели
до отмяна на атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че трудовият
договор бил предоставен на работника за подпис на 29.01.2020г., че същият
отказал да го подпише, факт, който бил удостоверен от подписите на двама
свидетели, поради което е стигнал до извода че дружеството не следва да носи
отговорност за резултат, който е възникнал от действията на друго лице, а не на
неговия управител.
Тези изводи са неправилни.
Договорът представлява двустранна
сделка и като такава, за да е налице сключен договор е необходимо съвпадението
на две насрещни волеизявления относно всички елементи на договора. Трудовият
договор съгласно чл. 62, ал.1 от КТ се сключва в писмена форма. Това е форма за
валидност (ad solemnitatem), съответно липсата й сочи нищожност на твърдяния за
съществуващ трудов договор. Изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за писмена форма на трудовия договор е удовлетворено, както
когато е съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан
от страните /в случая липсва подпис на работника, липсва изява на неговото
волеизявление/, така и когато е подадена писмена молба за приемане на работа и
приемането на предложението от работодателя в писмена форма (заповед, акт или с
друго название документ за назначение) достигне у предложителя. В случая обаче
по делото не е представен нито един документ подписан от работника, още
по-малко молба за постъпване на работа. Правната доктрина и съдебната практика
единодушно приемат, че по отношение на трудов договор който не е подписан от
двете страни е налице отклонение от общите правила за валидност поради
неспазена форма.
В настоящия казус работодателят е
наказан за това, че преди постъпване на работа на Камен Петров, не е предоставил екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни. Мотивите че, че липсата на подпис на работника може
да бъде преодоляна с подписите на двама свидетели са правно неприемливи. С
подписите си тези свидетели са удостоверили единствено, че работникът отказва
да подпише този договор, но това удостоверяване не е в състояние да замести
волеизявлението на работника. Какви са мотивите за отказа /защото не е съгласен
с възнаграждение, работно време, отпуск и т.н./ е без значение. Важното че
липсва изявена от работника воля. Минималното съдържание на трудовия договор е
определено с нормата на чл. 66, ал.1 от КТ. С представения и подписан само от
едната страна договор, не е възможно да се установи припокриването на двете
насрещни волеизявления относно изброените в посочената правна норма условия на договора, които са съществени -
място на работа; времетраенето на трудовия договор; размера на основния и
удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или
седмица и др. Казано с други думи с документ съдържащ подписа само на едната
страна не е възможно да се установи дали описаните в него условия са приети от
страната която не е положила подписа си.
С оглед изложените мотиви се стига до
извода, че дружеството е правилно санкционирано.
Районен
съд – Габрово е постановил валидно, допустимо, но неправилно решение, което
следва да бъде касирано, а обжалваното пред него наказателно постановление –
потвърдено.
С
оглед този резултат и с оглед нормата на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка
с чл.143, ал.4 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
претенцията за присъждане на разноски в полза на касатора в минимален размер се
явява основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, изр. първо, in fine
от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №
340 от 31.08.2020
година на Районен съд – Габрово
постановено по АНД № 528 по описа за 2020 година.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 07-001246 от 9.04.2020г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово, с което на “*******, за нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ, на
основание чл. 414, ал.3 от същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер
2,000.- лева.
ОСЪЖДА “******* да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Габрово сумата 80.-
/осемдесет/ лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.