РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Бяла , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20204510100569 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно чл.422 ГПК.
Ищецът, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *** има следните вземания срещу В. Т. Й., а именно:
суми в общ размер на 445,95 лв. (четиристотин четиридесет и пет лева и деветдесет и
пет стотинки), представляващи неплатени месечни абонаментни такси, използвани
услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***, неплатени абонаментни такси и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +***,
ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането.
Моли, съда да осъди ответника В. Т. Й. да им заплати сторените съдебно-
деловодни разноски по ч.гр.д. № 158/2020г. по описа на БРС в размер на 360.00 лв. за
адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. за заплатена държавна такса.
Претендира и разноските по настоящото производство.
Ответникът В. Т. Й., чрез назначения му особен представител е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска по размер с възражение за
погасителна давност.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, прие фактическата
обстановка и от правна страна изведе следното:
1
От представените писмени доказателства безспорно се установява наличието на
облигационна връзка между страните, като ответникът е подписал договора и
споразумението за мобилни услуги и договора за лизинг и саморъчно е изписал трите
си имена. В договора и споразумението за мобилни услуги са посочени избраните
абонаментни планове и размерите на месечните абонаментни такси, а в договора за
лизинг е посочен уговореният размер на лизинговите вноски.
Издадените фактури индивидуализират възникналите вследствие на сключените
договори вземания за съответния отчетен период.
По отговора на исковата молба:
Ответната страна оспорва иска в частта за начислени лихви и неустойки в
размер на три абонаментни такси. Ищецът претендира законна лихва на основание чл.
86 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно оспорването на ответника по отношение на
претендираните неустойки в размер на три абонаментни такси. Счита, че
неравноправност, ще е налице, ако претендираната неустойка е прекомерно висока и
представлява необосновано високо обезщетение - арг. от чл.143, ал. 2, т.5 от ЗЗП. В
този случай абонаментната такса по договор за мобилни услуги с номер +***е в размер
на 19,99 лв. с ДДС, съответно 16,66 лв. без ДДС. Претендираната по договора
неустойка в размер на 49,98 лв. е равна на три абонаментни такси без ДДС (16,66 по 3).
Абонаментната такса по допълнително споразумение към договора за мобилни услуги
с номер +***е в размер на 24,99 лв. с ДДС, съответно 20,82 лв. без ДДС.
Претендираната по допълнителното споразумение неустойка от 62,46 лв. е равна на
три абонаментни такси без ДДС /20.82 по 3/
В разглеждания казус претендираните неустойки не представляват
необосновано високо обезщетение. Същите целят да обезщетят мобилния оператор за
причинените от неизпълнението вреди, а такива мобилният оператор безспорно е
претърпял. На първо място, за използвания ресурс, необходим да обезпечи достъп на
ответника до републиканската далекосъобщителна мрежа за целия срок от 2 години по
договора и споразумението за мобилни услуги, и на второ място - вредите,
представляващи пропуснати ползи. Видно, че неизпълнението е започнало с
неплащането на първата фактура № **********/20.01.2018г. Така по сключения на
14.03.2017г. договор за мобилни услуги с номер +***ответникът е изпълнявал
задълженията си 10 месеца, вместо уговорените 24 месеца, като неизпълнението се
равнява на 14 месеца, а пропуснатите ползи за ищеца под формата на неплатени
абонаментни такси – 14м. по 19,99 = 279,86 лв. По сключеното на 09.08.2017г.
споразумение с номер +****ответникът е изпълнявал 4 месеца, като неизпълнението
се равнява на 20 месеца, а пропуснатите ползи под формата на неплатени абонаментни
такси - 20 м. по 24,99 = 499,80 лв.
По претендираните неустойки следва да се има предвид и трайната съдебна
практика, според която неустойки в размер на три абонаментни такси са в справедлив
2
размер, не са прекомерни и не противоречат на добрите нрави и морала. В този смисъл,
в мотивите на Решение № 132 по в.гр.д. № 294/2020г. на ОС - Сливен е постановено:
„Оплакването, свързано с нищожност на клаузата за неустойка, а оттам - и за
недължимост на същата, е неоснователно. Уговорената неустойка е свързана с
неизпълнението на договорните задължения и има за предназначение да мотивира
страната да престира редовно, както и в противен случай - да обезщети доставчика на
услугата. Начинът на формиране размера на обезщетението за вредата от
неизпълнението, която да не се доказва самостоятелно, е уговорен като сбор от
оставащите абонаментни такси. Дори да се приеме, че така уговорен, той е прекомерен
/тъй като зависи от дължината на периода, който би се формирал при осъществяване на
предпоставката - предсрочно прекратяване на договора/ - то в такъв случай съдът може
да намали размера на неустойката, без това да повлече нищожност на цялата
неустоечна уговорка. Така обезщетение в размер на три месечни вноски не се явява
прекомерно, а в случая е видно, че именно в такъв размер се претендира неустойката.“
В Решение № 342 от 29.07.2019г. по гр.д. № 970/2018г. на PC - Видин е постановено:
„Неоснователно е възражението на ответната страна, че клаузата за неустойката е
нищожна поради накърняване на добрите нрави или поради прекомерност, тъй като
след редуцирането й съгласно представената по делото Спогодба между „Теленор“
ЕАД и КЗП - максимум до размера на три месечни стандартни абонаментни вноски, е в
размер, който съответства на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция.“
Неоснователни са наведените възражения за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания. Ответната страна е стигнала до извода, че по отношение на
претендираните вземания приложима е кратката тригодишна давност, но следва да се
има предвид, че погасителната давност е прекъсната с подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК на 05.03.2020г. - арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 116, б. „б“ от ЗЗД.
Следва да се уточни, че давността не започва да тече от датата на сключване на
договора, а от момента, в който е настъпил падежът на вземането. Падежът на
процесните вземания настъпва с изтичането на срока за плащане, посочен във
фактурата, в която са начислени. Така по първата фактура № **********/20.01.2018г.
срокът за плащане е 04.02.2018г., т.е. падежът настъпва на следващия ден и
следователно давността не е изтекла.
Ответната страна не представя доказателства да са заплатени претендираните
суми. Месечните абонаментни такси и лизинговите вноски се дължат по силата на
сключване на договора и споразумението за мобилни услуги и договора за лизинг,
който факт не се оспорва от ответната страна.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са и направените
3
разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНАВЕНО, че „Теленор България” ЕАД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление: 1766 София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 има следните вземания срещу В. Т. Й., ЕГН ********** от гр.Б., обл.Р.,
ул.“Н.“ № ***, а именно: суми в общ размер на 445.95 лв. (четиристотин четиридесет и
пет лева и деветдесет и пет стотинки), представляващи неплатени месечни
абонаментни такси, използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, неплатени
абонаментни такси и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***и неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг с предпочетен номер +***, ведно със законната лихва, от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 05.03.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Т. Й., ЕГН ********** от гр.Б., обл.Р., ул.“Н.“ № *** да заплати
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: 1766
София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сторените съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д. № 158/2020г. по описа на БРС в размер на 360.00 лв./триста и
шестдесет лева/ за адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА В. Т. Й., ЕГН ********** от гр.Б., обл.Р., ул.“Н.“ № *** да заплати
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: 1766
София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сторените съдебно-деловодни
разноски по гр.д.№ 569/2020г. по описа на БРС в размер на 685.00 лв. /шестстотин
осемдесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Русе в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п/__________________
4