МОТИВИ към НОХД №2159/2009 г.:
Обвинението е против подсъдимия С.Д.Л.
*** за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във
връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и "б" от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 29.03.2009 г., в гр.Пазарджик,
при условията на опасен рецидивы по специален начин -
ловкост е отнел чужда движима вещ - велосипед „К. Е.” на стойност
300 лв. от владението на И.К.А. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимият С.Л. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Районният съд
обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено
следното:
Подсъдимият
С.Л.
е многократно осъждан на лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отлагано
за различни срокове, както и на лишаване от свобода, изтърпявано ефективно,
включително и при първоначален „строг” режим. Същият е с множество
противообществени прояви, склонен към употреба на алкохол и насилие, поради
което се ползва с крайно лошо име по местоживеене.
На 29.03.2009
г., вечерта, подсъдимият Л. употребил известно количество алкохол,
след което тръгнал из гр.Пазарджик. Така той минал покрай дома на пострадалия И.А.
*** и забелязал в двора на къщата личния велосипед на пострадалия „К. Е.”, сиво-черно
на цвят, закупено през м. март от магазин „Метро”. Подсъдимят
решил
да открадне велосипеда и опитал да влезе през входната врата на къщата на свидететеля А., но
същата била заключена. След това подсъдимият Л.
установил, че входната врата на съседната къща била отключена, влязъл през нея
в съседния двор и след като прескочил оградната мрежа, проникнал в двора на свидетеля И.А..
Оттам той излязъл с велосипеда на пострадалия, след което отишъл в дома на своя
познат свидетеля М.П..
Там подсъдият попитал свидетеля дали можел да остави в дома
му велосипеда, тъй като бил много пиян като заявил, че щял да си го прибере
след два-три дни. Свидетелят П. се съгласил, след което подсъдимият
Л.
си заминал.
По-късно
същата вечер
на 29.03.2009 г. пострадалият И.А. заедно с родителите си се прибрал от село и
установил, че велосипедът му липсвал, след което подал жалба в РУ на МВР
Пазарджик. В хода на проведените ОИМ по започналата предварителна проверка бил
установен извършителят на деянието.
С протокол за
доброволно предаване свидетелят М.П. предал на полицията откраднатия
велосипед. Предаденият велосипед с разписка бил върнат на свидетеля И.А..
От заключението
на назначена
съдебнооценъчна експертиза е видно, че стойността на
отнетия велосипед е 300 лв. по пазарни цени към инкриминираната дата с приспаднато
овехтяване.
От
приложената справка за съдимост на Л. е видно, че същият е осъждан многократно за
тежки умислени престъпления, за които са му налагани наказания лишаване от
свобода, търпяни ефективно.
В този смисъл същият е извършил
настоящото деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а”
и “б” от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието
на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на
свидетелите И.А., М.П., Д.К., Е.С., заключението на оценъчната експертиза, както
и писмените доказателства приложени по делото.
При така
установената фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от събраните
доказателства, съдът прие, че подсъдимият С.Д.Л. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1,
т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.29,
ал.1, б.”а” и "б" от НК, като на на
29.03.2009
г., в гр.Пазарджик, при условията на опасен рецидив е отнел чужда движима вещ -
велосипед „К. Е.” на стойност 300 лв. от
владението на И.К.А. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои.
При
извършване на деяниета подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е
съзнавал всички обективни елементи на състава, както и квалифициращите и е
искал настъпването на общественоопасните последици на деянията си.
От
доказателствата по делото се установи, че за
да проникне в двора на свидетеля А., подсъдимият Л. е прескочил невисока телена ограда. При тези
данни, съдът прие, че не е налице кражбата по специален начин, тъй като деецът
не е проявил особена ловкост или умение, каквито обикновено гражданите не
притежават.
С
оглед на това съдът прие, че не се
касае за квалифицирана
кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4,
пр.3 от НК,
затова оправда подсъдимия Л. по обвинението в престъпление по чл.196, ал.1, т.2
във връзка с чл.195, ал.1, т.4 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия С.Л. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са
едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на
обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е
сравнително висока, като се има предвид начина на извършване.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на
установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид
характеристичните данни за същия, които са отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прецени съдействието за разкриване на обективната истина, чрез направеното
самопризнание, ниската стойност на предмета на деянието, възстановяването на
вещта, а като отегчаващи - лошите характеристични данни и предишните осъждания.
Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК –
личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва на подсъдимия С.Д.Л. да се наложи наказание при
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за поправянето и
превъзпитанието му е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Отчитайки, че деянието е извършено при опасен рецидив и на основание чл.61,
т.2 от ЗИНЗС съдът определи режим на изтърпяване на наложеното наказание "СТРОГ" в затворническо общежитие
от закрит тип.
С оглед
разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.Л.
бе осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в
размер на 55 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: