РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. гр. Хасково, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640103170 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД от С. Й.
Д. от гр.Хасково, чрез адв. М.М. от АК-Пловдив, против “Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Средец, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П..
В исковата молба се твърди, че ищцата била страна по сключен с
ответника Договор за паричен заем Кредирект № 643937/03.03.2022г.,
съгласно който тя следвало да върне сума от 1800 лева за главница и сумата
от 300 лева - лихва. Съобразно договора ищцата следвало да заплати и
неустойка в размер на 1000 лева. Поддържа се, че така уговорената неустойка
в горепосочения договор, съобразно която ищцата следвало да заплати
неустойка в размер на 1000 лева била нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3
от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на
чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК. На първо място се поддържа, че били
накърнени добрите нрави и поради нарушаване на този правен принцип по
смисъла на чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода за
1
кредитора. Сочи се още, че оспорваната клауза била нищожна и като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19
от ЗЗП, тъй като сумата от 1000 лева, която се претендирала чрез нея, била в
размер на 2/3 от отпуснатия кредит, с което безспорно били нарушени
принципите на добросъвестност и справедливост, целящи предотвратяване
несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Оспорваната клауза била неравноправна и по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗПП,
тъй като предвиждала заплащането на необосновано висока неустойка. В
глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, в
който смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата за неустойка се
намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в
ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела
до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Неустойката за
неизпълнение на акцесорно задължение била пример за такава, излизаща
извън присъщите си функции и водела до неоснователно обогатяване, в който
смисъл било и възприетото в т.3 от ТР №1 от 15.06.2010г. на ВКС становище,
че нищожна поради накърняване на добрите нрави била тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл.33, ал.1 от ЗПК. С
процесната клауза в полза на кредитора се уговаряло едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, в какъвто смисъл
била и т.32 от извлечение от протокол №44 от заседание на КЗП от
05.11.2015г. По съществото си неустойката била добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за
заемодателя, която увеличавала стойността на договора и основната й цел
била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница. Последователна била и
съдебната практика, че неустойка, уговорена извън присъщите й функции е
2
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ищцата поддържа още, че
оспорваната клауза за неустойка била нищожна на основание чл. 146 ал.1 от
ЗЗП, тъй като не била уговорена индивидуално по смисъла на чл.146 ал.2 ЗЗП,
а била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на
договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл била
и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. На следващо място се сочи, че съобразно
чл.21, ал.1 ЗПК нищожна била всяка клауза в договор за потребителски
кредит, която имала за цел или резултат заобикаляне на закона. С
предвиждането на такива разходи за неустойка с процесния договор се
заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като безсъмнено тези разходи
били такива по дейността по управление на кредита и следвало да бъдат
включени в ГПР на същия. Налице било заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй
като с уговорката за неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Освен това, поради
невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не
съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение и посочването на размер на ГПР, който не бил реално
прилаган в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, а с
преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявало един от
елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. С оглед
нищожността на регламентираната неустойка по процесния договор за
паричен заем, ищцата счита, че не е следвало да заплаща сума за неустойка и
след като заплатила такава от 1064.69 лева, то тя трябвало да й бъде върната
като получена без правно основание. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата
в размер на 1064.69 лева /след допуснато изменение в размера на иска в
съдебно заседание, проведено на 23.10.2023г./, представляваща недължимо
платена сума по недействителна клауза за неустойка по Договор за паричен
3
заем Кредирект № 643937/03.03.2022г, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба, с който признава иска за основателен. Като допълнение посочва, че
съгласно чл. 26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части на договора не влече
нищожност на целия договор. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в тежест
на ответника да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не
дал повод за завеждане на делото и е признал иска, доколкото не е
претендирал заплащането на неустойка, не бил изпращал покани,
уведомление или други съобщения. Посочва още, че ищцата не била
заплатила сумата за неустойка по процесния договор за кредит. Ето защо,
моли да бъде постановено решение при признание на иска, а разноските по
делото се възложат в тежест на ищцата на основание чл. 78 ал.2 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени
доказателства се установява, че между ищцата С. Й. Д. и ответника „Сити
Кеш“ ООД е бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № 643937 от
03.03.2022г., по силата на който ищцата е следвало да върне на ответника
сума от 1800 лева – главница и 300 лева – лихва. Освен това, следвало да
заплати и неустойка в размер на 3 651.12 лева при неизпълнение на т.6.1 от
договора. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с
подписването на договора заемателят се счита уведомен за нейното
начисляване. Точка 6.1 от договора гласи, че заемателят се задължава в срок
от 3 дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение
по начина и по реда и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 на Общите
условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/.
Съдът намира, че клаузата за неустойка в процесния договор за кредит,
съгласно която ищцата е следвало да заплати неустойка за непредставянето на
обезпечение, е нищожна, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като
4
противоречаща на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на
неустойката поради противоречие с добрите нрави се съдържат в TP № 1 от
15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В тълкувателното решение е посочено,
че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна
значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на
обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес
на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е
нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща
условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й
ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или
неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните функции,
които са й придадени от страните. Съдът намира, че предвидената неустоечна
клауза в процесния договор за потребителски кредит излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава
многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението,
поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение под формата на договор за поръчителство или
банкова гаранция. Задължението за предоставяне на обезпечение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за потребителски кредит.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
5
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на дължимата за връщане сума, поради което противоречи на
добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Клаузата
за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като,
както вече бе посочено, предвижда заплащането на необосновано висока
неустойка. Нещо повече – уговорената в т.6.2. неустойка е нищожна на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, тъй като не е индивидуално
уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, като според съда безспорно е, че
тя е част от стандартно, предварително изготвен формуляр на договор и на
практика заемателят е бил лишен от възможността при сключването му да
влияе върху неговото съдържание.
Както бе посочено, клаузата за неустойка е нищожна, а нищожността е
пречка за възникване на задължение по нея, поради което платената от
ищцата сума в размер на 1064.69 лева по договора е предадена при начална
липса на основание и подлежи на връщане, съгласно чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен, ведно с
претендираната законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
По отношение на разноските съдът намира, че не са налице
предпоставките за прилагането на чл.78, ал.2 от ГПК. Действително с
отговора на исковата молба ответникът е признал иска, но доколкото ищцата
не разполага с друг ред за защита на накърнените си права, освен чрез
предявяване на настоящия иск, разноските по делото следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. На ищцата се дължат разноски в размер на
50 лева, представляващи платена държавна такса, които следва да й бъдат
присъдени изцяло, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие за ищцата, съгласно който й е
предоставена безплатна правна помощ от адвокат М.М. на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв.- оказване на адвокатска защита на материално затруднени
лица. Съгласно чл.38 от ЗАдв. адвокатът може да предостави безплатна
правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, в които попада
и настоящият случай. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвоката се определя
възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
6
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., съдът определя адвокатско
възнаграждение за адвокат М.М. в размер на 480 лева, която сума е с
включено ДДС и следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на
ищцата. Възражението за прекомерност на адвокатското възражение на
ищцата е неоснователно, тъй като същото е определено съобразно
предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимум.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на С. Й. Д., ЕГН **********, от
гр.Хасково, ул.“Константин Фотинов“ № 3, вх.А, сумата от 1064.69 лева като
получена без основание по Договор за паричен заем Кредирект № 643937 от
03.03.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.12.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на С. Й. Д.,
ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“Константин Фотинов“ № 3, вх.А,
направените по делото разноски в размер на 50 лева, представляващи платена
държавна такса.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на адв. М.В.М.,
с адрес на кантората - *************, сумата от 480 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
7
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
8