Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 512 17.02.2020
година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на 16.12.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4106 по описа
на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД .
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД иска да се признае за установено по отношение на И.Г.С., че
последната дължи сумата от 4558,69 лева – главница по договор за потребителски
кредит № ***., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени на 14.09.2018 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания
на ищеца; 2383,91 лева - договорна лихва, дължима за периода 13.03.2009 г. –
15.02.2012 г.; 4219,42 лева – мораторна лихва за периода 18.09.2009 г. –
14.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.12.2018 г. до
окончателното погасяване на вземането за които суми е била издадена заповед №
11314/27.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена
по ч.гр.д. № 20391/2018г. по описа на РС - Пловдив. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски в заповедното производство и в настоящата инстанция.
Посочва се, че основанието на претенцията е Договор за потребителски паричен
кредит от 29.01.2009 г
Ответникът оспорва исковата молба с отговор
вх. № 41343/24.06.2019 г.. Счита, че задължението по Договор за потребителски
паричен кредит са погасени по давност. Обслужването на кредита е преустановено
на 18.09.2009 г., съгласно чл. 5, изр. 2 от договора. Счита, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 13.11.2009 г. Възразява се за всички дължими суми,
както и, че договорът съдържа в ущърб и в противоречие с разпоредбите на ЗПК
клаузи на неравнопоставеност на страните
Съдът след като се запозна със становищата на
страните и доказателствата по делото пооделно и съвкупност и на основание чл.
12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Със заповед № 11314/27.12.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 20391/2018г. по
описа на РС – Пловдив е разпоредено ответника да заплати сумата от 4558,69 лева
– главница по договор за потребителски кредит № ***., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 14.09.2018 г. с
договор за продажба и прехвърляне на вземания на ищеца; 2383,91 лева -
договорна лихва, дължима за периода 13.03.2009 г. – 15.02.2012 г.; 4219,42 лева
– мораторна лихва за периода 18.09.2009 г. – 14.12.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 21.12.2018г, които вземания произтичат от договор за потребителски
паричен кредит № *** от 29.01.2009 сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 14.09.2018г.
Срещу така издадената заповед е постъпило
възражение вх. № 5342/23.01.2019г. от ответника по чл. 414 ГПК с което
вземането е оспорено.
В срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е предявен
установителен иск за сумите от ищеца, поради което и производството по делото е
допустимо.
Видно от договор договор за потребителски
паричен кредит № ****от 29.01.2009 сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 14.09.2018г.
старият кредитор е отпуснал на ответника заем в размер на сумата от 5000,16
лева с падеж 15.02.2012г. или 36 месечни погасителни вноски като няма данни
кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем. Следователно считано от
16.02.2012г. главницата ведно с всички аксесорни вземания са били изискуеми.
Видно от приетата по делото ССчЕ с вещо лице Д.Т.К.,
чието заключение е прието и не е оспорено от страните ответника е извършил
плащания на 5 погасителни вноски до 15.07.2009г. или общо 1119.80 лева и
фактически е преустановила плащанията към 18.09.2009г. Настоящата инстанция не
споделя довода на ответника, че предсрочната изискуемост на дълга е настъпила
автоматично след просрочието на съответните вноски по кредита, респ. и не
възприема становището, че погасителната давност за вземанията тече от момента в
който кредиторът е можел да обяви кредитната експозиция за предсрочно
изискуема, тъй като такова волеизявление липса. Експертизата не установява
други плащания след 16.02.2012г.
Вън от горното обаче
възражението за изтекла погасителна давност е основателно, но считано от
16.02.2012г. като главницата е била погасена по давност след 16.02.2017г.
Видно от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – новият кредитор - ищеца е потърсил
съдебна защита на правата си считано от 21.12.2018г., т.е повече от година и
половина след като вземанията по кредита са били погасени по давност.
Следователно, щом като
по делото не се установи ответникът да е извършвал макар и частични плащания по
дълга след настъпването на падежа – 15.02.2012г. и щом като се установи, че
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено след като дългът е бил вече погасен по
давност и не се установиха други факти и обстоятелства, които да прекъсват и
спират погасителната давност и на основание чл. 110 ЗЗД следва да се приеме, че
претенциите на ищеца са погасени по давност. Впрочем вземането е било погасено
по давност още към момента на цедирането му.
Ето и защо предявените
искове следва да се отхвърлят като неоснователни като погасени по давност. Притезанието
е естествено и не може да се реализира по принудителен ред.
В полза на ответника
не се присъждат разноски, тъй като същият не доказал извършването на такива.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Панайот Волов № 29, ет. 3 с управител Т.К. искове за признаване за
установено, че И.Г.С. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА
сумата от 4558,69 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***.,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
на 14.09.2018 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания на ищеца;
2383,91 лева - договорна лихва, дължима за периода 13.03.2009 г. – 15.02.2012
г.; 4219,42 лева – мораторна лихва за периода 18.09.2009 г. – 14.12.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.12.2018 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е била издадена заповед №
11314/27.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 20391/2018г. по описа на РС – Пловдив като неоснователен и недоказан поради
погасяването му по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.