РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Велико Търново, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на пети юли две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 429 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 8 от ПЗР към същия
кодекс и § 2, т. 1 от ДР към Закона за администрацията.
Образувано е по жалба, подадена от
„Момина крепост“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Магистрална“ № 23, срещу мълчалив отказ за извършване на
административна услуга – обработване на заявление-декларация за обстоятелствена
проверка с вх. № 5300-2232-1/ 07.04.2022 година. Оспорващото дружество твърди
незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ да се извърши административна
услуга. Изтъква, че производството е започнало по заявление на лице с правен
интерес и към него са приложени всички изискуеми от закона документи. Развива
съображения, че в такава хипотеза администрацията не разполага с
компетентността да преценява дали е налице право на собственост, а от там и за
предпоставките за издаване на нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК,
която преценка се извършва от нарочно овластен орган – съответният нотариус,
извършващ обстоятелствената проверка. От съда се иска да отмени обжалвания
отказ и да върне преписката на административния орган за произнасяне по
заявление-декларация с вх. № 5300-2232-1/ 07.04.2022 г., със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, и задължаване на
администрацията да извърши административната услуга. Претендира се присъждане
на направените разноски по делото. В съдебно заседание оспорващото дружество,
редовно призовано, не изпраща представител.
При изпращане на административната
преписка в съда, от ответника са представени документи, от които е видно, че по
молба-декларация с вх. № 5300-2232.1/ 07.04.2022 е постановен изричен отказ на
кмета на Община Велико Търново, обективиран в писмо с изх. № 5300-2232-1#1/ 27.04.2022 г., като няма данни същият да е бил
доведен до знанието на оспорващото дружество.
Ответникът –
кметът на Община Велико Търново, чрез пълномощника си ***С.Т. заявява, че оспорва жалбата като
неоснователна. Сочи, че при проверка по заявлението е установено, че за имотите за който е поискано удостоверяване –
поземлен имот и намираща се в него сграда, с идентификатори
съответно 10447.509.126 и 10447.509.126.11 по КК и КР, има данни за
регистрирани други собственици, извън заявителя. Изтъква и че е налице влязло в
сила Решение № 1499/28.11.2019 г. по гр. дело № 2898/2017 г. на Районен съд –
Велико Търново, образувано по искова молба на „Момина крепост“ АД, с което е
установено, че реституцията на дворното място и сградата не е довела до
възникване на съсобственост между страните. Акцентира върху обстоятелството, че
при извършена справка в СГКК е установено вписване в КРНИ за посочените имоти,
на лицата, участвали в делото по съдебна делба, а в приложената към
молбата-декларация скица те не са изписани, което я прави неактуална. С тези доводи, развити в хода на устните
състезания ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, като оспорващото лице бъде осъдено да заплати на Община Велико Търново,
юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало въз основа на молба-декларация с рег. индекс
5300-2232-1/ 07.04.2022 г. на Община Велико Търново, подадена от „Момина
крепост“ АД - гр. Велико Търново, чрез кмета на общината, до нотариус с район на
действие района на ВТРС, за извършване на обстоятелствена проверка и
признаването на право на собственост, върху идеални части от поземлен имот с
идентификатор 10447.509.126 и намираща
се в него сграда с идентификатор 10447.509.126.11 по КК и КР на
землището на гр. Велико Търново. В молбата е
инкорпорирано и искане до Община Велико Търново, за издаване на удостоверение,
необходимо за извършването на обстоятелствената проверка. Към
молбата-декларация са били приложени Скица № 15-323991/ 10.07.2017 г. на ПИ с идентификатор
10447.509.126 и Скица № 15-378037/ 07.08.2017 г.
на сграда с идентификатор 10447.509.126.11,
издадени от СГКК – Велико Търново. Видно от представените от ответника
доказателства, във връзка със заявлението общинската администрация е извършила
служебна справка, при която е установено, че с Акт за държавна собственост № 1654/
30.04.1952 г., е актуван като държавна
собственост национализиран имот, находащ се в гр. Велико Търново, към
момента в района на фабрика „Момина крепост“, цех в местност „Ксилифор“, кв.
223А по плана на града, представляващ: 4
920 кв.м застроено и незастроено, заедно с паянтова жилищна сграда със
застроена площ 58 кв.м, и бивша фабрична сграда от 1094 кв.м, двуетажна, сега
представляваща неразделна част от новоизградена производствена сграда на
„Момина крепост“ АД - Велико Търново. Със
Заповед 1559/ 29.06.1992 г. на кмета на Община Велико Търново, на
основание ЗВСОНИ и подадени заявления, посоченият имот е отписан от актовите
книги и предаден на правоимащите наследници, построените впоследствие от
държавата сгради, са останали държавна собственост. С Решение № 1499/
28.11.2019 г. по гр. дело № 2898/ 2019 г. на Районен съд – Велико Търново, е отхвърлен
иск за делба на ПИ с идентификатор
10447.509.126 и сграда с идентификатор 10447.509.126.11,
предявен от „Момина крепост“ АД, срещу физически лица, на които имотите са
реституирани. В мотивите към решението съдът е изложил съображения, че
извършената реституция на дворното място и сградата не е довела до възникване
на съсобственост между страните по делото по отношение на целия ПИ с
идентификатор № 10447.509.126 /с площ от
16173 кв.м./, а само на реституираната част от имота с площ 4 920 кв.м, не е
налице и съсобственост по отношение на сградата с идентификатор №
10447.509.126.11.
При
така констатираното, с писмо изх. № 5300-2232-1#1/ 27.04.2022 г., кметът на Община Велико Търново е
уведомил „Момина крепост“ АД, нотариуса и
трети лица за посочените обстоятелства, както и че при справка в СГКК е
установил, че като собственици на описаните по-горе имоти са
регистрирани лицата, участвали в делото по съдебна делба, а не само „Момина
крепост“ АД, както в приложената към молба-декларацията скица 15-323991/ 10.07.2017 година. В заключение е посочил,
че необходимите заверки ще се извършат след индивидуализиране на частта
от имота - земя и частта от обекта - сграда, в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Велико Търново със съответния идентификатор и
граници, собственост по съществуващите документи за собственост, вписани в
службата по вписвания. В преписката са представени доказателства, че цитираното
волеизявление е доведено до знанието на останалите му адресати, липсват
доказателства за надлежното му съобщаване на „Момина крепост“ АД – гр. Велико
Търново. На дата 01.06.2022 г. дружеството е подало чрез
Община Велико Търново, жалба срещу
формиран според него мълчалив отказ по заявлението за извършване на
административна услуга.
В съдебната фаза на производството от
оспорващото дружество не са ангажирани доказателства, извън тези приложени към
жалбата и представени с административната преписка. Като писмени доказателства
по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка, представени
от ответника и коментирани по-горе.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предмет
на оспорване е обективираният в писмо изх. № № 5300-2232-1#1/ 27.04.2022 г. на кмета на Община Велико Търново,
изричен отказ да извърши административната услуга, поискана в молба-декларация
по обстоятелствена проверка с рег. индекс 5300-2232-1/ 07.04.2022 г.,
представена от „Момина крепост“ АД. Касае
се за отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б.
„а“ от АПК, който представлява административен акт, съгласно чл. 21, ал. 3,
предл. последно от АПК и подлежи на оспорване по реда на същия кодекс, съгласно
§ 8 от ПЗР към АПК. Не е налице соченият от оспорващото дружество
мълчалив отказ, доколкото произнасянето по искането му е извършено в срока,
предварително публично обявен от Община Велико Търново.
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, чиято правна сфера е негативно засегната от постановения отказ за извършване на административна услуга. Както се посочи, в преписката няма данни за съобщаването на отказа на заявителя, при което следва да се приеме, че оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Освен това в писмо изх. № 5300-2232-1#1/ 27.04.2022 г. на кмета на Община Велико Търново, не е указано в какъв срок и пред кого може да бъде оспорен отказа, при което приложима в случая е разпоредбата на чл. 140, ал.1 от АПК. Съобразно горното съдът счита, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Отказът е издаден
от компетентен административен орган, в изпълнение на правомощията му по чл.
44, ал. 1, т. 1 и т. 15 от Закона за местното самоуправление и местна
администрация, при липсата на кметове на райони в гр. Велико Търново. Отказът е
издаден в писмена форма, но не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4,
предл. второ, т. 5 и т. 7 от АПК – не е посочено правното основание за
издаването му, липсва обособена разпоредителна част, и посочване в какъв срок и
пред кого актът може да бъде оспорен.
При постановяване
на оспорения отказ е приложен неправилно материалният закон.
Поисканата
административна услуга е за заверка на молба-декларация за обстоятелствена
проверка, с която следва да се установи дали имот, находящ се в гр. Велико
Търново, е актуван като общинска собственост. Искането е подадено до
компетентния да извърши посочената административна услуга административен орган
- кмета на Община Велико Търново, в чиито правомощия, като представляващ
общинската администрация е удостоверяването на обстоятелството дали за един
недвижим имот е съставен акт за държавна собственост до 01.06.1996 г.,
съответно акт за общинска собственост - след тази дата. От заявлението на „Момина
крепост“ АД – гр. Велико Търново се установява
отпочването на процедура по чл. 587 от ГПК за установяване на предпоставките за
издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка,
инициирана именно от дружеството, искащо извършването на административната
услуга. След като по този начин заявителят е доказал наличието на правен
интерес от извършването на поисканата от него административна услуга,
административният орган е длъжен да извърши същата, като не разполага с правото
на преценка дали да издаде или да откаже исканото удостоверяване, независимо
със данните за собствеността, които установява. Извън компетентността на
административния орган е и да преценява наличието или отсъствието на
предпоставките за придобиване по давност на имота, за който се иска
удостоверението, както и да се произнася по обема на материални права върху
този имот и наличието на конкурентни такива. След като искането е направено от
лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга, административният
орган дължи същата, и то при условията на обвързвана компетентност. Независимо какво е становището на кмета на общината по
отношение наличието на спор за право на собственост върху посочените имоти, той
е длъжен да извърши исканата му услуга, вкл. ако има достатъчно категорични
данни за наличието на такъв спор. Не съществува пречка при удостоверяването
органът да отрази становището си, с
посочване на съответните доказателства, в молбата-декларация /или в нарочен
документ – удостоверение/, а съгласно чл. 587 от ГПК, в правомощията на
нотариуса е да извърши крайната преценка дали са налице предпоставките за
издаване на нотариален акт за собственост на „Момина крепост“ АД, върху ПИ с
идентификатор 10447.509.126 и сграда с идентификатор
10447.509.126.11 в гр. Велико Търново и в какъв
обем ще бъдат признатите права. Чрез отказа да се извърши удостоверяването по
молбата-декларация, административният орган на практика изземва това правомощие
нотариуса, като едностранно разрешава въпроса собствеността в посочените имоти.
По аналогични на горните съображения, съдът намира за неоснователни и доводите на ответника, че от заявителя на услугата не е представена актуална скица на ПИ с идентификатор 10447.509.126. Законът не въвежда някакъв срок на валидност на скиците, издавани от службите по геодезия картография и кадастър и под „актуална“ скица ответникът очевидно има предвид такава, отразяваща наличните в КРНИ данни за собствеността на имота към момента на заявяване на услугата. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани по делото и настоящият съдебен състав не успя да извърши надлежна проверка на същите в Кадастрално-административната информационна система, но предвид датите на издавана на представената скица и на по-горе решение на ВТРС, твърденията на ответника се кредитират с доверие. Както се посочи по-горе обаче, не е в правомощията на кмета на общината да следи за редовността, допустимостта и основателността на искането за извършване на обстоятелствена проверка, извън частта му, касаеща удостоверяване на факта дали конкретен имот е актуван общинска собственост или не.
Крайният
извод от горното е, че ответникът е следвало да се произнесе с положителен акт,
като удовлетвори искането и завери молбата-декларация за извършване на
обстоятелствена проверка, при необходимост с отбелязване наличието на служебно
известните данни за собственост в имотите, както и да изпълни и задълженията си
за посочване на свидетели за извършване на обстоятелствената проверка. Като не
е сторил това, кметът на Община Велико Търново е нарушил материалния закон и е
постановил оспорения отказ при превратно упражняване на власт. В този смисъл е
константната съдебна практика, вкл. тази на ВАС /напр. Решение № 13603 от
03.11.2020 г. по адм. д. № 6655 от 2020 г. на ВАС, Четвърто отделение, Решение
№ 12580 от 09.12.2021 г. по адм. д. № 7785 от 2021 г. на ВАС, Четвърто
отделение, Решение № 4553 от 12.05.2022 г. по адм. д. № 12083 от 2021 г. на
ВАС, Трето отделение и др./, както и практиката на административните съдилища.
По изложените съображения жалбата е основателна. Тъй като естеството на спора не позволява да бъде разрешен по същество от съда, административната преписка следва да се изпрати на административния орган. На основание чл. 57, ал. 2 от АПК, на последния следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга.
С оглед изхода
на спора, на ответника не следва да се присъждат разноски. При своевременно
заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващото дружество
следва да се присъдят разноските, сторени в настоящото производство – заплатена
държавна такса, в размер на 50,00 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на
„Момина крепост“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Магистрална“ № 23, обективирания
в писмо изх. № 5300-2232-1#1/ 27.04.2022 г.
на кмета на Община Велико Търново, отказ да извърши удостоверяване за
обстоятелствена проверка, по подадена от дружеството молба-декларация с рег. №
5300-2232-1/ 07.04.2022 година.
Връща преписката на кмета на Община Велико Търново за произнасяне, като определя 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на поисканата от „Момина крепост“ АД – гр. Велико Търново административна услуга.
Осъжда Община Велико
Търново с ЕИК *********,
административен адрес гр. Велико Търново, пл. „Майка България“ № 2, да заплати
на „Момина крепост“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 23, разноски по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :