МОТИВИ по Решение № 260002 от 02.12.2020
г. по анд № 120/2020 г. по описа на Военен
съд – Пловдив.
От
съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства
по делото, съдът приема за установено следното:
Обвиняемият П.С.П. *** постъпил на военна
служба в БА през 1999г. Заемал длъжността *** във в.ф.***-***.
По
време на службата си показвал високи резултати в своята работа. Справял се
отлично с поставените задачи. Притежавал много добри командно-организаторски
качества и умения.
Бил
награждаван многократно с „благодарност”, “грамота“ и „парични награди“,
съответно от командир в.ф.***-*** и от Министъра
на отбраната на РБ. През последните осем години не е бил наказван по
дисциплинарен ред.
Не бил осъждан.
ПО ВРЕМЕ НА
СЛУЖБАТА СИ ОБВИНЯЕМИЯТ ИЗВЪРШИЛ СЛЕДНОТО:
На 02.03.2020 г. в ***, ц.л.В. В. М. изгубила мобилния си телефон марка ***, модел ***, *** в района на ***. Телефонът бил закупен от мобилен
оператор „А1“ на 06.11.2019 г. за сумата от 1149.54 лв. на изплащане от св.ц.л.М. С. Х. за подарък на св.ц.л.М..
Обвиняемият *** П.С.П. живеел
на семейни начала със св.ц.л. Т. Р. П.. Последната притежавала апартамент в ***.
На 02.03.2020 г. св.ц.л. П. и обв. *** П. били на
посочения по-горе адрес. Свидетелката ц.л. П. била в напреднала бременност.
Обвиняемият *** П. слязъл пред блока за да изхвърли боклук и тогава видял на
паркинга пред входа мобилен апарат марка *** , модел ***. Телефонът бил на
асфалтовата настилка със спукан панел. Нямало никой наблизо и *** П. решил да
го вземе. Установил, че мобилния апарат се включвал въпреки видимата повреда.
Първоначално не казал нищо на свидетелката. В следващите дни го дал на ремонт и
след това го подарил на ц.л. П..
Междувременно св. М. подала сигнал в РУ-Чирпан и по
случая било образувано досъдебно производство. В хода на разследването било
установено местонахождението на телефона и на 09.04.2020 г. полицейски
служители посетили св. ц.л. Т. Р. П.,
която им предала телефона с протокол за доброволно предаване. По-късно мобилния
апарат бил предаден с разписка на собственичката ц.л. В. В. М..
В хода на разследването било установено, че обв. *** П.С.П.
е намерил вещта на 02.03.2020 г., като в продължение на една седмица не е
съобщил за намирането й на собственика, на властта или на този, който я е
загубил въпреки, че е съзнавал, че телефона не е негова собственост.
От назначената
съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на мобилен апарат марка *** , модел *** е 960,94 лв.
Горното съставлява
престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, извършено от обвиняемия *** П.П., затова
че: на 02.03.2020 г. в ***, е намерил чужда движима вещ
- мобилен телефон марка ***, модел*** ***, на стойност 960,94 лева, собственост
на В. В. М. и в продължение на една седмица не е съобщил за намирането на собственика, на властта, или на този,
който я е загубил.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от обвиняемия
самопризнания по време на съдебното следствие. Същите кореспондират и се подкрепят от свидетелските
показания, както и от писмените доказателства: кадрова справка –л.23-24,
служебна характеристика – л.25-26, служебен картон – л.27-28, справка съдимост
– л.31, разписка върнати вещи– л.130.
ПРИЧИНИ: Ниско
правно съзнание.
МОТИВИ: Лекомислие.
В съдебно
заседание прокурорът е на становище, че установената по време на съдебното следствие фактическа обстановка е
идентична, с тази посочена в обстоятелствената част на постановлението по чл. 375 НПК. Представителят на държавното обвинение изтъква добрите характеристични
данни на обвиняемия като военнослужещ, критичното му отношение към извършеното.
Предвид тези обстоятелства, прокурорът иска от съда спрямо обвиняемия П., след
като бъде признат за виновен, да бъде
освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание
към минимума.
В съдебно заседание обвиняемият *** П. заявява, че
разбира обвинението, признава се за виновен и съжалява за извършеното. Дава
обяснения. Моли съда да му определи минимално административно наказание.
Съдът като взе предвид, че
обвиняемия е пълнолетно лице, че е извършил умишлено престъпление, което се
наказва с глоба от сто до триста лева, както и обстоятелствата, че не е бил
осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК и че няма причинени
имуществени вреди, не са налице законовите забрани предвидени в разпоредбата на
чл.78а, ал.7 НК, поради което намира че
в случая следва да се приложи чл. 78а, ал. 5 от НК.
Обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност като му се наложи административно наказание глоба,
която съдът съобрази с: ***,
обстоятелството, че продължава да служи на
военна служба, добрите характеристични данни за същия като военнослужещ,
направените самопризнания, с които е спомогнал за разкриване на обективната
истина, критичното отношение към извършеното, семейното му положение – ***,
както и имущественото му състояние. В конкретния случай съдът намира, че на
обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание глоба при
значителен превес на смекчаващите обстоятелства в размер на сто и петдесет лева.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК обвиняемият следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт по
сметка на Военен съд – Пловдив направените разноски в размер на 54,90 лв. за
оценъчна експертиза.
Водим от
горното, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, съдът постанови решението си.
02.12.2020 г.
ВОЕНЕН СЪДИЯ :