Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд,
Първи тричленен състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА Д.А
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1795 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.285, ал.1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. глава
ХІІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на В.А.Х., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
– Варна, подадена чрез назначения му процесуален представител адв. Й., срещу
Решение № 889/30.06.2021г., постановено по адм. дело №365/2021г. по описа на
Административен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният иск срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“-София за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за нанесени в периода от 29.05.202г.
до 16.03.2021г. неимуществени вреди, възникнали в
следствие на действия и бездействия от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”-София, изразяващи се в неосигуряване на минимално необходимите
битови и санитарно-хигиенни условия на лишения от свобода, състоящи се в: 1/ползване
на спално помещение с квадратура под изискуемата по закон; 2/ползване на тоалетна без прегради, под постоянно
наблюдение от служителите на затвора и други лишени от свобода; 3/наличието в
спалното помещение на насекоми /хлебарки, дървеници и др./; 4/неадекватни
физически характеристики на предоставено
спално бельо/дюшек/, което е поставило ищеца в
условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1
вр. ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, ведно с претендираната законна
лихва, в размер на 811 лв. за период от 25.05.2020г. до 16.03.2021г. В жалбата се
твърди, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска
му, като неправилно е приел, че квадратурата на спалното помещение е над
предвидения в чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минимум. Касаторът твърди, че неправилно
съдът е изчислил като част от квадратурата на спалното помещение санитарния
възел, както и пространството, заето от мебели, тъй като квадратурата следва да
се изчисли като се вземе предвид само свободната жилищна площ, в който смисъл е
и решение на ЕСПЧ Страсбург -„Нешков и други срещу България“. Твърди, че липсата
на преграда на санитарното помещение засяга неговото уединение, позволява пряко
наблюдение при използване на санитарното помещение, от което следва, че са
налице незаконосъобразни действия от страна на затворническата администрация,
които са уронили човешкото му достойнство и породили чувство на неудобство и на
незащитеност, като пряка последица. Непоставянето на преграда на санитарното
помещение представлява бездействие на затворническата администрация, което е
доказано. Налице са претърпени неимуществени вреди, както и пряка причинно
–следствена връзка между двете. Твърди и че извършените услуги по дезинсекция и
дератизация са некачествени. Твърди, че годността на постелъчните
принадлежности следва да се докаже от ответника, а представената по делото
вещева ведомост не установява, че те отговарят на минималните стандарти,
предвидени в Таблица №3 и са в състояние годно за употреба, почивка и спане. Счита,
че не са опровергани твърденията му и са налице предпоставките на чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на ответника. Моли да бъде отменено
обжалваното решение и исковата му претенция да бъде уважена изцяло. Моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к. С., в
писмено становище, счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС като правилно
и законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, решението на Районен съд –
Варна е правилно и законосъобразно, и следва да се остави в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
пред Административен съд - Варна е образувано по искова молба на В.А.Х.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна, с която е предявен
иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София
за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за нанесени в периода от
29.05.2020г. до 16.03.2021г. неимуществени вреди, възникнали вследствие на
действия и бездействия от ответника, изразяващи се в неосигуряване на минимално
необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на лишения от свобода,
състоящи се в ползване на спално помещение с квадратура под изискуемата по
закон; ползване на тоалетна без прегради, под постоянно наблюдение от
служителите на затвора и други лишени от свобода; наличието в спалното помещение
на насекоми /хлебарки, дървеници и др./; неадекватни физически
характеристики на предоставено спално
бельо/дюшек/, което го е поставило в условията на жестоко, нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на
забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, ведно с претендираната законна лихва, в размер на 811лв. за периода от
25.05.2020г. до 16.03.2021г.
За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че В.Х. е постъпил в затвора-Ловеч на 22.02.2011г. и търпи наказание
„Доживотен затвор” при „Специален” режим, наложено му по НОХД №318/2011г. по описа на Окръжен
съд-Шумен с начало 10.10.2009г., като със заповед №Л—2127/22.05.2020г. на
главен директор на ГДИН-София е преместен на 29.05.2020г. от затвора-Ловеч в
Затвора-Варна за продължаване изтърпяване на наказанието и след привеждането му
в затвора-Варна е настанен в „Зона с повишена сигурност”, І В коридор, ІІІ
група, спално помещение №134, където е и
към момента. В спалното помещение лишеният от свобода се помещава сам и никога
не е настаняван при него друг лишен от свобода. От представената по делото
справка съдът е установил, че 134-то спално помещение е с квадратура 6,88 кв.м.
и Х. е настанен сам, като дори и да се приемат твърденията му, че помещението е
с квадратура 5,4 кв. м., то пак е повече от предвидената минимална жилищна площ
в спалното помещение за лишен от свобода, като е взел предвид, че наличните в
помещението маса, шкаф, легло и тоалетна не се изключват от общата квадратура
на помещението, поради което не е налице твърдяното от ищеца бездействие от
страна на ответника да му осигури минимално предвидената по закон площ на
спално помещение. По отношение на твърдението относно ползването на тоалетна
без прегради и под постоянно наблюдение от служителите на затвора и другите
лишени от свобода, съдът е взел предвид, че съгласно чл.71, ал.2 от ЗИНЗС
лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени
помещения при засилен надзор и охрана. Поставянето на касатора под постоянно
наблюдение произтича от наказанието, на което е осъден и режима на
изтърпяването му, който не предполага предварително съгласие на осъденото лице
да бъде поставено под постоянен надзор и охрана. Съдът е приел и че не са
налице доказателства, че е налице неблагопроятно въздействие върху физическото
и/или психическото състояние на касатора, поради което и не са налице
незаконосъобразни действия от страна на администрацията на затвора. По
отношение на наличието в спалното помещение на насекоми /хлебарки, дървеници и
други/ от представените по делото доказателства, съдът е приел, че са извършени
услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация, с цел да се осигурят добри
условия на живот на лишените от свобода, поради което са опровергани
твърденията на ищеца и претенцията му е неоснователна. Относно твърденията за
неадекватни физически характеристики на предоставеното спално бельо /дюшек/ е
утановено, че на касатора са предоставени всички необходими вещи – постелъчно
бельо и дюшек, като по делото не са
представени доказателства за оплаквания, подавани от л.св. Х. за тяхното
състояние. Съдът е приел, че от свидетелските показания не се установява състоянието
на вещите, предоставени на Х., както и в какво конкретно се състои тежкото
физическо и психическо бреме, вследствие на ползването на предоставеното спално
бельо и дюшек. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките
на фактическия състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността
на ответника и е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Касационната инстанция
възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните
му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е
необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Неоснователни са твърденията, че квадратурата на спалното помещение следва да се изчисли като се вземе
предвид само свободната жилищна площ. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е
по-малка от 4 кв. м. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд,
преценявайки всички доказателства е приел, че жилищната площ, с която разполага
касаторът е над предвидената в закона. Според ЕСПЧ при оценката на това дали е
налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по
отношение на липсата на лично пространство,
трябва да се вземат предвид следните фактори: а/
всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; б/ всяко
задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и в/
размерът на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Предвид факта, че спалното помещение, в
което е настанен само л.св. Х. е с размер 6,88 кв.м., съдът намира, че на същия
е осигурена площ на спалното помещение над предвидената в закона. Не е налице
твърдяното от ищеца нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Същият не е поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ. Килията, в която изтърпява наказанието си и която
обитава сам отговаря на изискванията и осигурява на лищения от свобода
достатъчна жилищна площ с оглед квадратурата си.
Относно
санитарното помещение, намиращо се в спалното помещение на лишения от свобода, настоящата
инстанция намира следното:
Безспорно
е по делото, че ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор“ при „специален“
режим.
Съгласно
чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в
постоянно заключени помещения при засилен режим и охрана. В цитираната
разпоредба, както и разпоредбите на чл.197 ал.1 ЗИНЗС и чл.213 ППЗИНЗС
законодателят е предвидил различни условия, при които да се изтърпяват
наказанията „доживотен затвор без замяна“ и „доживотен затвор“, а именно те се
изтърпяват в отделни затвори или в обособени зони към другите затвори с
повишена сигурност. Лишените от свобода, които изтърпяват тези наказания се
държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана.
Настоящата
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че поставянето на ищеца под постоянно наблюдение произтича от
наказанието, на което е осъден и режима на изтърпяването му. Постоянното наблюдение
произтича от разпоредбата на чл. 71 ал.2 от ЗИНЗС и чл. 213 и чл. 214 ППЗИНЗС,
а съгласно чл.44 от ЗИНЗС, чл. 23 и чл. 24 от ППЗИНЗС местата за лишаване от
свобода се оборудват с технически средства за охрана и контрол за
предотвратяване на бягства, престъпления и други нарушения, включително и
аудио-визуални системи и средства за контрол на поведението, за което осъдените
се уведомяват в приемно отделение при постъпването в затвора. Използването на
такива средства е в зависимост от категорията на настанените лишени от свобода.
В помещенията за настаняване се вземат допълнителни мерки и те се оборудват със
средства за повишена сигурност за предотвратяване на самоувреждания и
посегателства върху други лишени от свобода или служители.
В
случая в килията на Х. има обособена тоалетна и мивка с течаща вода, съобразно
с изикванията на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС. Установено е по делото и че освен в
спалното помещение на В.Х., изграден санитарен възел има и в коридора /общите
части/. Достъпът до санитарен възел и течаща вода не е ограничен в светлата
част на деня, а за належащите нужди през нощта лишеният от свобода може да
използва тоалетната, която е обособена в спалното му помещение /в този смисъл е
Решение № 8816/11.06.2019г., постановено по адм. дело №8828/2018г. по описа на
ВАС/. Освен това се установява, че килията, в която е настанен Х. е с плътна
врата, на която има поставена шпионка, през която се осъществява надзора.
Предвид факта, че лишеният от свобода е настанен сам в 134-то спално помещение
от постъпването си в Затвора – Варна, както и предвид факта, че килията му е
затворена с плътна врата, съдът намира, че остават недоказани твърденията на
жалбоподателя, че при използване на санитарното помещение същият може да бъде
наблюдаван от останалите лишени от свобода.
Предвид
горното, съдът намира, че не се установява нарушение на чл.3 ЗИНЗС от страна на
ответника, свързано с бездействието на ответника за това, че тоалетната в
спалното помещение на ищеца не е преградена. Първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е отхвърлил исковата претенция в тази част.
Неоснователни
са и твърденията на касатора по отношение на качеството на извършваните услуги
по дезинсекция и дератизация. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че са извършени
услуги по третиране на помещения срещу насекоми и гризачи. Такива дейности са
извършвани планирано и извънредно, което обосновава извод за неоснователност на
твърденията за бездействие от страна на затворническата администрация по
обезпаразитяване на спалните помещения и общите части, с оглед на което
правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция и в тази част.
Както правилно е посочил съдът, извършените услуги не обосновават извод за
липса на инсекти и други вредители, но съществуват и други фактори, които
способстват за наличието им, въпреки усилията на ответника, като се е позовал
на чл.21 ал.2 ППЗИНЗС, съгласно която разпоредба задължението за полагане на
грижи и поддържане на хигиена в спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода. От представените от
ответника протоколи за реално извършени услуги по мониторинг, дезинсекция и
дератизация се установява релевантният факт на предприемане на действия от
страна на затворническата администрация, с цел осигуряване на лишените от
свобода на добри условия в спалните помещения. Предвид горното не е налице
бездействие на ответника да осигури условия за изтърпяване на наказанието, т.е.
основание за ангажиране на отговорност за вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
Разпоредба на чл.84, ал.2, т.3 ЗИНЗС определя право на
лишените от свобода– на самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените
от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и
обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието. Обоснован е изводът на Административен съд – Варна, че описаните
във вещевата ведомост постелъчни принадлежности са отговаряли на стандартите по
Таблица № 3 за полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода и са
били в състояние годно за ползването им в определените в Таблицата срокове. Не
са налице доказателства, или твърдения, че са подавани оплаквания или искания,
свързани със състоянето на предоставените на Х. спални принадлежности. Правилно
първоинстанционният съд е ценил и свидетелските показания. От показанията на
св. Д. и Й., които твърдят, че дюшеците били мръсни, скъсани и имало дупки по
тях, не се установява, че именно дюшекът, който е предоставен на касаторът е в
това състояние. От техните показания, както правилно е прието в обжалваното
решение, не се установява нито факта на бездействие на затворническата
администрация, нито на причинена вреда, нито на причинна връзка между
твърдяното бездействие и вреди.
С
оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на Административен
съд – Варна, XII състав не страда от пороци, налагащи неговата отмяна и като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1,
изречение второ от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
решение № 889/30.06.2021г. по административно дело № 365/2021г. на Административен
съд - Варна, XIІ състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.