№ 93
гр. ***, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
в присъствието на прокурора Т. К. Т.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Частно наказателно дело №
20233300200075 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.414 НПК.
С вх. № 2363/02.06.2023 г. по делото е постъпило предложение от
Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – *** в което се сочи, че в
постановеното по делото Решение № 85/15.05.2023 г. по ч.н. дело № 75/2023
г. по описа на ОС-***, влязло в сила на 30.05.2023 г., са налице затруднения и
съмнения свързани с тълкуването на посочения на стр. 5 краен срок на
изтърпяване на наказанието (2936 година), както и посоченото на стр. 8
основание за определяне на първоначален режим на изтърпяване – строг (чл.
57, ал. 2, б. “а“ от ЗИНЗС). Във връзка с горното и на основание чл. 414, ал.
2 от НПК по делото е насрочено открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Участващият по делото прокурор подържа предложението. Заявява, че са
налице основания по чл. 414 от НПК за тълкуване на влязлото в сила решение
поради допуснати очевидни фактически грешки относно посочената година,
като краен срок на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и
посоченото основание от ЗИНЗС относно определяне на първоначалния
режим при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода..
Осъденият М. Е. А. който се намира в затвор в ***, призован чрез
служебния му защитник, не се явява в съдебно заседание.
Служебният защитник на осъдения адв. Г. А. също изразява становище,
че са налице основания за тълкуване на постановеното от въззивната
инстанция решение, поради допуснати очевидни фактически грешки.
За да постанови решението си ***ският окръжен съд съобрази следното:
1
Производството е образувано по молба на осъдено в Чешката република
лице - българския гражданин М. Е. А., с постоянен и настоящ адрес в село
***, обл. ***, който се е възползвал от правната възможност по чл. 7, ал. 4 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане
на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от
свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) сам да поиска от националния съд
признаване и изпълнение на наложеното му наказание.
По искане на съда по делото е постъпило удостоверение по чл. 4 от РР
2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на
присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат наказания
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода. Към
същото са приложени съдебно решение на първоинстанционния Градски съд
в Прага по дело № 57 Т 1/2022 постановено на 28 април 2022 г., влязло в сила
на 26 юли 2022 г. както и съдебно решение на второинстанционния Висш съд
в Прага по дело № 7 То 47/2022 постановено на 26 юли 2022 г., влязло в сила
на 26 юли 2022 г.
В представеното удостоверение се съдържат данни за вида и срока на
наложеното наказание. Посочено е, че целият размер на наказанието
лишаване от свобода е 15 години или 5 479 дни, като към датата на издаване
на удостоверението - 17 март 2023 г. включително, осъденият А. е изтърпял
общо 587 дни, включително и предварителното му задържане от 07 август
2021 г. 00:20 часа. Посочен е и крайният срок на изтърпяване на наказанието –
07 август 2036 год. 00:20 часа.
В влязло в сила на 30.05.2023 г. Решение № 85/15.05.2023 г. по ч.н. дело
№ 75/2023 г., Окръжен съд – *** признал решение на първоинстанционния
Градски съд в Прага по дело № 57 Т 1/2022 постановено на 28 април 2022 г.,
влязло в сила на 26 юли 2022 г., потвърдено в наказателната част с решение
на второинстанционния Висш съд в Прага по дело № 7 То 47/2022
постановено на 26 юли 2022 г., влязло в сила на 26 юли 2022 г., с която
българският гражданин М. Е. А., роден на *** год. в гр. ***, ЕГН
**********, ***, е признат за виновен в извършване на две престъпления –
“убийство“ според чл. 140, ал. 1, ал. 3, буква i), ал. 4, буква с) от чешкия
Наказателния кодекс в етапа на “опит“ според чл. 21 от чешкия Наказателния
кодекс и правонарушение “хулиганство“ според чл. 358, ал. 1 от чешкия
Наказателния кодекс в “съучастничество“ според чл. 23 от чешкия
Наказателния кодекс., съответстващи на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6,
предл. 3 и 4 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК за първото
деяние и по чл. 325, ал. 1 от НК за второто деяние от българския Наказателен
кодекс, като деянията са извършени на 06 август 2021 г., за което следва да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 15 /петнадесет/ години
(5479 дни), при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 2, б. “а“
от ЗИНЗС, като е зачетено и предварителното задържане на осъденото лице,
включително и изтърпяната част от наказанието към 17.03.2023 г. в размер на
587 дни от общата продължителност на наказанието в размер на 5479 дни,
2
включително и тази част от наказанието след 17.03.2023 г. до фактическото
му предаване на българските власти.
При проверка съдържанието на влязлото в сила решение съдът
констатира, че на стр. 5 от съдебния акт като краен срок на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, посочен в представеното удостоверение е
записан - 07 август 2936 г. 00:20 часа.
При проверка съдържанието на самото удостоверение, съдът констатира,
че в същото като краен срок на изтърпяване на наказанието е посочен 07
август 2036 год.
Съобразявайки горното съдът прие, че в решението е допусната очевидна
фактическа грешка при изписване годината на крайния срок на изтърпяване
на наказанието, като вместо посочената в удостоверението 2036 г. е посочена
2936 г.
Горното е довело да създаване на съмнения и затруднения при
изпълнението на влезлия в сила съдебен акт, поради което предложението на
прокурора се явява основателно и следва да бъде уважено, като бъде
допуснато тълкуване на посочения на стр. 5, краен срок на изтърпяване на
наказанието в частта досежно посочената година, като вместо 2936 година, да
се чете 2036 година.
Съдът намери за основателно и второто предложение на прокурора,
касаещо основанието за определяне на първоначалния режим при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от страна на осъдения А..
В диспозитива на решението на стр. 8, като основание е посочена
разпоредбата на чл. 57, ал. 2, б. “а“ от ЗИНЗС. При съпоставка с разпоредбите
на ЗИНЗС, съдът констатира, че и в този случай е очевидна фактическа
грешка, като действителното основание за определяне на първоначалния
режим при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е чл. 57, ал. 1, т.
2, б.“а“ от ЗИНС, поради което следва да се допусне тълкуване на решението
и в тази му част, като вместо чл. 57, ал. 2, б. “а“ от ЗИНЗС, да се чете чл. 57,
ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНС.
Воден от горното и на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, поради допуснати фактически грешки, тълкуване на решение
№ 85/15.05.2023 г., постановено по ч. н. дело № 75/2023 г. по описа на ОС-***
в следния смисъл:
1. На стр. 5 относно крайния срок на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, в частта досежно посочената година, вместо 2936 година, да
се чете 2036 година;
2. На стр. 8 относно основанието за определяне на първоначалния режим
при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, вместо чл. 57, ал.
3
2, б. “а“ от ЗИНЗС, да се чете чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНС.
Настоящото решение е неразделна част от решение № 85/15.05.2023 г.,
постановено по ч. н. дело № 75/2023 г. по описа на ОС-***.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Препис от същото да се изпрати за сведение и изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
4