Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
№
21.01.2021г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, IІ
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Г.Динкова административно дело №
5 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по искане с вх.№ 76/ 06.01.2021г. от лишения от свобода М.Д.И., подадено чрез
пълномощника му адв.Г.М., да бъде задължен Началникът на Затвора гр.Стара
Загора да преустанови неоснователните си бездействия по неоказване на подходящи
медицински грижи на М.И. и да се произнесе със заповед по чл.135, ал.2 от ЗИНЗС, с която лишеният от свобода да бъде изпратен на лечение извън
Медицинския център на Затвора гр.Стара Загора. В искането се твърди, че от
около месец М.И. имал симптоми, които наподобявали белезите на вирусна
пневмония, поради което бил отправил множество молби до администрацията в
ЗОЗТ“Черна гора“, където пребивавал, да му бъде оказана медицинска помощ. След
като такава не му е била оказана продължително време, здравословното му
състояние се е влошило и се е наложило да бъде транспортиран в медицинския
център /МЦ/, функциониращ към Затвора гр.Стара Загора. След направения там
преглед и изследвания е констатирано заболяване „вирусна пневмония“. Бил е
оставен за лечение в МЦ, но полаганите медицински грижи не били достатъчни за
преодоляване на болестта, поради непредоставяне на необходимите медикаменти, не
бил включен на системи и като цяло оказаната му медицинска помощ не била
достатъчно качествена и квалифицирана. В тази връзка е отправил искане към
служителите в МЦ да бъде преместен в затворническата болница в гр.София или в
друго болнично заведение, функциониращо извън Затвора гр.Стара Загора, но
Началникът на затвора разпоредил л.св.М.И. да не бъде изкарван за лечение извън
МЦ. Във връзка с изложеното твърди, че неоказването на подходящи медицински
грижи нарушава правата му, гарантирани в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
Ответникът
– Началник на Затвора гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото, в съдебно заседание, оспорва искането като неоснователно. Поддържа, че съгласно
чл.135 от ЗИНЗС, чл.115 от ППЗИНЗС и чл.60 от Наредба № 2/ 22.03.2010г.
лишените от свобода се изпращат в държавни или общински лечебни заведения,
когато са нужни специализирани дейности, като необходимостта от това се
определя от Директора на МЦ, който издава съответното направление за
консултация, изследване или лечение. Изпращането на лишен от свобода в лечебно
заведение извън мястото, където изтърпява наложеното му наказание, е регламентирано
като административна по своя характер производство, предпоставено от налично
предложение на Директора на медицинския център и приключващо с воляизявление на
Началника на затвора – заповед по чл.135 ЗИНЗС, което представлява индивидуален
административен акт. В случая М.И. не бил отправял искане до Началника на
Затвора гр.Стара Загора да бъде изведен за лечение в ЛЗ, но дори и при
отправено такова, същото следва да се определи като искане за правно, а не за
фактическо действие, поради което се явява неприложима защитата по избрания от
ищеца процесуален ред. А относно твърдяното бездействие, изразяващо се в
непредприемане на конкретно желани от И. действия в МЦ, се сочи че в случая
това са действия по целесъобразност, извършени от самия медицински специалист,
и не може да бъде определено като дължимо действие от административния орган. Твърди
се, че на М.И. е била оказана необходимата здравна грижа, а л.св. е направил
отказ да продължи лечението си и е
поискал да бъде изписан от стационара на МЦ при Затвора гр.Стара Загора. Моли
съда да отхвърли предявеното искане, като неоснователно. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Лишеният
от свобода М.Д.И. *** на 11.07.2016г.
От
приложената по делото медицинска справка, изготвена от д-Петкова, директор на
МЦ при Затвора гр.Стара Загора, се установява, че по повад оплаквания на л.св.И.
за обща отпадналост, болки в гръдния кош при дишане и движение, на 22.12.2020г.
е бил насочен за рентгенография на бял дроб. Установена е била двустранна
пневмония и е откаран до Спешен център на МБАЛ гр.Чирпан за уточнение на
състоянието. При проведен бърз антигенен тест за COVID-19 е установен отрицателен /-/
резултат. Поради наличие на симптоматика е било издадено направление от д-р
Петкова за PCR тест,
който след извършено на 22.12.2020г. в МБАЛ „Тракия-Стара Загора“ изследване,
също е отрицателен. Лишеният от свобода е бил настанен за лечение в стационара
на Затвора Стара Загора. При извършен преглед е установено добро общо състояние
– афебрилен, бял дроб – везикуларно дишане без хрипова находка при аускултация,
сърце – ритмична сърдечна дейност, РР 100/80; резултати от извършени
лабораторни изследвания – в референтни граници; кислородна сатурация /с
пулсоксиметър/ - 98. Назначено е било медикаментозно лечение с два
широкоспектърни антибиотика / Медоклав и Левокса/ в оптимална доза, Амбиксол
сироп и вит.С. Посочено е, че по време на престоя в стационара не са
наблюдавани прояви на дихателна недостатъчност и отклонения в хемодинамиката.
На 29.12.2020г. на М.И. е била проведена контролна рентгенография на бял дроб и
е установена двустранна интерстициална пневмония в стадий на резорбция,
свидетелстваща за добър отговор на приложеното лечение. Продължена е същата
терапия. На 06.01.2020г. л.св.И. е отказал да бъде повече преглеждан и лекуван,
обявил е гладна стачка и е заявил, че иска да бъде преведен в ЗО“Черна гора“.
На 06.01.2020г. е изписан от стационара поради отказ от лечение.
По
делото са представени и приети като доказателства копия медицинска документация
– фиш за СПМ от 22.12.2020г. от ЦСМП Стара Загора, филиал Чирпан, лабораторно
изследване от 22.12.2020г. от СМДЛ Милаб ЕООД, разчитане от извършена
рентгенография на бял дроб на 22.12.2020г. в МЦ Чирпан, история на заболяването
за престой на лицето в стационара на МЦ при Затвора Стара Загора, разчитане от
извършена рентгенография на бял дроб на 29.12.2020г. в МЦ „Проф.Д-р Стоян
Киркович“ гр.Стара Загора, както и копия от две броя декларации на М.И. за
обявяване на гладна стачка и за нейното прекратяване.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеното
на основание чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС искане за прекратяване на бездействия
от Началника на Затвора гр.Стара Загора относно неосигуряване на л.св.М.И. на подходящи
медицински грижи, е процесуално допустимо, тъй като възможността за
предявяването му не е ограничена във времето и същото изхожда от лице, което
твърди, че е засегнато от твърдяното от него нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Разгледано
по същество, същото е неоснователно, поради следните съображения:
Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на
лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за
лишаване от свобода, се извършва със заповед на началника на затвора по
предложение на директора на медицинския център, при спешни случаи – с устно
нареждане на началника на затвора, когато в лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода няма условия за
провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни
заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани
изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.
Анализът на
посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното
задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на
физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на
наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с
изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните
заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на своевременно
диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването
на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на
общото изискване за хуманност при
изпълнение на наказанието.
Ефикасността, резултатността и
правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от
гл.т на утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от
Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1
от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и
качество /чл. 81, ал.
2, т. 1 от Закона за здравето/, не може да бъде контролирано от
затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност,
а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните
органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване
/арг.чл.6, ал.6 от ЗЛЗ/.
При анализа на събраните по делото
доказателства не се установяват незаконосъобразни бездействия на началника на
Затвора гр.Стара Загора във връзка с осигуряването на своевременна и адекватна
медицинска помощ на л.св.М.И.. При постъпило от И. оплакване за наличие на
здравословен проблем са били предприети необходимите действия за своевременно
диагностициране, чрез извършване на лабораторни изследвания и образна
диагностика /рентгенография на бял дроб/. Извършена е консултация с лекар от
Спешен център на МБАЛ гр.Чирпан.
Заболяването е диагностицирано и е предприето лечение, за навременността
и адекватността на което свидетелства резултата от контролното рентгеново
изследване от 29.12.2020г., установяващ резорбция на дустранната интерстициална пневмония.
Създадена е била необходимата организация за настаняване на лицето в стационара
на МЦ към Затвора гр.Стара Загора, където са му били осигурени необходимите
лекарства и е провеждана лечебна терапия до момента, когато л.св. изрично е
отказал да продължи лечението, който отказ е отразен върху История на
заболяването, със собственоръчно изписване на изявлението и полагане на подпис
от пациента. От представените по делото материали не се установява директорът
на медицинския център или друг медицински специалист да са издали предписание
или направление на ищеца за лечение във външно заведение и Началникът на
Затвора гр.Стара Загора да е отказал изпращането му. Няма данни, а и не се
твърди л.св.И. да е отправял искане за извършване на медицинска консултация с
лекар-специалист, както и да бъде преместен за лечение в ЛЗ извън Затвора
гр.Стара Загора. Твърдяната от ищеца необходимост да бъде изпратен в лечебно
заведение извън мястото за лишаване от свобода не намира опора в
доказателствата по делото, установяващи ефективно проведено лечение, предвид
настъпилото подобрение в здравословното състояние на ищеца. Ето защо настоящият
съдебен състав приема за недоказани твърденията на ищеца за неоказване на
подходящи медицински грижи във връзка с
лечението му на заболяване двустранна пневмония, съответно не се доказа М.И. да
е бил подложен на унизително и нечовешко отношение при осигуряването на
медицинска помощ. Началникът на Затвора гр.Стара Загора е положил дължимото
поведение, вкл. и в съответствие с чл. 3 от ЗИНЗС – осигурил е медицинско обслужване на ищеца, предоставени са
му медицински грижи и медицинска помощ и няма никакви данни да не е изпълнил
медицински предписания за лечение на ищеца, различно от проведеното такова.
Поради изложеното съдът приема, че в
случая не са налице незаконосъобразни бездействия на ответника и искането към
съда да разпореди на Началника на Затвора гр.Стара Загора да преустанови бездействието, изразяващо се в неоказване на
подходящи медицински грижи, следва да бъде отхвърлено.
Като процесуално недопустимо съдът
преценява отправеното искане да се задължи ответникът да издаде заповед по
чл.135, ал.2 от ЗИНЗС, с която лишеният от свобода М.И. да бъде изпратен на
лечение извън медицинския център на Затвора гр.Стара Загора.
В случая твърдяното неизпълнение на
задължение на Началника на Затвора гр.Стара Загора да предприеме действия
съобразно чл.135 от ЗИНЗС, т.е. да постанови заповед за изпращане на ищеца в
лечебно заведение извън Затвора гр.Стара Загора, не може да бъде квалифицирано като
бездействие по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото незаконосъобразни бездействия
на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице могат да бъдат
релевирани само при неизвършването на фактически действия. Заповедта по чл.135,
ал.2 от ЗИНЗС по своята същност е индивидуален административен акт и доколкото
обективира властническо волеизявление представлява правно, а не фактическо
действие. Защитата по реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС е неприложима за случаите
на неизпълнение на задължение за издаване на индивидуален административен акт,
поради което и искането да се задължи ответникът да се произнесе със заповед по
чл.135, ал.2 от ЗИНЗС следва да бъде оставено без разглеждане.
При този изход на спора на основание
чл.143, ал.4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв. при прилагане на
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ
във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.280, ал.2,
т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд
Р А
З П О
Р Е Д
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеното
на основание чл.276 от ЗИНЗС искане от л.св. М.Д.И., да бъде задължен
Началникът на Затвора гр.Стара Загора да преустанови неоснователните си
бездействия по неоказване на подходящи медицински грижи на М.И., като неоснователно.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното на основание чл.276 от ЗИНЗС искане от л.св. М.Д.И.,
да бъде задължен Началникът на Затвора гр.Стара Загора да се произнесе със
заповед по чл.135, ал.2 от ЗИНЗС, с която лишеният от свобода да бъде изпратен
на лечение извън Медицинския център на Затвора гр.Стара Загора, като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА М.Д.И.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара
Загора ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ гр.София
сумата 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва пред
тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в срок от 3 дни от
съобщаването му на страните, съгласно чл.281 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: