Решение по дело №10509/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7917
Дата: 24 ноември 2017 г. (в сила от 24 ноември 2017 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20171100510509
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. С., 24.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН БОЙКИНОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

                                                                                          АТАНАС МАДЖЕВ

 

Като разгледа докладваното от съдия Маджев ч.гр.д. № 10509/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК

Образувано е по жалби с вх. на ЧСИ № 028557/23.05.2017 г., № 025111/04.05.2017 г. и № 028558/23.05.2017 г. на ипотекарния длъжник „М.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление:***, кантора № 23, както и жалба с вх. на ЧСИ № 029174/26.05.2017 г. на длъжника по изпълнението И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Постановление за възлагане на недвижим имот – апартамент № Д 6.4, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., ж.к. „********, секция ****, и Постановление за възлагане на недвижим имот – паркомясто № Р-23, находящо се в гр. С., ж.к. „****, сутерен, вх. Е, секция Е, със ЗП от 13,75 кв.м., издадени по изп. д. № 1628/2016 г. по описа на ЧСИ – С.Я., с рег. № 844.

В жалбите, подадени от ипотекрарния длъжник - „М.“ ЕООД, се излагат възражения, че същият не е уведомен за насрочения опис и оценка на недвижимите имоти, предмет на обжалваните възлагателни постановления. Излагат се и възражения, че имотът не е възложен по най-високата предложена на публичната продан цена.

В жалбата, подадена от длъжника по изпълнението - И.Б. се излагат възражения единствено в посока, че имотът не е възложен по най-високата предложена в състоялата се продан цена.

С.А., в качеството й на участвал и спечелил наддавач, комуто е възложено Паркомясто № Р-23, находящо се в гр. С., ж.к. „****, сутерен, вх. Е, секция Е, със ЗП от 13,75 кв.м с едно от атакуваните постановления за възлагане, своевременно упражнява правото си да възрази по жалбата. Посочва, че част от основанията, на които се обжалва възлагателното постановление не са сред предвидените в чл. 435, ал. 3 ГПК, както и че направеното от нея при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка предложение инкорпорира най-високата предложена цена след като първоначално обявеният за купувач не е внесъл предложената от него цена в едноседмичния срок от приключване на проданта.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител излага доводи в посока на нейната недопустимост, като счита, че обжалваните с нея действия не са сред тези подлежащи на съдебен контрол и изброени изчерпателно в чл. 435 ГПК. В допълнение са изложени и аргументи в посока нейната неоснователност – съдебният изпълнител твърди, че жалбоподателят „М.“ ЕООД – в ликвидация, в качеството му на ипотекарен длъжник, е уведомен за насрочения опис и оценка на имотите към които е насочено принудителното изпълнение, като съобщението е връчено на А.Б., негов ликвидатор. Посочва, че имотите са възложени по най-високата предложена цена.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

От представените от съдебния изпълнител материали по изп. дело № 1628/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844, се установява, че жалбоподателите имат качеството на длъжници по изпълнението в производството за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя парични вземания.

От съобщение от 05.05.2017 г. на ЧСИ С.Я., рег. № 844, се установява, че на 09.05.2017 г. на „М.“ ЕООД – в ликвидация, при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, след като е било установено, че дружеството е напуснало вписания в търговския регистър адрес на управление, е връчено съобщение, че е изготвено постановление за възлагане на апартамент № Д 6.4, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., ж.к. „********, секция ****. На 18.05.2017 г. на ипотекарния длъжник е връчено и съобщение за изготвено постановление за възлагане и на другия предоставен от него като обезпечени за чужд дълг имот, а именно – паркомясто № Р-23, находящо се в гр. С., ж.к. „****, сутерен, вх. Е, секция Е, със ЗП от 13,75 кв.м. Доколкото първоначалната жалба на „М.“ ЕООД – в ликвидация е подадена на 04.05.2017 г. – още преди на ипотекарния длъжник да е било съобщено изготвянето на което и да е от обжалваните постановления за възлагане, съответно преди началото на едноседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че същата, както и жалбите, подадени на 23.05.2017 г. и представляващи пояснение на първоначалната, са подадени в срок.

От съобщение от 09.09.2017 г. на ЧСИ С.Я., рег. № 844, се установява, че на 18.05.2017 г. на И.Б., длъжник по изпълнението, е връчено съобщение за изготвено постановление за възлагане на Паркомясто № Р-23, находящо се в гр. С., ж.к. „****, сутерен, вх. Е, секция Е, със ЗП от 13,75 кв.м. Не се установява да му е връчено постановлението за възлагане на другия недвижим имот, предмет на публичната продан, а именно - апартамент № Д 6.4, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., ж.к. „********, секция ****. От изложеното следва, че подадената на 26.05.2017 г. от длъжника по изпълнението жалба е подадена в срок.

Жалбите са допустими, доколкото с тях изрично легитимираните на основание чл. 435, ал. 3 ГПК страни по изпълнителното производство атакуват постановления за възлагане на недвижим имот с доводи, че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Съдът разглеждащ жалбите е обвързан от наведените основания за порочност на атакувания акт и не може да се отклони от търсената от жалбоподателя защита с аргумент, че конкретно развития в жалбата порок не попада в предметния обхват на чл. 435, ал. 3 ГПК, като следва да осъществи дължимата преценка по въпроса, дали наведените от жалбоподателите пороци покриват хипотезата на възможна незаконосъобразност при издаване на постановлението за възлагане.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени пороците на постановлението за възлагане, представляващи основание за обжалването му, в т.ч. от длъжниците по изпълнението – единствено в случай, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. При преценката си за относимостта на релевираните от жалбоподателите пороци съдът следва да съблюдава задължителните указания, дадени с т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които преценката за надлежността на наддаването трябва да се прави единствено с оглед тези действия на съда и наддавачите, които са във връзка с подадените тайни наддаватели предложения в продължение на едномесечния срок, както и действията на съдебния изпълнител, наддавачите и страните с право на изкупуване при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка, доколкото единствено те са част от наддаването. Другата категория относими пороци, чието допускане може да повлияе върху постановлението за възлагане и да обуслови съдебна проверка е с оглед задължението на съдебния изпълнител да възложи имота по най-високата предложена цена и то едва след като последната бъде внесена изцяло (арг. чл. 496, ал. 3 ГПК). В мотивите към т. 8 от цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че действията на съдебния изпълнител по връчване на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта, макар и да са елемент на публичната продан като изпълнителен способ, имат единствено подготвителен характер спрямо наддаването, без да са част от последното, поради което и излизат извън предмета на проверка при обжалване на възлагателното постановление. В случая длъжникът по изпълнението „М.“ ЕООД – в ликвидация основава жалбата си на първо място с това, че съдебният изпълнител не го е уведомил надлежно за насочването на изпълнението към процесните недвижими имоти. Настоящата инстанция намира, че така изведения от жалбоподателя порок е неотносим към надлежното провеждане на процедурата по наддаването, както и към възлагането на недвижимия имот по най-високата предложена цена, и доколкото не е в състояние да обоснове извод за незаконосъобразност на постановленията за възлагане, проверката за наличието му не е необходима.

    В случая частните жалбоподатели не излагат конкретни съображения във връзка с възражението, че имотите не са възложени по най-високата предложена цена. С постановление за възлагане на недвижим имот – апартамент № Д 6.4, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., ж.к. „********, секция ****, по изп. д. № 1628/2016 г. ЧСИ – С.Я., с рег. № 844, е възложил на обявената за купувач - И.С., собствения на „М.“ ЕООД недвижим имот за сумата от 172 400 лева. Видно от приложения протокол за обявяване на наддавателни предложения и на купувач, най-високата предложена цена е 158 000 лева, като при условията на чл. 492, ал. 2 от ГПК е  проведено явно наддаване с фиксирана стъпка, като са направени две наддавателни предложения, в резултат на което предложилият най-висока цена в размер на 186 800 лева – „П.И.Б.“ АД, е обявен за купувач. След като е обявил за купувач „П.И.Б.“ АД на предложената от него най-висока цена, но банката не е внесла предложената цена в едноседмичния срок по чл. 492, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител е обявил за купувач наддавачът, който е предложил следващата най-висока цена, а именно - И.С., в полза на която впоследствие е издадено обжалваното възлагателно постановление.

По аналогичен начин се е развила публичната продан и по отношение на другият от процесните имоти. С постановление за възлагане на недвижим имот - паркомясто № Р-23, находящо се в гр. С., ж.к. „****, сутерен, вх. Е, секция Е, със ЗП от 13,75 кв.м., по изп. д. № 1628/2016 г. ЧСИ – С.Я., с рег. № 844, е възложил на обявената за купувач - С.А. собствения на „М.“ ЕООД недвижим имот за сумата от 19 113 лева. От приложения протокол за обявяване на наддавателни предложения и на купувач се установява, че най-високата предложена в рамките на срока за подаване на тайни наддавателни предложения цена е 13 713 лв., като при условията на чл. 492, ал. 2 от ГПК е  проведено явно наддаване с фиксирана стъпка, като са направени седем наддавателни предложения, в резултат на което предложилият най-висока цена в размер на 20 013 лв. - „П.И.Б.“ АД е обявен за купувач. След като е обявил за купувач „П.И.Б.“ АД на предложената от него най-висока цена без обаче същата да е била внесена в едноседмичния срок по чл. 492, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител е обявил за купувач наддавачът, който е предложил следващата най-висока цена, а именно - С.А., в чиято полза впоследствие е издадено обжалваното възлагателно постановление.

При изложените съображения сезираният съд приема, че от доказателствата по изпълнителното дело не се установява порок в процедурата по провеждането на публичната продан на процесните недвижими имоти. Спазена процедурата по обявяване за купувач на наддавача, предложил следващата най-висока цена. Няма хипотеза, в която да е била предложена цена, която надвишава тази на която са възложени имотите, и която цена да е била пренебрегната от съдебния изпълнител, по причини стоящи извън лицето, което я е предложило. И двете предложени от „ПИБ“ АД цени за придобиване на имота не са били внесени и това е поведение стоящо изцяло у субекта участвал и предложил тази цена, като след избирането му за купувача се е разколебал да я заплати.  Това  е разкрило пред съдебния изпълнител възможността да реализира имота на следващата по реда най-висока продажна цена. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че постановление за възлагане на недвижим имот апартамент № Д 6.4, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., ж.к. „********, секция ****, и постановление за възлагане на недвижим имот паркомясто № Р-23, находящо се в гр. С., ж.к. „****, сутерен, вх. Е, секция Е, със ЗП от 13,75 кв.м., издадени по изп. д. № 1628/2016 г. по описа на ЧСИ – С.Я., с рег. № 844, с район на действие СРС, са законосъобразни актове на съдебния изпълнител. При наведените с жалбите основания същите се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. 

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. на ЧСИ № 025111/04.05.2017 г., № 028557/23.05.2017 г. и № 028558/23.05.2017 г. на ипотекарния длъжник „М.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, кантора № 23, както и жалба с вх. на ЧСИ № 029174/26.05.2017 г. на длъжника по изпълнението И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Постановление за възлагане на недвижим имот – апартамент № Д 6.4, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., ж.к. „********, секция ****, и Постановление за възлагане на недвижим имот - паркомясто № Р-23, находящо се в гр. С., ж.к. „****, сутерен, вх. Е, секция Е, със ЗП от 13,75 кв.м., издадени по изп. дело  № 1628/2016 г. по описа на ЧСИ – С.Я., с рег. № 844.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.