Решение по дело №713/2020 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260009
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Огнян Христов Гълъбов
Дело: 20205610100713
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

Димитровград, 14.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                         Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№713 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

 

                Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД- за заплащане на неизпълнено задължение по договор за кредит.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция, с ЕИК ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България, с ЕИК ***, твърди в искова молба, че с Договор за потребителски кредит №CREX-14955150 от 17.06.2017г. отпуснал потребителски кредит на ответника Е.А.Е. в размер на 1310,01 лева и закупуването на застраховка от 211,01 лева. Сумата, уговорена в договора, била изплатена на ответника, като по този начин ищеца изпълнил задължението си по него. Усвояването на кредита било потвърдено от Е.Е. с полагане на подпис в поле „Удостоверение на изпълнението“ в Договора. По този начин за него възникнало задължение да погаси заема на 24 месечни вноски от по 70,30 лева всяка, като в тях освен главница бил включен и уговорен между страните лихвен процент, представляващ възнаградителна лихва. В същата вноска била включена и сума за погасяване на задължението по допълнително сключената застраховка. Длъжникът не извършил плащане на нито една от вноските по Договора. Съгласно клаузите на последния, вземането на кредитора ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателя просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Ищецът заявява, че с така предявения осъдителен иск прави изявление, че приема кредита за предсрочно изискуем  и с връчването на същия на ответника изискуемостта на вземането се счита за обявена на длъжника. Поддържа, че Е.Е. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 341,97 лева за периода от 20.08.2017г. до 13.03.2020г. Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1310,01 лева-главница по горепосочения договор за кредит, 377,19 лева- възнаградителна лихва по договора за периода от 20.07.2017г. до 20.06.2019г., 341,97 лева- лихва за забава за времето от 20.08.2017г. до 13.03.2020г., ведно с лихва върху главницата, считано от 16.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, адв.А.Г.- особен представител на ответника Е.А.Е., депозира отговор на исковата молба, в която поддържа, че оспорва изцяло предявените искове, фактите и обстоятелствата, на които се основават. Счита, че посочените в исковата молба правни изводи и искания са неоснователни, поради което предявените искове трябвало да бъдат отхвърлени от съда. Поддържа, че ищецът е бил длъжен да уведоми ответника за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Самата предсрочна изискуемост представлявала прекратяване на договора, което настъпвало с известието на банката към длъжника за настъпването на този факт. Кредиторът трябвало да изпрати до длъжника едностранно писмено волеизявление, което представлявало упражняване на неговото преобразуващо право. То трябвало да достигне до длъжника, за да може предсрочната изискуемост да има действие. В настоящия случай тези условия не били изпълнени. Връчването на исковата молба и приложенията към нея на назначения по делото особен представител не означавало, че длъжника е уведомен и че предсрочната изискуемост му е обявена, тъй като този особен представител нямал връзка или контакт с ответника. Предвид това, иска предявените против ответника искове да бъдат отхвърлени от съда, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ** от 17.06.2017г., сключен между ищеца и ответника, на последния е бил предоставен кредит за закупуване на стока- компакт диск/CD система SONY SHAKE X3 на стойност 1199 лева. Сключена е и застраховка- сигурност на плащанията за сумата от 211,01 лева. Размерът на отпуснатия кредит, ведно с дължимата застрахователна премия и след плащане на първоначалната вноска от 100 лева бил 1310,01 лева. Той трябвало да бъде върнат от ответника на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 70,30 лева. В тази вноска била включена и договорна лихва, като общата стойност на плащанията бил в размер на 1787,20 лева. Първата месечна вноска била дължима на 20.07.2017г., а последната – на 20.06.2019г. Съгласно чл.3 от Договора, при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава върху всяка погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращането на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост. В Договора изрично е посочено, че с подписа си като кредитополучател лицето удостоверява, че е получило стоката , като тя му е била предадена в добро функционално състояние от търговския партньор на кредитора. Така представения по делото Договор е подписан от ответника Е.А.Е. в качеството му на кредитополучател.

Съгласно представения от ищеца Сертификат ** от 17.06.2017г. ответникът е подписал застраховка „Закрила на плащанията +“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане.

От приетия като доказателство по делото дубликат на фактура №**********, издадена на 17.06.2017г. от „***“ЕАД, хипермаркет-Плевен, с кредитна карта ищцовото дружество е заплатило на горепосочения търговец закупена стока- аудиосистема SONY SHAKE X3 на стойност 1199 лева.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице К.Н., процесния кредит е бил усвоен на 17.06.2017г., като същия е в размер на 1310,01 лева и в т.ч. е включена цена на стоката 1099 лева, както и застраховка „Сигурност на плащанията“- 211,01 лева. Усвояването на кредита за закупуване на стока в размер на 1099 лева е станало чрез прякото й заплащане от страна на кредитора на продавача „***“ЕАД. От своя страна купувача е заплатил сумата от 100 лева в брой- самоучастие в сделката. Според вещото лице, към датата на депозиране на исковата молба- 16.03.2020г., няма извършено нито едно плащане по кредита, като непогасената част е в размер на 2028,89 лева, в т.ч. главница 1310,01 лева, възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017г. до 20.06.2019г. в размер на 377,19 лева и лихва за забава за периода от 20.08.2018г. до 15.03.2020г. в размер на 341,69 лева. Към датата на изготвяне на експертното заключение-20.11.2020г., задължението по кредита за обезщетение за забава е в размер на 432,67 лева, за времето от 20.08.2018г. до 20.11.2020г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Между страните не се спори, че на 17.06.2017г. са сключили Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта **. Няма спор и относно това, че на същата дата ищецът, съгласно този договор, е предоставил на ответника кредит за закупуване на стока- компакт диск/CD система SONY SHAKE X3 на стойност 1099 лева. Безспорно установено, от приложената по делото фактура №**********, издадена на 17.06.2017г. от „***“ЕАД, хипермаркет-Плевен е, че на същата дата въпросната стока е била закупена от ответника и платена изцяло с предоставения от ищеца кредит. Няма спор и относно това, че при подписване на горепосочения договор за кредит Е.Е. е сключил и договор за застраховка- сигурност на плащанията за сумата от 211,01 лева, която също е следвало да заплати на вноски на ищеца. Безспорно установено по делото от изготвената съдебно-счетоводна експертиза е, че от уговорените между страните 24 месечни вноски, които ответника е дължал за погасяване на своето задължение по договора за кредит, той не е платил нито една.

Спорно по делото е настъпила ли е предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, дължи ли и какви суми Е.А.Е. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД.

В настоящият случай, между страните е бил сключен Договор за кредит, в който е предвидено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от Договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането /чл.3 от Договора/. Предвид настъпилата забава в плащанията по Договора, както и след неплащане от страна на ответника на втората погасителна вноска на 20.08.2017г., цялото задължение на ответника е станало предсрочно изискуемо, като съгласно чл.3 от Договора, за това не е било необходимо той да бъде нарочно уведомяван от кредитора. По делото действително не са представени доказателства, че след настъпване на този момент ищецът е обявил изрично на ответника, че задълженията му по кредита са станали изцяло предсрочно изискуеми, но в настоящия случай следва да се има предвид от една страна договореното от страните настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение, а от друга страна обстоятелството, че срока на процесния договор е изтекъл на 20.06.2019г., когато е настъпил падежа на последната дължима месечна вноска. С изтичането на този срок и доколкото длъжника по договора не е платил нито една от дължимите погасителни вноски, съдът приема, че е настъпила изискуемост на цялото задължение, като не е нужно нарочно обявяване на същата от страна на кредитора. В този смисъл, към датата на депозиране на исковата молба в съда- 16.03.2020г., вече е била настъпила изискуемостта на всяка една от 24-те дължими месечни вноски по договора за кредит, като не е нужно същите да бъдат обявявани за предсрочно изискуеми с връчване на исковата молба на ответника.

Предвид заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което по процесния договор за кредит ответника не е заплатил нито една от дължимите месечни погасителни вноски, съдът намира за безспорно доказано, че същия дължи на ищеца сумата от 1310,01 лева, представляваща главница, както и сумата от 377,19 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017г. /падежа първата неплатена вноска/ до 20.06.2019г. /падеж на последната погасителна вноска/.

 Съгласно разпоредбата на чл.3 от Договора, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращането на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост. Уговорено е обезщетение за забава в размер на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10% на основание ПМС №100/29.05.2012г. Предвид така постигнатата договорка между страните, след като ответника не е изпълнил задължението си за плащане на дължимите месечни вноски с падеж на 20.07.2017г. и на 20.08.2017г., то от втората дата цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо. В този смисъл, ищецът е започнал да начислява лихва за забава върху цялата дължима главница от 20.08.2017г., като до 13.03.2020г.-датата на изготвяне на исковата молба, нейния размер е 341,97 лева.

С оглед на изложеното, съдът намира така предявените искове с правно основание чл.240 вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за основателни и доказани.

Предвид това ответника Е.А.Е. следва да бъде осъден да заплати на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция, с ЕИК ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България, с ЕИК ***, сумата от 1310,01 лева-главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ** от 17.06.2017г., 377,19 лева- възнаградителна лихва по договора за периода от 20.07.2017г. до 20.06.2019г., 341,97 лева- лихва за забава за времето от 20.08.2017г. до 13.03.2020г., ведно с лихва върху главницата, считано от 16.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски във връзка с предявения от него иск, а именно 152,40 лева за платена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 300 лева-възнаграждение за особен представител и 200 лева- възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Е.А.Е., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,Париж,Франция, с рег.№***, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ С.А., клон България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***- заместник управител, сумата от 1310,01 лева /хиляда триста и десет лева и една стотинка/-главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ** от 17.06.2017г., 377,19 лева /триста седемдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/- възнаградителна лихва по договора за периода от 20.07.2017г. до 20.06.2019г., 341,97 лева /триста четиридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/- лихва за забава за времето от 20.08.2017г. до 13.03.2020г., ведно с лихва върху главницата, считано от 16.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски в общ размер от 752,40 лева /седемстотин петдесет и два лева и четиридесет стотинки/.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: