Решение по дело №1/2021 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 19
Дата: 17 февруари 2021 г.
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20211850200001
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. К. , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Х. Родопски
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Административно
наказателно дело № 20211850200001 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
К.ският районен съд е сезиран с жалба от Г. С. Г., ЕГН ********** от
гр. В., ул. „В.” № 14 срещу наказателно постановление № 19 – 0267 - 000569 /
16.12.2019 г, издадено от началника на РУ Г.. Моли съда да отмени НП
изцяло като незаконосъобразно, поради изложени съображения.
Въззиваемата страна не взема становище за основателността на
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на постановление на КРП от 10.12.2019 година е прекратено
наказателно производство за причиняване на средна телесна повреда по
непредпазливост по досъдебно производство № 49 / 2019 г. на РП - К. по пр.
пр. № 551 / 2019 г., за това че на 10.07.2019 г. около 08.50 часа на ВП – 81, в
района на 32 + 800 километър, община Г., област Софийска, при управление
на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № СА 69 83 МР, Г. С. Г., ЕГН
********** нарушил правилата за движение и допуснал по непредпазливост
причиняване на средна телесна повреда на Й.Б.С., ЕГН ********** от гр. Р.,
ж. к. „Г.“ № 19, ет. 1, ап. 1 – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ пр. 2, във вр.
с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.
1
Прокурорът е приел, че извършеното от Г. С. Г., ЕГН **********
следва да бъде прекратено на основание чл.24 ал. 1 т. 1 от НПК, тъй като
деянието не съставлява престъпление, поради което на основание чл. 243 ал. 3
от НПК материалите по досъдебното производство и преписката са изпратени
на началника на РУ – гр. Г. за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на лицето за констатираните административни нарушения по
ЗДвП.
На основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление е
издадено въз основа на постановлението на прокурора.

Въз основа на горното и без наличие на Протокол за ПТП, е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са
наложени две глоби: на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в
размер на 200.00 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 183 ал. 4 т. 10 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/
лева, за нарушение на чл. 137Б ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че съставеното въз основа на акта за установяване на
административно нарушение наказателно постановление съдържа съществени
процесуални нарушения и е постановено при неспазване на задължителните
изисквания на чл.43, ал.3 и ал.4 и чл.57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Чл.20, ал.2 от ЗДП повелява, че „водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“.
Съгласно чл.179, ал.2, предл.І от ЗДП „който поради движение с
несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лева, ако не спазва правилата за предимство, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението“.
Съдът обаче счита, че относно нарушението по чл.179, ал.2, предл.І
от ЗДП административно наказващият орган: не е конкретизирал точното
място на нарушението – посочено е общо „в района на км.32+800, посока на
движение от гр.М. към гр.С.“; не е посочил каква е била допустимата,
съответно несъобразената скорост на лекия автомобил, къде точно е
осъществено ПТП; липсва описание на механизма на осъществяване на пътно
транспортното произшествие, както и настъпилите вредоносни последици от
2
ПТП; липсва протокол и скица на ПТП; не са посочени обстоятелствата, при
които е извършено, нито доказателствата, които го потвърждават; липсват
свидетели на инцидента, доказващи от обективна страна извършване на
нарушението.
По отношение на санкцията по чл.183 ал. 4, т. 10 от ЗДвП - „Глоба“ в
размер на 50.00 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.137Б ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, на основание на която е
санкциониран жалбоподателя, се предвижда наказание за водачите на МПС,
които превозват деца в нарушение на предвидените в същия закон
изисквания, като чл.137Б ал. 1 от ЗДвП повелява че „системите за
обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са
предназначени, се класифицират в пет групи: 1. група 0 - за деца с тегло под
10 kg; 2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg;3. група I - за деца с тегло между
9 и 18 kg;4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg;5. група III - за деца с
тегло между 22 и 36 kg.“
В случая наказващият орган нито е посочил теглото на пострадалото
дете, нито е съотнесъл адекватно и конкретно към коя от петте групи и точки
от ал.1 на чл.137Б от ЗДвП е следвало да се квалифицира вмененото
нарушение. Горното не е установено, нито е било изследвано и доказано от
наказващия орган. Липсват свидетели, установяващи вината на водача на
МПС в тази насока. В постановлението на прокурора, което замества АУАН,
съгл.чл.36, ал.2 от ЗАНН изобщо не се изследва и обсъжда нарушението по
т.1 от НП, а единствено това по т.2 от НП, поради което съдът счита, че
досежно първото нарушение, жалбоподателят допълнително и неоснователно
е бил лишен от право на възражения и защита срещу него.
Посочените недостатъци на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН, съдът намира за съществени процесуални пороци, които водят до
нарушаване на правото на защита на нарушителя, а именно, да разбере точно
за какво нарушение му е наложена съответната административна санкция.
Това обуславя отмяната на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 19 – 0267 - 000569 /
16.12.2019 г, издадено от началника на РУ Г., като незаконосъобразно.
3
Решението може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от
съобщението за жалбоподателя и въззиваемата страна, пред
Административен съд – С. област.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4