Определение по дело №342/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 276
Дата: 2 ноември 2020 г.
Съдия: Корнелия Колева
Дело: 20204000600342
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 27629.10.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви наказателен състав
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ПЛАМЕН ПОПОВ
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20204000600342 по описа за 2020 година
Производство пред Великотърновския апелативен съд по чл. 345 вр. 341,
ал.2 от НПК.
С Определение № 260006/ 25.09.2020 г. по НОХД № 109/2017 г. на Окръжен
съд Габрово на основание чл. 306 ал.1 т.4 от НПК подсъдимият А. К. К. е осъден да
заплати на частния обвинител М. Т. С. направените по делото разноски в общ размер
на 6 200 лв. за разглеждане на делото за всички съдебни инстанции.
Подадена е частна жалба от адвокат Г. Н., като повереник на частния
обвинител М. С. против определението. Иска се изменението му, като се присъди
пълния размер на направените разноски при разглеждане на делото за всички съдебни
инстанции от 8700 лв.
Подадена е частна жалба от подсъдимия А. К. против определението.
Наведено е оплакване за незаконосъобразност, тъй като е постановено в нарушение на
закона. На първо място се навежда довод, че подсъдимият е бил обвинен за извършено
престъпление по чл.252 ал.2 НК, а е признат за виновен за престъпление по чл.252 ал.1
НК. Направените разноски следва да се съобразят с този факт и с обстоятелството, че е
оправдан за извършено престъпление по квалифицирания състав. На следващо място
се сочи, че разноските са присъдени без да са налице кумулативните предпоставки по
чл.189 ал.3 НПК. В настоящия случай процесуалният представител на частния
обвинител не е направил искане за присъждане на разноски по надлежен ред в
последното по делото съдебно заседание. При неизпълнение на тези изисквания съдът
няма основание за присъждането им, като в тежест на частния обвинител е освен да
поиска присъждането им да представи своевременно доказателства за направените
разноски. На следващо място се сочи, че дори да се приеме, че разноските следва да се
1
заплатят, размерът им следва да се намали, тъй като подсъдимият е признат за виновен
по основния състав на чл.252 ал.1 НК. За същия са предвидени различни наказания от
тези по квалифицирания състав, което води и до по-малък размер на адвокатските
възнаграждения, съгласно Наредба № 1/ 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения. Жалбоподателят моли да се отмени определението или да се намали
размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
Апелативният съд, след като разгледа подадените жалби, запозна се
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими и подадени в срок. Разгледани по
съществото си подадената частна жалба от адвокат Н. е частично основателна, а
подадената такава от подсъдимия К. е неоснователна по следните съображения:
Видно от материалите по делото е, че по описа на Окръжен съд Габрово е
образувано НОХД № 19 /2016 г. с подсъдим А. К.. Същият е обвинен за извършено
престъпление по чл.252 ал.2 вр. с ал.1 НК. С определение от 15.04.2016 г. М. Т. С. е
конституиран като частен обвинител и граждански ищец с повереник –адвокат Г. Н..
Представен е договор за правна защитата и съдействие, в който е вписано договорено
възнаграждение от 800 лв., както и че са платени в брой. С присъда № 33/12.07.2016 г.
по делото подсъдимият К. е признат за виновен по обвинението за извършено
престъпление по чл.252 ал.2 вр. с ал.1 НК. Същата е атакувана пред въззивния съд,
като е образувано ВНОХД № 249/2016 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново. По
същото е представен договор за правна защитата и съдействие, в който е вписано
договорено възнаграждение от 1700 лв., както и че са платени в брой. С решение по
ВНОХД № 249/2016 г. на ВТАС е отменена присъдата и делото е върнато за ново
разглеждане на първата инстанция.
При новото разглеждане на делото е образувано НОХД № 109/2016 г. на
Окръжен съд Габрово, като М. Т. отново е конституиран като частен обвинител с
повереник –адвокат Г. Н.. По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, в който е вписано възнаграждение от 1000 лв., както и че са платени в
брой. Постановена е присъда, с която подсъдимият К. е признат за невинен по
обвинението за извършено престъпление. Същата е атакувана пред въззивния съд.
Образувано е ВНОХД № 183 /2018 г. по описа на ВТАС. По същото е постановена
присъда, с която подсъдимият А. К. е признат за виновен за извършено престъпление
по чл.252 ал.1 НК и е осъден да заплати направените разноски на частния обвинител от
800 лв.
С решение по КНД № 1210/ 2017 г. на ВКС е отменена постановената присъда
по ВНОХД № 183/2018 г. на ВТАС, като делото е върнато за ново разглеждане на
2
ВТАС. При разглеждането му пред касационната инстанция от повереника на частния
обвинител е представен договор за правна защита и съдействие, в който е вписано
възнаграждение от 1000 лв., както и че са платени в брой.
При новото разглеждане е образувано ВНОХД № 225/2018 г. на ВТАС. Частният
обвинител е представляван от повереника – адвокат Н.. От последния е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е вписано възнаграждение от 1000 лв.,
както и че са платени в брой. С решение по ВНОХД № 225/2018 г. на ВТАС е
потвърдена присъдата на Окръжен съд. Същата е атакувана пред ВКС. С решение по
КНД № 52/ 2019 г. е отменено решението на ВТАС, като делото е върнато за ново
разглеждане. Пред касационната инстанция частният обвинител е представляван от
адвокат Н., като е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
вписано възнаграждение от 1000 лв., както и че са платени в брой.
След връщане на делото във ВТАС е образувано ВНОХД № 165/2019 г. по
описа му. Частният обвинител е представляван отново от адвокат Н.. Представен е
договор за правна защита и съдействие, в който е вписано възнаграждение от 1200 лв.,
както и че са платени в брой. Постановена е присъда, с която подсъдимият А. К. е
признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.252 ал.1 НК.
Същата е атакувана пред ВКС, като е образувано КНД № 34/2020 г. по описа му. В
касационното производство частният обвинител е представляван от адвокат Н..
Последният отново представя договор за правна защита и съдействие, в който е
вписано възнаграждение от 1200 лв., както и че са платени в брой. По делото е
постановена нова присъда, с която подсъдимият А. К. е признат за виновен и осъден за
извършено престъпление по чл.252 ал. 1 НК. Същата е влязла в сила на 24.06.2020 г.
От повереника на частния обвинител М. С. е направено искане за присъждане
на направените разноски за адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото във
всички инстанция. В материалите по всяко от делата се съдържат договори за правна
помощ и съдействие, които са цитирани по-горе в мотивите. В същите е вписано
договорено адвокатско възнаграждение като размер, както и че сумите са платени в
брой.
Първостепенният съд е присъдил сумата от 6200 лв., като направени разноски
от частния обвинител за заплащане на адвокатско възнаграждение при разглеждане на
делото за всички инстанции, с оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК. Подсъдимият е
осъден за извършено престъпление с влязла в сила присъда. По делото са приложени
договори за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение при
разглеждането му във всички инстанции. По НОХД № 109/2016 г. на ГОС, КНД №
1210/2017 г. на ВКС, ВНОХД № 225/2018 г. на ВТАС, КНД № 52/2019 г. на ВКС и по
КНД № 34/2020 г. на ВКС в договорите е вписано адвокатско възнаграждение от 1000
3
лв., както и че е са платени в брой. В тези по НОХД № 19/2016 г. сумата за адвокатско
възнаграждение е от 800 лв., по ВНОХД № 249/2016 г. на ВТАС – 1700 лв. и по
ВНОХД № 165/2019 г. на ВТАС – 1200 лв. С изключение на КНД № 1210/2017 г. на
ВКС по останалите дела е претендирано от повереника заплащане на направените
разноски като адвокатско възнаграждение. Следователно общата сума на направените
разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции, която следва да се
присъди на частния обвинител е 7700 лв. Определението следва да се коригира, като от
общия получен сбор от първостепенния съд следва да се изключи сумата от 1000 лв.
Същата е вписана като адвокатско възнаграждение по КНД № 1210/2017 г. на ВКС, но
по отношение на нея няма искане от повереника за присъждането им. В тази част
определението следва да се отмени.
Към сбора от суми, които са посочени от първостепенния съд и след като се
изключи сумата от 1000 лв. по КНД № 1210/2017 г. на ВКС, следва да се прибавят
направените разноски от 800 лв. по НОХД № 19/2016 г. и 1700 лв. по ВНОХД №
249/2016 г. на ВТАС. По този начин се получава общ размер от 7700 лв.
Жалбата на подсъдимия се явява неоснователна. Наведеният довод, че
присъждането на направените разноски следва да се съобразят с факта, че е обвинен за
извършено престъпление по чл.252 ал.2 НК, а е признат за виновен за престъпление по
чл.252 ал.1 НК, е неоснователен. С оглед императивния характер на чл.189 ал.3 НПК е
достатъчно подсъдимият да бъде признат за виновен с влязла в сила присъда, като е
без значение дали се касае за квалифициран или основен състав на престъпление.

На следващо място се сочи, че не са налице кумулативните предпоставки по
чл.189 ал.3 НПК, тъй като процесуалният представител на частния обвинител не е
направил искане за присъждане на дължимите му разноски по надлежен ред в
последното по делото съдебно заседание. При извършената проверка на протоколите
от проведените съдебни заседания по изброените по –горе дела с изключение на КНД
№ 1210/2017 г. на ВКС се констатира, че в тях се съдържа изрично изявление на
повереника за присъждане на направените разноски от частния обвинител, като
адвокатско възнаграждение.
Лишено от основание е следващото оплакване за намаляване размера на
присъдените разноски, тъй като подсъдимият е признат за виновен по основния състав
на чл.252 ал.1 НК. В Наредба № 1/ 2004 г. е посочен минималния размер на
адвокатските възнаграждения, който следва да се договаря между страните, което не
води до присъждането му в такъв размер.
Водим от горното и на основание чл. 345 ал.1 НПК, Апелативният съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ О ПРЕДЕЛЕНИЕ № 260006/ 25.09.2020 г. по НОХД № 109 /2017 г.
на ОКРЪЖЕН СЪД ГАБРОВО, с което А. К. К. е осъден да заплати на М. Т. С.
направените разноски за процесуален представител при разглеждане на делото във
всички съдебни инстанции, като го ОТМЕНЯ в частта на присъдените разноски от
1000 лв. по КНД 1210/2017 г. на ВКС.
УВЕЛИЧАВА общия размер на присъдените разноски, които да се заплатят от
А. К. К. на М. Т. С. на 7700 /седем хиляди и седемстотин/ лв., в които се включват и
адвокатските възнаграждения от 800 лв. по НОХД № 19/2016 г. на ГОС и 1700 лв. по
ВНОХД № 249 /2016 г. на ВТАС.
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5