РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Карлово , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир С. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир С. Иванов Гражданско дело №
20215320100110 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от
ГПК, предявен от „***“ ***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
в гр, С., ****, район „Т.“, булевард „Б.“ № **, вх. *, ет. *, представлявано от
Ю.Ц., чрез адв. В.Г. против П. С. В., ЕГН **********, адрес с. М., обл. П., ул.
„*“ № *.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу П. С. В. е образувано ч. гр. д. № 1391/2020 г., по описа на PC -
К.. В рамките на законоустановения срок постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение,
което от своя страна породило правния интерес на заявителя да предяви
настоящия иск.
Ищецът посочва, че прави изричен отказ за разликата от 39.07 лева до
пълния размер от 389.47 лева – главница, представляваща незаплатена
електронна съобщителна услуга, за която сума по ч. гр. д. №1391/2020 г. по
описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
В исковата молба се твърди, че претенцията срещу ответника
произтича от договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
„С.Г. Г.“ ***, ЕИК: ******, което дружество, от своя страна, било цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител
1
на вземания „Б.Т.К.” ***. Мобилният оператор с търговска марка „***” ***
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора.
„***“ *** встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство било ищец по установителния иск. Ищецът -
кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности.
Твърди се, че между „Б.Т.К.” ***, ЕИК: ****** и П. С. В. бил
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ************ от дата 18.10.2013. г., с който потребителят добавил за
ползване телевизионна услуга при тарифен план V..
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № ************.
Твърди се, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния
оператор предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като *** определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация
за размера на сметките и срока на заплащане можело да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставяли само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка.
На 28.05.2016. г., потребителят подновил услугата за ползваната
телевизия, избирайки тарифен план V.E., добавяйки услугите V. на абонамент
1 месец, Пакет **** и Д.Е., съответно за 3,96 лв. с ДДС и 3,90 лв. с ДДС.
На 26.04.2017. г., с подписано допълнително споразумение била
подновена телевизионна услуга при добавен абонамент за **** за 8,90 лв. с
ДДС, като бил добавен за ползване мобилен номер ************* по избран
тарифен план V.T.M., с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с
ДДС, а относно телевизионната услуга - V.L. за 22,90 лв. с ДДС за срок от 24
месеца.
Окончателно на дата 06.11.2017. г. потребителят се отказал от
ползваните услуги, преди срока на действие на горепосоченото споразумение,
при което е дължал плащане за извършеното потребление за предходния
отчетен период.
2
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер ************, между ответника П.
С. В. и „Б.Т.К.” ***, били издадени фактури на стойност от 39,07 лв. а
именно: фактури № *******************, №****************** г., №
******************* г., № ******************** г. и №
*********************** г., за периода от 22.10.2017 г. до 21.03.2018 г.,
като дружеството - ищец претендира само незаплатената услуга по фактура
******************* (за отчетен период на потребление от 22.10.2017 -
21.11.2017), обективираща незаплатените месечни такси по избрания от
потребителя и гореописан тарифен план.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги на стойност 39,07 лв. обусловило правото на
*** да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор издал по клиентски номер №************ крайна
фактура с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура
била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги (която не е предмет на настоящото производство),
фактурирана била цената, дължима за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер на 39,07 лв. която е предмет на
настоящия установителен иск.
За ищцовото дружество не представлявало интерес признаването за
установено по отношение на ответника, че дължи мораторна лихва в размер
на 99.62 лв. за периода от 07.04.2018 г. до 13.10.2020 г., начислена върху
фактура № *********************** г.
Длъжникът П. С. В. бил уведомен за двете цесии по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД на 15.02.2020 г., с оглед което единствен титуляр и разпоредител на
вземането е „***“ ***, ЕИК *****.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г. Г.“ ***, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Според ищеца, връчването на исковата молба на длъжника, към която
са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Това обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
подаването на настоящата искова молба, с която моли съда да признае за
установено, че ответникът дължи на „***“ *** сумата от 39.07 лева,
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга по договори, сключени между ответника и „***“ ***, за което по ч. гр.
3
д. №1391/2020 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Претендират се и разноските по делото, включително и направените в
заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът, представляван от
пълномощника си адв. М.Г. оспорва иска. Позовава се на погасителна
давност, като счита, че за вземането е изтекла тригодишната давност по чл.
111, б. „б“ от ЗЗД. Твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства не
отговарят на действителното положение.
Неоснователно ищецът твърдял, че с подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК вземането в размер на 39.07 лева е съществувало. Това не се
установявало от доказателствата и най - вече от издадената заповед по ч. гр. д.
№ 1391/2020 г.
С оглед горното моли съда да отхвърли иска и да присъди на
ответника разноските по делото.
В първото открито съдебно заседание по делото ответната страна
представя доказателства за извършено в хода на производството плащане на
процесната сума –разписка №***************** от 16.03.2021 г.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 1391/2020 г. на РС К. е видно,
че по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № ************ г. за следните суми:
389,47 лева – главница; 99,62 лева – мораторна лихва за периода от 07.04.2018
г. до 13.10.2020 г.; 25,00 лева – разноски по делото за заплатена държавна
такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането представлява незаплатени суми по
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер
************.
Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от ответника (тогава
длъжник), поради което съдът, на осн. чл.415, т.2 от ГПК, е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е
предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмени
доказателства че между ответника П.В. и „***“ *** е съществувало валидно
облигационно правоотношение, произтичащо от договори за предоставяне на
4
мобилни услуги с клиентски номер *********** от дата 18.10.2013. г.,
28.05.2016. г., 26.04.2017. г., 06.11.2017 г. Не е спорно също, че въз основа на
посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано заедно с дължимите
месечни сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги.
От представените договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. и
извлечение от приложение №1 от 20.01.2021 г., е видно, че вземанията на
„***” ***, произтичащи от договори за предоставяне на мобилни услуги с
клиентски номер *********** са прехвърлени на „С.Г. Г.“ ***, ЕИК: ******,
което дружество, от своя страна ги е прехвърлило в полза на „***“ ***.
Представено е и уведомително писмо за извършените прехвърляния на
вземания, изходящо от „С.Г. Г.“ *** чрез „***“ ***, по пълномощно,
адресирано до ответника П. С. В., с което последният се уведомява, че
единствен разпоредител на вземането е „***“ Е***. По делото не са
ангажирани доказателства за надлежно връчване на уведомлението преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Законът вменява в задължение на
стария кредитор да уведоми длъжника, но съгласно трайната съдебна
практика, той може да упълномощи друго лице, вкл. новия кредитор, да
извърши уведомяването, като това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД (Р № 137/02.06.2015г., гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ВКС, Р № 114/07.09.2016г., т. д. № 362/2015 г., II т. о.,
ВКС). Практиката приема и че изпратеното уведомление за цесията,
приложено към исковата молба по предявен иск за събиране на вземането и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД /Р № 3/
16.04.2014г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014г., т.
д. № 2352/2013 г., II т. о.,ВКС/. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че длъжникът
е бил уведомен за извършените цесии. Към исковата молба е приложено
уведомление за извършената цесия от цедента, чрез цесионера като негов
пълномощник, и същото е достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея.
По делото е представена като доказателство фактура №
******************* на обща стойност 39.84 лв. (39.07 лв. – главница и 0.77
лв. – лихва за забавено плащане), за отчетен период на потребление от
22.10.2017 - 21.11.2017 г., обективираща неплатените месечни такси по
избрания от потребителя тарифен план. Исковата претенция в размер на 39.07
лв. е погасена изцяло в хода на производството, за което в с. з. от 26.04.2021
5
г. ответникът представя като доказателство разписка за извършено плащане
№***************** от 16.03.2021 г.
Съдът в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от
фактическото положение към датата на подаване на заявлението /така и т. 1 на
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1
ГПК.
С оглед изложеното и на основание чл.235, ал.3 ГПК, съдът,
съобразявайки факта, че задължението на ответника е погасено в хода на
процеса, следва да приеме, че установителният иск за сумата в размер на
39.07 лв., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се посочи, че възражението на ответната страна за
настъпила погасителна давност е неоснователно. Фактура № ****** на обща
стойност 39.84 лв., включваща и процесното вземане от 39.07 лв., е издадена
на 22.11.2017 г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 28.10.2020 г.
Следователно към датата на изискуемост на процесното периодично вземане
тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД не е изтекла.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски
на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението
си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната
страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В
настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на производство – по
делото се установи, че в негова тежест е възникнало претендираното парично
задължение, като погасяването му, довело до отхвърляне на иска, е
извършено в хода на процеса, след подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК. Ето защо той следва на общо основание да понесе
отговорността за направените от заявителя-ищец разноски – общо 410.00
6
лева, от които 205.00 лева в заповедното производство и 205.00 лева в
исковото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „***“ ****, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр, С., ****, район „Т.“, булевард „*.“ № **, вх. *, ет.
*, предстaвлявано от Ю.Ц., чрез адв. В.Г. за признаване на установено по
отношение на П. С. В., ЕГН **********, адрес с. М., обл. П., ул. „*“ № *, че
същият дължи на „***“ **** сумата от 39.07 лева, представляваща главница
за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, сключени
между ответника и „***“ ***, за което по ч. гр. д. №1391/2020 г. по описа на
РС К. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като погасен поради
плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА П. С. В., ЕГН **********, адрес с. М., обл. П., ул. „*“ № *
да заплати на ***“ ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр,
С., ****, район „Т.“, булевард „Б.“ № **, вх. *, ет. *, представлявано от Ю.Ц.,
чрез адв. В.Г., направените по делото разноски в размер на общо 410.00 лв.
(четиристотин и десет лева), от които 205.00 лева в заповедното производство
по ч. гр. д. №1391/2020 г. по описа на РС К. и 205.00 лева в исковото
производство по гр. д. №110/2021 г. по описа на РС К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово:_______________________
7