Р Е Ш Е Н И Е
№ 696
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Хасково, 26.09.2019г.
Административен съд –
Хасково, в открито
съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 467/2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.215 от Закон за устройство на територията ЗУТ).
Образувано
е по жалба от Ж.М.А. ***, против Заповед № 170 от 01.02.2019г., издадена от
кмет на Община Хасково, с която на основание чл.225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с
чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
„Складово помещение“, находящо се между III- ти и IV-ти жилищен етаж в ж.к. „О.“, бл.**,
вх.**, гр. Хасково от извършителя Ж.М. А..
Жалбоподателят
твърди, че описаното в заповедта „Складово помещение“ представлявало поставени
метални заграждения, които били оформени с метални врати между III и IV жилищен етаж в ж.к. „О.“ №*, вх.*,
зад асансьорната шахта на входа през 1990г., а не както било посочено в заповедта
„Строежът е изграден от дървена плоскост, която обособява помещение между
нишата на междуетажната площадка и стълбите“ и има ВиК мрежа, изградена при
построяване на блока и въвеждането му в експлоатация през 1974г. от СМК Хасково,
по никакъв начин и повод не било пречка на стълбищното и междуетажно
пространство при необходимост от евакуация. Не била нарушена общата цялост на
сградата като премахване или изграждане на допълнителни строителни дейности от
масивен характер, както и не представлявал строеж по смисъла на Наредба №5 от
ДР на ЗУТ. Моли се за отмяна на оспорената заповед, поради несъответствие с
действащото законодателство.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. Л. поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, счита, че описания строеж всъщност
представлява и следва да бъде приет като „текущ ремонт“ по смисъла на §5, т.43
от ДР на ЗУТ, за който съгласно разпоредбата на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ не се
изисква разрешение за строеж. В тази връзка моли за отмяна на оспорената в
настоящото производство заповед, като претендира и направените по делото
разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител юрк. В., счита издадената заповед за
законосъобразна и като такава моли да бъде потвърдена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На
07.06.2018г. работна група в състав от главни специалисти в отдел „Контрол по
ЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково, е извършила проверка на строеж
„Складово помещение“, находящо се между III-ти и IV-ти жилищен етаж в ж.к. „О.“ №* на
вх.*, гр. Х. За резултатите от извършената проверка е съставен Констативен акт
№11 от 07.06.2018г. В него е отразено, че строежът е собственост на Ж.М. А.,
адрес: ***. Описано е, че е изграден строеж – „Складово помещение“, находящо се
между III-ти и IV-ти
жилищен етаж в ж.к. „О.“ №* на вх.*, гр. Х. Строежът е реализиран в общите
части на собствениците на ж.к. „О.“, вх.*, гр. Х., съгласно кадастрална карта
на гр. Х.. Строежът е изграден от дървена плоскост, която обособява помещение
между нишата на междуетажната площадка и стълбите. Строежът се ползва за
складови нужди. Посочено е също, че строежът е V категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи,
изграден без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
С
писмо изх. №94-1101-1/18.06.2018г. на Община Хасково, адресирано до Ж.М. А.,
същият е уведомен за съставения Констативен акт №11 от 07.06.2018г., както и за
възможността да бъде подадено възражение. Писмото е върнато с отбелязване
„преместен“. Видно от представените по делото служебна бележка и съобщение (л.63),
за съставения Констативен акт №11 от 07.06.2018г. е съобщено по реда на §4 от
ДР на ЗУТ, на 05.10.2018г. Липсват данни срещу така съставения констативен акт
да е подадено възражение.
Въз
основа на съставения констативен акт е издадена процесната заповед, с която, на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж от „Складово помещение“, находящо
се между III-ти и IV-ти
жилищен етаж в ж.к. „О.“ №* на вх.*, гр. Х., от извършител Ж.М. А., адрес: ***.
С
писмо рег. индекс: 94-1101-1#19/14.02.2019г. на Община Хасково, адресирано до Ж.М.
А., същият е уведомен за издадената заповед. Писмото е получено от Т. А. –
съпруга, на 04.04.2019г. (л.58 и 59).
Жалбата
против заповедта е подадена на 12.04.2019г. директно пред Административен съд –
Хасково.
По
делото е изготвена съдебно – техническа експертиза. Вещото лице, дава следните
отговори на поставените му въпроси: 1. Извършеният монтаж на метална врата на
междуетажната стълбищна площадка между III-ти и IV-ти етаж на вх.*, на панелен жилищен
блок №*, ж.к. „О.“ не представлява строеж IV категория според категоризацията
на строежите, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003г. на
МРРБ за номенклатурата на строежите; 2. С извършения монтаж на метална врата се
извършва вътрешно преустройство, при което: не се засяга конструкцията на
сградата; не се извършват дейности по премахване, преместване на съществуващи
зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; не
се променя предназначението на помещението и натоварванията в тях.; 3.
Извършеният монтаж на метална врата може да се охарактеризира като текущ
ремонт, съгласно §5, ал.1, т.43 от ДР на ЗУТ, с който се извършва вътрешно
преустройство, при което: не се променя предназначението на помещението – ниша
от междуетажна стълбищна площадка, не се засяга конструкцията на сградата, не
се премахват или преместват съществуващи зидове.; 4. Монтирането на метална
врата на междуетажната стълбищна площадка между III-ти и IV-ти етаж на вх.*, на панелен жилищен
блок №*, ж.к. „О.“ и ползването на заграденото пространство от общите части на
блока попада в правомощията на общото събрание на етажната собственост,
съгласно чл.11, ал.1, т.8 и т.10, б.“и“ от ЗУЕС. Има решения на същото за
заплащане на годишна такса за ползването му. С монтирането на металната врата е
преградена ниша на междуетажната площадка, която е извън пространството на
стълбището и с това преграждане не се ограничава ползването на стълбището по
предназначение.
По
делото съдът разпита като свидетели П.Д.Д., Д. Г. К. и Т. Р. П..
Свидетелят
П.Д.Д. заяви, че знае, че делото се води за едни ниши на гърба на асансьора,
защо се затворили. Тези ниши по проект били съществуващи, но предназначението
им било за сметопровод. В мазето имали един бункер от 6 кв.м., в който хората
да си изсипват боклука. През площадка имали водопроводен кран за миене на
стълбището. Блокът бил завършен и предаден 1974 година, първото полугодие. Те
се нанесли в блока през 1974 година към август, септември. Отначало, когато се
нанесли през първия месец ползвали сметопровода и долу бункерът се напълнил, но
нямало как да се извади боклука, това довело до неприятни миризми в блока.
Тогава затворили сметопровода, изрязали тръбите и ги затапили. Тъй като блокът
бил ведомствен, всичко, което се правело, трябвало да е със съгласието на СМК.
Това била първата причина, поради която се затворил сметопровода. После се
затворили и чешмите, защото по това време имало режим на водата. Една вечер
някой свалил кранчетата на 6-ти и 7-ми етаж и през нощта, когато дошла водата,
наводнила много апартаменти. На поставения въпрос етажните собственици кога
решили да обособят тези помещения като складови такива, свидетелят отговори, че
част от тези помещения се заградили около 1980 година и всъщност имало само
едно лице откъм стълбището с метална рамка и ламарина. Това било съгласувано
със СМК. Почти всички помещения от 2-ри до 8-ми етаж били обособени по този
начин. Особено на първите три етажа се заградили в самото начало, около 1977
година – 1978 година, защото тези ниши се ползвали и за тоалетни на външни
лица, покрай техния блок минавал половината „О.“. Тогава те се събрали на Общо
събрание и решили да се направи една конструкция, за да се затворят тези части
и който има желание да ги ползва. След това се заградили, дори и детайлът, с
който се заградили, бил изработен от тяхната проектантска организация. На
поставения въпрос дали нещо трябвало да се изкърти, да се разкопае, свидетелят
отговори, че не е трябвало, по никакъв начин не се нарушава конструкцията на
блока. На въпроса дали тази заградената част пречи на някого да минава и да си
ползва апартамента, свидетелят посочи, че това се намирало на гърба на
асансьора. Стълбищните рамена били свободни, площадката била свободна. Той не
виждал на кого пречи и като го правили, никой не възразил. Не знаел на кого
пречи и кой толкова роптае. Инициаторката на всичко си купила апартамента, след
като се разпродавал блока, от трето лице. Тези помещения не били големи. Лицето
ако е 1 метър, дълбочината била 50см. - 60см. Това помещение, което е заградено,
се ползвало от живущите, а конкретно от кого - поименно не ги знаел. Те се
променили. Живеел в този блок, в този вход, но от известно време прекарвал
повече от времето си на „Кенана“, там имал вила. В блока живеел синът му, но се
изнесъл. В момента помещението, което е между 3-ти и 4-ти етаж, мисли, че се
ползва от М. Ж.. Когато правили събранието, присъствали всички собственици,
присъствал дори и представител от управлението. Това стълбище сега, когато е
заградено, не знаел за какво се ползва. Ползвало се нещо да си оставят
живущите. Обикновено младите семейства ги ползвали да си оставят колички. Това било
част от лична собственост, не се ползвало от всички. Относно казаното от
свидетеля, че навремето там е имало сметопровод, а сега какво точно
представлява, същият обясни, че това е азбестово-циментова тръба с Ф300, която
се намира от 8-ми етаж до мазето.Техният блок бил саниран, а по време на
санирането не били премахвани тези помещения, като свидетелят сочи, че те не
пречат. Не знаел през последните месеци има ли някой, който да си го е
премахнал или не.
Свидетелят
Д. Г. К. посочи, че делото се води за едни заграждения на междуетажната
площадка, които са заградени след допитване на съседите на етажа. След като било
заградено с решение на Общото събрание се плащала такса, която влизала в касата
на входа и се ползвала за общото благо. Тези такси се събирали от касиера на
входа. Това пространство се намирало между етажите. Това било пространство
навътре в площадката, намирало се зад асансьора. Заградено било с метална
конструкция и там се държали леки материали. Процесната ниша също била
заградена с метална конструкция, а не с дървена, вратите на въпросната също
били метални. Свидетелката сочи, че имали от 2014 година жалба от общината,
насочена към нейния съпруг, защото в момента той бил домоуправител на входа. От
общината изпратили служители, които дошли, видели и снимали и имало взето
решение, че тези конструкции остават така. На въпроса когато били слагани тези
конструкции имало ли преместени панели, нещо изкъртено имало ли, свидетелката
отговори, че нямало преместени панели. През 2017 година техният блок бил
саниран. В процеса на санирането тези металните конструкции също останали там.
По новия план на входа, след санирането, нямали право в период от 5 години да
извършват никакви ремонтни дейности. Тоест ако махнат тези метални конструкции,
които са сложени в момента, щели да нарушат гаранцията на входа, като цяло. В момента
Ж. от апартамент №84 ползвал процесното помещение. Той плащал наем. Всички
плащали наем. Свидетелката заяви, че госпожата, която подала първата жалба и
живеела в апартамент №90, тя ползвала помещение под стълбището, в мазето.
Когато започнали всички тези разправии, да се подават документи в общината, да
се подават жалби, въпросната госпожа освободила ползваното от нея помещение,
което било в мазето, с дървена врата, както на всички мазета. И тя го освободила,
за да няма намеса в спора, който се водел в момента. На въпроса колко са на
брой междуетажните площадки, на които живущите във входа са поставили врати и са
ги заградили, свидетелката отговори, че площадките са 4 на брой. На въпроса знае
ли кога е заградено пространството между 3-ти и 4-ти етаж, свидетелката
отговори, че знае, че е преди повече от 20 години. Съседите от всеки етаж, на
етаж били по три апартамента, устно било допитването дали ще заграждат и двама
като не са искали третият е заградил, естествено. Но, само на етажа. На един
по-късен етап, когато постъпила първата жалба в общината от С. Х., събрали
подписка от целия вход, като повечето от живущите били съгласни междуетажието
да остане така, както е в момента. Взели решение, че на един по-късен етап ако
някой реши да загражда междуетажие, от тези, които са разградени, вече ще пита
всички от входа.
Свидетелят
Т. Р. П. заяви, че помещението, което е между 3-ти и 4-ти етаж в техния вход,
го видяла, когато била махната конструкцията, при санирането на блока. Вратата
била свалена, за да може да се боядиса помещението. Ползвателите били
предупредени от фирмата изпълнител „Водно стопанство“, която направила
санирането. И тогава тя го видяла това пространство съвсем празно. Знаела коя
била първата собственичка, когато била жива. Тогава било заградено. Било
отградено при санирането, от фирмата, вратите на всичките четири етажа били
свалени тогава. Преди вратите били метални. Тя живеела в блока от 1999 година.
Сега вратите пак били метални. Ползвателите изрязали дограмата на новата
пристройка и вмъкнали техните метални врати, за да им е удобно на ширината на
вратата, която трябвало да загради стената. Това го направили след санирането.
Изрязана била долната част, первазът на самите прозорци. Който затварял, той
режел. Относно въпросното помещение, в момента за нея било затворено и дали
някой го ползвал, не знаела. Навремето го ползвали от 4-ти етаж, но сега можело
да е преотстъпено на някой. Те просто не живеели там, собственикът, който е Ж. А..
Заградено било. Те взели част от стълбището, която била обща на всички
съсобственици. На въпроса това заграждение пречи ли на всички живущи, свидетелката
отговори, че пречи. Тя, тъй като живеела на 7-ми етаж, имала такива проблеми,
когато починал неин близък. Наложило се да плати на четири души от малцинството
по 20.00 лв. /двадесет лева/, за да свалят ковчега от горе до долу. Отделно при
пренасяне на големи пакети или багажи, мебели имало проблем. За да се пренасят
багажи, трябвало да се повдигат над самия парапет, който бил между етажите. В
помещенията нямало прозорци. Между етажите имало прозорци, които били общи, по
стълбището. И там изрязали, за да могат да си сложат металната врата. Изрязали
прозореца, за да могат да вмъкнат металната част на тяхната врата. Просто
изрязвали перваза на новата дограма, която била сложена при санирането. Не минал
и един месец от санировката. Това затворено пространство било междуетажната
собственост и било затворено от горе до долу с врата. Влизало се с ключ.
Пречело ѝ, като се движела по стълбите, не можела да мине. Пречело при
пренасяне на големи пакети, при смъртни случаи. Това били проблеми, които били
много тежки.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване
административен акт и е допустима.
Разгледана по същество, е
основателна.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че за
строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или
упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 - издава заповеди за премахване на
незаконни строежи. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2,
или на части от тях. Въпреки, че случая в Констативен акт №11 от 07.06.2018г.
се сочи, че описаният в него строеж е от V-та категория, а в оспорената заповед
вече се определя като такъв от IV категория, след като в оспорената заповед е
прието, че се касае за строеж от IV-та категория и с оглед цитираните
разпоредби, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е обективирана в писмена
форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта са
изложени както фактически, така и правни основания за издаването на същата.
Административният орган е изложил обстоятелства относно вида и характеристиките
на приетото за строеж, вкл. размери на същия. Позовал се е и на наличието на
констативен акт, съставен от служители на общината за незаконен строеж,
извършен без необходимите строителни книжа /разрешение за строеж и др./, в
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Фактическите основания, с които е мотивирана
обжалваната заповед, възпроизвеждат по идентичен начин установеното при
извършената на 07.06.2018г. проверка, отразено в Констативен акт № 11 от същата
дата.
Съдът счита, че при издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В случая е спазена специалната,
регламентирана в чл.225а от ЗУТ процедура. В изпълнение на законовото изискване
по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ са съставили
констативен акт №11/07.06.2018г. за установяване на незаконен строеж, в който
са описали състоянието на приетото за строеж и липсата на издадени строителни
книжа, вкл. разрешение за строеж за същия. От представените по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че на жалбоподателя е дадена
възможност да подаде възражение срещу констативния акт, от което си право
последният не се е възползвал в законоустановения срок.
При преценка за съответствието на
оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното:
Разпореденото премахване на
преграждането на стълбищната площадка , описано в заповедта и прието за строеж,
е направено при липса на законоустановените предпоставки за това.
В случая не се установява да е
налице строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. От заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че с монтажа на метална
врата на междуетажната стълбищна площадка между III-ти и IV-ти етаж на вх.**, на панелен жилищен
блок №**, ж.к. „О.“ е извършено вътрешно преустройство, при което не се засяга
конструкцията на сградата, не се премахват или преместват съществуващи зидове,
не се променя предназначението на стълбищната площадка като такава, нито
натоварванията в същата. Всички тези обстоятелства характеризират монтирането
на металната врата като „текущ ремонт” по смисъла на §5 т.43 от ДР на ЗУТ, а
последното обосновава наличието на хипотезата на чл.151 ал.1 т.1 от ЗУТ,
съгласно който за текущ ремонт на сгради не се изисква разрешение за строеж.
При така установеното, оспорената
заповед противоречи на материалния закон.
За пълнота на изложението съдът
намира за необходимо да посочи, че спорът, възникнал по повод извършеното в
случая вътрешно преустройство попада изцяло в обхвата на ЗУЕС. Това е отразено
и от самото вещо лице в изготвена от същото съдебно-техническа експертиза, като
аргумент в тази насока е установеното, че с монтирането на металната врата е
преградена ниша на междуетажната стълбищна площадка, но по никакъв начин не се
ограничава ползването на стълбището по предназначение.
Предвид гореизложеното, като е
разпоредил премахването на извършеното вътрешно преустройство, без то да
представлява строеж, а още по-малко – незаконен такъв, кметът на Община Хасково
е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.
При този изход на производството, на
жалбоподателя се дължат разноски в размер на 660.00 лв, от които 10.00 лв –
внесена държавна такса, 500.00 лв – договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение и 150.00 лв – внесена сума за възнаграждение на вещо лице,
платими от бюджета на ответника.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №170/01.02.2019г. на кмета
на Община Хасково, с която на основание чл.225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл.
223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Складово
помещение“, находящо се между III-
ти и IV-ти
жилищен етаж в ж.к. „О.“, бл.*, вх.*, гр. Х. с извършител Ж.М.А. ОСЪЖДА Община Хасково да
заплати на Ж.М.А., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 660 лева /шестстотин
и шестдесет/, направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: