Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260002
град Шумен, 23.05.2024 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
Окръжен съдия: Й. Димов
при секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното от окръжния съдия гр. д. №24 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Т.Н.Б., ЕГН-********** в качеството й на майка и настойник на И.М.М., ЕГН **********, последната като пострадала от ПТП и двете от с. Цани Гинчево, общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „“ №8 със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, оф.4 - адв. Н.Н.Д. против ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-*********, гр. София, ул. „...” №7, като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. В исковата молба е посочено, че на 09.02.2021 г. около 02:45 часа на пътя между селата Цани Гинчево и Никола Козлево настъпва самокатастрофа, при която л.а. „Пежо 607“, рег. №....., управляван от С.П.Й., ЕГН ********** се удря в крайпътно дърво. ПТП настъпва поради движение с несъобразена скорост, вследствие на което автомобила не успява да вземе завой на пътя и след като излиза от платното се удря в дърво. При ПТП били причинени тежки телесни увреждания на пътувалата в МПС като пътник И.М.М., ЕГН **********, изразяващи се в дифузна аксиална лезия, тежка черепно-мозъчна травма. Пострадалата е приета по спешност и настанена за лечение в МБАЛ Шумен. При приемането си пострадалата е интубирана и е поставена трахеостома. Констатирани са сериозни травми на мозъка - дифузна мозъчна контузия и оток на кората на дясната хемисфера. Пострадалата е в кома. Вследствие на получените травми и независимо от усилията на лекарите И.М.М. почива на 22.02.2021 г. Процесното МПС, с което е предизвикано ПТП - л.а. „Пежо 607“, рег. №..... има застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника - ЗАД „ОЗК - Застраховане” по полица с №BG23120002847009 с период на действие - 09.10.2020 г. - 08.10.2021 г. Твърди, че ищецът има основание да претендира пряко от ответника, във връзка с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП. На 12.02.2021 г. от името на ищцата Т.Н.Б. с ЕГН **********, като майка и настойник на И.М.М., с ЕГН **********, била заведена извънсъдебна претенция на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ пред ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, с вх. № ЦУ 99 - 10085/12.02.2021 г., както и Допълнение към Извънсъдебна претенция с вх. № ЦУ 99 – 10105/15.02.2021 г. в ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. Ищцата счита, че вредите, които е претърпяла са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него са, както неимуществени, така и имуществени, както и че настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия й живот.
Предвид горното, както и с оглед установената практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увредените лица установен от чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, както и отчитайки обстоятелството, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на вредите, намира, че обезщетението, което се дължи от ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: ********* за компенсиране на неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи от настъпилия инцидент, са в размер на 300 000 (триста хиляди) лева, предявени частично от 1 000 000 (един милион) лева, които с настоящата искова молба претендира. Излага се, че настойникът на ищцата е съгласна с посочения размер и приема, че същият представлява справедливия за обезщетението, което й се дължи съгласно закона, за търпените от нея неимуществени вреди. Предвид това моли съдът да осъди ЗАД „ОЗК – Застраховане“ да заплати на И.М.М., с ЕГН: ********** сумата от: 300 000 лева, предявени частично от 1000000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяно ПТП от 09.02.2021 г., ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума от 300 000 лева, предявени частично от 1 000 000 лева, съгласно разпоредбата на чл. 429 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, с претенция – 12.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и законна лихва върху горепосочената по-горе сума от 300 000 лева, считано 15 дни след уведомяването с извънсъдебната претенция, до окончателното й изплащане. претендира и съдебно-деловодни разноски, за образуване и водене на настоящото гражданско производство.
Поради смъртта
на пострадалата, от чието име е първоначално заведен иска - И.М.М., ЕГН **********, която смърт е
настъпила на 22.02.2021 г. (след завеждане на производстото на 19.02.2021 г.) и
след получено потвърждение от страна на родителите на ищцата – Т.Н.Б.,
ЕГН-********** и М.М.Б., ЕГН ********** със свое определение №260086/09.03.2021
г. съдът е конституирал на основание чл.227 от ГПК на мястото на ищцата И.М.М., ЕГН ********** нейните
родители, в качеството на нейни наследници - Т.Н.Б., ЕГН-********** и М.М.Б.,
ЕГН **********. Т.е. в производството след момента на конституиране ищци в
производството са родителите на починалата ищца.
Пред същият
съдебен състав в по-късен момент е заведено друго производство – по т.д.
№80/2021 г. по описа на ШОС, в което са предявени в условията на субективно
съединяване на исковете претенции за неимуществени вреди на родителите на
починалата вследствие на гореописаното ПТП И.М.М., ЕГН **********. Предвид общия фактически състав и общите
правопораждащи факти, които предопрелят и обща линия на доказване в двете
производства съдът е преценил, че са налице предпоставките за съединяване на
двете дела по реда на чл.213 от ГПК – общ предмет на двете дела, както и
съвпадащи страни – и в двете поризводства ищци са Т.Н.Б., ЕГН-**********
и М.М.Б., ЕГН **********, а ответник е ЗАД „ОЗК - Застраховане”. Поради това в Определение №260028/29.07.2022 г.
съдът е съединил производствата по т.д. №24/2021 г. и това по т.д. №80/2021 г.
за разглеждане под общ номер - т.д. №24/2021 г. по описа на ШОС.
По исковата молба подадена от Т.Н.Б., ЕГН-********** и М.М.Б., ЕГН ********** е изложена идентична фактическа обстановка касаеща възникването на ПТП и последствията за пострадалата И.М.М., ЕГН **********, свързани с изпадането и в коматозно състояние продължило да 22.02.2021 г. и последвалата на тази дата смърт на пострадалата. Ищците сочат, че е налице основание да претендират пряко от ответника, във връзка с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП. Твърдят, че на 02.03.2021 г. са представили на ответника застрахователна претенция, придружена от налични към онзи момент доказателства във връзка с щетите. На 07.07.2021 г. от страна на застрахователя било получено писмо с изх. №99-10756/18.03.3021 г., с което последния изисквал допълнителни и несъществуващи към онзи момент документи, включително и КП за ПТП с пострадали лица, какъвто е предоставен още с депозиране на претенцията. Сочат, че по този начин застрахователят демонстрирал поведение равносилно на отказ да изплати щетата. Твърдят, че липсата на банкова сметка, ***страхователя да разгледа претенцията по същество и да определи застрахователно обезщетение. Излагат подробни мотиви, подкрепени с примери от съдебната практика относно задължението на застрахователя за заплащане на лихва, като се позовава на съответните текстове от КЗ - чл.405, чл.409, чл.497 и др., както и цитират съответна практика. По отношение на претърпените неимуществени вреди сочат, че ищците в качеството на родители на починалата И.М.М. са претърпели значителни такива, вследствие на смъртта на единственото си дете. Твърди, че за периода на болничен престой те са наблюдавали как детето им „бавно гасне“. Твърдят, че загубата на дете е най-тежкото житейско събитие и макар интензивността на страданието да намалее във времето, подобна мъка не може да се преживее до края на живота на ищците. Окачествяват вредата в това отношение като непоправима и материално неизмерима. Загиналата е била единствено дете на ищците, като след нейната кончина последните са лишени от възможността завинаги да са пълноценно и щастливо семейство. Твърди, че ищците страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, главоболие, тревожност. Преди произшествието двамата били жизнени и контактни, а след това станали затворени и отчуждени, избягвали срещи с други лица и така обичайните за всеки срещи с приятели и стремеж към положителни преживявания. Молят да бъде взето предвид, че 14-те дни през които пострадалата е била в кома са били преживяни и от нейните родители, които въпреки първоначалната надежда и борбата за живота й са разбирали, че смъртта й е неизбежна, като това ги е съкрушило и е довело до още по-голям интензитет на претърпените от тях болки и страдания. Твърдят, че са на такава възраст, че вече не можели да имат деца. Ищците не желаели да живеят повече. Тези неимуществени вреди биха получили справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищците общо сумата от 400 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, вследствие смъртта на детето им И.М.М., която била в пряка причинна връзка с процесното ПТП или по 200 000 лв. за всеки от двамата ищци, които претенциите да се считат за предявени като частични от общо сумата от 250 000 лв. за всеки от двамата ищци или общ размер на претенциите за неимуществени вреди от 500 000 лв., законна лихва върху присъдените като главници суми от 02.03.2021 г. – датата на уведомяване на ответника до окончателното им погасяване, законна лихва върху присъдените като главница суми и сумите за лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ от 18.03.2021 г. - датата на отказа на застрахователя да изплати претендираното обезщетение до окончателното погасяване на вземането. Молят да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски за образуване и водене на производството.
Във връзка с така подадените и описани по-горе две искови молби от страна на ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане” на основание чл.367 от ТЗ са постъпили и писмени отговори. В по-голямата си част отговорите се припокриват и в тях се сочи следното: Твърди се, че исковите претенции са недопустими и неоснователни. Намира, че производствата са недопустими, поради неизпълнението на процедурата предвидена в КЗ за уведомяване на застрахователя по застраховката ГО и неизпълнение на указанията на последния към пострадалите лица да представят допълнителни доказателства. Сочи, че ищците са били уведомени за необходимостта от предоставяне на допълнителни документи за преценяване на основателността на тяхната претенция, но такива не били представени. Не оспорва, че на 02.03.2021 г. от името на ищците е била депозирана молба с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, но не била предоставена банкова сметка, ***. Сочи, че с писмо ищците били уведомени да представят и допълнителни доказателства, които намира, че са били задължителни, както и да посочат банкова сметка, ***зщетението, а такива и до момента не били представени. Моли на това основание да бъде прекратено производството и върнати ИМ. Освен това сочи, че не е изпълнено задължението предвидено в чл.127, ал.4 от ГПК и в ИМ не е посочена банкова сметка ***, като сочи, че в такъв случай следва ИМ да бъде оставена без движение, като при неизпълнение на указанията за представяне на банкова сметка ***ратено. По отношение на основателността на претенциите сочи, че не оспорва обстоятелството, че е налице застрахователна полица по отношение на процесното МПС, покриваща и времето на настъпване на ПТП. Оспорва посоченият в ИМ механизъм на настъпване на ПТП. Намира, че представеният констативен протокол за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила, тъй като той може да удостоверява фактите осъществени от или в присъствието на съставилото го длъжностно лице, но не и по отношение на описания в него механизъм на ПТП. Оспорва вината за настъпване на ПТП на водача на л.а. „Пежо 607“, рег. №...... Намира, че вредоносният резултат - смъртта на пострадалата И.М.М. не е настъпил вследствие на ПТП и виновното поведение на водача на л.а. Сочи, че смъртта й е настъпила вследствие на събития настъпили след хоспитализирането. Намира, че е налице независимо съизвършителство като вина за смъртта на лицето имат служителите на МБАЛ Шумен. Твърди, че при постъпване на пострадалата в лечебното заведение при първоначално направените й изследвания не са открити изменения в направените й скенери на глава и гръден кош. Такива обаче настъпили след двудневен престой там. Сочи, че са налице данни ма вътреболнична инфекция предизвикала неблагоприятните последствия върху здравето на пострадалата. Намира, че това последващо въздействие върху пострадалата е допринесло за 90 % от настъпилия вредоносен резултат. Навежда доводи за съпричиняване от страна на самата пострадала на настъпилият вредоносен резултат. Твърди, че последната не е имала поставен обезопасителен колан, което е допринесло за всички настъпили телесни увреди. Освен това намира, че е налице съпричиняване и поради обстоятелството, че пострадалата се е качила в автомобила, който е бил управляван от водач след употреба на алкохол и/или упойващи вещества, като пострадалата е знаела за това.
По отношение на искът предявен първоначално от името на починалата ответникът излага и следните съображения: Искът заведен на 12.02.2021 г. бил предявена от лице без представителна власт. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЛС непълнолетните лица извършват правни действия със съгласието на своите родители. В случая се претендирало застрахователно обезщетение за търпени от И.М.М. (17 години) неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 09.02.2021 г. Предвид обстоятелството, че правото на получаване на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е лично и императивната норма на чл. 4 от ЗЛС, то претенцията до застрахователя следвало да изхожда или от пострадалия (в случая действащ със знанието и съгласието на своите родители), или от надлежно упълномощено от него лице. Обстоятелството, че пострадалата не е била в съзнание към 12.02.2021 г., не било основание за заобикаляне изискванията на закона. Към датата на претенцията пред ответното дружество майката на пострадалата не е имала представителна власт, не е имала правомощията да действа от името на дъщеря си като нейн настойник. Ищцата Т.Н.В.била определена за временен настойник на И.М.М. на 19.02.2021 г. Едва от тази дата, тя имала правомощията да предяви от името на дъщеря си претенция по реда на чл. 380 КЗ, но все пак, че ставало въпрос за защита интересите на непълнолетно дете и обстоятелството, че процедурата по определяне на настойник на пострадалата отнемало някакво време, не било основание да се приемат за валидни действията, извършени без надлежно учредителна представителна власт, като в тази връзка не отговаряло на действителното правно положение, посоченото в исковата молба, че претенцията е заведена от името на Т.Н.Б., „като майка и настойник“ на И., тъй като към 12.02.2021 г. Т. все още не е била определена за временен настойник на дъщеря си. Отделно от това, майката Т.Н.В.в качеството си на временен настойник на И.М.М. не е имала правото да предявява искове от нейно име. Съгласно чл. 159 СК временният настойник може да предприема само охранителни мерки, не и да упражнява процесуални права от името на запретения. Намира, че дори да се приеме, че е предявена редовно извънсъдебна претенция до застрахователя, то исковете се явяват недопустими и на основание съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 496 КЗ, вр. чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на виновния водач на МПС е предвидено изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. В случая писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ би могло да се приеме за отправена на 15.02.2021 г., когато бил представен констативен протокол за ПТП, а исковата молба била предявена на 19.02.2021 г. Т.е., към момента на подаване на исковата молба не бил изтекъл предвиденият в закона тримесечен срок, едва след изтичането на който е допустимо търсенето на застрахователно обезщетение по съдебен ред. Следователно, настоящите искове се явявали преждевременно заведени и като такива - недопустими. Намира, че обстоятелството, че пострадалата И.М.М. не е била в съзнание, не е основание за заобикаляне императивните изисквания на закона и «прескачане» на процедурата по определяне на настойник, съгласно изискванията на СК. Твърди, че дори да се приеме, че представеният от ищцата Т.Н.В.Констативен протокол е достатъчен за произнасяне по претенцията, към датата на подаване на исковата молба, не е бил изтекъл 15-дневният срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Горните аргументи за липса на валидно учредена представителна власт на ищцата към момента на завеждане на ИМ са били взети от съда предвид, като е постановено Определение в съдебно заседание, проведено на 09.03.2021 г. по настоящото т.д. №24/2021 г. на ШОС, с което производството е прекратено, предвид обстоятелството, че към момента на завеждане на производството по т.д. №24/2021 г. на ШОС подалата искът майка на ищцата не е имала валидно учредена чрез предвидена по закон процедура представителна власт да представлява починалата. Постановеното от съда определение за прекратяване е било отменено с Определение №337/17.05.2022 г., като е прието, че последващото съгласие на родителите да водят иска като наследници на починалата санира липсата на представителна власт, като следва да се приеме, че предвид това въззивния съд е приел, че производството е допустимо и в тази насока съдът не следва да обсъжда и останалите възражения за недопустимост, изложени от ответника.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва всички твърдения в исковата молба касаещи основанието на предявените претенции за обезвреда на неимуществени вреди. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба относно механизма на ПТП. Оспорва наличието на вина на водача на л.а. причинил ПТП. Твърди, че вредите са настъпили в резултат на случайно деяние, за което отговорността не може да се вмени на водача на лекия автомобил. Твърди алтернативно, че причина за настъпилото ПТП е неравност на пътното платно и/или разлив на инертни материали, които са поставили водача в обективна невъзможност да контролира управлението на автомобила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и настъпилия вредоносен резултат, както и претендираните от ищците неимуществени вреди, техния интензитет и проявление. Твърди, че усложненото състояние, в което се е намирала И.М.М. след ПТП, е резултат от предходни заболявания на пострадалата. Моли съдът да вземе, че вредите не са настъпили в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а в резултат на случайно деяние. Намира претендираният размер на търсенето обезщетение е прекомерен. Оспорва претенциите като завишени по размер. Счита, че същите не съответстват на критериите за справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД. Отбелязва, че размерите на претендираните обезщетения следва да бъдат намалени и предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата съгласно чл. 51 ЗЗД. Сочи, че пострадалата е пътувала без правилно поставен обезопасителен колан. Непоставянето на обезопасителен колан било причина за свободното движение на тялото и ударите в различните части на купето на автомобила, и съответно за настъпване на вредоносния резултат. Също така пострадалата се е качила при водач употребил алкохол, като намира, че съгласието на пострадалата да се качи при видимо повлиян от алкохол водач било основание за намаляване на размера на претендираните обезщетения поради наличието на съпричиняване. Намира, че това дава основание за намаление на претендираните като обезщетение суми. Твърди се освен това, че по претенцията предявена от името на починалата И.М.М. не е било налице спазване на сроковете предвидени в закона за предявяване на искът. Сочи, че от уведомяването му за щетата до момента на предявяване на иска не бил изтекъл предвидения по закон срок. Ответника счита за недопустимо и присъждането едновременно на лихва на основание чл. 429, ал. 2 КЗ и на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Обратното означавало да се приеме присъждането на лихва върху лихва, което е недопустимо и противоречи на закона. Претендира за присъждане на сторените разноски в производството, включително и адвокатско възнаграждение, за което представя списък съгласно чл. 80 ГПК.
Препис от отговорът е изпратен на ищците. В дадения по закон срок те са депозирали допълнителна ИМ по реда на чл.372, ал.1 от ГПК. В нея се поддържа становището, че ИМ е допустима и основателна, като се оспорват твърденията на ищеца направени с отговора на ИМ. Твърди се, че на застрахователят са предоставени необходимите документи за завеждане на щета, но в законовия срок последния не е определил основанието и размера на дължимите обезщетения. Към момента на подаване на ДИМ не са били получавани никакви други предложения или уведомления по заведените щете. Сочи, че липсата на банкова сметка ***де разгледана и застрахователят да се произнесе по нейната основателност и размер. Намира, че се дължат претендираните лихви, като цитира в тази насока и съдебна практика. Поддържа становището от ИМ по отношение на механизма на настъпване на ПТП, както и излага становище, че вината в случаите на непозволено увреждане се предполага до доказванте на противното и не е необходимо да се доказва от страна на ищците. Твърди се, че претенциите са основателни, а по отношение на размерът им заема становище, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като с това се цели пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице. Намира, че по смисъла на чл.52 от ЗЗД справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор, както и, че преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна. Намира, че претендираното обезщетение не е завишено и е съобразено с характера и степента на вредите, които е невъзможно да бъдат компенсирани. Излага становище, че са ангажирани доказателства, които да установят характера на травмите и причинната им връзка със смъртта на пострадалата. Оспорва твърденията в отговора на ИМ за съпричиняване на вредоносният резултат. Твърди, че констатираните увреждания биха настъпили и при ползването на обезопасителен колан от страна на пострадалата. Твърди, че според практиката на ВКС, за да е налице съпричиняване като основание за намаляване на дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка ГО следва да се установи, че пострадалият е обективно допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, а не само с условното му и предполагаемо поведение. твърди, че липсата на предпазен колан не може да се счита за предпоставка за определяне на съпричиняване по привило. Намира, че за да може да се приеме в подобна хипотеза наличие на съпричиняване следва да се установи, че са налице категорични доказателства, че при употребата на предпазен колан биха настъпили вреди в по-малък обем. Ето защо твърди, че приносът на пострадалата следва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване, а намаляването на самото обезщетение при вреди от деликт изисква доказване по безспорен начин на действия и бездействия на увреденото лице, с което то е способствало за настъпване на вредите. Намира, че поради изложеното установяването на обстоятелството, че лицето не е ползвало предпазен колан не представлява само по себе си основание да се приеме, че е налице съпричиняване. По отношение на твърденията, че виновният водач е бил употребил алкохол сочи, че е констатирано обстоятелството, че последният е имал концентрация на алкохол в кръвта от 0.39 промила, но сочи, че това е под допустимата от закона норма. Оспорва твърдението застъпено в отговора на ответника, че не следва да се присъждат претендираните законови лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимите суми, както и лихва, върху всички дължими от застрахователя суми, както за главница, така и за лихва, считано 15 работни дни от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Намира, че съобразно специалните норми на КЗ - чл.493, ал.1, т.5, чл.429, ал.2, т.2, чл.497, ал.1 подобни лихви се дължат.
В
отговорите на допълнителните искови молби ответникът поддържа първоначално
направените си възражения. Във връзка с искът предявен първоначално от името на
починалата И.М. сочи, че оспорва твърденията на ищците, според които предявените искове са допустими.
Счита, че изтичането на тримесечния срок по чл.498, ал.3 КЗ във вр. с чл.496 е
задължителна допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач на МПС, която трябва да е налице към момента на подаване на исковата
молба. Поради това
и обстоятелството, че към днешна дата застрахователят не е определил
обезщетение не е основание да се приеме искът за допустим - ищците е следвало
да предявят редовно иска си след 12.05.2021 г., а не да изчакат тримесечният
срок да изтече в хода на вече образувано съдебно дело, заобикаляйки изискванията
на закона поради това, че са били притиснати от влошеното здравословно
състояние на пострадалата. Ответникът оспорва твърденията на ищците, според
които претенцията пред застрахователя е била надлежно предявена. Подчертава, че
същата е изходила от лице без представителна власт. Майката на пострадалата - Т.Н.В.-
е била назначена за временен настойник на 19.02.2021 г. Учредяването на
настойничеството имало действие занапред. Преди 19.02.2021 г., вкл. към момента
на предявяване на претенцията и на исковата молба, Т.Н.В.не е била легитимирана
да упражнява от името на дъщеря й правата й във връзка с получаването на
застрахователно обезщетение.
По същество в отговора на ДИМ се преповтарят възраженията от отговора на ИМ.
В производството първоначално заведено като т.д. №80/2021 г. по описа на ШОС, съдържащо предявените от родителите претенция за претърпените от тях неимуществени вреди, от ответника е било направено искане за конституиране на МБАЛ Шумен АД и С.П.Й. на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трети лица помагачи в производството на страната на ответника - ЗАД „ОЗК – Застраховане“. С определението си по реда на чл.140, ал.1 от ГПК – Определение №52/10.03.2022 г. съдът е конституирал МБАЛ Шумен АД и С.П.Й., ЕГН ********** като трети лица помагачи на страната на ответника. Следва да се посочи, че подобно искане ответникът не е направил в другото производство – в рамките на релевантния за това момент – до момента на подаване на отговора на ИМ – чл.219, ал.1 от ГПК. След съединяването на двете производства посочените трети лица помагачи са взели участие в производството и са изразявали своите становища.
След съединяването на производствата по т.д. №24/2021 г. и по т.д. №80/2021 г., със свое Определение №260029/29.07.2022 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване на производството НОХД №212/2022 г. по описа на ШОС с влязъл в сила съдебен акт. По-късно с Определение №260003/22.01.2024 г. производството е било възобновено поради постановяване на присъда по НОХД №212/2022 г. по описа на ШОС и приключване на съдебното производство.
В съдебното заседание се явява представител на ищците, който заема становище, че поддържа изложените в исковата молба основания за уважаване на субективно и обективно съединените искове. Не се явява представител на ответника, но е представено писмено становище преди съдебно заседание, в което се поддържат съображенията изложени в отговорите на ответника, сочи се, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а алтернативно моли предявените претенции да бъдат намалени по размер.
Депозирано е становище от страна на третото лице – помагач С.П.Й.. В него се заема становище за пълна неоснователност и недоказаност на предявените искове, а евентуално за необоснованост на претенциите в предявените размери. Моли се или исковете да бъдат отхвърлени или да бъде приет по-нисък размер в сравнение на претендирания. Подробни съображения са изложени в бележките. Претендира се заплащане на сторените в производството съдебни и деловодни разноски.
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, като пряк иск по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посочените искове са предявени срещу застрахователя и са придружени с акцесорни искове по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД, касаещи претенцията за неимуществени вреди. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителя на щетата, както и обстоятелството, че причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от двамата ищци болки и страдания, техният интензитет и продължителност, връзката с противоправното поведение на причинителя на вредата. Във връзка с твърденията на ответника, че е налице съпричиняване на щетите поради поведение на починалата И.М.М., то именно ответника следва да установи посочените обстоятелства. По отношение на претенциите за мораторни лихви следва да се установи момента на поставяне на ответника в забава, както и конкретните размери на дължимото обезщетение за забава за претендирания период. Ответникът следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за него и го освобождават от отговорност по посочените претенции, т.е. същият може да установява такива факти и обстоятелства, които са в противоречие с твърденията на ищеца. Може да установява липса на ПТП, липса на причинна връзка, липса на поставянето му в забава по отношение претенцията за обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Може да установи, че е платил, че е налице съпричиняване и т.н.
В рамките на производството е било установено, че срещу водача на автомобила, причинил процесното ПТП С.П.Й., ЕГН ********** е било повдигнато обвинение, като във връзка с това е образувано НОХД №212/2022 г. по описа на ШОС. В рамките на това производство е била постановена Присъда №16/12.10.2022 г. (л.306), по силата на която обвиняемия С.П.Й. е бил признат за виновен в това, че на 09.02.2021 г. на км 15+400 на третокласен път ІІІ-2075 между селата Никола Козлево и Цани Гинчево, при управление на л.а. „Пежо 607“, рег. №..... нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1, от ЗДвП, според който на водачите е забранено извън населено място да превишават скорост от 90 км/ч, като се движел със скорост от 122 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на И.М.М., ЕГН **********, която починала на 22.02.2021 г., като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 0.70 промила, като за това си деяние бил осъден на основание чл.343, ал.3, предл. І, б. „б“, алт. І във вр. с чл.343, а, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК и го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. Със свое Решение №73/09.05.2023 г. постановено по ВНОХД №23/2023 г. (л.308) Апелативен съд – Варна е изменил присъдата само в частта, като е приел, че деянието е съставомерно поради нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като престъпление по чл.343, ал.3, предл.1 , б. „б“, алт.1 от НК и го е оправдал за първоначалното обвинение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. С Решение №435/22.11.2023 г. по наказателно дело №585/2023 г. по описа на ВКС, ІІ НО (л.315) е оставено в сила решението на въззивния съд.
С оглед на постановената Присъда №16/12.10.2022 г. по НОХД №212/2022 г. по описа на ШОС съдът следва да приеме, че са налице последствията на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“, като в конкретният случай отпада необходимостта съдът да излага собствени мотиви относно това настъпило ли е ПТП, вината на водача и установяването на противоправността на деянието.
С оглед
изложеното в настоящото производство напълно се установяват и обстоятелствата,
които са посочени в исковата молба, а именно, че на 09.02.2021 г. около 02:45 часа на пътя между селата Цани
Гинчево и Никола Козлево настъпва самокатастрофа, при която л.а. „Пежо 607“,
рег. №....., управляван от С.П.Й., ЕГН ********** се удря в крайпътно дърво.
ПТП настъпва поради движение с несъобразена скорост, вследствие на което автомобила
не успява да вземе завой на пътя и след като излиза от платното се удря в
дърво. При настъпване на ПТП са били причинени тежки телесни увреждания на
пътувалата в лекия автомобил като пътник И.М.М., ЕГН **********, изразяващи се
в дифузна аксиална лезия, тежка черепно-мозъчна травма. Пострадалата е приета
по спешност и настанена за лечение в МБАЛ Шумен. При приемането си пострадалата
е интубирана и е поставена трахеостома. Констатирани са сериозни травми на
мозъка - дифузна мозъчна контузия и оток на кората на дясната хемисфера.
Пострадалата е в кома. Вследствие на получените травми и независимо от усилията
на лекарите И.М.М. почива на 22.02.2021 г.
В рамките на производството е приета САТЕ (л.387 от делото), която дава заключение относно механизма на настъпване на ПТП, условията на пътя и причините за настъпване на ПТП. Доколкото налице е влязла в сила присъда по отношение на водача на причинилото ПТП МПС не следва да се обсъжда подробно механизма на ПТП, както и неговите причини. Експертът изнася твърдение, че за настъпване на ПТП е допринесла техническа неизправност на лекия автомобил, а именно „разрушителна техническа неизправност в кормилната уредба на процесното МПС“. Въпреки това сочи, че значение е имало и поведението на водача на пътя и посочва превишената скорост и резките маневри, които последния е предприел. В съдебно заседание експертът потвърждава наличието на повреда на автомобила – „аз съм констатирал, че е разрушен на 100% носещото сечение на левия корМ.накрайник …“, която е възникнала след ПТП, но е предполагала налична вече функционална ненадежност на тази система на л.а. Експерта не конкретизира как и на какво се дължи тази негодност на л.а., вследствие на нормална експлоатация (износване) или нещо друго. Все пак той сочи при изслушването в съдебно заседание и „ … считам, че не това е съществения принос за настъпилия резултат.“ В този смисъл, а и предвид презумпцията на чл.300 от ГПК съдът няма основание да приеме изменение на вината на водача за настъпване на ПТП. В самото заключение, предвид възраженията на ответника, съществени са данните за типа увреждания на ищцата и как върху тях е повлияло ползването или неползването на обезопасителен колан. По данните от заключението пострадалата е пътувала на предната дясна седалка (до водача), като и четирите места в купето на автомобила са били оборудвани с предпазни колани. На отговора на въпрос в съдебно заседание експерта сочи, че фундаментален фактор за настъпване на травмите е скоростта, тъй като тя е свързана с възникващата енергия на деформация (енергия на разрушение), като счита, че високата скорост може да допринесе за настъпване на тежки увреди, дори и при поставен предпазен колан. Не сочи никакви констатации, които да потвърждават или изключат наличието на поставен колан на пострадалата.
В рамките на производството е приета
СМЕ (л.444), която дава заключение относно наличните у пострадалата И.М.М. травматични
увреждания, усложненията настъпили в здравословното състояние на пострадалата,
причината за нейната смърт, както и обстоятелството била ли е последната с
поставен предпазен колан. Сочи се, че вследствие на ПТП пострадлаата И.М.
получила съчетана травма – глава, гръден кош, корем, крайници, изразила се в
дифузна травма на мозъка, контузия на белите дробове, контузия на слезката с
капсулни хематоми, кръвонасядания на опорака на тъканите и дебелите черва,
кръвонасядания на меките тъкани на предната коремна стена, ожулвания и
кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, ожулвания по лявата
мишница и лявата предмишница, кръвонасядане по гърба на дясната длан. Всички
получени телесни увреди описани по-горе са били получени вследствие на
претърпяното ПТП. Причината за смъртта станали дифузната травма на мозъка,
усложнила се с исхемични (в резултат на кислородно гладуване) увреди на големия
и малкия мозък, вторични контузионни изменения в мозъчния ствол, тежък мозъчен
оток. За настъпване на смъртта принос имала и развилата се двустранна
бронхопневмония, дължаща се на продължителното залежаване, приложената апаратна
вентилация, както и контузионните изменения в белите дробове. От страна на
експертите при отговор на трети въпрос от експертизата от констатираните
множество контузии по пострадалата се сочи, че една част от тях може да са
предизвикани именно при ползването на обезопасителен колан – кръвонасядане
върху гръдната кост, срединно между двете гърди, множество плитки точковидни и
по-големи охлузвания в горно-вътрешния квадрант на дясната гърда, множество
сливащи се кръгловати кръвонасядания между двете гореописани, охлузване върху
лявата ребрена дъга, контузия на слезката, кръвонасядания върху дебелочревния
опорак. Тези травми, както се сочи в експертизата, обаче биха могли да
възникнат и без да е използван обезопасителен колан. Освен това се твърди, че
останалите травми, понесени от пострадалата не могат да бъдат получени,
вследствие на използването на обезопасителен колан. Двете водещи причини за
настъпването на смъртта са травмите в мозъка и развилата се по-късно
бронхопневмония. Травмите в мозъка са били тежки и невъзвратими, изразяващи се
в увреждане на структури на големия и малкия мозък и мозъчния ствол, които след
травмата не биха могли да претърпят обратно развитие и възстановяване.
Развитието на бронхопневмонията при пострадалата, и в заключението, и при
изслушването на експертите в съдебно заседание, се свързва с множество
комбиниращи се фактори. На първо място още при приемането на пострадалата в
болничното заведение е констатирана увреда на дробовете, описана в съдебно
заседание от експерта (л.474 на гърба) като „ ... изливане на някакви минимални кръвоизливи в самият паренхим на
белия дроб. Тази контузия, където има излята кръв е изключително благоприятна
среда за развитие на микроорганизми, които не биха предизвикали пневмония при
здрав човек, който е в съзнание и не се обдишва … „ Вторият рисков фактор
за развитието на пневмония са тежките увреди на мозъка и то в части, които
отговарят за дишането. И в експертизата, и в съдебна зала при изслушване на
експертите се сочи, че след катастрофата, увредите на мозъка на пострадалата са
довели до липса на автономно дишане. Сочи се, че още в линейката тя
най-вероятно е била обдишвана с амбу на ръка и интубирана в спешен кабинет, а
след това е била поставена на апаратна вентилация. Това обдишване е било жизненоважно
за пострадалата, тъй като в противен случай тя би спряла да диша. Апаратна
вентилация е била прилагана на пострадалата от постъпването й в лечебното
заведение до нейната смърт. По данни от заключението апаратната вентилация
повишава риска от възпаление на белите дробове, като според експертите поне 10%
от пациентите включени на апаратно дишане развиват пневмония. При аутопсията на
пострадалата е била изолирана и бактерията причинила пневмонията –
Ацинетобактер Баумании. Експертите сочат, че подобно развитие е очаквано, но то
не е могло да бъде избегнато предвид жизненоважната необходимост от вентилиране
на пострадалата. Отрича се наличието на сепсис у пострадалата, като се сочи, че
при септично отравяне се засягат всички органи в тялото, а в конкретния случай
става въпрос за възпаление на дробовете, което не може да се разглежда като
сепсис. Експертизата сочи, че проведеното лечение в МБАЛ Шумен е било адекватно
и е отговаряло на медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска
практика, включително и по отношение на развилата се бронхопневмония. Сочи се,
че на пострадалата не са били проведени операции, а е водено консервативно
лечение. В отговора на последния въпрос е посочено, че при консулт със
специалист УНГ е отбелязано, че провеждането на трахеостомия е следвало да се
отложи поради тежко затлъстяване на пациентката. В експертизата изрично е
записано, че пострадалата е била в пълно безсъзнание към момента на постъпване
в болницата (09.02.2021 г.) и до настъпване на смъртта (22.02.2021 г.), като в
това състояние не е изпитвала болки и страдания. Подобен отговор експертизата
дава при отговорите на въпрос 18 и въпрос 21. Обстоятелството, че пострадалата
не е изпитвала болки и страдания след катастрофата се потвърждава и от
експертите в съдебно заседание след нарочен въпрос: „В кома пациент не изпитва болка, няма чувствителност. Болка и страдание
не се е усещало в този случай.“
В рамките на производството по т.д. №80/2021 г. по описа на ШОС (преди присъединяването му към т.д. №24/2021 г. по описа н ШОС), водено за неимуществените вреди претърпени от Т.Н.Б. и М. М.Б., в качеството им на родители на починалата И.М.М. е било прието заключение по Съдебно-психологическа експертиза имащо отношение към характера и интензитета на болките и страданията претърпени от родителите на пострадалата, вследствие нейната смърт. Същите преди инцидента с дъщеря им в психологическо отношение са били емоционално балансирани, социализирани, с положителен социален резонанс в средата, в която са функционирали, не са имали невротични или депресивни тенденции. След смъртта на дъщеря си двамата ищци преживели остра реакция на стрес, вследствие на психотравмиращото събитие – неочакваната смърт на единственото им дете. По отношение на ищцата Б. е констатирана протрахираща депресивна симптоматика и тревожност. Последната имала разстройства на съня, главоболие, сърцебиене бърза астенизация, които поддържали ежедневнен дискомфорт. Наблюдавала се регресираща личностова динамика, като се стабилизирала неприсъща интровертна нагласа, отдръпване от социални контакти, конгитивни нарушения, липса на концентрация и неуслужлива памет. М.Б.имал по-изявена тенденция към стабилизиране и връщане към професионална адаптация. Същия имал по-нисък толеранс към раздразнителност, кошмарни изживявания за безизходицата от загубата били актуални и протилачи мъчително. Като цяло описаните по-горе психологични изживявания на ищците ги правели по-несигурни и изисквали усилие за последните, за да се справят с ежедневието си. Напрежението и тревожността у двамата улеснявали и провокирали в ретроспекция визуална травматичното събитие. Това се отразявало за последните в пълноценността на социалното им функциониране. При изслушване на експерта в съдебно заседание, последната сочи, че реакцията на родителите на травматичното събитие била все още много интензивно протичаща, изключително наситена с вегетативни дисфункции, които соматизират психичното им състояние, и ежедневно им създава психичен дискомфорт. Експерта сочи, че двамата се опитвали да изградят защитни механизми към травмата. В тази връзка сочи, че на двамата се е родило бебе, което е следвало да замести липсващото им дете. Това обаче било предизвикателство, тъй като тя астенизирала и трудно гледала детето, тъй като допира й с него провокирала ретроспекции към липсата на дъщеря им, загубата и самия инцидент. Тъй като ежедневно и ежечасно майката визуализирала миналото и образа на дъщеря си. Бащата се опитвал да се справи в психическо отношение, като започнал да работи, но дори и в работата си полагал доста усилия и трудно преодолявал психическата астенизация, като той бил малко по-адаптиран.
В рамките на производството по т.д. №80/2021 г. по описа на ШОС (преди присъединяването му към т.д. №24/2021 г. по описа н ШОС) в съдебно заседание, проведено на 21.04.2022 г., са били разпитани и трима свидетели.
Свидетелят Д.В.Д..
е разпитван в качеството си на очевидец на местопроизшествието, тъй като е
пристигнал на място непосредствено след настъпилото ПТП. Последния
свидетелства, че на 09.02.2021 г. е настъпила катастрофа с участието на
починалата И.М.М.. Сочи, че при
пристигането му на мястото на ПТП е заварил катастрофиралия л.а. с отворена
предна дясна врата, от която пострадалата била изпаднала, като горната част на
тялото й била извън автомобила. По пострадалата нямало никакви външни белези на
травми, но дишала много тежко. Не била в съзнание. При конкретен въпрос
свидетеля сочи, че пострадалата е била без колан. Сочи, че автомобилът имал
поражения от страната на шофьора, като предното колело видимо било влязло
навътре в купето. Сочи, че до момента на пристигането му водачът не бил
напускал МПС, като явно бил пострадал. Едва с пристигане на този свидетел на
местопроизшествието водачът успял да излезе от колата. Намира, че той се е
опитвал да излезе по-рано, но явно неуспешно.
Свидетелката Б.М.Б.., свидетелства в качеството си на близка на ищците – сестра на ищеца. Твърди, че научила от майка си за настъпилото ПТП на 09.02.2021 ф. в 8:00 ч. сутринта. След това отишла в Шумен и към 10:00 ч. била в МБАЛ – Шумен, където била настанена пострадалата И.М.М.. Сочи, че пострадалата била в критично състояние и това не било скривано от болничните работници. Твърди, че ищците Т.Н.Б. и М.М.Б. по това време вече били в болницата в Шумен. Сочи, че те много тежко приели случилото се: „Бяха съсипани, в страшно положение.“, „В много тежко състояние бяха и двамата.“ Свидетелства, че на ищцата Т.Н.Б. й станало лошо и се наложило да й са постави инжекция. Намира, че до момента на катастрофата ищците били в много добро състояние – жизнени, весели, щастливи, били добро семейство, разбирали се помежду си. Починалата И. имала планове за бъдещето – желаела да следва медицина и да издържи изпит за шофьорска правооспособност. След смъртта на И. у ищците настъпила коренна промяна. Независимо, че шм се родило друго дете – момченце, те не били същите хора. Ищцата Т.Б. казвала, че болката за първото й дете никога нямало да премине. На нарочни въпроси свидетелката сочи, че ищците живеели в село Цани Гинчево, където живеела и починалата И..*** пазар на квартира.
Свидетелят Ж.Д.Б.., съпруг на
свидетелката Б.М.Б.., респективно роднина по сватовство на ищците дава
аналогични данни, на тези на свидетелката Б.Б.Сочи, че след произшествието на
сутринта 09.02.2021 г. се обадила свекървата му (баба на починалата И.) и
съобщила за катастрофата. Те се отправили към Шумен, където в МБАЛ Шумен
заварили при пристигането си ищците Т.Н.Б. и М.М.Б., които били вече там
и седели и чакали: „Просто никой не им
дава информация, бяха много разстроени, плачеха двамата. Успокоявахме ги, бяхме
в окаяно състояние.“ Сочи, че след смъртта на детето им се е опитвал да
помага на двамата ищци, но те отказвали. Сочи, че ищците имали друго дете вече,
като се надявали то да им помогне да превъзмогнат загубата. Намира, че това
било добре за тях. „Сега те постоянно
говорят за нея, тъжат двамата. Тази сутрин пак не видяхме с бащата на И., на
човека просто не му се говори. ... Според мен все още не могат да превъзмогнат
загубата на И..“
В съдебно заседание на 20.02.2024 г.
(л.366 от делото) по т.д. №24/2021 г. по описа на ШОС са били разпитани други
трима свидетели, относно обстоятелства свързани с настъпването на ПТП, както и
относно обстоятелства касаещи състоянието на ищците след катастрофата.
Свидетелят Й.В.В. дава показания
относно фатални инцидент. Сочи, че преди настъпване на произшествието и шофьора
и пострадалата И.М.били на събиране в неговия дом в село Никола Козлево.
Твърди, че и пострадалата и шофьора пили алкохола. Сочи, че знае, че шофьора
пил бира и водка. За инцидента сочи, че той със свой приятел (вероятно
свидетеля Д.В.Д..) били първите отишли на мястото на инцидента. Те се обадили
на телефон 112, за да извикат линейка. Сочи, че при пристигането им шофьорът
бил извън колата и по него имало кръв от нараняване при катастрофата, вероятно
на карта и той куцал. Твърди, че за пострадалата И. се виждало, че долната част
на тялото й била в колата, а горната част на тялото й било изпаднало извън
колата. Пострадалата била в безсъзнание. Проверили дали не си е глътнала езика,
поливали я с вода и се опитвали да окажат първа помощ. Свидетелят сочи, че не
помни пострадалата да е имала поставен предпазен колан.
Свидетелят Г.М.Б.който е брат на ищеца
М.Б. сочи, че той узнал за ПТП сутринта на 09.02.2021 г., след като за това го
известила майка му. След това той отишъл в МБАЛ Шумен, където заварил
родителите на пострадалата, които били в хирургическия блок на болницата. Сочи,
че научил, че състоянието на пострадалата било много тежко и тя била в
безсъзнание от момента на пристигането си в болницата. Знаел, че пострадалата
не можела да се храни сама, нито говорела, тъй като била в безсъзнание. твърди,
че ищците и към момента на инцидента живеели в град Нови пазар, докато
пострадалата живеела са баба си в село Цани Гинчево.
Свидетелката С.Р.Н.сочи, че знае за
инцидента, че е била наясно със състоянието на пострадалата И.А.след катастрофата.
Определя го като „тежко“. Сочи, че е била интубирана и на командно дишане, не е
била контактна. Не свидетелства за други съществени за предмета на доказване по
делото факти и обстоятелства.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
В настоящото производство се разглеждат четири обективно и субективно съединени иска, всички от които с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, които касаят настъпили вследствие на едно ПТП неимуществени вреди за три лица – неимуществени вреди, представляващи болки и страдания на И.М.М., вследствие на ПТП, предявени първоначално от името на И. от нейната майка и законен представител Т.Н.Б.. Тъй като след завеждане на делото (т.д. №24/2021 г. на ШОС) И.М.М. е починала, а на нейно място в качеството им на ищци са конституирани родителите й в качеството на наследници – Т.Н.Б. и М.М.Б., то следва да се приеме, че по това производство съдът разглежда два субективно съединени иска, доколкото двамата родители на са задължителни другари и всеки от тях има право да води отделен иск като наследник. Доколкото тези искове са отделни, то следва да се приеме, че всеки от родителите замества починалото си дете по частична претенция от 150 000 лв., от общо 500 000 лв. или общо за двамата претендират частично 300 000 лв. от общо 1 000 000 лв. Другите два иска са исковете предявени първоначално в производството по т.д. №80/2021 г. по описа на ШОС от страна на всеки от двамата родители, за неимуществените вреди, които е претърпял всеки от тях вследствие на смъртта на тяхната дъщеря И.М.М., които искове са в размер на 250 000 лв. всеки от тях.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка ГО. Отговорността на застрахователя е обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Предпоставка пред отговорността на застрахователят по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка ГО между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка ГО при ответника - застраховател. Тъй като в настоящият случай се претендират и имуществени, и неимуществени вреди следва да бъдат установени претърпените от ищцата болки и страдания, техния интензитет и продължителност, следва да се установи извършването на разходи във връзка с претърпените вреди, за да се обоснове претенцията за имуществени вреди. Ответникът изцяло оспорва основанието и размера на обезщетението. Не оспорва, че причинилото ПТП МПС има застраховка „Гражданска отговорност” при него, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните.
Съдът намира, че по несъмнен начин е установена вината на водачът на л.а. „Пежо 607“, рег. №....., управляван от С.П.Й. за настъпване на ПТП предвид коментираната по-горе влязла в сила присъда, както и нормата на чл.300 от ГПК. Установена е и причинната връзка между настъпилите щети и поведението на дееца, както и противоправността на поведението на водача причинил ПТП.
Доколкото във
връзка с поведението на водачът на автомобила, който е самокатастрофирал се
твърди, че същия е пил и това е било известно на починалата, която независимо
от обстоятелството, че е била наясно с това, се е качила в шофирания от него автомобил
и така е допринесла за вредоносния резултат, съдът намира, че е установено, че
водачът на автомобила е употребил алкохол и то над рамките на допустимото. Има
твърдение на ищеца, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е била в
рамките на разрешеното по закон или 0.39 промила. Подобно твърдение не е вярно.
В диспозитива на Присъда №16/12.10.2022 г. по НОХД №212/2022 г. по описа на ШОС
е изрично упоменато, че водачът С.П.Й. е имал концентрация на алкохол в кръвта от 0.70 промила. За това, че
последния е употребил алкохол преди да шофира свидетелства и Й.В.В., който е
бил домакин на събирането, от които водачът и пострадалата И.А.са си тръгнали и
са катастрофирали след това. Предвид това съдът намира за установени по делото
обстоятелствата, че пострадалата И. е знаела, че се качва в лек автомобил с
лице употребило значително количество алкохол.
Съдът приема, че е установено
обстоятелството, че пострадалата И.А.не е ползвала предпазен колан. За това
пряко свидетелства свидетеля Д.В.Д.., който е посетил произшествието непосредствено след инцидента и е заварил
по местата им и водачът С.П.Й. и пострадалата И.М.М.. Й.В.В., който също е
посетил местопроизшествието веднага след инцидента не е толкова категоричен, но
сочи, че няма ясен спомен, но е сигурен, че тялото на пострадалата след
катастрофата е изпаднало от автомобила в горната си част, като вратата е била
отворена. Съдът намира, че това би било невъзможно ако пострадалата е имала
поставен обезопасителен колан. САТЕ и СМЕ не дават ясна индикация какво може и
следва да се приеме, относно наличието или липсата на поставен колан. Те не са
категорични. САТЕ сочи, че няма ясни данни за това, а в СМЕ е упоменато, че има
травми, които биха могли да бъдат причинени от катастрофиране с поставен
предпазен колан, но същите могат да бъдат получени и ако не е бил поставен
предпазен колан.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че за настъпване на вредите у пострадалата има известна степен на
съпричиняване. Следва да се има предвид заетото становище от експерта по САТЕ,
че фундаменталния разрушителен фактор при едно ПТП е скоростта. В случая тя е
била много висока и (както сочи експерта) не е гаранция, че при такава скорост
поставеният предпазен колан ще опази живота на поставилото го лице. Т.е. в този
случай не може да се приеме, че поставянето на обезопасителния колан би опазил
напълно живота и здравето на пострадалата. Що се отнася до преценката за
употребата на алкохол от страна на водача на л.а. съдът намира, че няма данни
пострадалата да е могла да формира в съзнанието си пълна картина относно това
колко алкохол е изпил водачът и до каква степен на алкохолно опиянение това е
можело да доведе последния. Ето защо съдът намира, че в случая следва да се приеме,
че пострадалата е имала принос от 20% за настъпване на вредоносния резултат.
В рамките на производството не бяха
установени, така както се претендират, неимуществените щети настъпили за
пострадалата И.М.М.. В производството са ясни и непротиворечиви помежду си
данните от различни източници, които свидетелстват относно обстоятелството, че
пострадалата при настъпване на ПТП е понесла тежки увреждания на мозъка,
вследствие на които е изпаднала в безсъзнание, като това й безсъзнателно състояние
е било трайно и е продължило до настъпване на смъртта й – тринадесет дни след
ПТП. За това, че И.М.М. е била в безсъзнание свидетелстват и двамата отишли
непосредствено след ПТП на мястото на катастрофата – свидетелите Д.В.Д..
и Й.В.В.. И двамата сочат, че
пострадалата е била в безсъзнание и е дишала тежко. И в СМЕ, както и при
изслушването на експертите в съдебно заседание беше посочено, че лицето е било
в кома за времето на престоя в болницата си. Беше посочена връзката между
тежките травми на големия и малкия мозък, в мозъчния ствол, тежкия мозъчен оток,
довели до невъзможност пострадалата да контролира дишането си, което е наложило
същата веднага да бъде поставена на командно дишане. Експертите сочат и в
заключението и пред съда, че в това си състояние пострадалата не е изпитвала
болки и страдания и е била напълно безсъзнателна. Предвид това съдът намира, че
следва да се приеме, че починалата И.М.М. не е имала възможността да претърпи
твърдените в исковата молба болки и страдания, които обосновават възникнали за
нея неимуществени вреди. В този смисъл предявения от нея иск за обезщетяване на
неимуществени вреди се явява напълно неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен, респективно следва да бъдат отхвърлени претенциите на Т.Н.Б. и
М.М.Б., които са встъпили на мястото на починалата в качеството й на
наследници.
По отношение на неимуществените щети настъпили за пострадалата И.М.М., с оглед ниосноватлеността на главният иск за неимуществени щети следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за главници върху тези суми.
По отношение на исковете за претърпени от Т.Н.Б. и М.М.Б. неимуществени вреди от смъртта дъщеря им – починалата И.М.М. в рамките на производството се установяват и твърдените неимуществени вреди в пряка и непосредствена връзка с последствията от катастрофата, настъпили и за двамата ищци.
Следва да се уточни, че родителите на пострадалата като възходящи са признати от Постановление № 4 от 25.V.1961 г. за роднини, които безусловно имат правото да предявят иск за неимуществени вреди от смъртта на своята низходяща (дъщеря). Ето защо те не следва да установяват някакви по-особени отношения и привързаност към детето си. Все пак следва да се има предвид, че загубата на родно дете е една от най-тежките щети, които може да претърпи едно лице и в съвремието според разбиранията в обществото, но и според установената съдебна практика тя се възприема като безусловно обстоятелство установяващо преживени емоционални и психологически страдания. Настъпилата ранна и неочаквана смърт на толкова близък човек е предизвикала сериозно сътресение в техния живот. В тази насока са и данните на разпитаните в производството близки на ищците, така и данните от приетата в производството СПЕ. Налице е загуба на единственото дете от общия брак на ищците, което е поставило двамата в състояние на неочаквано и продължително психологическо страдание от липсата, чиито размери и продължителност в техния живот ще са трайни и незаличими.
Предвид изложеното съдът приема, че двата субективно съединени искове за обезщетение на неимуществените вреди са доказани в своето основание, като следва да се разгледа по-детайлно размерът за обезщетяване на настъпилите неимуществени вреди.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни страдания на двамата ищци свързани с невъзвратимата загуба на тяхната дъщеря. Както бе посочено по-горе те продължават и към момента. Съдът намира, че подобни щети следва да се обезщетят със сумата от 175 000 лева за всеки от родителите. Предвид приетото по-горе за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, макар и в малка степен от страна на пострадалата при неин принос в размер на 20%, то следва да се приеме, че исковете предявени от родителите са основателни до размер от 140 000 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че неимуществените вреди настъпили за ищците Т.Н.Б. и М.М.Б. следва да се репарират със сумата от по 140 000 лв. за всеки един от тях, като в останалите им части – до пълните предявени размери от по 200 000 лв., които са предявени частично от по 250 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Следва да се уважи и искането за присъждане на мораторни лихви от момента настъпващ 15 работни дни след писменото уведомяване на застрахователя, както това изисква чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Налице са данни, че застрахователят е уведомен за настъпване на произшествието и е претендирано обезщетение от него на 02.03.2021 г., като моментът, от който се дължи мораторната лихва е 25.03.2021 г., предвид обстоятелството, че 15-дневния срок предвиден по закон, изтича на 24.03.2021 г., ето защо следва да се приеме, че застрахователят е в забава на 24.03.2021 г. и от този момент дължи лихвата предвидена в чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Предвид това претенциита за мораторна лива върху главницата за неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени за периода от 02.03.2021 г. до 24.03.2021 г.
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на мораторни лихви извън предходните, определяни като законна лихва върху посочената сума съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 02.03.2021 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Соченият текст на чл.429, ал.3 от КЗ е в текст на закона озаглавен „общи начала“ и целта му е да изведе едно общо правило за момента на дължимост на лихвите от страна на застрахователя, който отговаря не за деликта, а за регреса насочен срещу него. Текстовете на чл.429, ал.3 и този на чл.497, ал.1 от КЗ не са в конкуренция помежду си, нито пък в конкуренция са начина на определяне на лихвите по общия ред – те не предвиждат два различни вида обезщетителна лихва, а целят да въведат специфични правила за отговорността на застрахователят, касаеща единствено началния момент. Предвид това претенцията в тази част съдът намира за неоснователна.
Предвид уважените размери на обективно и субективно съединените искове се дължат и разноски както следва: Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен дължимите суми за държавна такса, които при уважения размер на иска възлизат на 11 200 лв.
От ищците се претендира да бъде осъден ответника да заплати адвокатско възнаграждение в съответствие с чл.38 от ЗА в полза на адвоката-пълномощник по делото. Следва да се има предвид, че когато е осъществена правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата съдът не следва да се прилага Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Последната се установява неразрешен от общностното право минимален стандарт на адвокатските възнаграждения. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. В подобна насока е и практиката на ВКС – Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК и други. В конкретния случай адвоката представител е представил пълномощно в последното проведено по делото заседание. Делото предвид приетия обемен доказателствен материал следва да се приеме за сложно от фактическа и правна страна. Предвид изложеното съдът намира, че претендираният размер на възнаграждение, определен по правилата на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен. Съдът преценява като справедлив предвид извършената работа по делото размер на възнаграждение от 1200 лв. по отношение на всеки от двамата ищци или общо възнаграждение в размер на 2400 лв.
Ответника претендира сторените от него разноски. В последното съдебно заседание са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 47 580 лв. с ДДС или 39 650 лв. без ДДС. Представени са платежни документи, от които се установява, че цялата сума е платена. Налице са и данни за сторени от ответника разноски по експертизите в размер на 1575.50 лв., както и 40 лв. за призоваване на двама свидетели при режим на призоваване или общо данните са за направени от ответника 49 195.50 лв. В производството се разглеждат претенции с общ размер от 800 000 лева. Уважени са претенции в размер на 280 000 лв. Отхвърлят се претенции за 520 000 лв. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сумите от по 15 988.54 лв., дължими от всеки един от тях, представляващи съответната част от разноските, съобразно с отхвърлените части на обективно и субективно съединените части на исковете.
Предвид, че искът е приет за доказан в неговото основание съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда и направените служебно от съда разноски в общ размер на 2025.50 лв., от които, за изготвените в производството експертизи, от 1025.50 лв. по САТЕ, 550 лв. по СМЕ и 350 лв. по СПЕ.
Съобразно правилото на чл.78, ал.10 от ГПК („На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.“) на третите лица помагачи разноски не се дължат в това производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
съединените искове, предявени от Т.Н.Б., ЕГН-********** в качеството й на майка и настойник на И.М.М., ЕГН **********,
последната като пострадала от ПТП, като претенция на пострадалата, предявена
частично за 300 000 (три хиляди) лева от общо 1 000 000 (един
милион) лева, а впоследствие, след смъртта на ищцата, поддържани и водени от
името на Т.Н.Б., ЕГН-********** и М.М.Б., ЕГН **********, като
наследници на И.М.М., ЕГН **********
против ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-*********, гр. София, ул. „” №7, като
претенции за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, като пряк иск предявим на
основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, претърпени от починалата И.М.М., ЕГН **********, вследствие
на ПТП настъпило на 09.02.2021 г. около 02:45 часа на пътя между селата Цани
Гинчево и Никола Козлево, в условията на самокатастрофа, при която л.а. „Пежо
607“, рег. №....., управляван от С.П.Й., ЕГН ********** се удря в крайпътно
дърво, вследствие на което на пострадалата И.М.М., ЕГН ********** били причинени множество телесни увреждания
изразили се в дифузна
травма на мозъка, усложнила се с исхемични увреди на големия и малкия мозък,
вторични контузионни изменения в мозъчния ствол, тежък мозъчен оток довели по-късно
до смърт, като за това деяние водача С.П.Й. бил признат за виновен и осъден с Присъда
№16/12.10.2022 г. по НОХД №212/2022 г. по описа на ШОС, ведно със свързаните с тези
претенции, претенции за мораторната лихва върху сумата за главница, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-*********, гр. София да заплати на всеки от двамата ищци Т.Н.Б., ЕГН-********** и М.М.Б., ЕГН **********, сумата от по 140 000 (сто и четиридесет хиляди) лева, общо 280 (двеста и осемдесет хиляди) лева, представляващи обективно и субективно съединени претенции за обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, като пряк иск предявим на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, вследствие смъртта на тяхната дъщеря И.М.М., ЕГН **********, настъпила на 22.02.2021 г. и причинена от ПТП, настъпило на 07.08.2021 г., около 9.00 часа на общински път SHU 1021, км 3+400 община Венец е настъпило ПТП настъпило на 09.02.2021 г. около 02:45 часа на пътя между селата Цани Гинчево и Никола Козлево, в условията на самокатастрофа, при която л.а. „Пежо 607“, рег. №....., управляван от С.П.Й., ЕГН ********** се удря в крайпътно дърво, вследствие на което на пострадалата И.М.М., ЕГН ********** били причинени множество телесни увреждания изразили се в дифузна травма на мозъка, усложнила се с исхемични увреди на големия и малкия мозък, вторични контузионни изменения в мозъчния ствол, тежък мозъчен оток довели по-късно до смърт, като за това деяние водача С.П.Й. бил признат за виновен и осъден с Присъда №16/12.10.2022 г. по НОХД №212/2022 г. по описа на ШОС, ведно с мораторната лихва върху сумата за главница, считано от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ претенциите за мораторни лихви върху исковете по чл.432, ал.1 от КЗ, за неимуществени вреди, причинени от смъртта на И.М.М., ЕГН **********, предявени от Т.Н.Б., ЕГН-********** и М.М.Б., ЕГН ********** за период от 02.03.2021 г. до 23.03.2021 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ претенциите за мораторни лихви върху исковете по чл.432, ал.1 от КЗ, за неимуществени вреди, причинени от смъртта на И.М.М., ЕГН **********, предявени от Т.Н.Б., ЕГН-********** и М.М.Б., ЕГН **********, както е посочено от ищците, съгласно чл.429, ал.1 от КЗ
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка на ШОС сумата от 11 200 (единадесет хиляди и двеста) лева, представляващи дължимите суми за държавна такса в производството.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка на ШОС сумата от 2025.50 лв. (две хиляди двадесет и пет лева и петдесет стотинки), представляващи дължимите суми платени от сметката на съда за изготвяне на назначените експертизи.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-*********, гр. София да заплати на адвокат Н.А.Х.от АК - Кюстендил сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин), представляващи възнаграждение за процесуално представителство в полза на двамата ищци на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Т.Н.Б., ЕГН-********** да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-*********, гр. София сумата от 15 988.54 лв. (петнадесет хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки), представляващи припадащата се на ищцата съответната част от разноските, съобразно с отхвърлените части на предявените искове.
ОСЪЖДА М.М.Б.., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-*********, гр. София сумата от 15 988.54 лв. (петнадесет хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки), представляващи припадащата се на ищеца съответната част от разноските, съобразно с отхвърлените части на предявените искове.
Делото
е разгледано, а решението е постановено с участието на С.П.Й., ЕГН ********** в
качеството на трето лице-помагач на страната на ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-*********, гр. София.
Делото
е разгледано, а решението е постановено с участието на „МБАЛ - Шумен“ АД, ЕИК *********,
гр. Шумен в качеството на трето лице-помагач на страната на ЗАД „ОЗК - Застраховане”,
ЕИК-*********, гр. София.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: