№ 391
гр. Варна, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100500136 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. М. М. от гр. Долни чифлик,
Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение
№ 3262/31.10.2022 год. по гр. дело № 16485/2021 год. по описа на РС-Варна, с
което са уважени предявени от „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл.
Варненчик” № 258, Варна Тауърс- Г, по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК
установителни искове и е прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът В. М. М. от гр. Долни чифлик, Варненска област
(настоящ въззивник) дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК *********
със седалище гр. Варна следните суми: сумата от 699, 46 лева,
представляваща главница за мрежови услуги по фактури, издадени за периода
от 13.05.2021г. до 14.07.2021 г., за обект с аб. № 1671004, находящ се в гр.
Долни чифлик № 152 (фуражен цех) по партида с кл. № **********, съгласно
фактури № ********** от 13.05.2021г. на стойност 230, 59 лв., № **********
от 14.06.2021г. на стойност 238, 28 лв. и № ********** от 14.07.2021 на
стойност 230.59 лв.; сумата от 11, 01 лв., представляваща сбора от
обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главницата,
начислена по горните фактури, за периода от падежа на задължението по
всяка фактура до 17.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата
1
от 699, 46 лева, считано от датата на подаването на заявлението в съда –
01.09.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 4654/02.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 12758/2021 г. на Районен съд – Варна, поправена,
на основание чл. 247 ГПК, с Разпореждане № 24439/21.11.2021г. и с
Разпореждане № 11166 /30.03.2022 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилен анализ и преценка на събраните доказателства, неправилно
възприета фактическа обстановка, вкл. и приети за доказани факти и
обстоятелства, за които ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е
ангажирал безспорни доказателства, в резултат на което решението е и
необосновано. Наведени са и оплаквания, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск – в мотивите си пръвоинстанционният съд е обсъждал
дължимостта на сумите по процесните три фактури като стойност на
доставено и реално потребено от обекта на ответника количество
електрическа енергия, а не по предявения от ищцовото дружество иск – за
дължимостта на сумите по цитираните три фактури като стойност на
предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“
без консумирана електрическа енергия, които оплаквания имат отношение
към допустимостта на първоинстанционното решение.
След извършен в жалбата анализ на събраните по делото доказателства
и на относимата според въззивника нормативна уредба, същият счита, че
исковете – обуславящ и акцесорен, са неоснователни.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното ршение и за
постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна “Енерго-про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна, оспорва жалбата,
счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да
бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от „Енерго
– Про Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, срещу В. М.
М. от гр. Долни чифлик, Варненска област, по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл.
422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми:
сумата от 230, 59 лева, представляваща стойността на предоставена на
ответника мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ за
периода 01.04.2021 год. – 30.04.2021 год., за обект с аб. № 1671004, находящ
се в гр. Долни чифлик № 152 (фуражен цех) по партида с кл. № **********,
за която е издадена фактура № **********/13.05.2021г., ведно със законната
2
лихва върху горната сума, считано от подававането на заявлението в съда –
01.09.2021 год. до окончатеното й изплащане, както и сумата от 5, 63 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 230, 59
лева за периода 22.05.2021 год. до 17.08.2021 год.;
сумата от 238, 28 лева, представляваща стойността на предоставена на
ответника мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ за
периода 01.05.2021 год. – 31.05.2021 год., за обект с аб. № 1671004, находящ
се в гр. Долни чифлик № 152 (фуражен цех) по партида с кл. № **********,
за която е издадена фактура № **********/14.06.2021 год., ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от подававането на заявлението
в съда – 01.09.2021 год. до окончатеното й изплащане, както и сумата от 3, 71
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
238, 28 лева за периода 23.06.2021 год. до 17.08.2021 год.;
сумата от 230, 59 лева, представляваща стойността на предоставена на
ответника мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ за
периода 01.06.2021 год. – 30.06.2021 год., за обект с аб. № 1671004, находящ
се в гр. Долни чифлик № 152 (фуражен цех) по партида с кл. № **********,
за която е издадена фактура № **********/14.07.2021 год., ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от подававането на заявлението
в съда – 01.09.2021 год. до окончатеното й изплащане, както и сумата от 1, 67
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
230, 59 лева за периода 23.07.2021 год. до 17.08.2021 год., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 12758/2021
год. по описа на Районен съд - Варна.
В исковата си молба ищецът е навел следните твърдения: Ответникът В.
М. е клиент на ищцовото дружество по договор за продажба на електрическа
енергия за стопански нужди за обект на потребление с абонатен 1671004,
находящ се в гр. Долни чифлик № 152 (фуражен цех). Обектът на ответника е
присъединен към електроразпределителната мрежа при резервирана мощност
от капацитета на мрежата от 312 kW. Според Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ) при небитовите потребители на електрическа
енергия, какъвто е и ответника, цената на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа“ се определя на ден, съобразно
предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на ел.
мрежата, дължи се за всеки ден, през който потребителят е присъединен към
мрежата и не зависи от ползваното количество електрическа енергия.
Твърди, че сумите по процесните фактури съставляват стойността
предоставената на ответника мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ за месеците, април, май и юни 2021 год.,
които суми ответникът дължи на ищцовото дружество. Съгласно чл. 38 от
Общите условия на ДПЕЕ за незаплатените в срок суми потребителят дължи
и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Сумите по горните три фактури не са заплатени в установения срок,
поради което ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по всяка фактура, за периода от падежа на
3
задължението по съответната фактура до 17.08.2021 год.
За удовлетворяване на вземанията си за сумите, посочени по – горе, в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 12758/2021 год. по описа на РС-Варна, срещу която
ответникът е подал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 и 2 ГПК, което
обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за
установяване на вземанията си.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
исковете си и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в
съдебно заседание, ответникът В. М., чрез процесуален представител, оспорва
исковете.
Твърди, че в процесния период, за който са издадени фактурите, в
обекта му няма никакво потребление на ел. енергия; сградата е негодна за
обитаване; преустановил е дейност в обекта и не ползва ел. енергия, нито
каквито и да е други услуги от електроразпределителното предприятие.
Счита, че според чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, предпоставка за заплащане на
мрежови услуги е да са налице доставени, респ. потребени количества
активна електрическа енергия и след като в обекта на ответника не е
потребявана ел. енергия, то той не дължи и заплащане на мрежовата услуга
„достъп до електроразпределителната мрежа, тъй като такава услуга не му е
предоставяна и той не я е ползвал, а „потенциалната възможност“ да я ползва,
според твърденията на ищеца, не е предоставяне на услуга. Навежда, че в чл.
29 от ПТЕЕ няма разпоредби, които да задължават клиент или производител
да заплаща цени за мрежови услуги, ако не ползва електрическа енергия.
Счита, че приетата с Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР цена за небитови
потребители - абонати в размер на 0, 02053 лева за kW на ден за достъп до
разпределителната мрежа, е неприложима към абонат, който е престанал да
бъде потребител на ел. енергия, поради обстоятелството, че не ползва нито
крайния продукт, нито разпределителната мрежа, тъй като решението на
КЕВР не отменя правилата за търговия с ел. енергия, нито ги изменя.
Оспорва също, че „предоставената“ му мощност е 312 kW. Твърди, че е
собственик на процесния обект на потребление, както и на трафопоста и на
трафомашината, разположена в трафопоста, а също и на външното кабелно
захранване от разпределителната мрежда до трафопоста. Мощността на
трафомашината е 100 kW, поради което и няма как „предоставената му
мощност“ да е 312 kW и счита,у че същата е произволно опредЕ.. Твърди, че
преди около 7-8 години съществувалата в трафопоста трафомашина е била
подменена с нова с мощност от 100 kW, за което ищцовото дружество е било
уведомено, но въпреки това използавало за база за определяне на цената за
достъп до ел. мрежата мощност от 312 kW, която мощност не отговаря на
действителното положение.
Твърди още, че ищецът едностранно и неоснователно е променил
условията на доставка и достъп до електроразпределителната мрежа, като е
4
въвел самоволно неравноправна клауза в отношенията между страните.
Между страните липсва договор за достъп до ел. разпределителната мрежа, а
ищецът цели́ постигане на неоснователно разместване на блага и да получи
престация, която не му се следва, предвид обстоятелството, че ответникът не
използва електрическата мрежа за захранване на обекта с ел.енергия обекта.
По изложените съображения счита, че исковете са неоснователни и
настоява за отхвърлянето им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от нот. акт №
59/14.09.2020 год. на нотариус № 316, съставен по писмени доказателства, че
ответникът е собственик на складова база (склад) с площ от 715 кв. м.,
находяща се в гр. Долни чифлик, общ. Долни чифлик, Варненска област,
съставляващ обект с идентификатор 21912.3.341.7 по КККР. Праводател на
ответника по отношение собствеността върху горния обект е ПК “Сотир
Костов“, гр. Долни чифлик.
Не е спорно също, че обектът е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, като това обстоятелство се установява и от
констативен протокол № 5152793/12.06.2017 год., от който е видно, че от
служители на „Електроразпределение – Север“ АД- Варна е била извършена
проверка на измервателната група (на измервателните системи и свързващите
ги електрически инсталации) на процесния обект на потребление с аб. №
1671004, при която е подменен и електромера, измерващ доставяната до
обекта електрическа енергия. В констативния протокол са вписани и
параметрите на токовите/напреженовите вериги и на токовите
трансформатори. Обектът е присъединен на ниво „средно напрежение“,
съответно и измервателната група е средно напрежение, констатирано е, че
обектът не работи от 01.06.2017 год.; повреден трансформатор, токовите
трансформатори са за подмяна. Титуляр на партидата към момента на
проверката е праводателят на ответника, а самият ответник Вл. М. е
присъствал на проверката и е подписал констативния протокол в качеството
си на председател (законен представител) на кооперацията.
Със заявление с вх. № 5579286/05.11.2020 год. за достъп и пренос на
електрическа енергия ответникът Вл. М. е заявил пред
„Електроразпределение – Север“ АД- Варна смяна на титуляра на партидата
за процесния обект на потребление с аб. № 1671004. Посочено е в
заявлението, че предназначението на обекта е за стопанска дейност, исканият
достъп до мрежата е за средно напрежение, захранването в обекта е трифазно.
Т. е., ответникът е потребител на електрическа енергия за стопански
(небитови) нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ; „небитов клиент“ е
бил и праводателят му.
По повод на заявлението „Електроразпределение – Север“ АД- Варна е
издало удостоверение (което по същността си е „становище за
присъединяване“ към мрежата по чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредбата № 6 от
5
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи), че
на ответника е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа и му е
даден нов клиентски номер, като относно условията за присъединяване
становището препраща към ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение
Север“ АД. Към удостоверението (становището) е приложено и Приложение
№ 3, в което са описани средствата за търговско измерване в процесния
обект, мястото на измерване, елементите на измервателната група и техните
параметри, които са идентични с тези, описани в констативния протокол №
5152793/12.06.2017 год., обсъден по – горе, т. е., Приложение № 3
възпроизвежда установените при проверката на обекта на 12.06.2017 год.
място на измерване, елементи на измервателната група и техните параметри.
От писмо от 03.08.2022 год. от „Електроразпределение – Север“ АД е
видно, че в архива на дружеството няма наличен договор или друг документ,
подписан между дружеството и В. М. относно заявена мощност за обект с аб.
№ 1671004. Предоставената мощност за процесния обект на потребление е
опредЕ. съгласно чл. 36 от Наредба № 6 за присъединяване на производители
и клиенти на електрическа енергия към преносната или
електроразпределителните електрически мрежи.
С фактури № **********/13.05.2021г.; № **********/14.06.2021 год. и
№ **********/14.07.2021 год., ищцовото дружество е остойностило
предоставена на ответника мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ за периода 01.04.2021 год. – 30.06.2021
год., за обекта му с аб. № 1671004 на обща стойност от 699, 46 лева,
съответно: 230, 59 лева за месец април 2021 г.; 238, 28 лева за месец май 2021
год. и 230, 59 лева за месец юни 2021 год.
Не е спорно по делото, а това се установява и от цитираните три
фактури, че в процесния период в обекта на ответника не е налице
потребление на електрическа енергия.
От заключението на ССчЕ от 04.05.2022 год. се установява, че при
издаването на процесните три фактури са приложени правилните цени за този
вид услуга на ден, съобразно вписаната във фактурите предоставена мощност
от 312 kW. Установява се още, че общата стойност на лихвите за забава за
плащане на сумата по всяка фактура за периода от падежа за плащане на
задължениято по всяка фактура до 17.08.2021 год. е 11, 01 лева.
От заключението на СТЕ от 10.05.2022 год. и от изявленията на вещото
лице инж. К. Малеев в съдебно заседание, се установява следното: При
извършения на дата 10.05.2022 год. оглед на място вещото лице е установило,
че в процесния обект на потребление е монтиран трансформатор тип ТМ
100/20AL – 3 фази; с номинална мощност 100 kVA, система 20/0, 4 kV,
открит монтаж; Защита IP54/IP00, маслен. Същият е с максимално допустима
мощност от 100 kVA, което означава, че абонатът не може да получи като
доставена енергия за мощност по-голяма от 100 kW. Към ел. обзавеждането
на трафопоста има ел. табло с монтирани в него СТИ /електромер/ тип
МТ830, трифазен, с фабр. № 1114090935659385; таблото е обурудвано със
6
стопяеми панцерни предпазители с Iмах = 63 А и такива с Iмах = 6 А. Според
констатацията на място процесната схема не ползва ТТ (токови
трансформатори), в ел. таблото такива не са налични. Самият трафопост е без
захранване /изключен/. С оглед установените от вещото лице инсталирани
съоръжения абонатът не може по технически причини да ползва мощност над
50 kW, поради монтираните предпазители от 63А.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че обектът представлява
масивна сграда, в която се е помещавал трансформатор със значително по–
големи габарити и мощност, който е демонтиран и на негово място е
монтиран такъв с по–малка мощност (описаният в заключението). Ел.
потребление в обекта няма, трансформаторът също не работи. Вещото лице е
пояснило още, че не е могло да установи откъде се е получила величината от
312 kW на предоставената за обекта мощност. Пояснило е още, че според
констатациите в протокола от 12.06.2017 год. измерването в обекта е било
индиректно, чрез токови трансформатори, които понижават силата на
електрическия ток, консумиран от обекта, за да може да бъде измерено с
електромера, количеството ел. енергия, което се потребява от този обект. С
други думи, с помощта на токовите трансформатори електромерът може да
измерва значително по – големи количества ел. енергия, които могат да
преминат през него; това се прави при небитовите потребители, които черпят
промишлен ток. Според вещото лице, към момента на огледа в обекта няма
енергийни мощности, които да могат да консумират ел. енергия с мощност
312 kW.
От заключението на допълнителната СТЕ от 18.08.2022 год. и от
изявленията на вещото лице инж. Н. Върбанов в съдебно заседание, се
установява следното: Фабричният номер на електромера, който е отчитал
потребяваната ел. енергия в обекта за процесния период е бил с № 1114 0909
3565 9385. Захранването на обекта е трифазно. Измерването на потребяваната
от обекта ел. енергия е било индиректно – с индиректен електромер и токови
трансформатори. В случая обектът на абоната е присъединен на страна СрН
(средно напрежение) – 20 kV; измерването се извършва с индиректна,
използваща измервателни трансформатори, измервателна група, която
включва: Измервателен токов трансформатор 10/5/5A Ki = 2; Измервателен
напреженов трансформатор 20 000/100V Кu = 200; Общата константа (К) на
измервателната група е Ki х Кu = 2 х 200 = 400. Предоставената мощност (Р)
се изчислява по стандартната формула за изчисление на трифазна мощност в
електротехниката: Р = квадратен корен от 3 х I х U х cos ф, където: I е
номиналният първичен ток на измервателния токов трансформатор; U е
номиналното напрежение на ЕРМ, към която е присъединена измервателната
система и обекта на клиента; cos ф (фактор на мощността) е дефазирането на
тока и напрежението, който съгласно Наредба № 6 се приема със стойност 0,9
за пресмятане при определяне на предоставената мощност и при
оразмеряване на присъединителните съоръжения. ПМ (предоставената
мощност) KW = корен квадратен от 3 х I (A) х U (KV) х cos ф = 1, 732 х 10 х
20 х 0, 9 = 312 KW. Предоставената мощност за обекта е 312 KW.
Електрическото захранване на процесния обект с абонатен № 1671004 е
7
преустановено на дата 15.06.2021г. чрез „оперативно превключване“. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че преустановяване на ел.
захранването чрез оперативно превключване означава, че ел. захранването в
обекта е преустановено поради неплащане на задълженията на клиента към
доставчика на ел. енергия.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Ответникът е собственик на обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа и е потребител на електрическа енергия за
стопански (небитови) нужди – „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ, според която това е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. Ищцовото дружество „Енерго – Про Продажби“ АД е
краен снабдител на ел. енергия и титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от
ЗЕ, а ответникът – собственик на процесния обект на потребление, находящ
се в гр. Долни чифлик (склад) с аб. № № 1671004.
Установено е също, че обектът е присъединен към
електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение.
Отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за
енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003г.), Правилата за търговия с
електроенергия (обн. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.), Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, както и от
Общите условия на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ на Енерго - Про Продажби" АД и
„Електроразпределение – Север“ АД.
В процесния период страните са се намирали в облигационно
правоотношение с предмет доставка и продажба на ел. енергия – до
30.09.2020г. вкл. на осн. чл. 94а (ред. ДВ бр. 57 от 2018г., в сила от
01.07.2018г.), вр. с чл. 98а ЗЕ при ОУДПЕЕ на „Енерго – Про Продажби“ АД,
а след 30.09.2020г., а след 30.09.2020г. (при липсата на доказателства, а и
твърдения, за сключен от страна на ответното дружество за процесния обект
договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени,
респ. сключен с крайния снабдител – титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5
от ЗЕ типов договор да доставка на ел. енергия) – по силата на § 15 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020г. в сила от 26.06.2020г.).
С оглед установеното по делото, че за процесния период собственият на
ответника имот – обект на потребление е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, т. е., същият е имал правото да я използва
при предоставената до обекта мощност, то на осн. чл. 29, ал. 1-3, вр. с чл. 28,
ал. 1 от ПТЕЕ, ответникът в качеството си на потребител на ел. енергия и
мрежови услуги за небитови нужди, дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД
цената за предоставената му мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“.
8
Фактът, че за процесния период не е налице потребление на ел. енергия
в обекта на ответника, не променя горния извод. Съгласно чл. 29, ал. 1 - 3
ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.), мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена
мощност в местата за измерване, определени в съответствие с правилата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и т. 3 по утвърдените от
комисията (КЕВР) цени, като клиентите и производителите, присъединени
към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за
достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и
други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови
период, които заплащат на независимия преносен оператор. Анализът на
цитираните разпоредби на чл. 29 ПТЕЕ сочи, че нормативно са уредени две
самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги и
в частност – услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“: 1)
потребена електроенергия или 2) предоставена до обекта мощност.
Предвидената втора хипотеза означава, че дори и при временно
преустановено снабдяване с електрическа енергия на обект на клиент, той не
се свобождава от задължението си за заплащане на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа. Това следва и от характера на самата
услуга. Действително достъпът до електроразпределителната мрежа е
изрично предвиден в чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ като компонент при формиране на
цената на фактурираното от крайния снабдител/доставчика от последна
инстанция количество електрическа енергия. Това е така, доколкото този
достъп се явява необходимо условие за реалното потребление на ел. енергия.
Обратното обаче не е вярно. Услугата "достъп до електроразпределителната
мрежа" сама по себе си се изразява в задължението на съответния оператор на
мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на
потребителите срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя
на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ) и в този смисъл е
назависима от реалното потребление на ел. енергия. За предоставянето на
тази услуга на ползвателите на мрежата, в това число и за гарантиране на
нейното нормално, сигурно и ефективно функциониране, независимо от
количествата потребена ел. енергия, мрежовите оператори извършват
постоянни разходи по поддръжката на тази мрежа, така че във всеки един
момент същата да разполага с необходимата си пропускателна способност и
съответно ползвателят на мрежата да може да разполага с необходимата му
предоставена мощност. Възмездяването именно на тези разходи е нормативно
регламентирано в разпоредбата на чл. 29, ал. 1-3 ПТЕЕ и както вече бе
посочено по-горе, същите се дължат независимо от реалното потребление на
ел. енергия.
Поради това и доводите на ответника, че след като в обекта му не е
имало потребление на ел. енергия в процесния период той не дължи
заплащане на цената на услугата „достъп до електроразпределителната
мрежа“, са неоснователни.
Доколкото в настоящия случай е налице втората хипотеза за
9
дължимостта на цената за тази услуга, предвидена в чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ, то
същата следва да се определи съобразно предоставената до обекта мощност и
действащото към процесния период Решение на КЕВР № Ц-29/01.07.2020г.,
прието на осн. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ.
Установено е по делото, че стойността на услугата достъп до мрежата
за процесния период е изчислена върху предоставена мощност от 312 kW.
Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 11 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
"предоставена мощност" е онази максимална активна мощност, за която
операторът на преносната мрежа или съответният оператор на
разпределителна мрежа съгласно договора за присъединяване осигурява на
клиента възможност за ползване на границата на собственост на
електрическите съоръжения или за пренос към разпределителна мрежа в
мястото на присъединяване на обект на оператора на разпределителната
мрежа и се характеризира с ниво на номинално напрежение и брой на фазите,
на които се доставя, при фактор на мощността не по-нисък от 0, 9.
В случая договор за присъединяване между ответника и оператора на
мрежата, с който да е договорена величината на предоставената до обекта
мощност, няма. Сключването на такъв договор не е изадължително (а е правна
възможност), доколкото само е сменен титуляра на вече присъединен към
мрежата обект и не е необходимо проектиране и изграждане на съоръжения за
присъединяване по реда на ЗУТ, а условията за присъединяване се уреждат
със становище за условията за присъединяване – в тази смисъл са нормите на
чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, приложими в настоящия случай.
Становището за условията за присъединяване, издадено на ответника на
13.11.2020 год., препраща към ОУ на ДПЕЕЕМ. Съгласно чл. 7, ал. 1 от
цитираните ОУ на ДПЕЕЕМ, за ползватели, потребяващи електрическа
енергия за стопански нужди и присъединени към електроразпределителната
мрежа без договор за присъединяване, за предоставена мощност и категория
по осигуреност на електроснабдяването се приемат размерът на осигурената
за ползване мощност и категорията по осигуреност на електроснабдяване до
границата на собственост.
За заварените небитови клиенти, купуващи ел. енергия, които нямат
сключен договор по чл. 11, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПТЕЕ (както се посочи,
такъв не е и необходим, съобразно чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г.) предоставената мощност се определя съгласно чл. 36 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи. Според чл. 36 от цитираната наредба когато средствата
за търговско измерване не позволяват регистриране на активна мощност,
предоставената мощност се контролира чрез ограничаване на ползваната
електрическа енергия по ток, при фактор на мощността 0,9, с монтиране
10
непосредствено след електромерите за търговско измерване на подбрани по
големината на номиналния им ток автоматични прекъсвачи или
токоограничаващи устройства.
В случая предоставената мощност на обекта на ответника е опредЕ. в
съответствие с цитираната норма и съобразно техническите данни и
параметри на измервателната група в обекта, които са констатирани при
извършената на дата 17.06.2017 год. проверка, констатациите от която са
материализирани и в констативния протокол № 5152793/12.06.2017 год. и
същите данни и параметри са възпроизведени и в Приложението № 3 към
становището за присъединяване по чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредба №
6/24.02.2014 г. на „Електроразпределение – Север“, издадено на 13.11.2020
год. по повод подаденото от ответника искане за осигуряване на достъп до
електроразпределителната мрежа.
От заключението на повторната експертиза е установено, че
предоставената в обекта на ищеца мощност е 312 kW (изчислена съобразно
техническите данни и параметри на измервателната група в обекта според
Приложение № 3, към становището за условията за присъединяване от
13.11.2020 год.) и в съответствие с чл. 36 от Наредба № 6/24.02.2014 г.
Установеното от заключението на първоначачалната съдебно-
техническа експертиза към дата 10.05.2022 год. състояние на елементите на
измервателната група в обекта на ответника, техническите им данни и
параметри, а именно: че понастоящем в обекта на ответника е монтиран
трансформатор по – малка мощност, както и че в обекта няма енергийни
мощности, които да могат да консумират ел. енергия с мощност 312 kW, е
ирелевантно и не променя извода, че предоставената мощност за обекта на
ответника е именно тази, въз основа на която е опредЕ. и цената за достъп до
мрежата за процесния период, отразена и в процесните фактури. При промяна
на параметрите на измервателната група в обекта на потребление или друга
промяна в обекта на потребление, обуславяща необходимостта от промяна на
вече предоставената мощност, а също и при несъгласие със становището за
присъединяване от 13.11.2020 год., ответникът е разполагал с правната
възможност, уредена в Глава Трета, Раздел Трети от Наредба № 6/24.02.2014
г. – да поиска промяна на предоставената мощност (респ., да заяви по- ниска
мощност), но същият не се е възползвал от тази възможност. А както бе
посочено и по – горе, цената на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа“ се дължи от небитовите клиенти,
независимо реалното потребление на ел. енергия.
Поради изложеното възраженията на ответника, наведени във
въззивната му жалба, поддържани и в хода на първоинстанционното
производство, че липсвал договор или друг документ, от който да е видно
ответникът да е заявявал мощност от 312 kW и че тази величина на
предоставената мощност в обекта му на потребление била произволно
опредЕ., настоящият състав намира за неоснователни.
От изложеното се налага извод, че ответникът дължи на ищцовото
дружество заплащане на услугата „достъп до електроразпределителната
11
мрежа“ за процесния период върху предоставена мощност от 312 kW.
От Заключението на ССчЕ е установено, че услугата е правилно
остойностена, в съответствие утвърдените от КЕВР цени за тази мрежова
услуга за процесния период върху предоставена мощност от 312 kW. Няма
данни ответникът да е заплатил сумите по горните фактури, поради което и
същият дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата по всяка фактура, считано от падежа на задължението по всяка
фактура до 17.08.2021 год.
В обобщение първоинстанционното решение като краен резултат е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
Предвид изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 480 лева,
съставляващо заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3262/31.10.2022 год. по гр. дело №
16485/2021 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА В. М. М. ЕГН ********** от гр. Долни чифлик, общ. Долни
чифлик, Варненска област, ***** да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл.
Варненчик” № 258, Варна Тауърс- Г, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) – разноски за настоящата
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12