№ 270
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500011 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 577 във връзка с чл. 274 и следващите от ГПК.
Обжалвано е определение от № 568/03.11.2022г. по преписка с вх. №
38609/03.11.2022г. на съдията по вписвания при Пловдивския районен съд, с което
отказва да разпореди заличаване на пет броя възбрани, вписани по надлежния ред в
книгите по вписванията при СВ – гр. Пловдив, а именно: възбрана, вписано под акт №
277, том 8 от 2015г., наложена от ЧСИ Тодор Луков, възбрана, вписана под № 146, том
7 от 2017г., наложена от Публичен изпълнител към ТД на НАП, възбрана вписана под
акт 106, том 8 от 2017г., наложена от Публичен изпълнител към ТД на НАП, възбрана,
вписана под акт № 54, том 1 от 2018г., наложен от ЧСИ Константин Павлов и възбрана,
вписана под акт № 109, том 3 от 2018г., наложена от ЧСИ Кремена Петрова по
заявление с вх. № 396009/03.11.2022г. по входящия регистър на Службата по
вписванията – гр. Пловдив, Имотен регистър, подадена от Д. К., в качеството ú на
управител на „Пловдив Финанс“ ЕООД, с ЕИК *********.
Частният жалбоподател „Пловдив Финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Четвърти януари“ № 28, ет. 3, офис
9 моли съда да отмени обжалваното определение по съображения, подробно изложени
в жалбата и да бъде постановено заличаване на възбраната.
-ти
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в законния срок и
същата следва да се разгледа по същество.
Съдията по вписванията е отказал да разпореди заличаване на процесните
възбрани като е приел, че не са предвидените в чл. 31 от ПВп. хипотези, а нормата на
1
чл. 175, ал.1 от ЗЗД е неприложима по отношение на възбраната, която не е вещно
право, а само тежест върху имота и освен това искането за заличаване на обсъжданите
възбрани следва да се направи от този, по чието искане е наложена възбраната като в
настоящия казус това е съответния съдебен изпълнител и публичен изпълнител. Този
извод е обоснован и с постановките дадени в ТР № 1/10.07.18г. по тълк. д № 18/15г. на
ОСГТК на ВКС. Цитирана е и съдебна практика в подкрепа на изводите на съдията по
вписване.
От представените по делото доказателства се установява, че върху процесния
имот са вписани общо пет възбрани – три наложени от частни съдебни изпълнители и
две от публичен изпълнител, като постановлението за възлагане, с което същия имот е
възложен на „Пловдив Финанс“ ЕООД е съставено по изп. д. № 309/15г. по описа на
ЧСИ Т. Луков, което е влязло в сила 24.10.22г. и е вписано 31.10.22г. в Службата по
вписванията гр. Пловдив.
Съгласно разрешението, дадено с т. 3 от ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. д. №
1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или
наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 и чл.
452, ал. 2 ГПК, не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения
имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Хипотезите, в които законът
предвижда заличаване на вписаните възбрани са тези по чл. 402 ГПК, чл. 433 ГПК и
чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията. В разглеждания случай не са налице
предпоставките на нито една от изброените хипотези. В тази насока е и Опр. №
56/09.03.2020г. по ч. гр. д. № 613/20г. на ВКС, ІІ г.о.
Действително в мотивите към посоченото тълкувателно решение е посочено, че
след влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан,
придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може
да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако същата не
му е противопоставима и не брани права. В разглеждания случай възбраните наложени
по изпълнителните дела на съдебните изпълнители и по тези образувани от публичния
изпълнител брани правата на взискателите, съответно държавата по това
изпълнителните дела до пълното им удовлетворяване и тези възбрани могат да бъдат
заличени само по искане на съдебния, съответно публичния изпълнител, пред когото е
образувано съответното изпълнително дело при неговото приключване.
Обстоятелството дали наложената възбрана не брани права и на други лица
обаче следва да бъде установено в производството по подадената молба за заличаване
на вписването. В тежест на молителя е да установи дали изпълнителното производство
е приключило без да са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от
вписаната възбрана. Ето защо следва да се приеме, че молителят, като купувач в
публичната продан на процесния имот, се явява легитимиран да поиска заличаване на
2
възбраната, вписана в хода на изпълнителното производство, и в компетентността на
съдебния изпълнител е да преценява дали са налице предпоставките за заличаване на
възбраната. В този случай обаче, в тежест на молителя е да установи пред съдията по
вписванията, че след вписването на възбраната не са били извършени разпоредителни
сделки с имота, които биха му били противопоставими, ако възбраната бъде заличена
и че след извършената публична продан не са останали неудовлетворени взискатели,
ползващи се от вписаната възбрана. Ако такива са налице, до пълното удовлетворяване
на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде запазена. Частният
жалбоподателя не е представил доказателства за посочените обстоятелства, а именно,
че изпълнителното производство е приключило съгласно или друг документ,
удостоверяващ, че след извършената публична продан не са останали неудовлетворени
взискатели, ползващи се от вписаната възбрана. Напротив, както се посочи по – горе
върху имота има вписани още четири възбрани.
Освен това доколкото съдът в настоящото производство е длъжен съобразно т.3 от ТР
по т.д. №1/2015г. на ОСГТК на ВКС да съобрази дали наложените още четири възбрани не
бранят чужди права, то в настоящото производство с акта на съда неизбежно се засягат и
права на трети страни, при наложени още множество възбрани. Тези трети за процеса лица
имат право по силата на чл.8 ал.1, ал.2 и ал.3 от ГПК да реализират правото си на защита
относно тези спорни техни права. А именно да бъдат изслушани от съда, да правят искания,
да сочат факти и доказателства, да се запознават с исканията и доводите на насрещната
страна и да изразят становище по тях. В настоящото охранително производство по чл.577 от
ГПК тези трети лица нямат такива права. Ето защо, при условие че съдът констатира
засягане на спорни права на трети лица, то той е длъжен да откаже заличаването на техните
възбрани, а не да решава тези спорни въпроси в охранителното производство без участие на
лицата, чиито права се засягат в нарушение на принципа визиран в чл.8 от ГПК.
Ето защо се налага извода, че, молбата за заличаване на възбраната се явява
неоснователна.
Като е достигнал до същия правен извод и е отказал заличаването на възбраните
съдията по вписванията правилно е отказал заличаването им и затова частната жалба
против обжалваното определени ще се остави без уважение.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадено от „Пловдив
Финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Четвърти януари“ № 28, ет. 3, офис 9 против определение от № 568/03.11.2022г. по
преписка с вх. № 38609/03.11.2022г. на съдията по вписвания при Пловдивския
районен съд, с което отказва да разпореди заличаване на пет броя възбрани, вписани по
3
надлежния ред в книгите по вписванията при СВ – гр. Пловдив, а именно: възбрана,
вписано под акт № 277, том 8 от 2015г., наложена от ЧСИ Тодор Луков, възбрана,
вписана под № 146, том 7 от 2017г., наложена от Публичен изпълнител към ТД на
НАП, възбрана вписана под акт 106, том 8 от 2017г., наложена от Публичен
изпълнител към ТД на НАП, възбрана, вписана под акт № 54, том 1 от 2018г., наложен
от ЧСИ Константин Павлов и възбрана, вписана под акт № 109, том 3 от 2018г.,
наложена от ЧСИ Кремена Петрова по заявление с вх. № 396009/03.11.2022г. по
входящия регистър на Службата по вписванията – гр. Пловдив, Имотен регистър,
подадена от Д. К., в качеството ú на управител на „Пловдив Финанс“ ЕООД, с ЕИК
*********.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от получаването му от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4