Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25.03.2021 год. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Пенка Маринова
и
с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 58 по описа за 2021 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт В., против
Решение № 260218 от 30.11.2020г., постановено по АНД № 2030/ 2020г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
004749 от 07.10.2019г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
национално тол управление към АПИ - гр.София.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон – касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен направения от въззивния съд извод
за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на процесното НП,
изразяващо се в несъответствие между описаното в АУАН и НП нарушение и
посочените законови разпоредби. Жалбоподателят поддържа, че както в акта, така
и в НП нарушението било описано достатъчно пълно, ясно и точно, с посочени
всички елементи от обективна страна на деянието. Така била осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение се
ангажира неговата административнонаказателна отговорност, респ. пълноценно да
организира своята защита. По подробно изложените в жалбата доводи е направено
искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по
същество, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендират
се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за четири съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Н.Н.К., в
съдебно заседание и чрез представено по делото писмено възражение против
касационната жалба, подадено от пълномощника му – адв.В., оспорва същата като
неоснователна. По подробно изложени доводи за законосъобразност на обжалваното
съдебно решение, моли да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и
предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на съдебното решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред районен съд Стара Загора се е развило
по жалбата на Н.Н.К. против Наказателно постановление № 004749/ 07.10.2019г.,
издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ на Национално тол
управление към АПИ, с което на К. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 лв., на основание чл.179, ал.3 от Закона за движение по
пътищата. От фактическа страна административното обвинение се основава на това,
че Н.Н.К. на
25.04.2019
г., около 13:00 часа, е управлявал пътно превозно средство (ППС), с
регистрационен № ******, вид лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел Вито, с обща
техническа допустима максимална маса до 3,5 тона, по републикански път II-66
(част от Е-773), от гр.Чирпан към гр.Стара Загора, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса,
съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Като място на нарушението е
посочен км.74+300 на републикански път II-66 (част от Е-773) (О.п. Сливен -
Нова Загора - о.п. Стара Загора - о.п. Чирпан - Поповица) от гр.Чирпан посока
гр.Стара Загора, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура
- винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т.2 на Решение № 959 на
Министерския съвет от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на републиканските
пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса
за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. В резултат на
проверката е установено, че за ППС с регистрационен № ******, към момента на
проверката, няма заплатена винетна такса, която да съответства на
регистрационния номер и на категорията на пътното превозно средство (К3).
Съгласно чл.189е, ал.8 от Закона за движението по пътищата, извършеното
нарушение е потвърдено чрез справка в електронната система за събиране на пътни
такси от контролно устройство с идентификатор №MEU031, като данните от
справката са отразени в съставения Акт за установяване на административно
нарушение №004749/25.04.2019г., който е връчен на жалбоподателя на същата дата
и въз основа на който е издадено наказателното постановление. С посоченото
деяние се сочи за нарушена разпоредбата
на чл.139, ал.6 от Закона за движението по пътищата.
За да отмени посоченото наказателно постановление,
въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, достатъчни да обусловят
незаконосъобразност на издаденото НП.
Първото констатирано нарушение се изразявало в разминаване
между описаното в акта нарушение и съответно това в НП. Според актосъставителя,
видно от повдигнатото фактическо обвинение, водачът на ППС следвало да заплати заплати
винетна такса, но съставът на административното нарушение изисквал водачът да
управлява ППС, за което не била заплатена винетна такса. Такава обаче,
съгласночл.10а, ал.3 от Закона за пътищата, се дължала от собственика или
ползвателя, но не и от водача. При издаване на НП АНО вече бил посочил, че
административнонаказателната отговорност на Н.К. е ангажирана не за управление
на ППС, за което Н.К. не заплатил винетна такса, а за управление на ППС, за
което не била платена такава. Това уточнение обаче било недопустимо и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не бил приложим в
този случай, тъй като нередността касаела един от елементите на фактическия
състав на нарушението и не било възможно санирането му да става едва с НП.
На второ място въззивният съд е констатирал и разминаване между
посочените законови разпоредби в акта и тези, сочени в НП – в АУАН нарушението
е квалифицирано като такова по чл.179, ал.3 от ЗДвП, а наказващият орган е
посочил, че на нарушителя е наложена глоба за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. Това ограничавало правото на защита на наказаното лице да разбере за
какво точно му е повдигнато административнонаказателно обвинение.
Отделно от това РС приема, че е налице непълнота на правната
квалификация на деянието, тъй като в чл. 139, ал. 5 от ЗДвП се правело
препращане към чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, който от своя
страна препращал към чл. 10а, ал. 7 от ЗП, съдържаща три отделни
точки. Това обстоятелство е следвало да бъде отразено и в АУАН и в НП, като се
направи съответната обвръзка при посочване на законовите разпоредби, които са
нарушени.
За пълнота на изложението си районният съд е посочил, че ако
констатираните разминавания между АУАН и НП, които касаят описанието на
нарушението и дадената му правна квалификация, не бъдат ценени като съществени
такива, ограничаващи правото на защита на нарушителя, то следва да се приеме,
че Н.К. е осъществил състава на нарушението, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност, тъй като от събраните по делото
доказателства се установявало, че на посочените в НП време и място, в
качеството си на водач, е управлявал ППС, за което не езаплатена винетна такса
съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Наложеното наказание било правилно определено
и нарушението не съставлявало маловажно такова по см. на чл. 28 от ЗАНН.
Обжалваното съдебно решение е постановено при повторно
разглеждане на делото след като с Решение № 215 от 04.08.2020г., постановено по
КАНД № 184/ 2020г. по описа на Административен съд Стара Загора е било отменено
Решение № 169/ 11.03.2020г. по АНД № 3035/ 2019г. на Районен съд – Стара Загора
и делото е върнато за ново разглеждане.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено при
неправилно приложение на закона.
Не се споделя извода на съда за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на процесното наказателно постановление.
Административнонаказателната отговорност на Н.К. е ангажирана
на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
съгласно която Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата,
се наказва с глоба в размер 300 лв. В разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е предвидено задължение
за водачът на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
С оглед така очертаната нормативна уредба касационният състав
намира, че НП е изрядно от формална страна. Противоречие между фактическото
обвинение по АУАН и НП не е допуснато с подвеждане на фактите посочени в АУАН
под състава на чл.179 ал.3 от ЗДвП. Отправянето на правно обвинение с НП се
извършва по силата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН вр. с чл.53 от същия закон и
цитирането на текста на административно наказателната разпоредба не
представлява ново фактическо обвинение, нито изменение на вече повдигнатото.
Противоречие между обвинението има тогава, когато НП се издава въз основа на
ново установени съставомерни факти, които не са предявени на лицето. Състава на
чл.179 ал.3 от ЗДвП е предвиден за неизпълнение на задължението по чл.139 ал. 6
от ЗДвП, поради което с АУАН правилно е повдигнато фактическо обвинение на
водача, че управлява ППС, за което не е заплатил дължимата винетна такса, в
нарушение на предвиденото с тази норма задължение да провери за нейното плащане
и да я заплати преди да пристъпи към управление на ППС. Задължението по чл.139
ал.6 от ЗДвП е вменено на водача, тъй като под страх от административно
наказателна отговорност му е забранено да управлява ППС, за което не е
заплатена таксата. За да е възможно всеки водач, който не е собственик или
ползвател, съгласно чл. 10а ал.3 от
Закона за пътищата, да управлява ППС само след заплатена дължима такса, законодателят
му вменява задължение по чл.139 ал.6 от ЗДвП да заплати същата преди да
пристъпи към управление на пътното превозно средство.
Не се споделя и приетата от въззивния съд непълнота на
правната квалификация на деянието, тъй като чрез използваната от законодателя
техника на препращане към друг нормативен акт -
чл.139, ал.6 и чл.179, ал.3 от ЗДвП препраща към чл.1, ал.1, т.1 от ЗП,
който от своя страна – към чл.10а, ал.7 от ЗП, се постига в достатъчна степен
яснота какво следва да е дължимото поведение.
По изложените съображения настоящият касационен състав приема,
че при фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното
обвинение не са допуснати нарушения, които да ограничават правото на защита на
санкционираното лице или да повлияят на правилната правна квалификация на
деянието.
Като е достигнал до правни изводи за процесуална
незаконосъобразност на НП № 004749 от 07.10.2019г. на началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в национално тол управление към АПИ - гр.София и го е отменил,
районният съд е приложил неправилно материалния закон. Делото е изяснено от
фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по
същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.
Предвид
изхода на делото искането на пълномощника на касатора за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/ 29.11.2019г./, Н.Н.К. следва да бъде осъден
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата в общ размер на 320 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита за
четири съдебни инстанции /за всяка съдебна инстанция по 80лв./, определено
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с
чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260218 от 30.11.2020г., постановено по АНД
№ 2030/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 004749 от
07.10.2019г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в национално тол
управление към АПИ - гр.София, с което на Н.Н.К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300лв., основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Агенция пътна инфраструктурасд разноски по делото в размер на 320 /триста и
двадесет/ лева – разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.