Мотиви към присъда по НОХД N 7585/2012 г. по описа на ПРС, ХІІ н.с.
Пловдивска районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу И.Р.В. В ТОВА, ЧЕ:В периода от 12.06.2012 г. до 25.06.2012 г. в гр. К., на Бензиностанция гр.
К., А.Ш., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – „домакин-шофьор” при Община С., обл.П., присвоил чужди
движими вещи –общо 241.44
литра гориво на обща стойност 606,76 лева /шестстотин и
шест лева и седемдесет и шест стотинки/, собственост на Община С., връчени в
това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като е зареждал за лични
нужди гориво посредством карта за безналично плащане № издадена на Община С. от „Л.Б.” ЕООД, както
следва:
-
на 12.06.2012 г. присвоил 65.00 литра бензин А95 Н на стойност 163,80
лева;
-
на 18.06.2012 г. присвоил 65.00 литра ЕСТО Plus 95 на стойност 167,70 лева;
-
на 21.06.2012 г. присвоил 66,44 литра бензин А 95 Н на стойност 164,11 лева;
-
на 25.06.2012 г. присвоил 45.00 литра бензин А 95 Н на стойност 111,15
лева. - престъпление по чл. 201 вр. с
чл.26 ал.1 от НК.
По делото от страна на Община
С., представлявана от Кмета е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск за сумата от 606,76 лв, представляващи причинени от деянието
имуществени вреди, претендирани ведно със законната лихва от датата на деянието
до окончателното изплащане на сумата, като е конституиран молителя като
граждански ищец по делото. За Община С. като повереник се явява адв. П..
Държавното обвинение поддържа обвинението при
фактическата обстановка и квалификацията на деянието, изложени в акта, като
счита, че обвинението е доказано, поради което и моли подс. В. да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в минимален
размер, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, както и
да бъде лишен от право да заема отчетническа длъжност за избран от съда срок.
Предлага на съда на уважи предявения от пострадалото лице граждански иск.
Повереникът
на гражданския ищец счита обвинението по отношение на подс. В. за доказано,
поради което и предлага на съда да уважи предявения граждански иск в пълен
размер като основателен, както и да присъди на Общината направените по делото
разноски.
Защитникът
на подсъдимия – адв. К.Е. счита, че обвинението по отношение на неговия
подзащитен е недоказано, поради което и моли съда да го оправдае и в тази
връзка също да отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и
недоказан.
Подсъдимият дава неколкократно обяснения, отрича вина, моли да бъде
оправдан.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. И.Р.В. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно-професионално образование, работещ, женен, неосъждан,
ЕГН **********
И.Р.В. работил на длъжност «домакин - шофьор» при Община С..Работил е в
Община С. за периода 1989г. - 29.06.2012г. Същият е подписал длъжностна
характеристика на 08.12.2010 г., видно от която са му вменени задължения да
управлява автомобила, който му е зачислен при изпълнение на служебните
задължения, да снабдява и отговаря за стопанисването и съхранението на
имуществото в административната сграда, да отчита своевременно горивото, като
изрично е посочено, че отговаря като МОЛ за заведеното му имущество на Общинска
администрация.
Това определя и качеството на В. като длъжностно лице по смисъла на чл. 93
т. 1 б. « Б» от НК.
През 2005 г. на подс.В. бил
зачислен служебен лек автомобил «Хюндай Соната» с рег.№ ... От страна на «Л.Б.»
ЕООД били предоставени на Община С. магнитни карти
за закупуване на гориво, без заплащане в брой, предназначено за служебните
автомобили на Община С.. На 18.05.2010 г. картите са били предоставени на
шофьорите на автомобили и други транспортни средства на Общината, срещу подпис
в списък, изготвен към описа на картите. Всяка карта била издадена за съответен
автомобил по регистрационен номер, като регистрационните номера на автомобила,
за зареждането, на който картата е предназначена бил отразен на самата карта. Зареденото със съответната
карта гориво се завеждало на съответния шофьор за съответния автомобил, който
го управлявал. При зареждането на гориво с картите, от бензиностанциите нa «Л.Б.» ЕООД се издавал фискален бон за зареденото
гориво. Фискалните бонове за зареденото гориво през съответния месец се
предоставяли в края на месеца в счетоводството на община С.. Изготвяла се складова разписка от главен специалист «счетоводител», която
се подписвала от шофьора и въз основа на тези документи горивото се заскладявало
на всеки шофьор. Плащането към посоченото дружество«Л.Б.» ЕООД от страна на
Община С. се извършвало въз основа на обща месечна фактура по банков път, до
края на месеца, следващ отчетния период.
На подс.В. била предоставена 1 брой карта с № , с която карта можело да се
зарежда от всяка бензиностанция на «Л.Б.» ЕООД, като картата е издадена и
предназначена за зареждане конкретно за горецитирания служебен автомобил, който
му е бил зачислен - Хюндай Соната с Рег № ...
Регистрационният номер на лекия автомобил Хюндай Соната -Рег № .. бил
изписан върху карта с № ... Карта с № .. била предоставена на В. на 18.05.2010 г.
По гореописания ред подс. В. през 2012 г. е отчитал зареденото гориво,
изразходваното гориво е отчитано след представяне на пътните листи пред
съответния счетоводител. Разходът на автомобилите е утвърден със заповед на
Кмета на Общината, приложена по делото. Следва да се отбележи, че въпреки
обстоятелството, че картата е била дадена срещу подпис на подсъдимия, тя реално
е била в автомобила «Хюндай Соната», за който има заповед да бъде управляван и
от кмета св.З.. В този смисъл и той самият се е възползвал от възможността да
зарежда с тази карта, което е установено по делото за едно пътуване до РТурция.
Въпреки, че кмета З. е управлявал понякога този автомобил, пътните листове са
били оформяни от подсъдимия и зарежданите количества са били заприходявани по
партидата на подсъдимия. Заповед да управлява въпросния автомобил «Хюндай
Соната» с посочен рег. Номер е имал и зам. Кмета П. Г..
В началото на месец юни 2012г. в група «ПИП» при РУП - А. се получил
сигнал, че И.Р.В. присвоява служебно
гориво, като за целта използва предоставеното му карта за безналично плащане,
издадена за служебния автомобил, който управлява - «Хюндай» с рег.№ ... От
проведените оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че В. системно
злоупотребява с поверената му в служебното му качество карта за безналично
плащане на гориво, като на бензиностанция на Л. – К., намираща се на ПЪТ А. – П. /стопанисвана
от «Бе Пет» ЕООД, ползващо името на «Л.Б.» ЕООД въз основа на съответен
договор/ зарежда гориво в ползвания от него личния си автомобил марка «Ауди 80»
с рег.№ .. /собственост на бащата на съпругата на В./ или в туби.
На 25.06.2012г., след получен в РУП - А. сигнал, че В. вероятно отново ще зареди гориво в личния
си автомобил полицейските служители св. Д.П. и св. И.Т. отишли на място на
посочената бензиностанция, около 18.00 часа, където установили В. в момент на
зареждане на гориво в две метални туби от по 20 литра и една
пластмасова туба от 5 литра.
По това време И.Р.В. бил на посочената
бензиностанция с личния си автомобил «Ауди» с рег.№ ... В автомобила заедно с
него е била и свид.М. Г. След извършеното от В. зареждане и заплащане със
служебната карта с № .. същият е спрян за проверка от автопатрул на входа на
гр. А., след което В. и св. Г. ***. В.
предал доброволно с протокол за доброволно предаване цитираните три броя туби,
пълни със зареденото от него същия ден гориво и заплатени с карта за безналично
плащане, както и използваната от него карта за безналично плащане и издадения
му от бензиностанцията фискален бон. Тубите с горивото били оставени на
съхранение на домакина на РУП - А.. След
изтичане на 24 часовото задържане по ЗМВР
В. ***, пред когото заявил, че имало много излишък на гориво на лекия
автомобил Хюндай съобразно утвърдените разходи и поради тази причини решил да
си го взима, след което подал молба за напускане и бил освободен от длъжност. Преди да бъде
освободен била извършена проверка на заприходените му материални ценности и тъй
като не били открити каквито и да било липси, както и излишъци, В. бил
освободен без да му се търси дисциплинарна отговорност, като получил и
дължимите му от работодателя обезщетения.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
производството доказателства – на първо място това са обясненията на подс.В.,
които бяха проверени от настоящия състав, както чрез изискване на съответните
писмени доказателства, така и чрез назначаването на ССЕ, относно механизма на
разплащане, зареждане, отчитане и въобще на работата му като МОЛ към Община С.
с цел установяване дали в действителност от намиращата се там счетоводна
документация, което е основен способ за доказване на този вид престъпления,
може да се изведе противоправното и увреждащо пострадалото лице поведение на В..
От показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители става ясно, че
били постъпили данни, че домакинът на Община С. неправомерно по техни думи
зареждал гориво, предназначено за Общината в личния си автомобил. Св.Д.П.
заявява, че бил наблюдавал как В. около 18.00 часа дошъл с лек автомобил на
въпросната бензиностанция, на която трябвало да дойде да зареди по сигнала,
който били получили полицейските служители. В автомобила имало една жена освен
подсъдимия. Последния заредил две големи туби и една малка гориво, които сложил
в багажника. След това потеглил и бил проследен и предаден на колегите от друг
район- А.. В. бил спрян и отведен в РУП А.,
където си признал факта на зареждане в туби на гориво, закупено с поверената му
карта от работодателя, предназначена според този свидетел за автомобила на
Кмета. Бил признал според П. и че това не му било за първи път и бил предал
картата с протокол за доброволно предаване заедно със зареденото гориво. В. бил
предал и бележките за зареденото гориво. Св.П. заявява, че бил видял на
камерите подсъдимия как и в предходни дни бил зареждал на тази бензиностанция
гориво. В тази насока са и показанията на св.Т. – инспектор в Група «ПИП» група
А.. Уточнението, което той прави е, че пред него подсъдимият бил заявил, че
разходната норма на служебния автомобил била завишена и оставали неусвоени
литри гориво, които подсъдимият зареждал за лични нужди. Този свидетел – Т.
също твърди, че били прегледали видеозаписите от камерите, монтирани на
бензиностанцията и съпоставили датите на зареждане от картата с датите, на
които се видяло, че подс.В. е бил на бензиностанцията, като повечето пъти бил
зареждал в туби, а един път дори и в личния си автомобил.
Св.М.Г. също свидетелства за това, как веднъж докато се возела на задната
свидетелка в автомобил «Ауди», станала свидетел как подсъдимият заредил гориво
в туби, а после бил спрян от полицейски служители.
По думите на св.Ф.Ч. – управител на бензиностанция «Л.» , намираща се в с.К.,
се касае за зареждане с карта, издадена от «Л.», като самата бензиностанция е
на друга фирма по договор за франчайз. По нейни думи не може да не прави
зареждане в туби с такава карта. Свидетелката твърди, че по принцип всяка карта
си има номер и ако регистрационния номер на автомобила, за който е издадена и
отбелязан върху нея, следва това да се проследява, в случай обаче, че някой,
който зарежда с тази карта знае пинкода, може и по този начин да бъде заредено
гориво.
От разпита на кмета на Община С., св.Д.З. става ясно, че всяка служебна
кола има карта «Л.», като картата си стои в колата. Пинкода също стои там. По
думите на свидетеля при прегледа от негова страна на отчетите не е забелязал да
има фрапираща разлика в количеството на зареждано гориво в служебния автомобил,
управляван от подсъдимия В.. Според З. му направило впечатление, че е зареждано
на необичайна от гледна точка на маршрута на служебния автомобил
бензиностанция, намираща се в К.. По думите на този свидетел картата за
зареждане на гориво обичайно се намирала, вътре в автомобила, поверен на подс.В.
и не е имало случай, с изключение на веднъж, когато кметът е взел да управлява
този автомобил и вътре да не се е намирала тази карта. След този случай с подс.В.,
след който той напуснал работата си, по думите на св.З., е въведена нова
разходна норма. Съгласно неговите показания не следва да се зарежда в туби
гориво, тъй като нямало как да се отчете.
По искане на обвинението по делото бяха разпитани и свидетелите Н. Г. и И.П.,
полицейските служители, извършили отвеждането на подсъдимия в РУП – А..
По думите на Г. той бил на смяна и дежурният го бил уведомил по
радиостанцията да спре за проверка лек автомобил «Ауди», чиито номер не помни.
Свидетелят заявява, че си спомня, как колегите му от «Икономическа полиция»
карали зад него и спрели на известно разстояние, когато автомобилът е бил спрян
и не са се показали. При извършването на проверката освен документите, св.Г.
заявява, че е извършил и проверка на багажника на автомобила, управляван от В.,
в който е имало туби, за които подсъдимият е обяснил, че са пълни с гориво. В.
е представил касови бележки, които били от същата дата. След като св.Г. се
свързал с инспектор П. от «Икономическа полиция», последният го уведомил, че
това била тяхна разработка и поискал лицата да бъдат придружени с автомобила до
районното управление. Според Г. пред него лицето заявило, че горивото в тубите
било за лично ползване за някаква бензинова помпа и било заредено същия ден. В.
и спътничката му били поканени да отидат в РУП А., където последният бил
задържан.
Св.П. заявява, че не помни въобще този случай.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като непротиворечиви,
съотвестващи на събраните в хода на производството доказателства.
По делото са приобщени и редица писмени и веществени доказателства –
разпечатка от системата на «Л.» от която е видно, че на инкриминираните дати е
зареждано на бензиностанцията в К. с картата с посочен в обв.акт номер,
зачислена на автомобил с рег.№ .., длъжностна характеристика, протокол за
доброволно предаване, карта и касов бон, приемо-предавателен протокол, пътни
листове, заповеди от Кмета на Община С., документи -част от инвентаризацията,
проведена при напускането на подс.В., месечни отчети, писмо от «Л.Б.» ЕООД,
Заповед №470/29.06.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
подсъдимия с неговия работодател, касови бонове, договор за възлагане на
доставка между Кмета на Община С. и «Л.Б.» ЕООД, справка относно лек автомобил «Ауди 80» ,
заповеди за установяване на разходната норма на автомобила «Хюндай Соната» с
рег.№ .., справка съдимост, характеристична справка и други.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза във връзка с
установяване на обстоятелствата от значение за предмета на делото. Съгласно
заключението отчетността на пътните листове, отчетите за извършени пътувания и
зареждане на гориво за автомобила «Хюндай Соната» с рег№ .. са описании
подробно в констативно-съобразителната му част. Проверката, извършена от вещото
лице в счетоводството на Община С.,
установява, че има издадени две заповеди от кмета на общината от преди
юни месец 2012 г., когато са датите на деянията, с които са определени разходни
норми на този автомобил. От извършените проучвания на счетоводната отчетност
досежно зарежданото гориво и изминатите километри в периода от
12.06.-25.06.2012 г- се установява, че изминатите от този автомобил км са 2202
км в това число 2001 км извънградско и 201 км градско. За същия период по данни
на месечния отчет, складовата разписка за заприходеното гориво и оборотната
ведомст за горивото по партидата на И.В. са закупени 352,44 л гориво на
стойност 883,15 лв. Съобразно
утвърдените разходни норми за изминатия пробег на този лек автомобил е трябвало
да изразходва 310,260 л гориво. По данни от счетоводството на Община С., от
месечния отчет за м.юни 2012 г. и оборотната ведомост за горивото по партидата
на И.В. за края на периода – 25.06.2012 г. в резервоара на лекия автомобил
«Хюндай Соната» е имало налично гориво 72,341 лв По извършените изчисления от
експерта наличното гориво би следвало да е 66,607 л, но реални измервания на
горивото в резервоара не са правени. Това посочено от експерта количество
включва и заредените на 25.06.2012 г. литри гориво, които се намират на
съхранение в полицейското управление. За периода 12.06.2012 г. до 25.06.2012 г.
не са били представени данни за липси за лекия автомобил «Хюндай Соната» с
рег.№.., които да са отразени в счетоводството.
С оглед данните за провеждани пътувания на кмета в инкриминирания период с
този автомобил включително и зад граница, за начина, по който е платено
горивото, което е зареждано по време на това пътуване, както и с оглед на това
дали има приета нова разходна норма за този автомобил и от кой момент, съдът
назначи допълнителна ССЕ. Според заключението на вещото лице от 02.08.2012 г.
със заповед на Кмета З. е променена разходната норма за гориво на лекия
автомобил «Хюндай Соната» от 13,9 л на 11 л бензин на 100 км. При пътуването на
кмена на С. до Турция по пътен лист, отразен в позиция 19 в таблицата,
изготвена в основното заключение е извършено зареждане на гориво в
бензиностанции в България и в Турция. В Турция плащането е извършено в брой, а
в България от бензиностанциите на «Л.» в Капитан Андреево е зареждано гориво с
карта на Община С. зачислена на автомобила, за което е издаден касов бон и
плащането е извършено по банков път.
По искане на държавното обвинение по делото е изготвена е
съдебно-техническа експертиза със задача да установи регистрационния номер на
заснетия на фотосите лек автомобил, намиращ се на листове
№30,33,34,36,37,40,41,42,43,44,45,50,51,52 и 53 в папката от ДП №372/2013 г.
Като обекти на експертизата представляват фотоси от видеоохранителна камера на
бензиностанция Л. - К., с номера посочени по-горе, както и два оптични диска –
СД с ръкописно обозначение «Запис 18,21,25.06. „LukOil – К.” и DVD с
обозначение „запис 12.06. LukOil – К.”.
Според заключението на експерта качеството на фотосите, на които е заснет лекия
автомобил „Ауди 80” не позволява разчитане на регистрационния му номер. След
изследване на четирите видеозаписа, съдържащи се в приложените по делото два
оптични диска при два от записите -
видеофайолове „18.06.DRV” ,”25.06.DRV” от
диска „МАXELL CD-R 700 MB 80 Min” с ръкописно
обозначение «Запис 18,21,25.06. „LukOil – К.” се установява регистрационният номер на автомобила
„Ауди 80” ...
Съдът
кредитира заключението на експертите като задълбочени, компетентни и обективни.
При
така описаната фактическа обстановка и ангажираните по делото писмени
доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по делото, настоящия
състав стигна до несъмнения извод за липса на доказателства за извършено от
страна подсъдимия В. на състав на престъпление по чл.201 от НК. Доводите на
съда в тази насока са следните. Ако беше уважил направеното още в хода на
досъдебното производство искане от страна на защитата за изискване на
счетоводните документи, касаещи зареждането и отчитането на горивото, касаещо
не само лекия автомобил „Хюндай Соната” с рег. №.., господарят на предсъдебната
фаза, чрез назначаване на изготвената в условията на съдебното производство
ССЕ, щеше да установи един неоспорим факт, че вследствие на поведението на
подс.В. не са настъпили липси в имуществото на Община С.. Още нещо, няма и
реализирани обективни излишъци, които се
твърди, че той бил присвоил. Видно от заключението на ССЕ, а и от приложените
по делото счетоводни документи, които по силата на Закона за счетоводството
обвързват съда с доказателствената си сила, отчетността е водена в съответствие
с неговите изисквания и съобразно изготвените от Кмета на общината Заповед за
определяне на разходната норма на въпросния автомобил. Не се установиха
разминавания за инкриминирания период, а и от показанията на св.З. стана ясно,
че той не е открил драстични разминавания или повишаване на разходите за гориво
в месеците предхождащи юни 2012 . В този смисъл не може да не се отбележи, че и
самия кмет – св.З. заяви, че той лично е управлявал неведнъж служебния си
автомобил лично, като той дори го е оставял да нощува пред дома му. З. дори е
пътувал и в чужбина със служебния си автомобил, като е зареждал гориво лично,
като в този случай не беше изследвана дори целта на пътуването му с автомобил
на Община С. извън страната за какви нужди е било. В този смисъл може да се
каже, че самия кмет е добил впечатление колко гориво изразходва автомобила
реално и ако действително е имало драстични разминавания, т.е. излишък, той би
следвало сам да инициира промяна на заповедта за определяне на нова разходна
норма. Следва да се отбележи, че Заповед за управление на същия автомобил има
издадена и на зам.кмета. Подсъдимият заявява, че на него му е било възложено
въпреки, че автомобилът е бил управляван и от други лица, сам той да съставя и
попълва пътните листове, с които да отчете и изминатите километри включително и
от други. Пропуск в отчетността на Общината, констатиран от съда, е липсата на
отразяване на номера на касовия бон и зареденото количество гориво върху пътния
лист, което би създало много по-голяма сигурност при извършване на проверки
включително и насрещни. Следва да се отбележи, че не може да се твърди от
страна на прокурора, че е налице излишък, щом такъв документално, счетоводно не
е налице, видно и от заключението на експертизата, както не са констатирани и
липси. Само на твърденията на полицейски служители и на заинтересования
свидетел, управляващ пострадалото лице – кмета на Община С., че пред тях
подсъдимият бил заявил, че се съблазнил от формирания излишък, не може да се
обоснове ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление
по чл.201 от НК и то при условията на чл.26 ал.1 от НК. Не може въобще да се
твърди, че се присвоява излишък, който не е формиран и не е отразен
документално, доколкото към датата на деянията, за които е бил привлечен към
отговорност подсъдимият, е била в сила една разходна норма, според която е бил
изчисляван пробега на въпросния автомобил и на съответно зареденото гориво, с
която подсъдимият, а и кмета се е съобразявал, поради което и няма как да се
формира такъв излишък доколкото разходът на гориво се изчислява съобразно тази
именно норма. В този смисъл не може да се лиши от достоверност напълно и
твърдението на подсъдимия, изложено в обясненията му, че е наливал бензин за
нуждите на други автомобили, като е оставал тубите в гаража на Общината. На
първо място както беше посочено по-горе кметът вследствие на това, че
нееднократно е управлявал сам служебния автомобил и зареждал сам, е знаел колко
той в действителност е харчел и въпреки това не е променял разходната норма на
автомобила. На следващо място подс.В. видно от приложените по делото
доказателства е имал достъп до гаража на Общината по всяко време, т.е. тези
негови твърдения не са лишени от логика и не могат да бъдат изключени. На трето
място, както и самият подсъдим отбеляза, ако не му бяха провели описаната
подробно полицейска акция на границата на два полицейски района, а бяха
изчакали да видят къде ще отнесе тубите, можеше поне да бъде доказано за какви
цели е било заредено това гориво с картата от „Л.”, зачислена на служебния
автомобил. Въпросът за това къде е
налято това гориво, в туби, варели или в автомобил, който се доказа, чий е от
страна на подсъдимия чрез представяне на справка за бракуването му едва пред съда, но така и не стана ясна каква
е връзката на това лице с В., е без значение за делото, щом от счетоводните
документи, част от тях изготвени и от подсъдимия в кръга на компетенциите,
възложени му от работодателя, категорично се установява, че няма формирани нито
липси, вследствие на неправомерно поведение от негова страна, нито има
формирани излишъци, които пък отново да са били предмет на неправомерно
облагодетелстване от подсъдимия. Следва да се отбележи, че самия характер на
това деяние изисква по-задълбоченото му доказване, най-вече с писмени документи
и позоваването на показания на полицейски служители само и единствено като
доказателствено средство без извършване на надлежна документална проверка
относно приходните и разходните документи, свързани с повереното да пази и
управлява от подсъдимия чуждо имущество, може да има само и единствено
неблагоприятния за държавното обвинение край- оправдаването му поради
недоказаност. Не може да се отхвърля приобщаването на тези документи и
обсъждането им като част от доказателствения материал, защото те били съставени
от подсъдимия, щом те са съставени по надлежния ред и са били предмет на
осчетоводяване от общинското счетоводство.
Изложеното
дотук обосновава и логичния извод от оправдаването на подсъдимия по така
повдигнатото му обвинение.
Във
връзка с предявения граждански иск.
Съдът
намира, че на първо място не може да се твърди, че Община С. е ощетена с
претендираната сума от 606,76 лв, доколкото по делото се доказа безспорно, че
тази сума не е излязла от патрумониума на общината, предвид на това, че видно
от ССЕ не се установиха липси, в резултат на нечие неправомерно поведение. След
като не е налице липса, предявения иск се явява неоснователен, поради което и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Следва да се отхвърли и иска за
изплащане на законната лихва от датата на деянието, както и направените по
делото разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си, като направените разноски
остават за сметка на държавата.
Районен съдия:
Вярно с
оригинала! МК