Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 657 26.02.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI
граждански състав, в публично заседание на тридесети януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11506 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Г.В.Г., ЕГН: **********,***, против Д.Т.В., ЕГН: **********,***, И.Д.Д., ЕГН: **********,*** и В.Р.Г., ЕГН: **********,***, за осъждане на ответниците да му заплатят при условията на разделност, следните суми: ответникът В.- сумата от 200 лева, като обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучени от ищеца суми от бюджета на етажната собственост на сградата от отдаване под наем на общи части за поставяне на антена на мобилния оператор „Глобул“ за периода 01.01.2015 г.- 31.12.2015 г., както и сумата от общо 2 400 лева- обезщетение за причинени му неимуществени вреди- разочарование, притеснения, безпокойство, от които: 100 лева- поради депозирана от този ответник жалба против ищеца, по която се образувала прокурорска преписка № 12073/ 2015 г. по описа на РП- Пловдив, 500 лева- поради депозирани жалби да бъде настанен ищецът за принудително лечение, по образувани по случая прокурорски преписки с № 8194/ 2015 г. и № 3879/ 2016 г., 1 000 лева- поради депозирана жалба срещу ищеца в РП- Пловдив, въз основа на която била образувана прокурорска преписка № 8567/ 2015 г. за набедяване на ищеца в извършването на престъпление по ДП № 516/ 2015 г. по описа на Трето РУ на МВР- Пловдив, 300 лева поради заплашване от страна на този ответник спрямо ищеца, че щял му вземе апартамента, извършено по време на проведеното през месец февруари 2016 г. общо събрание на етажната собственост, 500 лева за нанесени обиди и разпространяване на неверни твърдения сред собствениците на апартаменти в етажната собственост, че ищецът продал метална конструкция без разрешение, че бил драскал по стените, въз основа на които на ищеца му е била наложена глоба в размер на 60 лева по време на проведеното общо събрание на 16.12.2005 г.
Спрямо ответника Д., ищецът претендира заплащането на обезщетение за причинени неимуществени вреди- стрес, безпокойство, притеснения в размер на общо 1 000 лева, от които: 100 лева от депозираната срещу ищеца жалба, въз основа на която е била образувана прокурорска преписка № 10349/ 2014 г., 300 лева- поради депозираната срещу ищеца жалба, въз основа на която било образувано ДП № 516/ 2015 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, 500 лева от образувани производства за принудително лечение по прокурорски преписки с № 8194/ 2015 г. и № 3879/ 2016 г., 100 лева поради поставени камери от ответника Д. за наблюдение на ищеца без неговото съгласие през периода 2015 г.- 2016 г.
По отношение на ответника Г., ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди- стрес, безпокойство, разочарование в размер на общо 2 500 лева, от които: 1 000 лева- поради разбиването на вратата на ищеца през март 2015 г., 500 лева поради отправяне на заплахи и обиди през месец август 2016 г. във връзка с извършван ремонт на асансьора в сградата, 1 000 лева- поради депозирането на жалби в РП- Пловдив с искане за принудително лечение на ищеца, по които били образувани прокурорски преписки с № 8194/ 2015 г. и № 3879/ 2016 г., вследствие на които ищецът бил настанен за няколко дни в психиатрично отделение, поради изложеното от ответника невярно твърдение, че ищецът страдал от психическо заболяване.
В исковата молба и в последвалите уточнения към нея е посочено, че ищецът живеел със ***та си на адрес ****. Въз основа на проведено на 14.05.2015 г. общо събрание на етажната собственост, ответникът Г. бил избран за управител, а ответниците В. и Д. за членове на управителния съвет. Още през 2014 г. ответникът Д. подал жалба в Районна прокуратура- Пловдив, по която била образувана прокурорска преписка № 10349/ 2014 г., в която изложил твърдения за извършено престъпление от страна на ищеца. Последният бил призоваван да дава обяснения във връзка с твърденията в жалбата, от които му били причинени стрес, притеснения и разочарование, като по образуваната преписка бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. Сочи се, че през март 2015 г. тримата ответници разбили вратата на избеното помещение, собственост на ищеца, като по този начин причинили психически тормоз на ищеца. През 2015 г. ответникът В. *** срещу ищеца, по която била образувана прокурорска преписка № 12073/ 2015 г., като отново ищецът бил призоваван да дава обяснения. Проверката приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство. През 2015 г. по депозирана друга жалба от тримата ответници били образувани прокурорска преписка с № 8567/ 2015 г. и ДП № 516/ 2015 г. по описа на Трето РУ на МВР- Пловдив, като на ищеца му било повдигнато обвинение за неизвършено от него престъпление, което довело до причиняването му на негативни емоции, притеснения и стрес. В последствие производството било прекратено с постановление на 12.08.2016 г. По депозирани две жалби от тримата ответници през 2015г. и през 2016 г. били образувани нови прокурорски преписки с № 8194/ 2015 г. и 3879/ 2016 г. по описа на РП- Пловдив, с които били разпоредени предварителни проверки за наличие на предпоставките за настаняване на ищеца за принудително лечение. Въз основа на проверките той имал принудителен престой от 10 дни в ЦПЗ- Пловдив, след което производствата били прекратени, тъй като не било доказано, че лицето страна от психическо заболяване, но от това той преживял стрес, притеснения и разочарования. През 2016 г. ответникът Г. депозирал жалба срещу ищеца, по която била образувана прокурорска преписка № 3328/ 2016 г., приключила също с отказ за образуване на досъдебно производство. На 16.12.2016 г. по време на проведено общо събрание на етажната собственост на апартаментите в сграда, находяща се в ***, било прието решение, съгласно което 80 % от приходите от общите части да бъдат разпределени пропорционално на площта на различните апартаменти. В бюджета на етажната собственост постъпили доходи от мобилния оператор „Глобул“ от наем за поставянето на антени на покрива на кооперацията, както и от отдадената под наем стая на първия етаж на „***“ на ***. На ищеца следвало да се заплати сумата от 200 лева, представляваща част от приходите в бюджета на етажната собственост. Тази сума обаче до момента не била му изплатена, като същата била дължима от управителя на етажната собственост В., който бил длъжен да разпредели постъпилите суми от отдаването под наем на общите части за поставянето на антени от мобилен оператор съгласно т. 2 от протокол от проведено ОС на ЕС от 16.12.2015 г. Твърди се още, че по време на проведено общо събрание през месец февруари 2016 г. ответникът В. заплашил ищеца и ***та му, че щял им вземе апартамента и предложил същите да бъдат изведени от етажната собственост, но предложението му не било прието. Отправените заплахи и направеното предложение силно били разтревожили ищеца и ***та му. Тримата ответници били разпространили клеветнически твърдения срещу ищеца, че той късал съобщения от таблото, че бил драскал по стените, че изкъртвал стъпалата на стълбището, че продал метална конструкция на етажната собственост, без съгласието на останалите съсобственици, като във връзка с тези твърдения на 16.12.2015 г. било прието решение, с което му била наложена глоба от 60 лева. През месеците март, април и септември 2015 г., както и през 2016 г. ответникът В. упражнявал системен психически тормоз над ищеца, обиждал го като се разминавали по стълбището във входа, като по този начин предизвиквал у него гняв, разочарование, довело до влошаване на здравословното му състояние. Ответникът Г. пък отправял заплахи срещу ищеца и срещу ***та му през м. август 2016 г., във връзка с извършван ремонт на асансьора, без ищецът и ***та му да били организирали или участвали в ремонта. Ответникът Д. пък бил поставил камера за видеонаблюдение и наблюдавал ищеца без неговото съгласие през периода 2015 г.- 2016 г. От всички тези неправомерни действия на ответниците ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, притеснения, негативни емоции, разочарование, от които здравословното му състояние сериозно се влошило- той бил сърдечно болен, а имал и редица други заболявания. ***та му също била непрекъснато напрегната, като била претърпяла и тежка сърдечна операция. Предвид изложеното, ищецът моли да уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумите. Претендира и направените по делото разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска. Представя се и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК всеки от ответниците
подава писмен отговор. Ответникът Д.,
чрез пълномощника си, изцяло оспорва предявения срещу него иск по основание и
размер. Твърди, че описаната в исковата молба и уточненията й фактическа
обстановка била невярна, противоречива, безсмислена, подвеждаща и непочиваща на
никаква правна или житейска логика. Липсвали основания за уважаване на
претенцията, поради което тя следвало да се отхвърли изцяло. Претендират се и
разноските по делото. В с.з. страната не се явява, но чрез пълномощника си
оспорва иска.
Ответникът Г., чрез пълномощника си, също оспорва
предявения против него иск по основание и размер. Посочва, че от изложените
твърдения в исковата молба не ставало ясно кога и с какви действия той бил
разбил вратата на ищеца през март 2015 г., както и за коя врата ставало дума и
каква била причинната връзка с психическия тормоз. Заявява, че не бил разбивал
която и да е врата на ищеца, а в случай, че ставало въпрос за вратата на две
помещения в мазетата, то съгласно описателната част от постановлението за отказ
да се образува досъдебно производство № 10439/ 20.11.2014 г. на РП- Пловдив, в
същото се посочвало, че ищецът сам бил премахнал дървената врата на двете
помещения. Твърденията на ищеца, че ответникът му бил отправил заплахи във
връзка с извършен ремонт на асансьора, въобще не отговаряли на истината.
Ответникът посочва, че през месец август 2016 г. ползвал платения си годишен
отпуск и бил на почивка на море за 10 дни, а пред останалото време помагал на
родителите си и бил извън гр. Пловдив. Във връзка с ремонта на асансьора, бил
споменавал пред ищеца само веднъж, за да му съобщи решението на общото събрание
на ЕС. Ответникът твърди, че в лично качество никога не бил отправял жалби нито
пред РП- Пловдив, нито пред Трето РПУ- Пловдив, като всички жалби били от
управителния съвет на ЕС на *** и били депозирани след решение на общото
събрание на ЕС във връзка с ЗУЕС и правилника за прилагането му. Жалбите не
били с искане за настаняване на ищеца за принудително лечение, а по повод негови
противоправни поведения. На ОС се взето решение на
ищеца да не бъдат изплатени 200 лева от събраните от етажната собственост
средства, като му било отнето и ползването на две изби, които той заел,
заграждайки ги без правно основание. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на
предявения иск, като също претендира направите разноски в производството.
В с.з. страната
не се явява, но чрез пълномощника си оспорва иска.
Ответникът В., чрез назначения му в производството
особен представител, също оспорва иска, като на първо място твърди, че същият
бил погасен по давност. Посочва още, че фактическите твърдения на ищеца не
отговаряли на истината, дори било точно обратното, защото ищецът подавал жалби
против ответниците, в които ги обвинявал за тормоз и претендирал заплащане на
суми. По- скоро с исковата молба се търсели пари от ЕС, а не присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от ответниците. В случая не били налице
предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 45 от ЗЗД, защото
липсвали противоправни и виновни действия на
ответниците, както и причинна връзка с вредите за ищеца. Моли за отхвърляне на
исковете. В
с.з. чрез особения си представител си оспорва иска. Представя и писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
от фактическа страна следното:
Приложена е прокурорска преписка № 8567/
2015 г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, образувана по жалба на тримата
ответници в качеството им на Управителен съвет на
етажната собственост, срещу ищеца, по която ДП № 516/ 2015 г. е прекратено, като
постановлението е потвърдено и по съдебен ред.
Приложена е прокурорска
преписка №
12073/ 2015
г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, образувана по жалба на ответника В.
срещу ищеца, по която след събрани обяснения е постановен отказ за образуване
на наказателно производство и преписката е прекратена.
Приложено е частно
наказателно дело №
7538/ 2015
г. на ПРС, XIV
нак. с-в, образувано по искане на Районна
прокуратура- Пловдив за задължително настаняване и лечение в
специализирано психиатрично заведение на ищеца, като с решението си съдът е
оставил без уважение предложението на прокуратурата.
Приложена е прокурорска
преписка №
3328/ 2016 г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, образувана по жалба на
тримата ответници в качеството им на Управителен
съвет на етажната собственост, срещу ищеца, по която той е предупреден с
протокол по ЗМВР да не се саморазправя с членовете на УС на ЕС и да не нарушава
обществения ред. С докладна записка преписката е приключена, като от снетите
писмени обяснения на лицата не се установяват данни за извършено престъпление
от общ характер.
Приложена е прокурорска преписка № 3879/ 2016 г. по описа
на Районна прокуратура- Пловдив, по повод жалба на ищеца срещу ответника В., по
която прокуратурата е направила искане пред съда за задължително настаняване и
лечение в специализирано психиатрично заведение на ищеца, но по образуваното по
случая наказателно дело искането е оставено без уважение.
Приложена е прокурорска преписка № 5863/ 2016 г. по описа
на Районна прокуратура- Пловдив, по повод жалба на ищеца срещу ответниците В. и
Д., по която същите са предупредени с протокол по ЗМВР да не се саморазправят с
ищеца. Случаят е прекратен, като от снетите писмени обяснения на лицата не се
установяват данни за извършено престъпление от общ характер.
Ответникът В. е подал и тъжба
против ищеца, като образуваното по случая дело е било прекратено, поради оттегляне
на тъжбата с оглед извънсъдебно уреждане на страните по спора.
Представена е и медицинска
документация относно здравословното състояние на ищеца- ЕР на ТЕЛК, епикризи, амбулаторни листове, резултати от изследвания,
листове за прегледи, рецептурна книжка. Приета е и
негова справка за съдимост.
Приети са протоколи от няколко решения
на общи събрания на етажната собственост, в която живеят страните.
Събрани са и гласни доказателства,
чрез разпит на петима свидетели, ангажирани от всяка от страните (протокол от
с.з. от 27.09.2017 г.). Св. Р.Г.П.- *** на ищеца, посочва, че от ЕС постоянно
подавали жалби срещу баща й, като му приписвали най- различни обвинения. На два
пъти срещу него били образувани производства за принудително настаняване в
психиатрия, където бил настанен за около 20 дни и престоят там му се отразил
много зле на здравето. Проблемите с ответниците започнали от едно избено
помещение, като на времето на ищеца било предоставено друго мазе за ползване,
но сега той бил принуден да го освободи, макар че на други съседи от блока се
разрешавало ползване на общи части срещу заплащане. Срещу него били отправяни
заплахи на ОС, сложили се камери, за да го следят, пускали се жалби в
полицията. Ответниците не му давали ключ за врата в избата, отказвал му се
достъп до негови лични вещи. Баща й не бил здравословно добре, имал сърдечни
проблеми, остеопороза, вдигал кръвно, тези проблеми
му се отразявали зле. Не му давали парите от наема на антената, чак сега му ги
изплатили. В избеното помещение имал направени подобрения, които също не му
били платени. Ответниците пускали жалби в лично качество, а не като членове на
УС на ЕС. Ищецът нямал средства и събирал хартии и кашони за вторични суровини,
за да се подпомага. Ответникът В. го съдел за клевета, но тя му платила
обезщетение, за да не бъде осъден, като делото било прекратено след оттегляне
на тъжбата. С другите живущи от блока той нямал проблеми.
Св. Л.Н.Г.- *** на ищеца, посочва,
че ответниците били в лоши отношения с тяхното семейство, непрекъснато обиждали
ищеца, обвинявали го за различни неща. Изкарвали негови снимки от камерата, не
има давали думата на събрания, заплашвали ги с глоби. Едва тази година им били
платили полагащата им се част от наема за антените на блока. Ответниците се
дразнели, че ищецът ползва чуждо избено помещение, за което обаче му бил даден
ключ от собственика. Те не му давали ключ за общите части, подавали постоянни
жалби в полицията, с които го клеветели, искали да го настанят принудително в
психиатрия, като престоят там му се отразил лошо на здравето. Когато в миналото
се нанесли в блока, им дали да ползват едно общо помещение, което го
преустроили за изба, защото нямали такава, но преди няколко години ответниците
искали да им го вземат, без да платят подобренията. Той доброволно махнал
вратата, нямало разбиване от страна на Г., сега всеки можел да влезе в това
помещение. Тя обаче не слизала долу в избата, било и трудно, защото стълбите
били стръмни. Ответниците обиждали *** й, наричали го „клошар“,
а той събирал кашони за вторични суровини, за да има средства. Не му давали
информация за разходването на общите средства в блока, отказвали му достъп до
книжата на ЕС. Имал множество заболявания, някои стари, други по- нови, пиел
лекарства, трудно ходел. Имало заведено дело от В. за обида, по което ищецът
бил осъден да плати 800 лева.
Св. Д. Н.Д.- съсед на страните,
заявява, че те постоянно били в конфликти. Ищецът редовно си заграждал общи
части в блока, в които си слагал багаж, като не ги освобождавал. Носел нож в
себе си, плашел децата. Не бил съгласен с поставената на блока камера, която се
сложила след решение на ОС. Ответниците подавали жалби срещу него в качеството
си на УС на ЕС. Ищецът събирал всякакви вещи и ги складирал, всеки имал
конфликт с него, късал общите съобщения във входа. Свидетелят не бил чувал
ответниците да заплашват ищеца, нито се интересувал от служебните въпроси по
управлението на ЕС. Имало подавани жалби от страните, но не знаел резултата. Откакто
вече не бил в УС на ЕС, не се интересувал в детайли за нещата. Отношенията в
блока били влошени покрай завладените общи части от ищеца.
Св. Д. Ж. К.- съсед на страните,
посочва, че ищецът винаги носел нож в себе си и децата се страхували от него.
Избите му били пълни с боклуци, даже си бил завзел общо помещение без
позволение, като складирал лесно запалими предмети,
бъркал в пощенските кутии, късал съобщения във входа. Били поставили камера, за
да записва. В блока не се събирали вноски от живущите, разходите за поддръжка
се покривали от наема на антена на мобилен оператор. С годините имало натрупани
проблеми и ОС взело решение да се подадат жалби против ищеца. Влошаване на
здравословното му състояние настъпвало с оглед възрастта. Бил му предоставен ключ
за капандура, от която имало достъп до избените помещения, като поставената там
врата била от повече от 20 години. С ъглошлайф ищецът
отрязал вратата и с оглед взето решение на ОС на ЕС след като я възстановил,
тогава му била изплатена полагащата му се сума от наема за антената.
Ответниците не били отправяли обиди към ищеца.
Св. С.П.К.- съсед на страните,
заявява, че не знаел Г. да би разбивал врата на ищеца или да отправял заплахи
във връзка с ремонт на асансьора. Ищецът бил завзел избено помещение, което не
бил освободил изцяло. Ищецът имал конфликт с почти всички в блока, редовно
вземал вестници от пощенските кутии, късал съобщения във входа, които били
залепени. След взето решение на ОС се поставила камера, тя снимала всички.
Ищецът не присъствал на ОС на ЕС и винаги бил против взетите решения, искал
копия от протоколите. Не му бил отказван достъп до общите помещения. Свидетелят
не бил присъствал на случай, когато между страните се отправяли обиди или
заплахи.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде основателен
иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо по несъмнен начин по
делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като
липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта
води до отхвърляне на претенцията.
В случая са предявени искове за
присъждане на обезщетения от деликти, за които се
твърди, че са извършени от всеки един от тримата ответници,
поради което е необходимо да се разгледа поотделно спрямо тях налице ли са
предпоставките за ангажиране на отговорността им. За процесуална икономия в
мотивите на решението обаче следва да се обсъдят заедно общите случаи, касаещи
и тримата ответници, свързани с подаването им на
жалби против ищеца, доколкото всички съображенията на съда са едни и същи и не
е необходимо да се повтарят по отделно за конкретния ответник.
Основната претенция на ищеца спрямо
тримата му съседи е в това, че те били подавали срещу него в полицията сигнали,
по които били образувани съответни преписки и рамките на развиващото се
производство се налагало той да дава обяснения, което му причинявало стрес,
притеснения, безпокойство и т.н. В тази връзка на първо място следва да се
отбележи, че в два от случаите- по пр.пр. № 8567/
2015 г. и пр. пр. № 3328/ 2016 г. по описа на РП- Пловдив, жалбите не са
подадени лично от ответниците (всеки от тях поотделно или пък тримата заедно),
а в качеството им на членове на управителния съвет на етажната собственост, в
която живеят страните. Доколкото тук не се касае за изразяване на лично
отношение, а за органно представителство на ЕС и
изпълнение на взети решения на членовете й, които се обективират
чрез действията на УС, няма как да се приеме, че е налице хипотезата на лични и
противоправни деяния. Напротив- подаването на сигнали
от ответниците като членове на УС представляват действия на ЕС спрямо ищеца и в
случай, че последният не е бил съгласен с тях, неговият път за защита е бил чрез
атакуване на въпросните решения на ОС. От съдържанието на цитираните преписки и
дадените там обяснения лично от ищеца се установява именно това- чрез той не е
съгласен с УС на блока и не е доволен от неговата работа, поради което иска
въпросните лица да бъдат сменени (лист 11 от пр. пр. № 3328/ 2016 г.). След
като именно поведението на тримата ответници като
членове на УС не се одобрява от ищеца и той обяснява, че драсканиците, които
правел по поставените обявления във входа били именно в тази връзка, няма как
да се приеме, че лицата като представители на ЕС са подали жалбата до
прокуратурата в лично качество и оттук те са отговорни за свои персонални
действия спрямо съседа си, който ги е атакувал точно като представители на
входа. Неслучайно и производството е приключило с протокол за полицейско
предупреждение на ищеца по ЗМВР, като му е разпоредено
от органите на реда да не се саморазправя с членовете на УС на ЕС. По другата
преписка с № 8567/ 2015 г., образувана за извършени самоуправни
действия- поставяне и демонтиране на метална врата в общото избено помещение на
сградата, жалбата и последващите сигнали са подадени
отново от членовете на УС, доколкото е имало взето решение на ЕС, с което е бил
задължен ищецът да освободи ползвано от него избено помещение. Производство и
тук също е прекратено, като актът дори е потвърден и по съдебен ред, а в
мотивите на решаващия орган е прието, че касае за влошени отношения между
членовете на УС и ищеца, както и негови несъгласия с взети решения на ЕС, т.е.
отново ответниците участват не в лично качество, а като представители на
жилищния блок.
По отношение на случаите, в които
ответниците поотделно, но в лично качество са подавали сигнали против ищеца
(пр. пр. №
12073/ 2015 г.- В.; пр. пр. № 8194/ 2015 г.-
Д.), следва да се посочи, че по смисъла на чл. 45 от Конституцията на Република
България всеки гражданин на страната има правото да подава жалби до
компетентните държавни органи за защита на свои права, когато счита, че те са
неправомерно засегнати или нарушени. Така подаването на жалби не може да се
приеме, че представлява противоправно поведение,
защото се касае до търсене на защита на гарантирани права от съответния орган. Упражняването
на права принципно е правомерно, като противоправна е
само злоупотребата с право- тогава, когато това право се упражнява
недобросъвестно, с цел да бъдат увредени права на други или пък в противоречие
с интересите на обществото. Отговорността за злоупотреба с права действително е
деликтна, като противоправността
се изразява в недобросъвестно упражняване на законно признато право, но тази
недобросъвестност трябва да бъде установена в процеса. По настоящото дело от
събраните писмени и гласни доказателства обаче подобно обстоятелство не се
установява. Ответниците, подавайки съответните сигнали до органите на реда, не
са действали недобросъвестно, нито пък са целели да увредят интересите на ищеца.
В заявлението си В. моли да се вземат мерки спрямо Г., защото последният с ъглошлайф съборил метална врата, която ограничавала достъпа
до избените помещения на сградата, а оттам можело да се влезе през метална
капандура с излаз пред входа на блока, т.е. търси се съдействие за решаване на
проблем на ЕС и ползване на общи части. Ответникът Д. пък е подал жалба с
оплакване, че ищецът замахвал срещу него нож и заплашвал, че го наръга, като
тук става въпрос за защита на чисто лични права- на неприкосновеност на
личността. И в двата случая не може да се направи извод за недобросъвестно
поведение, защото дори и между страните да има влошени отношения (било лични
или в качеството им на членове на УС на ЕС), това обстоятелство само по себе си
не е достатъчно, за да обоснове извод за злоупотреба с права при подаване на
сигнал за извършване на проверка по случая. В демократичното общество и
правовата държава хората имат правото да се обръщат към надлежните органи и
пред тях да излагат обстоятелства, които са им известни, като лицата са
добросъвестни дори и тогава, когато посочените в съответната жалба факти не се
установят. Противоправно поведение има само, когато
даденият сигнал не е отправен с цел обстоятелствата да бъдат проверени, а
когато подателят знае, че те са неверни и депозира жалба, за да навреди другиму
или в по- общ план- да накърни обществения интерес. Както вече се посочи,
такива факти по делото няма- В. е подал сигнал за врата, която действително е
била демонтирана от Г., а Д. е търсел защита на свои права, след като ищецът
вече е бил предупреждаван с полицейски протокол да не се саморазправя с него и
проблемите им да ги решава по законоустановения ред.
В този смисъл няма виновно или укоримо поведение от
лицата, за да се търси тяхната отговорност за непозволено увреждане по повод на
подаваните сигнали.
По отношение на образуваните срещу
ищеца прокурорски преписи за принудително лечение по Закона за здравето- с № 8194/ 2015 г., по която
е било образувано частно нак. дело № 7538/ 2015 г. на ПРС, XIV нак. с-в и с № 3879/ 2016 г., по която
е било образувано частно нак. дело №3038/ 2016 г. на ПРС, XXI нак. с-в, следва да се
посочи, че и в двата случая искането за задължително настаняване и лечение на
лицето е направено от районната прокуратура. С други думи, производствата са
образувани по предложение на прокурора и именно съответният държавен орган е
поискал предприемането на тези действия спрямо ищеца. В случая е без никакво
значение кой е подал сигнала срещу предложения за настаняване по ЗЗ, тъй като
не това е причината или повода за вземането на мерки, а преценката на
прокуратурата на база събрани доказателства, че дадено лице с поведението си е
опасно за собственото си здраве, както и това на околните. Именно прокуратурата
е органът, който е образувал производството, извършвал и контролирал е
процесуалните действия по него и е поддържал докрай искането. Ответниците не са
страни в тези производства, те са дали обяснения, каквито обяснения са дали и
много други лица, като база събрания доказателствен
материал, включително и резултатите от назначена съдебно- психиатрична
експертиза, е направено предложението за настаняване на лицето в специализирано
лечебно заведение. Ответниците не могат да носят отговорност за предприетите от
прокуратурата действия, доколкото е било възможно и въобще да не се образува
подобно производство по ЗЗ, нито пък поведението им може да се определи като противоправно, защото съдът в последствие е оставил без
уважение искането за настаняване, тъй като те нямат никакво участие в
процедурата, инициирана от прокуратурата.
За пълнота на изложението, по
отношение на пр. пр. № 10349/ 2014 г., за която се твърди от ищеца, че касаела
неправомерни действия спрямо него от страна на ответника Д. във връзка с
подаване на неоснователна жалба до прокуратурата, следва да се посочи, че след
изискването й от съда, както и от извършената служебна справка с деловодната
програма (листове 126- 127 от делото), се установява, че се касае за съвсем друг
случай, който по никакъв начин не е свързан с настоящото дело. В тази връзка
само на това основание повече съображения в насока въпросната преписка не се
следва да се излагат, доколкото тя няма отношение към предмета на спора и оттук
не могат да се обсъждат каквито и да е деликтни
действия на лицето, което не е страна в така посоченото от ищеца като номер
наказателно производство.
Като обобщение на всичко изложено
дотук, касаещо подаваните от ответниците сигнали по
отношение на ищеца, следва абсолютно еднозначният извод, че няма доказано тяхно
противоправно поведение в сигналите, че липсват
каквито и да е данни за злоупотреба или пък превратно упражняване на права с
цел увреждане на лицето, поради което за тези им действия не може да се
ангажира тяхната деликтна отговорност.
След обсъдените по- горе общи
съображения за тримата ответници, следва поотделно
спрямо всеки от тях да се изследват предпоставките на отговорността за
непозволено увреждане по отношение на всяко едно от деянията, които се твърди
да са извършени от тях и са поддържани от ищеца в хода на процеса, за да се
установи има ли действително извършен деликт.
Спрямо ответника В. се претендират
имуществени вреди по повод неправомерно задържана сума, представляваща
приспадащия се на лицето годишен наем от антена на мобилен оператор, поставена
на покрива на сградата. Не е спорно обстоятелството, че в сградата се разпределят
измежду живущите суми, които са получавани като възнаграждение за предоставено
ползване на обща площ, върху която са монтирани съоръжения на мобилен оператор.
Всички разпитани свидетели посочват, че от живущите във входа не се събирали
месечни такси за поддръжка на сградата, а тези средства се набавяли от наема на
антените, като остатъкът се разпределял сред съседите. Няма и спор, че
въпросните 200 лева са били платени на ищеца, като това признава и от *** и ***
му при разпита им, като плащането е станало след подаване на исковата молба.
Предвид получаване на сумата, този иск се явява неоснователен, защото
претенцията е изцяло удовлетворена, като в случая е без значение
обстоятелството, че плащането е извършено в хода на настоящото дело. Това е
така, защото този иск е предявен само спрямо ответника В., но същият нито е
дължал в лично качество тази сума на ищеца, нито пък той му я е платил, за да
се приеме, че е погасено негово задължение. Въпросните средства са дължими на
всеки от етажни собственици, като приход от получаван от ЕС наем, или казано с
други думи- тези средства е следвало да бъдат платени от касата на ЕС, както е
и станало, защото св. К., който е бил касиер на блока в съответния момент, в
разпита си изрично посочва, че той лично е дал 200 лева- полагащият му се наем
за 2015 г., защото според приетото решение на ОС изплащането на сумата е било
задържано до възстановяване на една отрязана врата от Г. и след уреждане на
въпроса парите от наема са му били предадени. Това означава, че не ответникът В.
е отказал разпределянето на полагащ се наем на ищеца, а ЕС е взела подобно
решение, като дали и доколко е било законосъобразно изплащането на общи
средства, дължими от получаван наем на живущ, да се поставя под отлагателно
условие, е проблем, който не е предмет на настоящия процес. Същият касае
правилност на решение на ОС, който въпрос се разглежда в съвсем различно
производство по евентуално оспорване на решението по реда на ЗУЕС. За процеса
тук е от значение, че няма лични противоправни
действия на този ответник, което е достатъчно, за да се приеме, че в случая
липсва каквото и да е деликтно поведение.
Следващият деликт,
за който се търси отговорност на ответника В., е за осъществено от негова
страна заплашване на ищеца, че щял да му вземе апартамента, като се твърди това
да се е случило по време на проведено ОС на ЕС през м. февруари 2016 г. ***та
на ищеца в разпита си действително посочва такъв случай, но същата уточнява, че
това било станало на събрание през м. февруари 2015 г., каквито факти ищецът не
е навел и следователно те могат да се обсъждат, защото евентуално биха касаели
друг случай, а не процесният. ***та на ищеца пък в
показанията си за проведеното на ЕС събрание през м. февруари 2016 г. посочва
единствено, че тя искала да се изкаже, но й било забранено и ответникът я
заплашил, че щял да я глоби. В разпита си тя никъде не споменава за отправяне
на закана спрямо ищеца по време на това събрание, свързана със заплаха да им
вземат апартамента. Нещо повече, в разпита и на останалите трима свидетели,
ангажирани от ответниците, не се установява твърдяната вербална атака, дори
всички посочват, че не са чували, не знаят и не вярват да е имало отправяне на такива
закани или заплахи, поради което следва да се приеме, че не се доказват по
никакъв начин и тези твърдения на ищеца.
Последното „обвинение“ в исковата
молба и уточненията й против ответника В. е свързано с това, че същият нанесъл
обиди и разпространил неверни твърдения сред живущите за това, че ищецът продал
метална конструкция без разрешение и, че драскал по стените, за което му била
наложена глоба на проведеното ОС на 16.12.2015 г. От една страна, гласни
доказателства в настоящия процес за продадена метална конструкция от ищеца
въобще не са събрани, като нито един от петимата разпитани свидетели не посочва
подобно нещо, нито пък има каквито и да е показания на някое от лицата, които
биха могли да се свържат с подобно обвинение за неправомерно разпореждане с
движими вещи. От втора страна, за т.н. „драскане“ самият ищец в обсъдените вече
по- горе свои обяснения по пр. пр. № 3328/ 2016 г. си признава, че лично бил
написал въпросните текстове по листовките, защото не бил съгласен с работата на
УС, като посочва, че със своите „драсканици“ по съобщенията за провеждани
събрания на ЕС, той нямал намерение да заплашва никого. От така изложеното,
следва, че в едната си част твърдението на ищеца е изцяло недоказано, а в друга
си- съвсем вярно и то потвърдено от самия него пред разследващ орган, поради
което няма как да се приеме, че ответникът е разпространявал неверни сведения.
За пълнота в тази връзка е необходимо да се отбележи, че видно от протокола на
проведеното ОС на ЕС на 16.12.2015 г. по т. 3 (л. 109) ищецът действително е
глобен с 60 лева за „продажба за своя сметка без съгласие на входа на метална
конструкция, собственост на входа, оставена на съхранение в избата“ и за
„системно драскане и късане на съобщения, поставено на информационното табло
във входа“, като решението е взето с 12 гласа „за“. С други думи, тук отново
става въпрос не за лична воля на ответника, а за колективна такава на членовете
на ЕС, които са гласували предложение на УС, като средството за защита на ищеца
чрез атакуване на решението на ОС по надлежния ред, а не посредством предявяване
на иск по чл. 45 от ЗЗД против председателя на събранието. Така по отношение на
ответника на В. не се установява негово противоправно
поведение спрямо Г. по нито едно от поддържаните твърдения за извършени
неправомерни действия, от които били настъпили вреди за последния, поради което
исковете се явяват недоказани и неоснователни, а оттук- не е необходимо да се
обсъждат останалите предпоставки на деликтната
отговорност при отсъствието на основните от тях- вина и противоправност
при съответните деяния.
По отношение на ответника Д., извън
вече обсъдените случаи на подавани жалби и сигнали до органите на
прокуратурата, се поддържа и още едно твърдение за извършени неправомерни
действия спрямо ищеца- поставяне на камери за негово наблюдение, без съгласие
на лицето за периода 2015 г.- 2016 г. Няма спор по обстоятелството, че в
сградата, където живеят страните, има монтирани камери, като тяхното
предназначение не е било да следи или снима точно ищеца, а те са били поставени
за спокойствие и сигурност на живущите. Действително не се представя подобно
решение на ОС на ЕС за това, както се твърди от свидетелите Д., К. и К., че
имало взето такова решение на входа, от което да се приеме, че е налице обща
воля на живущите. Това обаче не означава, че отговорен за въпросните камери е
именно ответникът Д., защото не се установява нито той да ги е поставил, нито
пък, че той снима с тях само ищеца или разпространява кадри с неговия лик. Св. П.
в разпита си посочва, че лично В. й казал, че щели да сложат камери в блока, за
да следят как баща й краде, т.е. тук въобще не се намесва името на Д.. ***та на
ищеца пък заявява, че във входа били поставени снимки на мъжа й по камерите и
тя ходила при домоуправителя да му се оплаква за това, че не й е приятно.
Никъде обаче няма твърдения, че точно въпросният ответник е залепвал в блока
снимки на ищеца или, че го правел, за да го злепостави сред останалите живущи.
Нещо повече, дори в хода на извършваната проверка по пр. пр. № 3328/ 2016 г. се
е установило, че УС на ЕС е поставил тези камери, поради което ответникът Д.,
дори и да е част от това управително тяло, не може да отговаря в лично
качество, както е предявен иска против него, а оттук- и тази претенция се явява
недоказана и неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Спрямо ответника Г., освен вече
посочените по- горе случаи на подадени жалби, за които се изложиха съображения,
че те не представляват деликти, се поддържат още две
„обвинения“ от ищеца: първото- че той му разбил врата през м. март 2015 г. и
второто- че той му отправил закани и обиди през м. август 2016 г. във връзка с
извършван ремонт на асансьора в сградата. По отношение на първата група
твърдения за вратата, както гласните, така и писмените доказателства, изцяло
опровергават тезата, че ответникът е разбивал врата на Г.. Напротив- ищецът по
пр. пр. №
8567/ 2015 г., по която е било образувано ДП № 516/ 2015 г. на
РП-Пловдив в разпитите си в качеството си както на свидетел, така и на обвиняем,
посочва, че той е демонтирал вратата като отрязал забитите в стената видии, но бил принуден да го направи, защото с поставянето
на тази врата нямал достъп до избеното помещение, което било общо. В
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство,
потвърдено и от съда, също се приема, че демонтажът на въпросната метална врата
е направен от ищеца, но случаят бил маловажен. ***та на ищеца в разпита си
посочва, че мъжът й махнал вратата, а не, че някой от ответниците я бил разбил,
*** му- че не знае Г. да е разбивал вратата, а тримата свидетели Д., К. и К. са
категорични, че не знаят, нито пък са чували, ответникът Г. да е разрушавал
врата на ищеца, още по- малко пък това да е станало точно през м. март 2015 г.,
както се твърди.
По втората претенция за обезщетение,
вече беше посочено, че никой от тримата свидетели Д., К. и К. не споменава за
случай, при който някой от ответниците да е бил заплашвал ищеца, още по- малко
пък да е отправял заплахи във връзка с ремонт на асансьор. Въобще темата за
ремонт на асансьор във входа и влошени от отношения на тази основа не е
засегната и в разпита на свидетелите на ищеца, като ***та изобщо не споменава
думата „асансьор“ в показанията си, а ***та само посочва, че асансьорът във
входа не слизал до избената част на сградата. По никакъв начин обаче не става
ясно имало ли е ремонт на това съоръжение, какво е станало, защо са били
отправяни заплахи, в какво са се изразявали и т.н., все относими
въпроси, но по тях нито са изложени конкретни твърдения на ищеца, нито пък
подобни обстоятелства се установяват от разпитаните свидетели. Прокурорските
преписки пък са образувани за съвсем различни неща, а видно от протокол на ОС
от 14.05.2016 г. въпросът за ремонт на асансьора е бил обсъждан от живущите
като точка от дневния ред, но нищо повече. В тази връзка не може да се презюмира противоправно поведение
на управителя на ЕС по начина, по който се твърди такова от ищеца, поради което
подобен деликт от ответника Г. не се доказва да е бил
извършван.
Действително по делото са събрани и
други писмени доказателства, чието обсъждане обаче не се явява необходимо,
защото не влияе на крайния изход от спора. Липсата на доказаност
на всички елементи от фактическия състав на деликта
обуславя отхвърлянето на иска и без излагане на повече съображения по
ангажираните от страните доказателства, доколкото се изисква кумулативното
наличие на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на съответната гражданска
отговорност за вреди, а това именно не се установява.
С оглед изхода на делото-
отхвърляне на всички искови претенции, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на всеки
от ответниците се дължат направените от тях по делото разноски. Такива се претендират
и са налице доказателства, че те са реално извършени- заплатено адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ответника Д. в размер на 300 лева (л. 98) и заплатено
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника Г. в размер на 600 лева
(л. 113). Относно този втори хонорар е направено възражение за прекомерност, но
същото се явява неоснователно, предвид липсата на ниска фактическа и правна
сложност на делото с оглед множеството събрани по делото гласни и писмени
доказателства, които следва да се обсъждат, проведените няколко съдебно
заседания, на които се е явявал пълномощника на страната, множеството уточнения
на иска, по които се е вземало становище от страните, както и цената на иска,
която като размер спрямо този ответник не е била намалена. Действително с
определение на ПОС ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски в
производството по делото, но същият дължи направените от страните разходи за
ангажираната от тях професионална адвокатска защита. Третият ответник е с назначен
особен представител, като неговото възнаграждение е платимо от бюджета на съда
и независимо от изхода на спора, то не следва да се възлага на ищеца.
Направените пък от ищеца разноски за адвокатски хонорар на неговия пълномощник
си остават за сметка на тази страна.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.В.Г., ЕГН: **********,***, против Д.Т.В., ЕГН: **********,***, искове за осъждането му да заплати следните суми: сумата от 200 (двеста) лева- обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучени от ищеца суми от бюджета на етажната собственост на сградата от отдаване под наем на общи части за поставяне на антена на мобилния оператор „Глобул“ за периода 01.01.2015 г.- 31.12.2015 г., както и сумата от общо 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева- обезщетение за причинени му неимуществени вреди- разочарование, притеснения, безпокойство, от които: 100 лева- поради депозирана от този ответник жалба против ищеца, по която се образувала прокурорска преписка № 12073/ 2015 г. по описа на РП- Пловдив; 500 лева- поради депозирани жалби да бъде настанен ищецът за принудително лечение, по образувани по случая прокурорски преписки с № 8194/ 2015 г. и № 3879/ 2016 г.; 1 000 лева- поради депозирана жалба срещу ищеца в РП- Пловдив, въз основа на която била образувана прокурорска преписка № 8567/ 2015 г. за набедяване на ищеца в извършването на престъпление по ДП № 516/ 2015 г. по описа на Трето РУ на МВР- Пловдив; 300 лева- поради заплашване от страна на този ответник спрямо ищеца, че щял му вземе апартамента, извършено по време на проведеното през месец февруари 2016 г. общо събрание на етажната собственост; 500 лева- за нанесени обиди и разпространяване на неверни твърдения сред собствениците на апартаменти в етажната собственост, че ищецът продал метална конструкция без разрешение, че бил драскал по стените, въз основа на които на ищеца му е била наложена глоба в размер на 60 лева по време на проведеното общо събрание на 16.12.2005 г., ведно със законната лихва върху вяска от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.08.2016 г., до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.Г., ЕГН: **********,***, против И.Д.Д., ЕГН: **********,***, иск за осъждането му да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди- стрес, безпокойство, притеснения в размер на общо 1 000 (хиляда) лева, от които: 100 лева- от депозираната срещу ищеца жалба, въз основа на която е била образувана прокурорска преписка № 10349/ 2014 г.; 300 лева- поради депозираната срещу ищеца жалба, въз основа на която било образувано ДП № 516/ 2015 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив; 500 лева- от образувани производства за принудително лечение по прокурорски преписки с № 8194/ 2015 г. и № 3879/ 2016 г., 100 лева- поради поставени камери от ответника Д. за наблюдение на ищеца без неговото съгласие през периода 2015 г.- 2016 г., ведно със законната лихва върху вяска от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.08.2016 г., до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.Г., ЕГН: **********,***, против В.Р.Г., ЕГН: **********,***, иск за осъждането му да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди- стрес, безпокойство, разочарование в размер на общо 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, от които: 1 000 лева- поради разбиването на вратата на ищеца през март 2015 г.; 500 лева- поради отправяне на заплахи и обиди през месец август 2016 г. във връзка с извършван ремонт на асансьора в сградата; 1 000 лева- поради депозирането на жалби в РП- Пловдив с искане за принудително лечение на ищеца, по които били образувани прокурорски преписки с № 8194/ 2015 г. и № 3879/ 2016 г., вследствие на които ищецът бил настанен за няколко дни в психиатрично отделение, поради изложеното от ответника невярно твърдение, че ищецът страдал от психическо заболяване, ведно със законната лихва върху вяска от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.08.2016 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. Н.К., да заплати на И.Д.Д., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. М.Н., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. Н.К., да заплати на В.Р.Г., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. В.Г., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД