Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21.01.2019г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6
състав
На 11 01 2019
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Д МАТЕЕВА
Секретар: Н Динева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №05480 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415,
ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от
“Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Х.Ибсен 15,
срещу
В.З.Д. ЕГН ********** ***,
с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК,
с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 08.07.2014г., сумата 4566.77лв. неизплатената главница по Договор за потребителски паричен кредит №PLUS- 01603901/ 01.09.2011г., сключен от ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД,
сумата 2075.26лв., представляваща лихва за забава за периода 14.07.2012г.- 13.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 25.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 2107/26.04.2018 г. по ч.г.д.№ 02710 по описа на ПРС за 2018г.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер.
Ответникът
възразява, че процесните вземания са погасени по давност.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.Б.П., неоспорена от страните, че:
- с Договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 01603901/ 01.09.2011г., сключен от ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, ответникът е получил кредит в размер на 7000 лв.
-На същата дата сумата е дадена на ответника, видно от УДОСТОВЕРЕНЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО – по предоставена от него банкова сметка ***
-ответникът преустановява плащанията на 13.07.2012г., като от следващия ден е изпаднал в забава
-крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 13.09.2013г., като от този момент става изискуем целият кредит
-налице е Договор за прехвърляне на вземанията / цесия / от 08.07.2014г. между БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД и ищцовата страна ФРОНТЕКС Интернешънъл ЕАД. С Договора за прехвърляне на вземане от 08.07.2014г. “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД е продало на ищцовата страна вземания по списък, сред които и процесното вземане.
-ответникът не въвежда възражения за нередовно уведомление за цесията, поради което съдът не обсъжда такова
-единственото възражение е за настъпила давност
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.Б.П., неоспорена от страните:
-дата на последно плащане е 14.06.2012г. в размер 329.12лв.
-размерът на дължимите суми са : главница 4566.77лв. договорна лихва 370.10лв. законна лихва за периода 14.07.2012-13.04.2018г. в размер 1705.16лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договора , сключен от ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, по силата на който ответникът дължи на същото дружество претендираните суми.
Ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за прехвърляне на вземане от 08.07.2014г., сключен от ищеца с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера.
В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера “Фронтекс интернешънъл”ЕАД от цедента “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД да уведоми длъжника за цесията, поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи плащане на ищеца на претендираните суми.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.
Съгласно константната съдебна практика вземанията за главница се погасяват с петгодишна давност, поради което и съдът намира, че предвид крайния срок на задължението -13.09.2013г. до датата на заявлението 25.04.2018г. не е изтекъл 5 год. срок на давността, поради което,съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.
На основание чл.86 ЗЗД върху главницата се дължи и законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно Решение № 206 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1055/2010 г., II т. о., ТК,постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата, каквото и да е естеството на присъдените с процесните изпълнителни листове лихви - възнаградителни или мораторни /т. е. обезщетения за забавено плащане на сумите по договорите за финансиране/, вземанията за тях се погасяват с тригодишна давност.
Съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви.
Съгласно чл.5 от Договора за потребителски кредит при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съдът намира, че по съществото си това е клауза за договорна неустойка, предвиждаща обезщетение в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“б“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, поради което ответникът следваше да ангажира доказателства – съд.икономическа експертиза именно по възражението си за давност, по което съдът не може служебно да назначава задача на вещо лице, след като такава не е формулирана.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата представляваща обезщетение за забава за периода
По разноските:
При този изход на спора ответникът дължи следните разноски на ищцовата страна : 132.86лв.д.такса, 150лв. аз вещо лице, 150лв. адв.разноски – всички по УИ, както и разноски по запов.производство – 132.84лв., 50лв.юк.възнаграждение
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Х.Ибсен 15,
срещу
В.З.Д. ЕГН ********** ***,
с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК,
с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 08.07.2014г., сумата 4566.77лв. неизплатената главница по Договор за потребителски паричен кредит №PLUS- 01603901/ 01.09.2011г., сключен от ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД,
сумата 2075.26лв., представляваща лихва за забава за периода 14.07.2012г.- 13.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 25.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 2107/26.04.2018 г. по ч.г.д.№ 02710 по описа на ПРС за 2018г.
ОСЪЖДА В.З.Д. ЕГН ********** ***,
да заплати на “Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Х.Ибсен 15, разноски по списък по чл.80 ГПК :
132.86лв.д.такса, 150лв. аз вещо лице, 150лв. адв.разноски – всички по УИ, както и разноски по запов.производство – 132.84лв., 50лв.юк.възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение.
Районен
съдия: