РЕШЕНИЕ № 317
гр. Монтана, 13 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 26.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 230
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1 от
ЗАНН.
С
решение № 60 от 27 02 2020 г. по АНД № 1946/2019 г. на районен съд Монтана е
потвърдено Наказателно постановление № 003774/26.11.2019 г. на Началник отдел
„Контрол и правоприлагане” в Национално ТОЛ управление към АПИ, гр. София, с
което на В.Р.Л.,*** е наложено административно наказание глоба, затова че
управлява ППС по републикански път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не е заплатена винетна такса.
В
законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, в която твърди, че е подал жалба до Дирекция на
ТОЛ в дадения му срок от 3 дни, но не е получил отговор преди да изтече 14 дневния
срок, в който може да заплати 70 лв., а след 5 месеца се уведомява, че трябва
да заплати 300 лева. Щял да бъде съгласен да заплати 300 лева, ако не е подал
жалба, но такава е подадена в срок с искане да му отпадне глобата по акта. Не е
получил отговор и за това смята, че дирекцията е виновна, тъй като не знае
какво да прави - дали да плаща глобата от 70 лв. или да обжалва. Дирекцията
знае, че в рамките на 14 дневния срок, в който трябва да плати 70 лв., те са
длъжни преди да изтече този срок да го уведомят, дали жалбата му е уважена или
отхвърлена. По този начин той ще има възможност да обжалва пред Районния съд за
отмяна на глоба от 70 лв., а ако съдът не уважи жалбата му, то тогава ще заплати
тези 70 лв. В съдебно заседание поддържа жалбата и доводите изложени в
нея. Моли за отмяна на решението и наказателното постановление.
Ответната страна юрк Й*** оспорва
жалбата. Счита нарушението за безспорно доказано, поради което
административната отговорност е основателно ангажирана. Счита, че правилно е установена фактическата
обстановка, въз основа на която са формирани съответни правни изводи. Моли
жалбата да се приеме за неоснователна и се потвърди решението, както им се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна.
Издаденото Наказателно постановление отговаря на всички изисквания на закона.
Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Установена е изцяло фактическата обстановка, която правилно е описана
в диспозитива на издаденото наказателно постановление. Предлага решението на
районния съд да бъде потвърдено като мотивирано и обосновано.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е
приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно е
установено, че жалбоподателят е лице, което е освободено от заплащане на
винетна пътна такса, в който случай е приложима разпоредбата на чл.10в, ал.1 от
ЗП, където е регламентирано, че освобождаването от винетна такса става по ред
определен с Наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и министъра на труда и социалната политика. Разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 от Наредба № Н-19 от 2 декември 2008 г. за условията и реда за
освобождаване от заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна
мрежа на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен
на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до
18-годииша възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от
20-годишна възраст предвижда, че за да получи едно лице безплатна годишна
винетка следва да подаде заявление-декларация по образец в дирекция „Социално
подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане по настоящия си адрес.
Това право не се реализира служебно, а по изричната воля на правоимащото лице.
Към момента на проверката и установяване на нарушението, такова заявление не е
било подавано от жалбоподателя. Административнонаказващият орган, правилно е
установил, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.139,
ал.6 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административната му отговорност. Съгласно
чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят, е разполагал с възможността да заплати
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на
акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна
отговорност за конкретното нарушение, но такава компенсаторна такса не е
постъпвала по сметка на АПИ, поради което на жалбоподателя е издадено НП.
Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния
закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз основа на
доказателствата по делото, които съображения се споделят от настоящият
касационен състав и към които този съд препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 2
от ЗНА.
За пълнота следва да се посочи, че в предоставения три
дневен срок касаторът се е възползвал от правото си да подаде възражение срещу
съставения АУАН, в който смисъл е чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Това възражение е с
характер именно на такова, не и жалба, на която следва да получи изричен
отговори, каквито претенции има касаторът.
Съгласно чл. 52, ла. 4 от ЗАНН - Преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица
от същото ведомство.
Съгласно чл. 10, ал.
1, предл. първо, т. 1 от ЗП - За преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства.
Съгласно чл. 10, ал. 2
от ЗП - При установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното
пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на
пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати
компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от
административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да
носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.
Съгласно чл. 189е, ал.
2 от ЗДвП - При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б преди
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните
органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал.
2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя
в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се
предоставя с връчването на акта.
В настоящия случай, няма спор по фактите, а именно, че
административнонаказаното лице е управлявало МПС в нарушение на чл. 179, ал. 3
от ЗДвП, а именно, че на 12 06 2019 г. в 16.20 ч. управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата,
т.е. винетна такса за ползване на платената пътна
мрежа. Законът е категоричен и единствено дава право на нарушителя, при
съставен акт да заплати компенсаторна такса в определен срок, което право не е
обвързано нито с правото на възражение против този акт, нито с правото на
жалба, а законът не вменява задължение на АНО да изготвя изричен отговор, както
по подадено възражение, така и при подаване на жалба, тъй като по последната е
компетентен съдът. Правото на възражение, респ. жалба и правото за заплащане на
компесаторната такса са самостоятелни права, независещи и необусловени едно от
друго, поради което връзката, която касаторът прави между тях е несъстоятелна с
вложените в законовите разпоредби смисъл и цел.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че решението
на въззивния съд е правилно.
При този изход на делото, основателно се явява искането на
процесуалния представител на ответната страна ст. юрк И*** Й*** , за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде изплатено на АПИ, София,
в качеството му на юридическо лице, по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗП.
От
гледна точка валидността и допустимостта на
съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно № 60 от 27 02 2020 г. по АНД № 1946/2019 г. на районен съд Монтана.
ОСЪЖДА В.Р.Л.,*** да заплати на АПИ, София
сумата от 80 лева разноски в производството, представляващи процесуална защита
по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.