Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 18.09.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 16 август…………………………………………… през две хиляди и седемнадесета година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел. ФИЛИПОВА

 

при секретаря П. Иванова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр. дело 149 по описа за 2017г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 827  по описа на БРС за 2016 година.

Ищците в производството „Теленор България” ЕАД, гр. София твърдят, че между тях и ответника били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги от 11.06.2014 година за мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство и от 08.07.2013 г. за мобилен телефонен номер **********. Твърдят, че за периода м.06.2014 г. – м.07.2015 г. ответникът не е изпълнил своите парични задължения, за които са издадени 2 бр. фактури по различните договори (подробно описани в исковата молба). След предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя е издадена и фактура от 01.10.2014 година, включваща неустойка за предсрочното прекратяване, съгласно условията в договорите. Поради неплащане на задълженията, предявили правата си в заповедно производство – ч.гр.д.821/2016 година, където съдът издал заповед за изпълнение за 85.31 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2016 година до окончателното й изплащане, 155.37  лева неустойка и 51.30 лева мораторна лихва за периода 17.10.2014 г. – 21.11.2016 година. Поради подадено от ответника възражение, в предвидения двуседмичен срок, ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените размер. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.А.Ц.  взема становище за частична основателност на предявения иск. Възразява срещу начислени суми за изпратени към него съобщения. По същество признава, че дължи суми за предоставени, респ. използвани телекомуникационни услуги от двата мобилни апарата, но не дължи суми за изпратени към него съобщения.

 

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч. гр. д. 827/2016 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл. 410 ГПК. Прието е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

На 08.07.2013 година между ответника в производството и „Космо България Мобайл”( сега Теленор България) е сключен договор за мобилни услугисъс срок от 24 месеца. Месечната такса, която следвало да заплаща ответника по този договор била 10.99 лева. На 11.06.2014 година между страните е сключено допълнително споразумение. Според него срокът на договора е продължен до 11.06.2015 година; ответникът получава още един мобилен номер срещу допълнителна месечна такса от 1.20 лева, а след сключване на Договор за лизинг на същата дата – получава и един GSM апарат. Последният следвало да заплаща като внася месечно по 4.20 лева в продължение на 11 месеца. Ако желае да го купи следвало да заплати още една вноска от 4.20 лева, ако не – следвало да върне апарата и пак да заплати 4.20 лева, т.е. без значение дали ще вземе апарата или не, във всички случаи дължи 12 вноски по 4.20 лева всяка като парично задължение. Следователно, след 11.06.2014 година ответникът дължал заплащане за ползваните от него два мобилни номера по 12.19 лева месечна такса и по 4.20 лева лизингова вноска за ползвания нов GSM – апарат. Ответникът платил на 14.07.2014 година 6.38 лева и на 06.08.2014 година още 6.24 лева или общо това е сумата, дължима за такса за един месец – в случая м.06.2014 година. През м.юни 2014 година ответникът е ползвал мобилни услуги на стойност 36.38 лева, а през месец юли – 27.67 лева. Общата стойност на използваните за тези месеци услуги е 63.63 лева. След като ответникът незаплатил посочената сума, то договорите били съответно прекратени. Според условията в тях, при предсрочно прекратяване, ответникът дължи неустойка в размер на сумата на месечните абонаментни такси до края на договора. В случая тази сума възлиза на 117.58 лева. Лизинговият договор също предвижда неустойка, равняваща се на оставащите лизингови вноски – в случая 37.80 лева. За дължимите суми за ползвани мобилни услуги, месечна такса и лизингова вноска за месеците юни и юли са издадени два броя фактури, съответно от 01.07.2014 и от 01.08.2014 година. На 01.10.2014 година е издадено кредитно известие, в което се съдържа преизчисление на дължимите суми за ползвани мобилни услуги, месечна такса и лизингова вноска за месеците юни и юли и август, като същите са намалени с предплатената абонаментна такса и с платените от ответника общо 12.19 лева или дължимата главница за периода 01.06.2014 – 01.09.2014 година е 85.31 лева.

Следва да се отбележи, че при направеното изчисление от вещото лице, сумите са „групирани” по чисто математически или просто по – удобен за изчисление начин, без да се държи сметка за факта, че търсената главница се формира от неплатени задължения както за използвани мобилни услуги, така и за месечна абонаментна такса и лизингова вноска. Неустойката пък се формира за периода след прекратяване на договора, съответно като сбор от оставащите до края на срока абонаментни такси по единия договор и лизингови вноски по другия договор.

В производството не бяха установени твърдените от ответника възражения, че са му начислени суми за съобщения, които е получавал. Не бяха представени и доказателства дължимите суми да са заплатени, поради което и съдът приема, че предявеният иск е основателен.

 

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на направените от последния в настоящото производството разноски, както и тези в заповедното.

 

 

По горните съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Стайн – Ерик Велан – изпълнителен директор срещу П.А.Ц., с ЕГН **********,*** за сумата от 85.31 лева, представляваща задължение по Договор за мобилни услуги за клиентски № ********* за периода 01.06.2014 – 01.09.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2016 година до окончателното й изплащане, 155.37  лева неустойка и 51.30 лева мораторна лихва за периода 17.10.2014 г. – 21.11.2016 г.. за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч. гр. д. 827/2016 г.

 

ОСЪЖДА П.А.Ц., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  Теленор българия” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Стайн – Ерик Велан – изпълнителен директор сумата от 455.00 лв. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 205.00 лева, разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 827/2016 година.

        

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 827/2016 година за произнасяне по чл. 416 ГПК.

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :