Мотиви към Присъда №245/06.07.2020г., постановена по НОХД №391/2020г.
по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подс.Д.Р.К. *** за
това, че на 04.06.2020год. в
гр.Разград, по път II-49 / гр.Разград- гр.Кубрат/, с.Киченица, общ.Разград, път III-2302/ водещ от
разклона на път Н-49 към гр.Сеново/ и в гр.Сеново, общ. Ветово, обл.Русе
противозаконно пречил на органи на властта: младши инспектор С.М.Н.- на
длъжност младши автоконтрольор I степен в група „ОДПКПД“, Сектор „Пътна
полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР - Разград и младши инспектор С.Х.Ц.-
на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „ОДПКПД“, Сектор „Пътна
полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР - Разград, да изпълнят
задължения си - престъпление по чл.270, ал.1 НК.
В заседанието пред РРС представителят
на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи
на подсъдимия съответно наказание.
Подсъдимият дава обяснения, в които оспорва
виновността си. Защитникът му счита обвинението за недоказано и моли за
постановяване на оправдателна присъда, като изтъква и доводи за наличие на
извършено административно нарушение, а не престъпление по НК.
Разградският районен съд, след преценка на
доводите на страните и събраните по
делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Р.К. е роден на ***г***. Подсъдимият е с основно образование, неженен, осъждан.
Подсъдимият Д.К. е
с постоянен адрес ***. Работел като складов работник и монтьор в **.
Свидетелите С.М.Н. и С.Х.Ц., служители в Сектор „Пътна полиция” при ОД
МВР-Разград, били назначени в наряд за времето от 20.00 часа на 04.06.2020г. до
08.00 часа на 05.06.2020г. Около 21.30 часа на 04.06.2020г. те се намирали на
кръстовището на ул.’’Грънчарска” и ул.”Странджа” в гр.Разград, когато видели по
ул.’’Странджа” в посока бензиностанция „ОМВ” да се движи лек автомобил
„Мерцедес” с рег.№ *. Същият автомобил бил управляван от подс.Д.К..Полицейските
служители видели, че подсъдимият управлява автомобила без
поставен обезопасителен колан, поради което решили да го спрат за проверка. Последвали
ли го със служебния патрулен автомобил. Подсъдимият завил по ул.”Грънчарска”, а
св.Ц., който управлявал полицейския автомобил приближил до автомобила на
подсъдимия и му подал звуков и светлинен сигнал за да спре. Подсъдимият Д.К.
възприел разпореждането и спрял в дясната част на платното, а св.Ц. с
полицейския автомобил го заобиколил и спрял пред него. В момента, в който св.Н.
слязъл от автомобила, подс.К. отново потеглил със своя автомобил, заобиколил
полицейския автомобил и ускорявайки бързо поел в посока към ул.”Перистър”. Полицейските служители го
последвали със своя автомобил, с включени звукови и светлинни сигнали.
Подсъдимият, обаче не спрял, дори и увеличил скоростта като управлявал МПС със
120-130км/ч., т.е. управлявал автомобила
с превишена скорост. Полицейският автомобил го следвал плътно с включени звукови и
светлинни сигнали. Подсъдимият се насочил се към изхода на града в посока
гр.Кубрат, а след това продължил по път 11-49 / гр.Разград- гр.Кубрат/, през
с.Киченица, общ.Разград, завил по път III-2302 /водещ от разклона на път II-49 към гр.Сеново/ до гр.Сеново, общ. Ветово, обл.Русе.
Следвайки подсъдимия, на няколко пъти св.Ц. се изравнявал с автомобила му, при
което св. Н., стоящ на предната дясна седалка в полицейския автомобил, подавал
сигнали със стоп палка на подсъдимия да спре.
Подсъдимият не изпълнил тези разпореждания. До гр. Сеново в района на ЖП гарата горивото
му свършило и автомобилът на подсъдимия сам преустановил движението си. Тогава св.Н.
отишъл до автомобила на подсъдимия - до
предна лява врата и му разпоредил да излезе от МПС. Подсъдимият отказал. Дошъл
и св. Ц.. Двамата полицейски служители опитали да изведат подсъдимия от
автомобила, но той се съпротивлявал, държейки се здраво с две ръце за волана. Наложило
се полицейските служители да го хванат за ръцете за да го издърпат и накрая
подсъдимият пуснал волана и излязъл от автомобила. При извършената проверка било установено, че той не носи
никакви документи- нито негови, нито на МПС. При справка чрез ОДЧ при ОДМВР св.Н.
и св.Ц. установили, че л.а.”Мерцедес” е със прекратена служебно регистрация, поради
това, че няма платена застраховка „Гражданска отговорност”. Подс.К. бил
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер”, което
отчело нулеви стойности. Подсъдимият мият бил отведен в сградата на РУ-Разград,
където бил изпробван и за употреба на наркотични и/или упойващи вещества с
техническо средство „Дрегер Драг Тест 5000”, като резултата бил отрицателен.
Подс.К. бил задържан на основание чл.71, ал.1 т.1 ЗМВР за срок до 24 часа.
С оглед данните по делото се установява, че собственик на
процесния автомобил, управляван от подсъдимия, е св. Х.Х., който го отстъпил за ползване на
св. Т.П., а последният го предал на подсъдимия да го ползва.
Подсъдимият Д.Р. е
осъждан – с Присъда по НОХД №329/2016г. по описа на PC- Разград, в сила от
13.06.2016г. за извършени престъпления по чл.150, ал.1 НК, чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 и чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК, за които на основание чл.23, ал.1 НК
му е определено общо наказание 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на
което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 5 години,
като на основание чл.67, ал.З от НК му е наложена пробационна мярка по чл.42а,
ал.2, т. 1 НК за изпитателния срок.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателствени материали. Конкретно
свидетелите Н. и Ц. описват обстоятелствата относно поведението на подсъдимия.
Двамата свидетели описват събитията по идентичен начин, макар и да имат някои
незначителни различия в спомените си за
случилото се. В крайна сметка обаче уточняват
показанията си и фактическата обстановка се установява по несъмнен начин.
Подсъдимият не отрича обстоятелствата по обвинението и всъщност казаното от
него ги потвърждава. Подсъдимият сочи,че се уплашил, че полицаите може да го
бият, че му били казали, че ще го гръмнат, които твърдения съдът не кредитира, тъй като ги намира за
една крайно несериозна защитна теза, опровергана от показанията на полицейските
служители. Очевидно подсъдимият просто е искал да избегне извършването на
проверка от полицейските служители. Останалите разпитани свидетели установяват
обстоятелства свързани със собствеността и ползването на автомобила
/свидетелите Т. П., Х. Х. и Л. К./.С оглед всички събрани доказателства съдът
приема, че описаната по-горе фактическа обстановка е доказана по несъмнен
начин.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подс. Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.270, ал.1 от НК тъй като на 04.06.2020год. в гр.Разград, по
път II-49 /
гр.Разград- гр.Кубрат/, с.Киченица, общ.Разград, път III-2302/ водещ от
разклона на път Н-49 към гр.Сеново/ и в гр.Сеново, общ. Ветово, обл.Русе
противозаконно пречил на органи на властта: младши инспектор С.М.Н.- на
длъжност младши автоконтрольор I степен в група „ОДПКПД“, Сектор „Пътна
полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР - Разград и младши инспектор С.Х.Ц.-
на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „ОДПКПД“, Сектор „Пътна
полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР - Разград, да изпълнят
задължения си. Съдът не споделя
доводите на защитата, че в случая става дума за административно нарушение по
смисъла на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Разграничителния критерия между престъплението
по чл.270 от НК и административното нарушение по ЗДвП се изразява в степента на
обществената им опасност. Казаното важи относно всички /и по други нормативни
актове/ състави на административни нарушения, свързани с неизпълнение на
полицейско разпореждане. Съставът на чл.270 от НК предполага деяние с по-висока
степен на обществена опасност, изисква поначало активно действие, изразено в
препятстване на проверка в „противозаконно пречене на органа на властта“ да
изпълни задълженията си. В случая не е налице просто несъобразяване със сигнал
за спиране или просто неизпълнение на полицейско разпореждане, каквито хипотези
се разглеждат в цитираната от защитата практика. В случая е налице именно
активно действие на подсъдимия – бягство от проверка, което е довело до гонитба
на немалко разстояние, несъобразяване с подадени сигнали за спиране,
съпротивително поведение при опит на полицейските служители за извеждането му
от автомобила. Всичко това води до
по-висока тежест на конкретното деяние и от тук квалифицирането му като
престъпление по смисъла на чл.270, ал.1 от НК -Решение № 16/ 24.02.2009 г. на
ВКС по н. д. № 652/2008 г., III н. о. Подсъдимият е действал съзнателно и
целенасочено, т.е. с пряк умисъл – направил е всичко възможно да избегне
проверката на полицейските служители.
Индивидуализирайки
наказанието на подсъдимия Д.К. съдът отчита като отегчаващо обстоятелство фактът,
че подсъдимият е осъждан за тежки престъпления, като му е налагано наказание
лишаване от свобода. В полза на подсъдимия се отчитат направените от него
частични признания на обстоятелствата и изразеното все пак съжаление. Представените
в съдебно заседание характеристики /от работодател и колеги/ явно не
омаловажават факта на недобрата характеристика, предвид посоченото предходно
осъждане и приложената на досъдебното производство характеристика, сочеща на
недобри характеристични данни. В крайна сметка, с оглед отежненото съдебно
минало на подсъдимия, съдът намира, че от предвидените в случая алтернативни
наказания /лишаване от свобода и глоба/ на подсъдимия К. следва да се наложи по-тежкото,
а именно лишаване от свобода, като съдът намира, че справедливия размер е осем
месеца лишаване от свобода. Предвид предходното осъждане на подсъдимия, то така
определеното наказание от осем месеца лишаване от свобода следва да се изтърпи
ефективно при строг първоначален режим – чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС.
На
основание чл.68, ал.1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение наказанието
лишаване от свобода в размер на две години, наложено на подсъдимия по НОХД №329/2016г.
на РС Разград, като същото следва да се изтърпи при строг първоначален режим. Последното
се налага, тъй като подсъдимият е извършил настоящото деяние в изпитателния
срок по предходното осъждане.
Вещественото
доказателство – процесния лек автомобил следва да се върне на собственика му
–св. Х.Х..
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: