МОТИВИ към ПРИСЪДА № 26 от 20.05.2015 г. по НОХД № 894/2014 г. по описа на
НРС, VI състав
Съдебното производство по делото е образувано по
повод внесен в съда от Районна прокуратура – Несебър обвинителен акт, с който
срещу подсъдимия А.Б.М., ЕГН **********, роден в гр.С.,
с постоянен адрес:***, българин, български гражданин е повдигнато обвинение за това, че на 25.07.2014г., около 23.15 часа в курортен комплекс „Слънчев
бряг”, общ.Несебър, в близост до хотел „Калина Гардън”, без надлежно
разрешително, съгласно чл.7, чл.16, чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и
реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, държал високо
рискови наркотични вещества, установени с химическа експертиза № 289 от
30.07.2014г., както следва: коноп /канабис, марихуана/ със съдържание на
активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7.85 % и нетно тегло
3.749 грама на стойност 22.49 лева; амфетамин с процентно съдържание на активно
вещество – 21.00% и нетно тегло 0.782 грама на стойност 23.46 лева и амфетамин
с процентно съдържание на активно вещество 26.20 % с нетно тегло 0.226 грама на
стойност 6.78 лева, като общата стойност на високорискови наркотични вещества
възлиза на обща стойност 52.73 лева, определена съгласно Приложение № 2 към
член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на
цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Несебър
поддържа обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин.
Пледира размерът на наказанието да бъде определен при приложението на чл. 54 от НК в размер на две години „лишаване от свобода”, което наказание да бъде
изтърпяно в затвор при първоначален строг режим и глоба в размер на 2000 лв. В
случай че съдът прецени, че са налице предпоставките за приложението на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК счита, че наказанието следва да бъде една година „лишаване от
свобода”, търпимо при първоначален строг режим в затвор.
Защитата навежда,
че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи единствен възможен и несъмнен извод, че подсъдимият е
осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита повдигнатото обвинение за недоказано и пледира за постановяване на
оправдателна присъда. В случай че съдът прецени, че подсъдимият е извършил
престъплението, моли да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като с оглед настъпила реабилитация на подсъдимия наказанието
да бъде отложено за изтърпяване на основание чл. 66 от НК.
В последната си
дума подсъдимият заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Б.М., ЕГН ********** е
роден в гр.С., с постоянен адрес:***, българин, български гражданин. Видно от
справка за съдимост същият е осъждан с влязъл в сила съдебен акт на 10.12.2008
г. по НОХД № 1736/2008 г. по описа на Районен съд – Пловдив, на лишаване от
свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е било отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и на глоба в размер на 1000 лв. От
приета по делото като доказателство справка от ТД на НАП –Пловдив се установява,
че подсъдимият е заплатил наложената глоба на 24.01.2012 г. Предвид тези факти
подсъдимият е реабилитиран по право, тъй като в изпитателния срок от три години
подсъдимият не е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи
отложеното наказание, както и от заплащане на глобата е изтекъл срок по-дълъг
от този, предвиден в чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.
На 25.07.2014г. подсъдимият заедно със
свидетелите Ф., М. и М. пристигнали в к.к „Слънчев бряг”, общ. Несебър, за да
посетят музикално събитие, провеждащо се в курортния комплекс. Около 23.15 часа
след като паркирали автомобила, с който пътували от гр. Пловдив подсъдимият и
тримата свидетели тръгнали пеша да се срещнат с позна на свидетеля М..
В същото време докато вървели срещу тях
се появила полицейска кола, в която се намирали свидетелите К. и П. ***. В
момента в който видели полицейския патрул подсъдимият се отделил в страни от
останалите трима. Свидетелите К. и П. решили да извършват проверка на лицата и спрели
автомобила, като подсъдимият се намирал в страни пред автомобила, а свидетелите
Ф., М. и М. – зад автомобила. Свидетелят К. пръв се приближил към подсъдимия и
му поискал личната карта за проверка, а свидетелят П. се насочил към
свидетелите Ф., М. и М.. Подсъдимият държал в ръката си връхна дреха, от която
паднала на земята жълта елипсовидна кутия, наподобяваща формата на яйце, като
подсъдимия веднага я взел и я прибрал в джоба си. Свидетелят К. попитал какво
представлява този жълт предмет и казал на подсъдимия да го покаже. През това
време към тях се приближил и свидетелят П.. Подсъдимият отворил жълтата
яйцевидна кутийка и свидетелите К. и П. видели, че вътре има зелена суха тревна
маса. По миризмата на тревната маса свидетелите К. и П. се усъмнили, че
съдържанието в кутийката отговаря на наркотичното вещество марихуана, поради
което подсъдимият бил отведен в РУП- Несебър, за да бъде извършен наркотест.
След като влезли в районното управление
свидетелите К., П. и подсъдимият се насочили към една маса във фоайето на
полицейското управление, на която подсъдимият извадил личните си вещи, които да
бъдат описани. В същото време в същото помещение имало и други задържани лица,
доведени от полицейски служители за извършване на необходимите действия по
задържане. Свидетелят К. започнал да описва вещите на подсъдимия, като в същото
време подсъдимият пожелал да изпуши една цигара и взел кутията си с цигари от
масата и заедно със свидетеля П. излезли във вътрешния двор. Подсъдимият отворил
кутията си с цигари и дал една цигара на свидетеля П.. След като изпушили по
една цигара свидетелят П. и подсъдимият се върнали при свидетеля К..
Подсъдимият отново оставил кутията с цигарите на масата. Свидетелят К. взел
кутията с цигари да я опише и след като я отворил забелязал, че между кутията и
станиола имало две пликчета с някакво вещество. Подсъдимият доброволно предал
намерената в жълтата кутийка зелена тревиста маса, както и намерените в кутията
с цигари две хартиени пликчета с вещество. От извършената химическа експертиза
се установило, че предадените вещества отговарят на коноп /канабис, марихуана/
със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
7.85 % и нетно тегло 3.749 грама; амфетамин с процентно съдържание на активно
вещество – 21.00% и нетно тегло 0.782 грама и амфетамин с процентно съдържание
на активно вещество 26.20 % с нетно тегло 0.226 грама.
Общата стойност на наркотичните вещества
съгласно приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 от 29.01.1998
г. на МС възлиза в размер на 52.73 лева.
По доказателствата:
Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка с
оглед свидетелските показания на свидетелите К., П., М., Ф., М., Я. и Д..
Описаните по-горе и приети за осъществени от съда факти се потвърждават и от
събраните и приобщените по надлежния ред писмени доказателства, както следва: протокол от доброволно предаване на
наркотичните вещества от 25.07.2014 г., протокол от оглед на веществени
доказателства от 25.07.2014 г., протокол за химическа експертиза № 289 от 30.07.2014
г., протокол от извършена дактилоскопна експертиза № 37 от 30.07.2014 г., протокол
от извършена дактилоскопна експертиза № 109 от 08.05.2015 г., свидетелство за
съдимост, писмо изх. № РД-13-890/17.02.2014 г. на ТД на НАП – Пловдив, справка
от РУ-Несебър от 02.04.2015 г., докладна записка от РУ-Несебър от 02.04.2015 г.
Доброволното
предаване не е регламентирано като способ
на доказване по чл. 136 НПК,
за разлика от изрично изброените от законодателя видове способи на
доказване- разпит, оглед, претърсване, изземване и др. В този смисъл,
изготвеният на 25.07.2014 г. г. протокол
за доброволно предаване няма характер на доказателствено
средство, а представлява единствено
писмено доказателство, удостоверяващо предаването на вещи от едно лице и
получаването им от друго. Налице е обикновено предаване
на вещ, удостоверено с подписите на двете лица. Приобщен по делото по надлежния
ред, предвиден в НПК, протоколът за доброволно предаване, е годно писмено доказателство
и съдът изцяло го кредитира.
Поддържаната от подсъдимия и неговия защитник
защитна версия, че подсъдимият е намерил жълтата кутия на земята и че кутията с
цигари не е била негова, а на друго лице, което е било задържано в полицейското
управление по същото време на задържането на подсъдимия, не се подкрепя от
събраните по делото доказателства.
Показанията на свидетелите К. и П. са
обективни, логични и последователни, вътрешно и взаимно безпротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. И двамата свидетели категорично
заявяват в разпитите, че жълтата елипсовидна кутия е паднала на земята от
връхна дреха на подсъдимия, както и че същият им е казал, че я носи със себе си
и са дошли в комплекса да се позабавляват.
Що се отнася до намереното наркотично
вещество в кутията за цигари, в показанията си свидетелите К. и П. еднозначно и
последователно описват осъществилите се факти и най-вече, че когато излязъл
да пуши подсъдимият заедно със свидетеля
П. е взел цигарите си със себе си, поради което следва да се направи извод, че не
е било възможно някой да замени неговата кутия с друга. В действителност от
приета по делото като доказателство справка от РУ-Несебър от 02.04.2015 г. се
установява, че на 26.07.2014 г. в 2.25 часа в полицейското управление е била
задържана И. Б. П. във връзка с престъпление по чл. 354а от НК. Дори да се
приеме, че лицето П. е седнала на мястото на подсъдимия на масата във фоайето
на районното управление, както твърди в обясненията си подсъдимия, по делото не
се събраха доказателства, които да установяват, че П. е сменила кутията с
цигари на подсъдимия със своя, в която е държала наркотичните вещества. Служебно известно на съда е, че срещу лицето Б.
е било образувано ДП за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК,
тъй като председателят на състава е бил съдия-докладчик по образуваното
административно наказателно дело по внесено от РП – Несебър постановление с
предложение за освобождаване на лицето И. Б. П. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Още повече от показанията на свидетелите К.
и П. се установява, че подсъдимият е взел кутията си със себе си, след като е
станал от стола, за да пуши, както и че свидетелят К. е бил седнал през цялото
време на масата и вещите на подсъдимия са били оставени на масата пред него.
Следователно вещите на подсъдимия не са били оставени без надзор и съдът не
споделя тезата на подсъдимия и защитата, че някой е сменил кутиите без това да
е било забелязано от подсъдимия или свидетеля К..
Относно показанията на свидетелите Ф., М.
и М. съдът намира следното:
В показанията си свидетелят М. заявява,
че чул подсъдимият да казва, че е намерил някакво яйце и че свидетеля заедно с
другите двама свидетели Ф. и М. се обърнали да видят. Също така свидетелят
заявява че видял подсъдимият да се навежда да вземе от земята процесната
яйцевидна жълта кутийка. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази
част по следните съображения:
От показанията на свидетеля Ф. и М. се
установява, че свидетелят М. и подсъдимият не са вървели един до друг.
Свидетелят М. посочва, че непосредствено преди да спре до тях полицейският
автомобил, той разговарял със свидетеля М., като двамата вървели горе долу на
едно и също разстояние от подсъдимия. Свидетелят М. заявява, че не си спомня да
е чул подсъдимият да споменава нещо за намерено яйце. Тези показания оборват
изложената от свидетеля М. версия, че всички се обърнали да видят какво е
намерил подсъдимия. Още повече както се установи по-горе в изложението вниманието
на свидетеля М. е било ангажирано от разговора, който е водел със свидетяля М.
и при условие, че не е вървял в непосредствена близост до подсъдимия и е
разговарял с М., съдът счита, че е почти невъзможно единствено свидетелят М. да
е чул подсъдимия. Относно показанията му, че е видял подсъдимият да се навежда
и взема кутията от земята, както се установи от фактическа страна от
показанията на свидетелите К. и П.
яйцевидната кутия е паднала от връхната дреха на подсъдимия, след което
подсъдимият се е навел и е прибрал кутията в джоба си. Съвсем логично е
свидетелят М. да е видял именно това навеждане на подсъдимия и вземане на жълтата
кутия от земята, след като е паднала от дрехата му.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия
като средство за защита съдът ги анализира внимателно в съвкупност със всички
събрани по делото доказателства. Обясненията на подсъдимия, че е намерил процесната
жълта кутия със зелената тревна маса в нея се потвърждават единствено от
показанията на свидетеля М., но съдът подробно изложи по-горе защо не дава вяра
на показанията на свидетеля М. в тази част. Също така следва да се отбележи, че
защитната теза на подсъдимия не само не се подкрепя от събраните доказателства,
но същата се оборва в пълна степен от показанията на свидетелите К. и П., които
категорично и без колебания заявяват, че жълтата кутийка под формата на яйце е
паднала на земята от връхната дреха на подсъдимия.
Ето защо защитната версия на подсъдимия
като оборена от събрания доказателствен материал не беше споделена от настоящия
състав. Съдът счита, че по делото не се събраха доказателства, които да поставят
под съмнение приетите от съда за безспорно установени факти.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
От обективна страна безспорно по делото се установи, че на 25.07.2014г.,
около 23.15 часа в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, в близост до
хотел „Калина Гардън”, без надлежно разрешително, съгласно чл.7, чл.16, чл.30
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 и сл. от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от
ЗКНВП, държал високо рискови наркотични вещества, установени с химическа
експертиза № 289 от 30.07.2014г., както следва: коноп /канабис, марихуана/ със
съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7.85 %
и нетно тегло 3.749 грама на стойност 22.49 лева; амфетамин с процентно
съдържание на активно вещество – 21.00% и нетно тегло 0.782 грама на стойност
23.46 лева и амфетамин с процентно съдържание на активно вещество 26.20 % с
нетно тегло 0.226 грама на стойност 6.78 лева, като общата стойност на високорискови наркотични
вещества възлиза в размер на 52.73 лева, определен съгласно Приложение № 2 към член единствен на
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че държи забранени от закона наркотични
вещества, съзнавал е общественоопасния характер на извършеното деяние и
общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието съдът
взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба в размер от 2000
лв. до 10 000 лв.
Съдът определи размера на наложените наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева в полза на държавата под предвидения
в особената част на НК минимуми за процесното престъпление, тъй като счете, че
са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които
обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Подсъдимият е реабилитиран, количеството на държаните наркотични вещества е
сравнително малко, както
и с ниска
стойност. Наред с това обществената опасност
на извършеното от подсъдимия деяние е сравнително ниска, тъй като наркотичните вещества са били предназначени за лична употреба
на подсъдимия, а не за разпространение и следователно това води до опасност за
увреждане само на неговото здраве.
Съдът счете така наложените наказания за справедливи и намери,
че с тях ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК.
С оглед
наличието на кумулативно предвидените в чл. 66, ал. 1 от НК предпоставки
изпълнението на определеното и наложено на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от 5 месеца беше отложено за срок от три години. Съдът намери,
че отлагането на ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода ще спомогне за постигане на целите на наказанието, предвидени в чл. 36
от НК, тъй като през този изпитателен срок подсъдимият под страх да не търпи
наложеното наказание ще се въздържа от извършване на друго престъпление.
По
веществените доказателства:
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението – наркотичните вещества, които след влизане на присъдата
в сила да бъдат унищожени.
На основание чл.53, ал.1,
б. „а” от НК съдът отне в полза на държавата веществени
доказателства - хартиен плик с опаковки, пластмасов
контейнер, хартиен лист, полиетиленов плик, хартиена опаковка, съдържаща кутия
цигари марка „Давидоф”.
По
разноските:
С оглед признаването
на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест
бяха възложени и разноските по делото в размер 542.60 лева.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: