№ 22729
гр. София, 15.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110161610 по описа за 2022 година
Предявени кумулативно обективно съединени осъдителни и един установителен иск,
както следва:
1 / с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 14 647,70 лв.,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение под формата на ***а периода от
01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 10.11.2022 г., до окончателното плащане;
2 / с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 243,81 лв.,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен труд от 5 работни дни през
м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.11.2022 г. до окончателното плащане;
3 / с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ за заплащане на сумата
от 31 410,63 лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за периода от
01.10.2019 г. до 14.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
10.11.2022 г., до окончателното плащане;
4 / с правно основание чл. 177 КТ за заплащане на сумата от 12 497,71 лв.,
представляваща неизплатени възнаграждения за времето на използван от ищцата платен
годишен отпуск за периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното плащане;
5 / с правно основание чл. 264 КТ за заплащане на сумата от 502,87 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен труд през 10 дни на
официални празници за периода от 01.10.2019 г. и 14.09.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното плащане;
6 / с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3 246,24 лв.,
представляваща неизплатено от ответника обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 48 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.11.2022 г. до окончателното плащане;
1
7 / с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 021,46 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение
под формата на ***а периода от падежа на всяко от секторните плащания до 09.11.2022 г.;
8/ с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 599,97 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени възнаграждения за времето
на използван от ищцата платен годишен отпуск за периода от падежа на всяко от
плащанията до 09.11.2022 г.;
9 / с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 34,29 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение за
положен труд от 5 работни дни през м. април 2021 г. за периода от 10.05.2021 г. до 09.11.2022
г.;
10 / с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 89,80 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение за
положен труд през 10 дни на официални празници за периода от падежа на всяко от
задълженията до 09.11.2022 г.
11/ с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 КТ за прогласяване за
недействителна на клаузата на чл. 5, б. „б“, изр. 3 от трудов договор от 21.11.2016 г. и анекс
от 23.05.2018 г. към него, сключени между Р. Л. И. и „**** съгласно която
„възнаграждението за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се
счита включено в размера на основната брутна заплата и работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори“, поради противоречието й със законна, а в условията на
евентуалност – поради заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл.
247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата;
(съгласно допуснато в о. с. з. на 17.10.2024 г. изменение на част от исковете чрез
увеличаване на размера им).
Ищцата Р. Л. И. твърди, че по силата на трудов договор от 21.11.2016 г., сключен за
срок от 18 месеца, считано от 24.11.2016 г., е полагала труд по трудово правоотношение с
ответника „*** Црт.“ /*** *** Zrt./, с номер на вписване в търговския регистър в ***: ****,
действащо в Република България чрез клон с фирма ****“, вписан в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК ****, на длъжност „***, като е изпълнявала
международни рейсове като член на кабинния екипаж на оперирани от унгарското
дружество (в т. ч. и след преобразуването му в акционерно дружество „*** Црт.)
въздухоплавателни средства, при уговорена брутна заплата в размер на 8 003 лв., платима на
12 равни месечни вноски ежемесечно, в зависимост от броя на действително отработените
при работодателя месеци. Поддържа, че страните са постигнали съгласие общата брутна
заплата да включва и всички допълнителни месечни трудови възнаграждения с постоянен
характер, а именно: основна заплата – брутна сума в размер на 5 040 лв. годишно или 420
лв. на месец; брутна фиксирана сума в размер на 400 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в
почивен ден; брутна фиксирана сума в размер на 800 лв. годишно за часовете, в които
служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим
на готовност; брутна фиксирана сума в размер на 1 200 лв. годишно за часовете на работа по
време на следобедни и нощни смени и брутна фиксирана сума в размер на 563 лв. годишно
за прослужено време, като впоследствие било уговорено служителят да има право да получи
стандартната заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от него по това
време. Сочи, че в клаузата на чл. 5, б. „б“, изр. 3 от договора било уговорено в полза на
ищцата да се заплаща и т. н. „секторно плащане“, като сумите за първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден се считат включени в размера на основната брутна заплата
на служителя, съответно работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори.
2
Твърди още, че допълнителните сектори след първите два, т. е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.
н. сектор, които са приключени в един ден, следвало да се заплащат допълнително в размер
на 20,54 лв. бруто месечно, която сума ще се заплаща от работодателя ежемесечно. Заявява,
че за времето на изпълнение на международни полети ищцата следва да получава и
допълнителни командировъчни, определени с изрична командировъчна заповед на
работодателя, които следвало да се изплащат съгласно Раздел IV от Наредбата за
командировките и специализациите в чужбина. Също така в договора е предвидено, че към
момента на плащането работодателят ще удържа всички суми за задължителни
осигурителни вноски и данъци, като възнаграждението следвало да се заплаща до 10-ти ден
от месеца, следващ текущия в български левове по фиксирания обменен курс на БНБ към
първия работен ден на съответното тримесечие. Поддържа още, че на 23.05.2018 г. между
страните е сключен нов трудов договор за срок от 18 месеца, който има характер на анекс
към действащия трудов договор от 21.11.2016 г., тъй като срокът на последния изтичал на
24.05.2018 г., по силата на който, считано от 24.05.2018 г., ищцата е назначена на длъжност
„стюард/стюардеса“ при уговорена брутна заплата в размер на 9 714 лв., платима на 12
равни месечни вноски ежемесечно, в зависимост от броя на действително отработените при
работодателя месеци. Пояснява, че страните са постигнали съгласие общата брутна заплата
да включва всички допълнителни месечни трудови възнаграждения с постоянен характер
съгласно задължителните разпоредби на българския КТ, а именно: основна брутна заплата в
размер на 6 120 лв. годишно или 510 лв. на месец; брутна фиксирана сума в размер на
485,70 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или
над изискваните часове на работа, или в почивен ден; брутна фиксирана сума в размер на
971,40 лв. годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил
извикан на работа по време на режим на готовност; брутна фиксирана сума в размер на 1
457,10 лв. годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени и брутна
фиксирана сума в размер на 679,80 лв. годишно за прослужено време, като било уговорено
впоследствие служителят да има право да получи стандартната заплата, предлагана от
ответника за длъжността, заемана от него по това време. Между страните било постигнато
съгласие, че допълнителните сектори след първите два, т. е за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н.
сектор, които са приключени в един ден, ще се заплащат допълнително в размер на 24,45 лв.
бруто месечно. Сочи, че анексът от 23.05.2018 г. съдържа и клаузи с идентично съдържание
с тази на чл. 5, б. „б“, изр. 3 от трудовия договор от 21.11.2016 г. и тези относно секторните
плащания, допълнителните командировъчни пари, извършваните удръжки и момента на
изплащане на дължимото възнаграждение. Ищцата допълва, че с допълнително
споразумение от 01.01.2019 г. към трудов договор от 21.11.2016 г. последният е изменен,
като са увеличени размерите на брутната заплата на 10 685 лв. и на допълнителните месечни
възнаграждения с постоянен характер, включени в нея, а именно: основната заплата става в
размер на 6 720 лв. годишно или 560 лв. месечно, брутната фиксирана сума за допълнителна
работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове, или в почивен
ден става 538 лв., брутната фиксирана сума за часовете, в които служителят е в режим на
готовност или когато е извикан на работа по време на режим на готовност става 1 075 лв.,
брутната фиксирана сума за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени
става 1 613 лв., а брутната фиксирана сума за прослужено време става 739 лв. Според анекса
от 01.01.2019 г. останалите уговорки, вкл. и тези за секторното плащане, командировъчните
и падежа им останали непроменени. По силата на допълнително споразумение от 23.11.2019
г. трудовият договор от 21.11.2016 г. бил изменен в безсрочен. Твърди, че с последващи
допълнителни споразумения от 01.01.2020 г. и от 01.04.2020 г. дължимите възнаграждения
били последователно увеличени до размер на сумата от 12 288 лв. за брутна годишна
заплата, както и на допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер,
включени в нея, а именно: основната заплата става в размер на 7 803 лв. годишно или 650,25
лв. месечно, брутната фиксирана сума за допълнителна работа, извършена извън графика на
3
дневна база или над изискваните часове, или в почивен ден става 624 лв. годишно, брутната
фиксирана сума за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е
извикан на работа по време на режим на готовност става 1 248 лв. годишно, брутната
фиксирана сума за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени става 1 873
лв., а брутната фиксирана сума за прослужено време остава 739 лв., като всички останали
клаузи на трудовия догово са останали непроменени. Допълва, че трудовото правоотношение
между страните е било прекратено на 14.09.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по
взаимно съгласие. Твърди, че в периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г. ответникът не е
начислявал ежемесечно в полза на ищцата следните сумите за трудови възнаграждения и
командировъчни въпреки, че е била част от кабинния екипаж на оперирани от него
самолети, изпълнили посочените в колона 2 от Таблица № 1 международни рейсове
(сектори), а именно: 1/ брутната заплата, посочена в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор от
21.11.2016 г., представляваща 1/12 от сбора от основната заплата и уговорените в съответния
трудов договор допълнителни възнаграждения с постоянен характер; 2/ секторни плащания в
размер на 24,45 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, 29,34 лв. за всеки изпълнен
„среден сектор“, 36,67 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“ и 44,01 лв. за всеки „свръхдълъг
сектор“ – за периода от 01.10.2019 г. до 31.03.2022 г.; секторни плащания в размер на 28 лв.
за всеки изпълнен „стандартен сектор“, 33,60 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“, 42 лв.
за всеки изпълнен „дълъг сектор“ и 50,40 лв. за всеки изпълнен „свръхдълъг сектор“ – за
периода от 01.04.2022 г. до 14.09.2022 г.; 3/ командировъчни пари съгласно раздел IV от
НСКСЧ в размер на 55 евро за всеки ден, през който ищцата е била член на екипажа на
оперирано от ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс,
както и 4/ други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер (напр. месечна
комисиона в размер на процент от реализираните през съответния месец продажби на
продукти на борда на самолетите) и 5/ допълнителни командировъчни пари (напр. DA,
начислявани и изплащани в съответствие с вътрешните актове и политики за
възнаграждение), като счита, че за целия процесен период от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г.
ответникът не е изплащал в нейна полза описаните секторни възнаграждения в пълен
размер, индивидуализирайки ги подробно по размери в колона 6 от Таблица № 1. Поради
неизпълнението на това парично задължение заявява, че се дължи и лихва за забава върху
всяка от от отделните главници, посочени в колона 9 на Таблицата, за периода от датата на
съответния падеж, визиран в колона 7, до 09.11.2022 г. вкл. На следващо място поддържа, че
на са заплащани командировъчни съгласно раздел IV от НСКСЧ в размерите, предвидени в
Приложение № 3А към същата Наредба, макар ищцата да е участвала в изброените в колона
2 от Таблица № 2 международни рейсове, поради което неплатена е останала сумата от 16
436,50 лв., дължима за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г., представляваща сбор от
сумите, отразени в колона 5 от Таблица № 2. По – нататък ищцата заявява, че е получила по-
малко от дължимото възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които е ползван
платен годишен отпуск, тъй като ответникът не е начислявал и не е заплащал дължимите
секторни плащания, вкл. за първите два изпълнени сектора през съответния ден, респ. не е
взимал предвид начислените секторни плащания при определяне на възнаграждението по
чл. 177 КТ. Конкретните дни, през които е ползван отпуск за периода от 01.10.2019 г. до
14.09.2022 г. включително, изброява в колона 2 от Таблица № 3, съгласно която размерът на
останалите неплатени такива се равнява на 5 937,73 лв., отразени в колона 8 от Таблицата.
Поради неизпълнението на това парично задължение заявява, че се дължи и лихва за забава
върху всяка от главниците, посочени в колона 4 от Таблица № 4, за периода от датата на
съответния падеж, визиран в колона 2, до 09.11.2022 г., вкл., в общ размер на 1 160,18 лв.
Оспорва в периода от 05-09.04.2021 г. да е подавала молба за ползване на неплатен отпуск,
както ответникът е отразил, с което обосновава претенцията си за неплатено възнаграждение
за 5 работни дни от м. април 2021 г., равняващо се на общо 228 лв. Поради неизпълнението
на това парично задължение заявява, че се дължи и лихва за забава върху всяка от
4
главницата в размер на 34,29 лв., начислена за периода от 10.05.2021 г. до 09.11.2022 г.
Ищцата твърди още, че в периода от 01.10.2019 г. и 14.09.2022 г. е работила през дни на
официални празници, изброени в колона 1 от Таблица № 5, а именно: 24.12.2019 г.,
25.12.2019 г., 26.12.2019 г., 06.09.2020 г., 22.09.2020 г., 24.12.2020 г., 30.04.2021 г., 22.09.2021
г., 24.12.2021 г. и 24.05.2022 г., за което не е заплащан удвоен размер в съответствие с чл. 264
КТ на дължимото трудово възнаграждение, поради което счита, че в нейна полза се дължи и
сума в общ размер на 502,87 лв. за всеки един от споменатите дни през горепосочения
период. Поради неизпълнението на това парично задължение заявява, че се дължи и лихва за
забава върху всяка от главниците, посочени в колона 4 от Таблицата, за периода от датата на
съответния падеж, отразен в колона 5 до 09.11.2022 г. вкл., в общ размер на 89,80 лв.
Допълва, че към момента на прекратяване на трудовия договор от 21.11.2016 г. ищцата е
имала неизползван платен годишен отпуск в размер на 48 дни, чийто размер е следвало да се
определи като се вземе предвид общият размер на секторните плащания, които тя е следвало
да получи за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, като размерите на тази претенция са отразени в колона 6 от Таблица № 6, а
именно: 2 499,67 лв. Ищцата навежда и твърдения за недействителност на клаузите на чл. 5,
б. „б“, изр. 3 от процесните трудови договори поради противоречието им със закона, а при
условията на евентуалност - поради заобикалянето на нормите на чл. 242 и 247 КТ, вр. с чл.
4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Предвид изложеното, претендира заплащането на процесните суми, ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
им заплащане и при условията на евентуалност прогласяването на оспорените клаузи за
недействителни. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** Црт.“ /*** *** Zrt./, с номер на вписване
в търговския регистър в ***: ****, действащо в Република България чрез клон с фирма
****“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ****, е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението за липса на пасивна
легитимация, доколкото не той, а клонът на *** в България се явява работодател на ищцата.
В тази връзка посочва, че трудовият договор между страните и анексите към него също са
подписани от името на клона като работодател на ищцата, който съгласно българското
законодателство притежава самостоятелна работодателска правосубектност по смисъла на
§1 от ДР на КТ, обосновавайки се, че клонът самостоятелно е наел ищцата, че трудовият
договор е подписан от пълномощник на клона, а не на чуждестранното юридическо лице, че
е подпечатан с печата на клона, че последният е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до
НАП, че клонът изплаща възнаграждението на ищцата и внася дължимите данъци и
осигуровки, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена от клона, че в
анексите към трудовия договор като работодател е посочен клонът, който има самостоятелно
щатно разписание, както и че в трудовата книжка на ищцата клонът е вписан като
работодател. Твърди, че всички дължими на ищцата суми са платени, като са изложени
конкретни твърдения относно дължимостта на всяка претенция. Оспорва да е налице
недействителност на оспорената от ищцата клауза на чл. 5, б. „б“, изр. 3 от процесните
трудови договори с довод, че същата е формулирана със соченото от нея съдържание по
съгласие на страните, като е уговорено, че секторните плащания са дължими след втория
сектор за деня, т. е. условието е било служителят да има прелетян 3-ти, 4-ти и пр. сектор за
деня, в който случай плащането се дължи. Заявява, че т. н. *** не са част от основната
заплата, поради което представляват допълнително възнаграждение, при което
работодателят може да постави условия, при изпълнението на които допълнителното
възнаграждение да се дължи. Ето защо, счита клаузата за действителна. Поддържа, че
претендираните от ищцата суми за секторни плащания са неправилно изчислени в
претендирания размер, доколкото съгласно т. 5, б. „б“ от договора се дължат след втория
сектор за деня, т. е. за приключени през деня 3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н. сектори, а тя е
5
изчислявала дължимите за тях възнаграждения на база всички прелетени сектори,
включително първи и втори, като били дължими единствено след втория сектор. Освен това
тези плащания се изчислявали и претендирали в периода 21-20 число, а не 1-30 число, като
било възможно направените сектори за един месец да се платят през следващия. Навежда
довод, че неоснователно се претендира вземане за командировъчни пари, тъй като размерът
от 55 евро на ден бил приложим само за екипажите на въздухоплавателните средства, които
летят с национални и регистрационни знаци на Република България, какъвто настоящият
случай не е, тъй като самолетите на ответното дружество не летят с национални и
регистрационни знаци на Република България. Пояснява, че размерът на следващите се
командировъчни бил определян със заповед на работодателя, което било посочено и в
сключения между страните трудов договор и за да е ясно, че тези плащания ще имат
характер на командировъчни, а НСКСЧ определя максималния размер, в рамките на който
следва да се определят командировъчните пари, поради което не следва да се съобразява чл.
31, ал. 2 НСКСЧ и Приложение № 3а към нея. Относно иска по чл. 177 КТ посочва, че на
основание чл. 17 НСОРЗ и чл. 247 от КТ страните договорили заплащане според
„времетраенето на работата“, поради което била опредЕ. фиксирана основна годишна брутна
заплата, която не се влияела от броя на прелетените сектори. Трудът на ищцата бил заплатен
с уговорената основна работна заплата. Не била налице сделна система по смисъла на чл. 4,
ал. 1 НСОРЗ, а само повременна такава. Поддържа, че добавките за секторни плащания не са
част от годишната брутна заплата, тъй като са с променлив характер, поради което не
можели да се причислят към елементите, които формират базата за изчисляване на
дължимото възнаграждение по чл. 177 КТ. Оспорва и претенцията по чл. 224 КТ. Отрича да
дължи твърдяното възнаграждение за положен труд през 5 работни дни през м. април 2021 г.,
доколкото в този период ищцата е използвала неплатен годишен отпуск, разрешен от
работодателя по нейно искане. Относно вземането за възнаграждението за дните за
официални празници, поддържа, че на основание чл. 5а от трудовия договор за работа през
дните на официални празници се заплащала фиксирана сума, която покрива и труда,
положен през официални празници. Навежда довод за изтекла погасителна давност по
отношение на процесните вземания. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от данните, удостоверени в писмените доказателства
по делото – трудов договор от 21.11.2016 г. и допълнителните споразумения към него
съответно от 01.01.2019 г., от 23.11.2019 г. и от 01.01.2020 г., всички те сключени между „***
Кфт.“, със седалище в ***, в качеството му на работодател, действащ в Република България
чрез клон с фирма ****“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с
ЕИК ****, и Р. Л. И., в качеството на служител, се установява, че по време на исковия
период между страните в настоящото производство е съществувало трудово
правоотношение, в рамките на което ищцата е заемала най-напред длъжността „***, а
впоследствие и длъжността „стюард/стюардеса“.
От клаузите на трудов договор от 21.11.2016 г. става ясно, че същият е сключен за срок
от 18 месеца, считано от 24.11.2016 г., при уговорен 3-месечен изпитателен срок и уговорено
брутно трудово възнаграждение в размер на 8 003 лв., платимо на 12 равни месечни вноски,
в зависимост от броя на месеците, действително отработени за работодателя, която сума
включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на
служителя съгласно задължителните разпоредби на КТ, а именно: основна заплата в брутен
размер от 5 040 лв. годишно, което се равнява на 420 лв. на месец, брутна фиксирана сума от
400 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над
изискваните часове за работа, или в почивен ден, брутна фиксирана сума от 800 лв. годишно
6
за часовете в режим за готовност, или когато служителят е бил извикан на работа по време
на режим на готовност, брутна фиксирана сума от 1 200 лв. за работа по време на
следобедни и нощни смени и брутна фиксирана сума от 563 лв. годишно за прослужено
време от датата на трудовия договор. В чл. 5, б. „б“ от договора се предвижда, че след всеки
планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща т. н. „секторно плащане“, като
сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат за
включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и
работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори, като
страните са се договорили, че към момента на подписване на трудовия договор размерът на
всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден, в
допълнение към първите два сектора, т. е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н. сектор в един ден,
ще бъде в размер на 20,54 лв. бруто, която сума ще бъде допълнително плащана от
работодателя. Уговорено е още, че служителят ще има право да получава за времето на
изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел
IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително
установени в изрична заповед на работодателя.
На 23.05.2018 г. е сключен нов трудов договор, отново между „*** Кфт.“, със седалище
в ***, в качеството му на работодател, действащ в Република България чрез клон с фирма
****“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ****, и Р. Л. И.,
в качеството на служител, по силата на който на ищцата е възложено изпълнението на
длъжността „стюард/стюардеса“, отново за срок от 18.месеца, считано от 24.05.2018 г., при
уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 9 714 лв., платимо на 12 равни
месечни вноски, в зависимост от броя на месеците, действително отработени за
работодателя, която сума включва всички допълнителни месечни възнаграждения с
постоянен характер, дължими на служителя съгласно задължителните разпоредби на КТ, а
именно: основна заплата в брутен размер от 6 120 лв. годишно, което се равнява на 510 лв.
на месец, брутна фиксирана сума от 485,70 лв. годишно за допълнителна работа, извършена
извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа, или в почивен ден,
брутна фиксирана сума от 971,40 лв. годишно за часовете в режим за готовност, или когато
служителят е бил извикан на работа по време на режим на готовност, брутна фиксирана
сума от 457,10 лв. за работа по време на следобедни и нощни смени и брутна фиксирана
сума от 679,80 лв. годишно за прослужено време от датата на трудовия договор. В чл. 5, б.
„б“ от договора също се предвижда, че след всеки планиран и приключен сектор
работодателят ще заплаща т. н. „секторно плащане“, като сумите за първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден ще се считат за включени в размера на основната брутна
заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да бъде длъжен да прави
отделни плащания за тези сектори. Страните са се договорили още, че към момента на
подписване на трудовия договор размерът на всяко стандартно секторно плащане за
секторите, приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора, т. е.
за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н. сектор в един ден, ще бъде в размер на 24,45 лв. бруто, която
сума ще бъде допълнително плащана от работодателя. Уговорено е още, че служителят ще
има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни
командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на
работодателя.
Видно е от представените 3 броя анекси съответно от 01.01.2019 г., от 23.11.2019 г. и от
01.01.2020 г., че страните са постигнали съгласие за изменение на основния трудов договор в
частта относно уговореното брутно трудово възнаграждение, което по силата на анекса от
01.01.2019 г. е увеличено на 10 658 лв., а по силата на анекса от 01.01.2020 г. е увеличено на
11 573 лв., като такова увеличение е предвидено и по отношение на размера на всяко едно от
включените в него допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Съгласно
7
анекса от 23.11.2019 г. срокът на трудовия договор е променен на такъв за неопределено
време по смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 24.11.2019 г., а всички останали клаузи
на основния трудов договор са останали непроменени.
Не се спори също така, че по силата на заповед № 22266/14.09.2022 г. трудовото
правоотношение между страните е било прекратено, считано от 16.09.2022 г., на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, като същата е връчена на ищцата на 14.09.2022
г. Изрично работодателят е разпоредил на основание чл. 224 КТ в нейна полза да се изплати
обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск, ако такова се дължи.
По делото са представени фишове за заплати за м.10.2019 г., както и за периода от
01.03.2020 г. до 14.09.2022 г., установяващи начислените и изплатени от работодателя суми
за основна заплата, платен годишен отпуск и допълнителни трудови възнаграждения.
Представени са също така и полетни графици на ищцата за периода от 01.10.2019 г. до
28.02.2022 г. и от 01.04.2022 г. до 31.07.2022 г.
Според „обяснения на заплатите – кабинен екипаж“ на членовете на екипажа се
заплащат „дневни пари“ за прелетени първи два сектора, които са на различна стойност в
зависимост от вида на сектора.
Представенин са още извлечение от трудовата книжка на ищцата Р. Л. И., Правилник за
вътрешния трудов ред от 02.04.2019 г., уреждащ въпросите на вътрешния трудов ред при
ответника, които са задължителни за всички негови служители, както и Вътрешни правила
за работна заплата от 01.04.2022 г., уреждащи въпросите относно работната заплата при
ответника, които са задължителни за всички негови служители.
От приетото по делото основно заключение по съдебносчетоводната експертиза,
изготвено след запознаване с материалите по делото и извършена проверка при
работодателя, се установява, че брутният размер на начислените на ищцата секторни
плащания (без тези за първи и втори сектор), т. е. при липсата на клаузите на чл. 4, б. „б“/чл.
5, б. „б“ от трудовите договори за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г. възлиза на 6
706,61 лв., на колкото се равняват и платените от ответника такива, при която няма останали
неплатени суми за секторни плащания, касаещи 3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н. сектори. По-нататък
експертизата е констатирала, че брутният размер на всички начислени на ищцата секторни
плащания (в т. ч. и тези за първи и втори сектор) за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г.,
възлиза на 21 354,31 лв., като след приспадане на платените такива в размер на 6 706,61 лв.,
неплатена е останала сумата от 14 647,70 лв., а лихвата за забава върху нея възлиза на 2
021,46 лв., начислена от падежа на всяко отделно секторно плащане до 13.11.2022 г.,
подробно индивидуализирани по размер и период в таблица № 8 на заключението. Според
вещото лице размерът на дължимите съгласно трудовия договор и раздел IV от НСКСЧ
суми за командировъчни възлиза на 31 410,63 лв., от които според изследваните фишове
платени са общо 14 995,30 лв. дневни пари, поради което неплатена е останала сумата от 16
415,33 лв. По време на изслушването си в открито съдебно заседание на 07.12.2023 г.
експертът уточнява, че тези изчисления са правени на база посочената в Приложение № 3а
на Наредбата ставка от 55 евро, касаеща заеманата от ищцата длъжност „стюард/стюардеса“,
тъй като работодателят не е разполагал със заповед за командироване, установяваща
различен размер на командировъчните от регламентирания. От заключението се установява
още, че за периода от 01.10.2019 г. до 31.07.2022 г. ответникът е изплатил в полза на ищцата
възнаграждения по чл. 177 КТ за използван платен годишен отпуск в общ размер на 7 846,66
лв., в случай, че като основа за изчисляването им не се включи размерът на секторните
плащания по ведомост, като при това положение работодателят е надплатил сумата от 24,71
вл., а в случай, че като основа за изчисляването им се включи и размерът на секторните
плащания вкл. и тези за първите два изпълнени сектора, размерът на възнагражденията по
чл. 177 КТ за използван платен годишен отпуск възлиза на 14 203,88 лв., като след
приспадане на извършените плащания от 7 846,66 лв., неплатена остава разликата от 6
8
357,22 лв., а лихвата за забава върху нея възлиза на 1 254,48 лв., начислена от падежа на
всяко отделно вземане до 13.11.2022 г. Изяснява се още, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата с ведомостта за заплата за м. август 2022 г. работодателят е
начислил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 48 дни в
размер на 2 286,72 лв., което е изплатено, а в случай, че като основа за изчисляване на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск се вземе предвид
общият размер на всички секторни плащания в т. ч. и тези за първите два сектора, същото
възлиза в размер на 4 162,35 лв. за 48 дни, при база за изчисление – м. август 2022 г.
Изследвайки приложените фишове за работна заплата и индивидуалния летателен график на
ищцата за м. април 2021 г., експертизата приема, че И. е полагала труда си общо 11 работни
дни, 5 дни е ползвала болничен и 5 дни е ползвала неплатен отпуск, без на вещото лице да е
представен документ, от който да е видно отправяно ли е искане за ползване на такъв вид
отпуск, като според счетоводните данни на ответника това е станало чрез вътрешната
система на работодателя. Обобщава се, че неплатеното възнаграждение за 5-те дни в
периода от 05.04.2021 г. до 09.04.2021 г., за които не е представен оправдателен документ за
ползване на неплатен отпуск, възлиза в размер на 243,81 лв., а лихвата за забава върху нея
възлиза на 37,45 лв., начислена за периода от 10.05.2021 г. до 13.11.2022 г. По отношение на
дължимото възнаграждение по чл. 264 КТ за работа през дни на официални празници в
периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г., а именно: 24.12.2019 г., 06.09.2020 г., 22.09.2020 г.,
30.04.2021 г., 22.09.2021 г., 24.12.2021 г., 24.05.2022 г. и 06.09.2022 г., експертизата е
достигнала до извод, че неговият размер се равнява на 508,41 лв., а лихвата за забава върху
тази сума се равнява на 84,92 лв., начислена от падежа на отделните вземания до 13.11.2022
г. Заключението установява още, че осигурителните вноски и данъци на ищцата са
декларирани в НАП и внасяни от „*** Црт – клон България, от чиято банкова сметка са били
заплащани и трудовите възнаграждения на служителя, като именно клонът е регистрирал
сключването и прекратяването на трудовия договор с нея в НАП. Констатирано е още, че
според подадените уведомления клонът на работодателя в Република България разполага с
множество служители, индивидуализирани поименно в табличен вид с посочване на
заеманата от всеки един от тях длъжност.
Въз основа на приетото по делото допълнително заключение по съдебносчетоводната
експертиза, изготвено след запознаване с материалите по делото и извършена проверка при
работодателя, се изяснява, че в случай, че като основа за изчисляване на обезщетенията по
чл. 177 КТ и чл. 224 КТ се включат не само секторните плащания, но и секторните бонуси и
комисионни възнаграждения, същите биха възлиза съответно на сумата от 20 344,35 лв. след
приспадане на извършените от ответника плащания, както и на сумата от 4 811,35 лв. за 48
дни неизползван платен годишен отпуск. Запознавайки се с ежемесечните фактури за
доставена храна на полетите (излитащи/кацащи) от база в гр. София, където е работила
ищцата, експертизата е приела, че храната и напитките за кабинния екипаж е доставяна от
„Силвър Уингс България“ ООД, като съответните менюта и тяхната цена са
индивидуализирани в таблица № 2 на допълнителното заключение. Изричното вещото лице
посочва, че на членовете на екипажа в т. ч. и на ищцата се предоставя безплатна храна само
по време на командировка на борда на самолета, но не и за дните, в които е била на
разположение, почивните дни и др. отсъствия (обучения, отпуски, болнични, неплатен
отпуск, на разположение и др.), които според фишовете за работна заплата също се смята за
работно време. Експертизата обобщава още, че стойността на храната по време на
командировка е разход за командировка, а не разход за трудово възнаграждение, както и, че
в счетоводството на ответника липсват данни стойността на безплатната храна да е
декларирана като част от осигурителния и/или облагаемия доход на ищцата за процесния
период, поради което за нея не се дължат осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ като част
от дневните пари за командировка. Установява се още, че предоставената безплатна храна е
фактурирана на унгарското дружество по сметка № 511320, без да има данни клонът му в
9
Република България да е осчетоводявал разходи за храна на ищцата по време на нейните
полети в рамките на исковия период.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Най-напред във връзка с възраженията на ответника за липса на пасивна процесуална
легитимация на унгарското дружество да отговаря по предявените искове следва да се
отбележи, че действително прави впечатление, че голяма част от трудовите права и
задължения са упражнявани от „*** Кфт., клон България“, но с оглед съдържанието на
представените трудови договори на ищцата Р. Л. И. и последващите анекси към тях като
нейн работодател е посочено именно ответното дружество, което се явява страна по
трудовото правоотношение с нея, поради което именно то се явява надлежна страна в
производството. Нещо повече, клонът на търговско дружество не е самостоятелен правен
субект, а е част от търговското предприятие, която се персонифицира единствено чрез
собственика си - търговско дружество. Макар да са налице елементи на известна правна
самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като правен субект, той не е
самостоятелен носител на права и задължения, а страна по сключените чрез клона сделки е
търговецът. Поради това се приема, че клонът на търговско дружество, независимо от
правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в гражданския
процес /Решение № 1217 от 19.06.1998 г. на ВКС по гр. д. № 926/98 г., Определение № 132 от
30.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 542/2022 г. и др./. В хипотезата на специалната
работодателска правоспособност по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, клонът, като организационно
обособената структура на търговеца, може да участва като страна в производство по трудови
спорове, но постановеното спрямо него решение обвързва юридическото лице, в чиято
организационна структура той е включен. Затова в този случай като надлежна страна в
процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради призната й
от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е
клонът и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението В този смисъл
са и разясненията, дадени с решение № 310 от 15.06.2012 г. по гр. д. № 458/2010 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО; решение № 325 от 22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
Определение № 204 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 5022/2008 г., II г. о. на ВКС и др. Ето защо,
възражението на ответника „*** Црт.“ за ненадлежна му легитимация да отговаря по
предявените искове се явява неоснователно, поради което съдът дължи разглеждане и
произнасяне по тях, като, като с оглед преюдициалния характер на въпроса относно
действителността на клаузата на чл. 5, б. „б“, изр. 3 от трудов договор от 21.11.2016 г. и
анекс от 23.05.2018 г. към него, регламентираща начина на заплащане на т. н. „секторно
плащане“ поради противоречието й със законна, а в условията на евентуалност – поради
заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и
чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, най-
напред следва да се извърши преценка в тази насока.
По иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 КТ
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищцата наличието на
твърдяната недействителност (противоречие или заобикаляне на императивна
материалноправна норма) на посочената в исковата молба клауза от трудовия договор и
анекса към него, сключени между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положеният труд по трудови правоотношения е
възмезден, а нормата на чл. 247, ал. 1 КТ предвижда, че размерът на трудовото
възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. В
чл. 4, ал. 2 НСОРЗ се въвежда забрана за замяна с колективен или индивидуален трудов
договор на основната работна заплата или част от нея с допълнителни или други
възнаграждения и плащания, а нормата на чл. 16, ал. 2 от същата Наредба регламентира
10
начина на изчисляване на брутната работна заплата.
От фактическа страна по делото се изясни, че съгласно чл. 5, б. „а“ от трудов договор
от 21.11.2016 г. и съответно чл. 5, б. „а“ от трудовия договор от 23.05.2018 г. и подписаните
към тях анекси страните са се съгласили, че служителят има право да получава обща брутна
заплата, платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците,
действително отработени за работодателя, която сума включва всички допълнителни
месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя съгласно
задължителните разпоредби на КТ, а именно: основна заплата, брутна фиксирана сума за
допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове
за работа, или в почивен ден, брутна фиксирана сума за часовете в режим за готовност, или
когато служителят е бил извикан на работа по време на режим на готовност, брутна
фиксирана сума за работа по време на следобедни и нощни смени и брутна фиксирана сума
за прослужено време от датата на трудовия договор. Наред с това, според оспорената клауза
- чл. 5, б. „б“, изр. 3 от трудов договор от 21.11.2016 г., възпроизведена и в последващия
трудов договор от 23.05.2018 г., страните са постигнали уговорка, че след всеки планиран и
приключен сектор, работодателят заплаща на служителя т. н. „секторно плащане“, което за
първите два планирани и приключени сектора за деня ще се счита за включено в размера на
основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да бъде длъжен да прави
отделни плащания за тези сектори, а сумата за всеки стандартен сектор от секторите,
приключени от служителя в рамките на определен ден в допълнение към първите два
сектора, т. е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н., се заплаща допълнително на месечна база.
Анализът на оспорените клаузи безспорно показва, че уговорените т. н. *** имат
характер на трудово възнаграждение, като част от тях са включени в основната работна
заплата, а друга част от тях се заплащат отделно в зависимост от реализирани летателни
часове. До този извод съдът достига с оглед граматическото тълкуване на тяхното
съдържание във връзка с Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното
дружество, имащо характер на Вътрешни правила за работна заплата по смисъла на чл. 37
КТ, вр. чл. 22 НСОРЗ, в които се определят условията за получаване и размерите на
допълнителните трудови възнаграждения, осъществените от ответника плащания в полза на
ищцата, както и във връзка с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 НСОРЗ, въз основа на което
следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие т. н. *** да се разделят на два
отделни компонента – първите два сектора (1-ви и 2-ри), които са част от основната заплата,
и всеки следващ сектор за деня (3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н.), които представляват допълнително
възнаграждение, съобразно посочената ставка. Очевидно е, че волята на страните е била
допълнителното възнаграждение за 3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н. сектори за деня да се дължи всеки
месец, като плащането му е уговорено срещу престиране на определен труд, съобразно
количеството на който се определя и размерът му. Секторното заплащане, разделено
впоследствие на два отделни компонента, като част от общото възнаграждение на
служителя, което се дължи за изпълнение на трудови задължения на служителя има
същностна връзка с изпълнението на възложените му с трудовия договор задачи. В случая,
от представените по делото фишове за работни заплати безспорно се установява, че тези
плащания са добавяни всеки месец при изчисляване на общото възнаграждение на ищцата,
като предвид специфичния характер на процесния трудов договор следва да се приеме, че те
са сигурни и придвидими, без този извод да се опровергава от различния им размер. Ето
защо, не е налице уговорка между страните за престиране на безвъзмезден труд, тъй като с
оспорената клауза не се изключва дължимостта на основната заплата, а е въведена
минимална продължителност на отработеното време и минимум, за който на служителя му
се дължи такава – първите два планирани и завършени сектора за деня. Престирането на
труд над тази норма се възмездява чрез въвеждането на количествени показатели за
заплащане на изпълнените полети в рамките на съответния ден, като между страните е
постигнато съгласие относно условията за получаване и размера на допълнителното трудово
11
възнаграждение в зависимост от положения труд и извършената работа. В случая, не са
нарушени разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2 НСОРЗ, защото положеният от ищцата
труд се заплаща както съобразно изпълнението на определените характерни и минимални за
длъжността задачи, като същият се покрива от основната заплата, а положеният
допълнителен труд също се заплаща, поради което безвъзмездност на престацията не е
налице. Възможността за уговаряне на допълнително трудово възнаграждение следва от
разпоредбата на чл. 13 НСОРЗ, като условията за получаване и размера на този вид
възнаграждение страните са определили в приетите по делото Обяснение на заплатите на
кабинен екипаж. Изложеното обосновава извод, че твърдяното противоречие с нормите на
чл. 242 и чл. 247 КТ не е налице. Постигнатото съгласие с обсъдените клаузи е в рамките на
свободата на договаряне и не противоречи на закона, като видно е, че както трудовия
договор, така и анексите към него са подписани от ищцата, който факт тя не е оспорила в
хода на процеса, поради което се е съгласила с включените в тях клаузи и същите я
обвързват. Нещо повече, не е налице и заобикаляне на закона, тъй като с договорените
клаузи не се цели постигане на забранен от закона резултат, доколкото от волята на страните
по договора зависи дали, при какви условия и в какъв размер ще се заплаща допълнително
трудово възнаграждение.
По изложените съображения съдът приема, че предявената установителнна искова
претенция с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 КТ е неоснователна и
следва да се отхвърли изцяло.
По искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищцата наличието на
трудово правоотношение с ответника и полагането на труд за твърдяния период,
настъпването на предпоставките за начисляване на т. нар. *** през процесния период и
техния размер, както и падежа на това задължение, изпадане на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В случая, по делото не се спори, че в рамките на исковия период страните са били
обвързани от действащо трудово правоотношение, в рамките на което ищцата първоначално
е изпълнявала длъжността „***, а считано от 24.05.2018 г. и длъжността
„стюард/стюардеса“, за което свидетелстват обсъдените по-горе трудов договор и анексите
към него. Наред с това, с оглед установената с чл. 8, ал. 2 КТ презумция относно
добросъвестността при изпълнение на трудовите права и задължения, съдът приема за
безспорно установено, че в рамките на исковия период Р. И. е полагала труда си при
ответника, с оглед на което за последния е възникнало насрещното задължение за заплащане
на уговореното за това трудово възнаграждение. Що се отнася до въпроса заплатено ли е
претендираното трудовото възнаграждение под формата на ***, съдът намира, че с оглед
възприетия по – горе извод за действителност на оспорената клауза на чл. 5, б. „б“, изр. 3 от
трудов договор от 21.11.2016 г. и анекс от 23.05.2018 г. към него, следва да бъдат съобразени
констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза в частта, в която се
приема, че за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г. работодателят е начислил и изплатил
на ищцата трудови възнаграждения за *** съгласно уговореното в трудовия договор и
анексите към него в общ размер на 6 706,61 лв., с което същите са погА.и изцяло.
Изложеното обосновава извод, че главната искова претенция с правно основание чл.
128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 14 647,70 лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждение под формата на ***а периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., е
неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
Липсата на главен и изискуем дълг обуславя извод за неоснователност и на
акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2
021,46 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатено трудово
възнаграждение под формата на ***а периода от падежа на всяко от секторните плащания
12
до 09.11.2022 г., поради което тя също следва да се отхвърли изцяло.
В случая, не до такъв извод съдът достига по отношение на главната искова претенция
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 243,81 лв., представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за положен труд от 5 работни дни през м. април 2021 г.,
тъй като от страна на работодателя не е доказано отправянето от страна на ищцата на
изрично искане за ползване на отпуск за посочения период от време, за да се приеме, че на
същата не се следва претендираното възнаграждение. Действително, изследвайки
представения летателен график на ищцата за м. април 2021 г., експертизата е установила, че
в периода от 05.04.2021 г. до 09.04.2021 г. Р. И. е ползвала неплатен отпуск, но на вещото
лице не е представен документ, доказващ как е поискано ползването на този вид отпуск,
като по данни на ответника това станало чрез вътрешната система, без обаче да е
представена извадка от нея, удостоверяваща този факт. Видно е от съдържанието на
представения Правилник за вътрешния трудов ред, с който ищцата не оспорва да е била
запозната, че служителят заявява ползване на отпуск и работодателят разрешава ползването
чрез вътрешната информационна система, но правният извод на съда, че този ред е бил
спазен, не може да се основава само на изходяща от страна на работодателя информация, до
която експертизата е достигнала. Съгласно съдебносчетоводната експертиза размерът на
неплатеното възнаграждение за положен труд от 5 работни дни през м. април 2021 г. (от
05.04.2021 г. до 09.04.2021 г.) възлиза на 243,81 лв., колкото е и заявеният от ищцата размер,
поради което в тази част исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е
основателна и следва да се уважи изцяло.
Размерът на акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за неплатено
възнаграждение за положен труд от 5 работни дни през м. април 2021 г. с оглед данните от
основното заключение по съдебносчетоводната експертиза се равнява на 37,45 лв.,
изчислена считано от 10.05.2021 г. до деня, предхождащ датата на подаване на исковата
молба – 13.11.2022 г. Доколкото обаче крайната дата на претенцията за лихва следва да е
09.11.2022 г. – денят, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г., за
което съдът прави извод въз основа на представената товарителница от куриерската служба
(л. 165 от делото), а не 13.11.2022 г., както е възприето от вещото лице, съдът я изчисли по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, при което върху отделното
месечно задължение в размер на 243,81 лв., размерът на лихвата за забава се равнява 37,18
лв., начислена за периода от 10.05.2021 г. до 09.11.2022 г. Ето защо, акцесорна претенция с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в заявения размер от 34,29 лв. е основателна и следва да
се уважи изцяло.
По иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищцата, че е била
командирована от надлежен орган за изпълнение на трудовите си права и задължения извън
мястото на постоянната работа; че е била член на екипажа на въздухоплавателно средство с
национални и регистрационни знаци на Република България, че е изпълнявала
международни рейсове в посочения период, размера на командировъчните пари за всеки ден
командировка.
В случая, по делото не се спори, че в рамките на исковия период – от 01.10.2019 г. до
14.09.2022 г. ищцата Р. И. не е била член на екипажа на въздухоплавателно средство, което
пътува с национални регистрационни знаци на Република България. Същевременно обаче
изрично в трудовия договор страните са уговорили, че служителят има право на да получава
за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по
смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в
размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. Освен тази изрична
уговорка следва да се отбележи, че би било недопустимо лишаването на български екипажи
13
на самолети от основни трудови права и поставянето им в по-неблагоприятно положение
спрямо други, полагащи труд при идентични условия, само въз основа на регистрационните
знаци на въздухоплавателното средство. Нещо повече, естеството на трудовите функции на
ищцата я определят като лице, включено в състава на екипажа на въздухоплавателните
средства по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, поради което за дължимите
командировъчни пари следва да намери приложение разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от същата,
според който персоналът на въздухоплавателни транспортни средства, които летят с
национални и регистрационни знаци на Република България, включително екипажите на
„Авиоотряд 28“, получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а, а в
ал. 6 на същия член е посочено, че ръководителите на предприятия могат да определят
размери на командировъчните пари, различни от определените в приложенията, в
зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на
международните рейсове. Съгласно приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 НСКСЧ размерът на
дневните пари за длъжността „стюард/стюардеса“ е до 55 евро на ден. В случая, по делото
не се установява работодателят с изрична заповед да е въвел по-висок размер на дължимите
командировъчни пари, поради което при изчисляване на размера на командировъчните
средства следва да се приложат определените в НСКСЧ минимални размери, въз основа на
уредената в чл. 215 КТ законова делегация. Съгласно трайната съдебна практика, възприета с
решение № 753 от 29.03.2011 г. по гр. дело № 1283/2010 г., IV г. о. на ВКС, с подзаконовия
нормативен акт по чл. 215 КТ не е допустимо да се предоставят на работодателите права да
намаляват едностранно определените размери на дължимите обезщетения при
командироване. Следователно, дадената в чл. 31, ал. 6 НСКСЧ възможност на работодателя
да определя размери на командировъчни пари, различни от определените в приложение № 3а
в зависимост от експлоатационните и технологични условия на работа и организация на
международните рейсове следва да се тълкува само и единствено като възможност за
определяне на по-голям размер на обезщетенията при командироване от тези, посочени в
приложенията към наредбата, но не и по-малък такъв. Ето защо, в случай, че са определени
такива в по-малък размер, следва да се приложи нормативно определения минимум съгласно
приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от Наредбата за съответната длъжност.
В случая, по делото нито се твърди, нито се установява ответният работодател да е
установил по-висок размер на дължимите командировъчни пари с изрична своя заповед,
поради което при изчисляване размера на следващите се на ищцата командировъчни
средства следва да се приложи именно посочения по-горе размер от 55 евро на ден,
установен в приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 НСКСЧ, предвид заеманата от нея длъжност
„стюард/стюардеса“.
Заявеното от ответника едва с молба от 06.06.2023 г., докладвана в открито съдебно
заседание на 07.12.2023 г., оспорване, че на ищцата е предоставяна безплатна храна, поради
което размерът на дневните пари по НСКСЧ следва да се намали със 70 %, евентуално и, че
остатъкът от 30 % също не се дължи поради липсата на свободно време между отделните
полети, е направено извън срока по чл. 131 ГПК, поради което макар да е допуснато
събирането на доказателства във връзка с него, съдът намира, че това негово възражение не
следва да се разглежда.
Установява се по делото въз основа на заключението по основната съдебносчетоводна
експертиза, че размерът на дължимите командировъчни пари съгласно НСКСЧ, т. е. при 55
евро на ден, възлиза на 31 410,63 лв. за общо 292 летателни дни, от която работодателят е
заплатил сумата от 14 995,30 лв., поради което той е останал задължен за разликата от 16
415,33 лв., отнасяща се за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г., до който размер главната
искова претенция с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ е
основателна, като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 31
410,63 лв., или за размера от 14 995,30 лв.
14
По искове с правно основание чл. 177 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищцата, че е работила по
трудово правоотношение с ответника и ползването на платен годишен отпуск за съответния
период; размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен
отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който ищцата е отработила най-
малко 10 работни дни, поставяне на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, тази искова претенция намира своето правно основание в разпоредбата на
чл. 177, ал. 1 КТ, според която за времето на платения годишен отпуск работодателят
заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото
при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното
трудово възнаграждение в случаите на чл. 177 КТ се включва основното трудово
възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите
системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ,
както и други изрично изброени възнаграждения. В чл. 15 НСОРЗ като допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат за
образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и
тези допълнителни трудови възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с
полагащото се за съответния период основно трудово възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното време.
В случая, очевидно е, че уговореното в трудовия договор заплащане на т. н. ***, за
които не се спори, че се начисляват само при изпълнени допълнителни сектори след първите
два сектора, не са част от основното трудово възнаграждение, а представляват допълнително
възнаграждение, доколкото същото е обусловено единствено от изпълнените летателни
часове над утвърдения норматив за деня, респ. от отработеното време на борда на самолета,
през което работникът/служителят изпълнява трудовите си функции. За да може това
допълнително възнаграждение да се вземе предвид и да се включи при определяне на
брутното трудово възнаграждение, което служи като основа за определяне на
възнаграждението по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които ищцата е ползвала платен
годишен отпуск, то следва да е с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ.
По въпроса за определянето на възнаграждението като такова с постоянен характер е
формирана съдебна практика (решение № 540 от 07.07.2010 г. по гр. дело № 895/2009 г., IV г.
о., ВКС, решение № 847 от 14.01.2011 г. по гр. дело № 1558/2009 г., IV г. о., ВКС, решение №
167 от 24.07.2013 г. по гр. дело № 1372/2012 г., III г. о., ВКС и др.), с които върховната
съдебна инстанция възприема извода, че за основа за определяне на възнаграждението по чл.
177 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, които са предвидими и сигурни и са определени в
колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работна заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор. В случая, съдът приема, че всички
уговорени между страните т. н. ***, разделени на два отделни компонента – първите два
сектора (1-ви и 2-ри), за които е предвидено да са част от основната заплата, и следващите
(3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н.) сектори за деня, имащи характер на допълнително трудово
възнаграждение, съобразно конкретно посочена ставка, представляват елемент от брутното
трудово възнаграждение, въз основа на което се определя възнаграждението за платен
годишен отпуск по чл. 177 КТ. Това е така, тъй като видно е от представените фишове за
работна заплата, че те са начислявани всеки месец като част от общото възнаграждение на
15
работника, доколкото тяхната дължимост е обусловена единствено от изпълнените
летателни часове над утвърдения норматив за деня, респ. от отработеното време на борда на
самолета, през което ищцата изпълнява трудовите си функции. Предвид естеството на
основанието за заплащането им и специфичния характер на процесния трудов договор те се
характеризират със сигурност и предвидимост, като същите се дължат без изискване за
постигане на определен резултат, независимо от качеството на положения труд и волята на
работодателя. Размерът на средствата е предварително определен в трудовия договор (20,54
лв. за всеки изпълнен стандартен сектор) и се дължат помесечно, наред с основното трудово
възнаграждение, като извод в обратния смисъл не може да се направи само въз основа на
различието в размера им, който е поставен в зависимост от възлаганите за осъществяване
полети и кацания.
Ето защо, доколкото изплащането на това възнаграждение се обуславя единствено от
отработеното време от служителя (изпълнените летателни часове) и при тълкуване на
разпоредбата на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ логически и систематично заедно с разпоредбата на чл.
17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ, както и съобразно дадените в практиката разяснения, следва да се
приеме, че всички секторни плащания имат характер на допълнително трудово
възнаграждение с „постоянен характер“, поради което следва да се вземат предвид при
определяне на базата за възнаграждението за използван платен годишен отпуск.
Съдът намира, че не следва да се взема предвид т. н. комисионна, което допълнително
възнаграждение се определя в зависимост от това какви и колко продажби са извършени на
борда, тъй като то няма постоянен характер, а зависи от постигнатия резултат от работника,
а не само от отработеното време на борда на самолета, през което ищцата изпълнява
трудовите си функции.
Установява се въз основа на заключението по основната съдебносчетоводна
експертиза, че размерът на дължимото възнаграждение за платен годишен отпуск с
включване на размера на всички прелетени сектори и тяхната продължителност за периода
от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г. възлиза на 14 203,88 лв., от които ответникът е заплатил
сумата от 7 846,66 лв., поради което неплатена е останала разликата от 6 357,22 лв.
Доколкото обаче исковата претенция се отнася за периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2022 г.,
съдът намира, че посочената по-горе сума от 14 203,88 лв., отразяваща размера на
дължимото обезщетение по чл. 177 КТ, следва да се намали със сумата от 461,12 лв., на
колкото според посоченото в колона 10 на таблица № 6 от основното заключение се равнява
сборът на дължимото обезщетение за м. октомври 2019 г. и м. ноември 2019 г. (372,60 лв. +
88,52 лв.), които не са част от исковия период, при съобразяване на факта, че през м.
септември 2019 г. и м. декември 2019 г. няма данни ищцата да е ползвала неплатен годишен
отпуск, при което съдът прави извод, че общият размер на дължимото такова за периода от
01.01.2020 г. до 31.07.2022 г. се равнява на 13 742,76 лв. След приспадане на извършените от
ответника плащания в общ размер на 7 571,98 лв. (с изключение на тези, отнесени за
погасяване на обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск за м. октомври 2019 г. и
м. ноември 2019 г., равняващи се на сумата от общо 274,68 лв. (232,28 лв. + 88,52 лв.), съдът
намира, че неплатена е останала разликата от 6 170,78 лв., отнасяща се за периода от
01.01.2020 г. до 31.07.2022 г., до който размер главната искова претенция с правно основание
чл. 177 КТ е основателна и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 12 497,71 лв., или за размера от 6 326,93 лв.
Размерът на акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за неплатено
възнаграждение за използван платен годишен отпуск в размер на 6 170,78 лв., отнасяща се за
периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2022 г., с оглед данните, отразени в колона 4 на таблица №
9 от основното заключение по съдебносчетоводната експертиза, се равнява на 1 198,45 лв.,
начислена за периода от 10.02.2020 г. до 13.11.2022 г. - след приспадане от общо посочената
сума от 1 254,48 лв. на обезщетението за забава от общо 56,03 лв. (42,86 лв. + 13,17 лв.),
16
начислени върху отделните месечни задължения за м. октомври 2019 г. и м. ноември 2019 г.,
които не са част от исковия период. Доколкото обаче крайната дата на претенцията за лихва е
09.11.2022 г., а не 13.11.2022 г., както е възприето от вещото лице, съдът я изчисли по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, при което начислена върху всяко
едно от отделните месечни задължения, формиращи обща сума от 6 170,78 лв., отнасяща се
за периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2022 г., и съобразно падежа им, но за периода до
09.11.2022 г., съдът приема, че тя възлиза на 1 191,61 лв., до който размер акцесорната
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна и следва да се уважи, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2 599,97 лв., или за размера от 1 408,36
лв.
По искове с правно основание чл. 264 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищцата, че е работила по
трудово правоотношение с ответника и че е полагала труд по време на официални празници,
както и продължителността на положения от нея труд и размера на възнаграждението,
настъпване на падежа на вземането и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официални празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Съгласно приетото по делото основно заключение по съдебносчетоводната експертиза
за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г., ищцата е полагала труд в 10 официални дни
съгласно посоченото в таблица № 7, за което възнаграждението възлиза на 508,41 лв., без да
има данни то е да било заплатено.
Доколкото предявената от нея претенция е в размер на 502,87 лв. съдът приема, че
главната искова претенция с правно основание чл. 264 КТ е основателна и следва да се
уважи изцяло.
Отново изчислявайки я по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн
калкулатор с оглед данните, отразени в таблица № 10 от заключението, съдът приема, че
лихвата за забава върху нея възлиза на 82,63 лв., до който размер акцесорната претенция с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна и следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 89,80 лв., или за размера от 7,17 лв.
По иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищцата, че е работила по
трудово правоотношение с ответника и че в нейна полза е възникнало правото на ползване
на платен годишен отпуск, което не е упражнено, и неговият размер, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец,
настъпване на падежа на вземането и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропрорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Размерът на това
обезщетение се определя съобразно правилата на чл. 177 КТ – съгласно полученото
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
прекратяването на трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е
отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест задължение на работодателя – ответник е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск за
посочения период от време. Съгласно основното заключение по съдебносчетоводната
експертиза обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за 48 неизползвани дни платен годишен
отпуск възлиза на 4 162,35 лв., използвайки като база за изчисление и т. н. ***, като по
твърдения на ищцата в нейна полза е изплатена сумата от 2 286,72 лв., поради което
17
неплатена е останала разликата от 1 875,63 лв., до който размер исковата претенция с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ е основателна и следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 3 246,24 лв., или за размера от 1 370,61 лв.
Възражението на ответника за погасяване на процесните вземания по давност съдът
счете за неоснователно, тъй като съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ същите се погасяват с
изтичането на 3-годишен давностен срок, който към датата на подаване на исковата молба,
която както се посочи по-горе, съдът възприема да е 10.11.2022 г., видно от датата, отразена
в представената товарителница от куриерската служба (л. 165 от делото), а не 14.11.2022 г.,
както е отразено на титулната страница на исковата молба, поради което извън
погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 10.11.2019
г. В случая, най-ранното месечно задължение, което се претендира от ищцата, е за м.
октомври 2019 г., като съгласно трудовия договор заплатата се превежда на служителя до 10-
тия ден на месеца, следващ текущия месец, т. е. заплатата за м. октомври 2019 г. е платима
най-късно на 10.11.2019 г., поради което никое от процесните вземания не е погА.о по
давност.
Всяка една от посочените по горе суми за главница следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното им
заплащане.
Съгласно чл. 242 ГПК когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетения за
работа, съдът служебно постановява предварително изпълнение.
В случая, присъдените суми по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215 КТ, чл. 177 КТ, чл. 264 КТ и чл.
224, ал. 1 КТ имат характер на трудови възнаграждения и обезщетения за труд, поради което
в тази част на решението следва да се допусне предварително изпълнение.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 897,14 лв. -
сторени разходи за превод на документи и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете. Разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1 600 лв. са претендирани без да е посочено каква част от него за кой от
предявените искове се отнася, поради което съдът прие, че същото следва да се раздели на
11, при което претендираното такова по всеки иск възлиза в размер от по 145,45 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 2 809,49 лв.
- адвокатско възнаграждение и депозит за ССчЕ, съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника съдът счете за основателно до размера от 4 000 лв., изхождайки от правната и
фактическа сложност на делото, както и извършената от процесуалния му представител
дейност в защита на интереса на ответника, приемайки, че така определеният размер
отразява реалната цена на положения труд с оглед броя на предявените искове и
продължителността на делото. Разноските на ответника за адвокатско възнаграждение също
са претендирани без да е посочено каква част от него за кой от предявените искове се отнася,
поради което съдът отново прие, че същото следва да се раздели на 11, при което
претендираното такова по всеки иск възлиза в размер от по 363,63 лв. Съдът констатира, че в
представената фактура за дължим адвокатски хонорар (л. 710 от делото) не е начисляван
ДДС върху посочения размер, поради което счете, че към следващото се на ответника
адвокатско възнаграждение такова не следва да се начислява. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от
общо 1 249,82 лв. - дължима държавна такса и депозит за ССчЕ, съразмерно с уважената
част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от
дължимата държавна такса и депозит за ССчЕ, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
18
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*** Црт.“ /*** *** Zrt./, с номер на вписване в търговския регистър в ***:
****, действащо в Република България чрез клон с фирма ****“, ЕИК ****, да заплати на Р.
Л. И., ЕГН **********, с адрес: ****, сумите, както следва:
- на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 243,81 лв., представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за положен труд от 5 работни дни през м. април 2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 34,29 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение за положен труд от 5
работни дни през м. април 2021 г. за периода от 10.05.2021 г. до 09.11.2022 г.;
- на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ, сумата от 16 415,33 лв.,
представляваща неизплатени командировъчни пари за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2
НСКСЧ за разликата над уважения размер от 16 415,33 лв. до пълния предявен размер от 31
410,63 лв., или за размера от 14 995,30 лв.;
- на основание чл. 177 КТ, сумата от 6 170,78 лв., представляваща неизплатени
възнаграждения за времето на използван от ищцата платен годишен отпуск за периода от
01.01.2020 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 10.11.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1 191,61 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за неизплатени
възнаграждения за времето на използван от ищцата платен годишен отпуск за периода от
10.02.2020 г. до 09.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основания чл. 177 КТ за
разликата над уважения размер от 6 170,78 лв. до пълния предявен размер от 12 497,71 лв.,
или за размера от 6 326,93 лв., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 1 191,61 лв. до пълния предявен размер от 2 599,97 лв., или за
размера от 1 408,36 лв.;
- на основание чл. 264 КТ, сумата от 502,87 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за положен труд през 10 дни на официални празници за периода от
01.10.2019 г. и 14.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 10.11.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 82,63 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за неизплатено
трудово възнаграждение за положен труд през 10 дни дни на официални празници за периода
от 10.01.2020 г. до 09.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за разликата над уважения размер от 82,63 лв. до пълния предявен размер от 89,80 лв., или за
размера от 7,17 лв.;
- на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 1 875,63 лв., представляваща неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 48 дни, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1 875,63 лв. до пълния предявен
размер от 3 246,24 лв., или за размера от 1 370,61 лв.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Л. И., ЕГН **********, с адрес: **** срещу „*** Црт.“
/*** *** Zrt./, с номер на вписване в търговския регистър в ***: ****, действащо в
Република България чрез клон с фирма ****“, ЕИК ****, искове, както следва:
19
- с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 КТ за прогласяване за
недействителна на клаузата на чл. 5, б. „б“, изр. 3 от трудов договор от 21.11.2016 г. и анекс
от 23.05.2018 г. към него, съгласно която „възнаграждението за първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден ще се счита включено в размера на основната брутна
заплата и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, поради
противоречието й със законна, а в условията на евентуалност – поради заобикалянето му, и в
частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата;
- с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 14 647,70 лв.,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение под формата на ***а периода от
01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 10.11.2022 г., до окончателното плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 2 021,46 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за незаплатено трудово възнаграждение под формата на ***а периода от
11.11.2019 г. до 09.11.2022 г.;
ОСЪЖДА „*** Црт.“ /*** *** Zrt./, с номер на вписване в търговския регистър в ***:
****, действащо в Република България чрез клон с фирма ****“, ЕИК ****, да заплати на Р.
Л. И., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 897,14 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 249,82 лв.,
представляваща дължима държавна такса и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА Р. Л. И., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на „*** Црт.“ /*** ***
Zrt./, с номер на вписване в търговския регистър в ***: ****, действащо в Република
България чрез клон с фирма ****“, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2
809,49 лв., представляваща разноски по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта, с която са присъдени трудови възнаграждения и обезщетения за труд по чл. 128, т. 2
КТ, чл. 215 КТ, чл. 177 КТ, чл. 264 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните, а в частта относно допуснатото предварително
изпълнение в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20