Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./13.12.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 783/2021 г.
Производството по делото е образувано по предявен от О.Ш.А.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***-6 отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи изпълнение по изпълнително дело
№ 1742/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 718, с район на действие Окръжен съд,
град Варна и новообразувано изпълнително дело № 1168/2020 г. по описа на ЧСИ с
рег. № 718, с район на действие Окръжен съд, град Варна относно вземания,
посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 16522/2010 г.
по описа на Районен съд, град Варна в полза на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********,
както следва: 4222,61, представляваща дължима главница по договор за кредит от
30.10.2007 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 22.10.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението; 389,98 лева – договорна лихва за периода от 10.10.2009 г. до 19.10.2010 г.; 359,85 лева – наказателна
лихва за просрочени главници за периода от 10.10.2009
г. до 19.10.2010 г.; 99,45 лева – държавна такса и 347 лева – адвокатско
възнаграждение, поради изтекла погасителна давност.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
депозираната искова молба:
Ответникът депозира заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, което уважено и е издадена заповед по
ч.гр.д. № 16522/2010 г. по описа на Районен съд, град Варна и издаден
изпълнителен лист за сумите както следва: 4222,61, представляваща дължима главница
по договор за кредит от 30.10.2007 г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2010 г. до
окончателното изплащане на задължението; 389,98 лева – договорна лихва за
периода от 10.10.2009 г. до 19.10.2010 г.; 359,85
лева – наказателна лихва за просрочени главници за периода от 10.10.2009 г. до 19.10.2010 г.; 99,45 лева – държавна такса и
347 лева – адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело № 1742/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 718 и
район на действие Окръжен съд – град Варна. Последното изпълнително действие по
делото е предприето на 20.08.2013 г. чрез налагане запор върху трудовото му
възнаграждение. Твърди, че на 20.08.2018 г. възможността на ответника да събира
вземането си по принудителен ред е погасена по давност. На 24.09.2019 г. по
изпълнителното дело постъпва молба, от „Е.М.“ ЕООД, с която уведомява съдебния
изпълнител, че е придобил вземането предмет на изпълнителното дело по силата на
договор за цесия от 31.01.2018 г. По молба на ответника от 24.09.2019 г.
изпълнителното производство е прекратено и е върнат изпълнителният лист като е
образувано ново изпълнително дело № 1168/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № 718 и
район на действие Окръжен съд – град Варна.
Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с оглед датата на пощенското клеймо. Ответникът оспорва недължимостта на сумите. Твърди, че последното изпълнително
действие е през 2016 г., но въпреки това ищецът е извършвал ежемесечни
доброволни плащания за периода от 07.03.2018 г. до 11.10.2020 г. Това
обстоятелство прекъсва погасителната давност. След преустановяване на плащанията
са предприети нови принудителни действия въз основа на издадения изпълнителен
лист като е образувано новото изпълнително дело 1168/2020 г. Твърди, че
вземането не е погасено по давност. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
С оглед
събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че по ч.гр.д. № 16522/2010
г. по описа на Районен съд – град Варна, на 26.10.2010 г., е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. С последната
длъжникът О.Ш.А. е осъден да заплати на „О.Б.Б.“ АД
сумата от 4222,61 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит от
30.10.2007 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2010 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 389,98 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2009
г. до 19.10.2010 г.; 359,85 лева – наказателна лихва за периода от 10.10.2009 г. до 19.10.2010 г., 99,45 лева – държавна такса и
347 лева адвокатско възнаграждение.
С молба от 23.08.2011 г., от страна на О.Б.Б. АД е поискано образуване на изпълнително дело въз основа
на издадения изпълнителен лист по горепосоченото частно дело по описа на
Районен съд – град Варна. С разпореждане от 23.08.2011 г. е уважено искането на
молителя и е образувано изпълнително дело № 1742/2011 г. по описа на ЧСИ С.К.-Д..
От приобщеното изпълнително дело № 1742/2011 г. по описа на ЧСИ Д. се
установява, че ПДИ е връчена на длъжника О.Ш.А. на 02.09.2013 г.
С разпореждане от 23.10.2011 г. е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника, което видно от изпратените до
работодателя съобщения е получено от последния на 27.08.2013 г. С молба от
29.08.2013 г. съдебният изпълнител е уведомен, че работодателят не упражнява
дейността си от 2010 г. като управителите живеят и работят извън България.
С молба от 25.10.2012 г. е поискано от страна на взискателя да се извърши справка за установяване на движимо
и недвижимо имущество на длъжника, трудови договори, банкови сметки и се
отправя искане за налагане на запор, респ. възбрана върху тях.
О.Ш.А. депозира молба от 24.08.2016 г., с която
заявява, че прилага първа погасителна вноска в размер на 100 лева и заявява
готовност за погасяване на задължението на месечни вноски. Сумата от 100 лева,
представляваща първа погасителна вноска е заплатена на 25.08.2016 г., видно от
приложеното по изпълнителното дело банково бордеро.
В периода от 03.10.2016 г. до 12.12.2019
г. ежемесечно е извършвано плащане от страна на О.Ш.А. в размер на 100 лева,
респ. 50 лева по изпълнително дело № 1742/2011 г. по описа на ЧСИ С.К.-Д. с
район на действие Окръжен съд – град Варна
С молба от
Въз основа на молба, депозирана от Е.М. ЕООД, е
образувано ново изпълнително производство № 1168/2020 г. по описа на ЧСИ С.Д. с
район на действие Окръжен съд – град Варна, видно от разпореждане от 30.10.2020
г. Наложен е запор на банковите сметки на длъжника О.Ш.А. в Първа инвестиционна
банка на 11.11.2020 г.
От приетата по делото ССчЕ
се установява, че по изпълнително дело № 1742/2011 г. с извършените плащания от
страна на О.Ш.А. са погасени всички такси, адвокатско възнаграждение, договорни
и наказателни лихви, както и всички такси по изпълнителното дело като остават
дължими главницата и законната лихва върху главницата за периода от 22.10.2010
г. до окончателното изплащане на вземането. По новообразуваното изпълнително
дело № 1168/2020 г. оставащите задължения са относно дължимата главница,
законна лихва, платени такси от 24.11.2020 г. в размер на 83,60 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева. От
приетата по делото ССчЕ се установяват твърденията на
ответника, че са налице и извършени доброволни плащания от страна на О.Ш.А.
директно към „ЕОС М.“ от дати както следва – 07.03.2018 г., 10.05.2018 г., 06.06.2018 г.; на 12.07.2018 г.; на 11.09.2018 г., на
27.11.2018 г., на 13.12.2018 г., на 15.01.2018 г., на 18.02.2019 г., на
09.04.2019 г., на 07.05.2019 г., на 10.06.2019 г. на 06.08.2019 г., на
11.09.2019 г. на 16.10.2019 г., на 12.11.2019 г., на 18.02.2020 г., на
18.02.2020 г., на 06.04.2020 г., на 04.05.2020 г., на 11.06.2020 г., на
11.08.2020 г., на 08.09.2020 г., на 05.10.2020 г. и на 11.11.2020
г. в размер на по 50 лева за всяко, с изключение на това от 11.11.2020 г., където е заплатена сумата от 25 лева. Вещото
лице посочва, че доброволните плащания, изплатени директно на „ЕОС М.“ са в
размер на 1199 лева, с която се погасява част от дължимата законна лихва върху
главницата като по новообразуваното изпълнително дело 1168/2020 г. по описа на
ЧСИ С.Д. с район на действие Окръжен съд – град Варна дължими остават
главницата, оставащата законна лихва, след приспадането на сумата от 1199 лева,
такси в размер на 83,60 лева и 25 лева юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед
гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на относимите
правни разпоредби, съдът намира следното от правна страна:
Нормата на чл. 439 ГПК посочва, че длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – настъпила давност, погасяване на
вземането поради плащане или настъпила перемция в
изпълнителното производство. Всяко едно от заявените основания представлява
самостоятелно основание за предявяване на иск по реда на чл. 439 ГПК. В
настоящия случай се твърди недължимост на сумите
поради настъпила погасителна давност. С оглед гореизложеното, предявената искова
претенция е допустима и е налице правен интерес от страна на ищеца да установи недължимостта на всички вземания по изпълнителния лист като
погасени по давност като такива са и изложените от него твърдения в
депозираната пред съда искова молба. С настоящото решение ще се формира сила на
пресъдено нещо по отношение на заявеното основание – недължимост на сумите поради настъпила давност. На
основание гореизложените мотиви, исковата претенция се явява допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Като юридически
факт погасителната давност е период от време, през който носителят на правото
бездейства. Давностните срокове, като период от време
се определят с начален и краен момент и тъй като те са установени от закона
последният определя началният им момент. Общите правила за началния им момент
са уредени с чл. 114 ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Давностните срокове пораждат
правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят на защитеното
право може да упражни правото си на иск.
Съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство
за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В този смисъл е Тълкувателно решение
по т.д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
С посоченото
Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд. Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е
дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира.
С Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 г., IV г. о.,
ГК и Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр. д. №
1609/2019 г. на 3 г.о. на ВКС е прието, че прилагането на даденото с посоченото
Тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяване по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към този момент ППВС. Поради това даденото с отмененото тълкувателно ППВС и
Тълкувателното решение тълкуване на правната норма следва да намери приложение
и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като
новото Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед
на това извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3
от 18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага
от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производство, но не и за тези, които са приключили преди това.
В контекста на
изложеното настоящият съдебен състав приема, че за периода от образуването на процесното изпълнително дело № 1742/2011 г. на 23.08.2011
г. до постановяване на горепосоченото Тълкувателно дело – 26.06.2015 г.,
давност не е текла.
От съвкупния
анализ на събраните по делото писмени доказателства и от приобщеното
изпълнително дело № 1742/2011 по описа на ЧСИ С.Д. с район на действие Окръжен
съд – град Варна и като взе предвид извършваните доброволни плащания от страна
на О.Ш.А. за периода от 25.08.2016 г. до 12.12.2019
г. и тези извършвани директно, в полза на настоящия ответник „Е.М.“ ЕООД,
ежемесечно за периода от 07.03.2018 г. до 11.11.2020
г. намира,
че давността за вземането е многократно прекъсвана, доколкото
тези множество ежемесечни частични плащания
представляват признание на вземането от страна на длъжника по смисъла на чл.
116, б. "а" ЗЗД. В тази смисъл Гражданско
право на НРБ, обща част, дял II, проф. В. Е. Т., издателство „Софи – Р“, 2001
г., стр. 727 и Гражданско право, обща част, проф. М.П., издателство „Софи – Р“,
2001 г., стр. 668-669. Плащанията от страна на О.Ш.А. са доброволни доколкото с
наложения изпълнителен способ запор на трудовото възнаграждение на 27.08.2013
г. не са удържани суми, тъй като работодателят е преустановил упражняване на
дейността, който факт се установява от приобщеното изпълнително дело №
1742/2011 г. по описа на
ЧСИ с рег. № 718, с район на действие Окръжен съд, град Варна, а другите са
извършвани директно в полза на взискателя, настоящ
ответник.
Съгласно чл.
116, б. "а" от ЗЗД погасителната давност се прекъсва с признаването
на вземането от длъжника. Съгласно трайната практика на ВКС, признанието на
вземане по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуването на
задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е
едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че
е задължен към кредитора. За да е налице признаване по смисъла на
горепосочената разпоредба от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов
представител и да се отнася до съществуването на самото задължение.
Признаването на длъжника може да бъде изразено и с конклудентни
действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника
да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора (в този смисъл са
Решение № 100 от 20.06.2011 г. по т.д. № 194/2010 г., II т.о., ВКС; Решение №
98 от 26.07.2013 г. по т.д. № 851/2012 г., I т.о., ВКС; Решение № 161 от 03.02.2016
г. по т.д. № 1934/2014 г., I т.о., ВКС). Плащането по едно съществуващо
задължение съставлява конклудентно действие по
неговото потвърждаване от длъжника - Решение № 255 от 26.03.2013 г. по т.д. №
145/2012 г., II т.о., ВКС. Извършените частични, доброволни, плащания от ищеца през
този продължителен период от време съставляват признание за съществуването на
вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, поради което давността е
била прекъсната многократно с всяко извършено от страна на длъжника ежемесечно плащане.
С оглед
гореизложените мотиви следва изводът, че към датата на подаване на исковата
молба не е налице погасяване на вземанията по давност. За яснота следва да се посочи, че от налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, което се счита осъществено с получаване
на уведомлението от работодателя, което в настоящия случай е станало на
27.08.2013 г. и предвид извършените частични плащания от ищеца през този
продължителен период от време, съставляващи признание за съществуването на
вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, водещи до прекъсване на
давността, следва
изводът, че също не е налице погасяване на вземанията по давност към датата на
депозиране на исковата молба. В настоящия случай от
приетата по делото ССчЕ се установява, че е налице
погасяване на част от задълженията поради плащане от страна на О.Ш.А., но това
е ново основание за недължимост на сумите, което не е
било заявено с депозираната молба и съдът е недопустимо да се произнася по
незаявено основание. С настоящото решение няма да се формира и сила на пресъдено нещо по отношение на незаявеното основание,
поради което защита на О.Ш.А. не е преградена и същият може в последващ процес да претендира недължимост
на процесните суми поради плащане.
С оглед гореизложеното, към датата на депозиране на
исковата молба давността за събиране на вземанията не е изтекла, поради което
исковата претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По отношение
на разноските:
Двете страни са направили искане за присъждане на сторените в производството
разноски, но с оглед изхода
на настоящия спор, такива
се следват само на ответника,
който претендира заплащането на сумата от 250
лева, представляващи сторени
в производството разноски. Последните
следва да се възложат в тежест на ищеца, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Ш.А., ЕГН **********,
адрес: *** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***-6 отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено в отношенията
между страните, че О.Ш.А., ЕГН ********** не дължи изпълнение по изпълнително
дело № 1742/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 718, с район на действие Окръжен
съд, град Варна и новообразувано изпълнително дело № 1168/2020 г. по описа на
ЧСИ с рег. № 718, с район на действие Окръжен съд, град Варна относно вземания,
посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 16522/2010 г.
по описа на Районен съд, град Варна в полза на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********,
както следва: 4222,61, представляваща дължима главница по договор за кредит от
30.10.2007 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 22.10.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението; 389,98 лева – договорна лихва за периода от 10.10.2009 г. до 19.10.2010 г.; 359,85 лева – наказателна
лихва за просрочени главници за периода от 10.10.2009
г. до 19.10.2010 г.; 99,45 лева – държавна такса и 347 лева – адвокатско
възнаграждение, поради изтекла погасителна давност
ОСЪЖДА О.Ш.А., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6
сумата от 250 лева, представляващи сторени в настоящото производството
разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: