Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. Враца, 03.05.2018 г.
Врачански
окръжен съд, Гражданско отделение, в открито
заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ПЕЛОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНАТА МИЩОНОВА - ХАЛЬОВА
ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Веселина Павлова В. гр. дело № 124
описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на постъпила частна жалба с Вх. № 00771/19.01.2018 г.
по описа на ЧСИ И.Ц., Рег. № 899 от страна на В.Г.Г. - длъжник по изпълнително
дело № 20168990401081 срещу действията на съдебния изпълнител по обявяване и
изнасяне на публична продан на имот, по отношение на който се твърди
несеквестируемост на същия. Към жалбата е приложен документ за внесена държавна
такса, съобщение за насрочена продан, удостоверение за сключен граждански брак
и нотариален акт от 14.08.2001 г.
Подадена
е и частна жалба с Вх. № 00772/19.01.2018 г. по описа на ЧСИ И.Ц., Рег. № 899
по същото изпълнително дело и със същите доводи за несеквестируемост на изнесен
на публична продан недвижим имот от страна на трето лице - съпруг на длъжника В.Г.
- М.В.Г.. Към тази жалба също са приложени заверени копия от съобщение за
насрочена продан, удостоверение за сключен граждански брак и нотариален акт от
14.08.2001 г.
В
жалбата на В.Г. се излагат доводи за незаконосъобразност на насрочването на
публична продан спрямо недвижим имот в с. *****, общ. Бяла Слатина - дворно
място, с двуетажна жилищна сградата и постройки, с твърдения за
несеквестируемост. Сочи се, че имотът е СИО и жалбоподателката като длъжник по
изпълнителното дело притежава 1/2 ид. части от него, а съпругът ѝ не е
бил уведомен за насрочване на публична продан спрямо имота, като не е давал
съгласие да се продават и притежаваната от него 1/2 ид. част от имота. Изложени
са възражения за неправилно обявяване на проданта в периода от 9.01.2018 г. до
9.02.2018 г., неправилно определяне на пазарната цена на имота, тъй като е
силно занижена и е определена общо, а не за всеки от имотите - дворно място,
жилищна сграда и постройки. При тези доводи моли за отмяна на действията на ЧСИ
И.Ц., Рег. № 899 по обявяване и изнасяне на публична продан на имота в с. *****
- дворно място с площ от 1825 кв.м., пардел XII, пл. № 233, кв. 27 по плана на с. *****, общ. Бяла Слатина, одобрен със
Заповед № 146/21.05.1997 г., ведно с намиращите се в него двуетажна масивна
жилищна сграда, с площ от 72 кв.м., масивна стопанска постройка, с площ от 32
кв.м., паянтова постройка, с площ от 16 кв.м. и всички подобрения и приращения
в имота.
В
жалбата на М.Г. - съпруг неджъжник по изпълнително дело № 20168990401081 се
твърди, че изнесения на публична продан недвижим имот в с. ***** е единствено
жилище за него и съпругата му В.Г., придобито в режим на СИО и е несеквестируемо.
Твърди, че проданта касае целия недвижим имот, а той като съсобственик не е
уведомяван по реда на чл. 503 ГПК и не е давал съгласие по чл. 500, ал. 2 ГПК
за продажбата и на притежаваната от него 1/2 ид. част от имота в с. ***** -
дворно място, с двуетажна жилищна сградата и постройки. Изложени са съображения
за несеквестируемост на имота като единствено семейно жилище на съпрузите,
както и възражения за неправилно обявяване на проданта в периода и определяне
на пазарната цена на имота. Иска се отмяна на действията на ЧСИ И.Ц., Рег. №
899 по обявяване и изнасяне на публична продан на недвижимия имот - дворно
място с площ от 1825 кв.м., пардел XII, пл. № 233,
кв. 27 по плана на с. *****, общ. Бяла Слатина, одобрен със Заповед №
146/21.05.1997 г., ведно с намиращите се в него двуетажна масивна жилищна
сграда, с площ от 72 кв.м., масивна стопанска постройка, с площ от 32 кв.м.,
паянтова постройка, с площ от 16 кв.м. и всички подобрения и приращения в
имота.
Жалбите
са изпратени за отговор на взискателя, но в законоустановения срок не е
постъпил такъв от страна на ЕТ "Е.В.И.", чрез адв. С.М. ***.
На
основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК по делото са представени мотиви от ЧСИ И.Ц.,
Рег. № 899, с район на действие ОС Враца, с подробно изложение и хронологично
описание на предприетите по делото действия. Във връзка с подадените жалби са
изложени доводи за неоснователност на същите, тъй като имотът в с. ***** не е
СИО, а лична собственост на длъжника В.Г., придобит по наследство. Освен това
същият не е несеквестируем, тъй като съпругът недлъжник М.Г. притежава недвижим
имот в с. *****. Изложени са доводи, че ЧСИ не е имал задължение да го уведомява
за проданта на имота (не е СИО), като са изложени и подробни аргументи за
неоснователност на възраженията за неспазена процедура по обявяване на проданта
и по определяне цената имота.
Окръжен
съд-Враца намира така постъпилите жалби са подадени в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, но доколкото едната жалба изхожда от трето лице, което твърди, че е съпруг
- недлъжник на длъжника В.Г., то тя се явява допустима в хипотезата на чл. 503,
ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което и на основание чл.
437, ал. 2 ГПК се проведе открито съдебно заседание по делото. Събрани са писмени
доказателства - заверени копия от съобщение за насрочване на публична продан,
удостоверение за сключен граждански брак на 15.07.1990 г. и нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство, давностно владение и
делба от 14.08.2001 г.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на ЕТ "Е.В.И.", представляван от Е.И.,
чрез адв. С.М. *** срещу длъжника ЕТ "В. - В.Г.", ЕИК *****, въз
основа на изпълнителен лист № 7024 от 8.12.2016 г. по влязло в сила решение по гр.
д. № 5751/2016 г. по описа на РС Плевен за сумите от 3432 лв. по фактура от
17.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.07.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, 649,49 лв. лихва за забавено плащане за
периода от 18.09.2014 г. до 28.07.2016 г. и 807,28 лв. разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал налагането
на запор, проучване на имущественото състояние на длъжника и е възложил права
на ЧСИ И.Ц. по чл. 18 ЗЧСИ. Наложена е възбрана върху дворно място с площ от
1825 кв.м., пардел XII, пл. № 233, кв. 27 по плана на
с. *****, общ. Бяла Слатина, одобрен със Заповед № 146/21.05.1997 г., ведно с
намиращите се в него двуетажна масивна жилищна сграда, с площ от 72 кв.м.,
масивна стопанска постройка, с площ от 32 кв.м., паянтова постройка, с площ от
16 кв.м. и всички подобрения и приращения в имота, като на 23.03.2017 г. същият
е описан и е последвало насрочване на публична продан спрямо него.
Видно от
приложения в кориците на изпълнителното дело и представения пред настоящата
инстанция нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство, давностно владение и делба от 14.08.2001 г., В.Г. е призната за собственик
на цитирания по-горе недвижим имот, а същата от 15.07.1990 г. има сключен
граждански брак с М.В.Г. - съпруг недлъжник. По отношение проучването на
собствеността не са изисквани други документи, а е правена единствено справка
по лице от АВ - Имотен регистър.
В
съдебно заседание жалбоподателите В. и М. Г. уточняват, че имотът по отношение
на който е насочено съдебното изпълнение е СИО и единствено за съпрузите
жилище, като не представлява еднолична собственост на длъжника В.Г.. Последната
изяснява още, че част от имота е наследен от нея само от дядо ѝ, поради
липса на кръвно родство с баба ѝ. Въпреки че не е наследница на баба си,
то след нейната смърт братята и сестрите на бабата са прехвърлили на В.Г. нейната
част от имота чрез покупко-продажба. Друга част от имота е придобита по давност
и на база всички тези способи с приложения нотариален акт от 14.08.2001 г. е
призната за собственик на целия имот, сградите и постройките. Именно затова
твърди, че имотът не е изцяло нейна лична собственост, а част от него е СИО и
семейството ѝ винаги е живяло в този имот, тъй като не разполага с друго
жилище. Освен това съпругът ѝ няма собствен имот в с. *****, тъй като
същият е наследствен и в него живеят братята му. Уточнява също, че само
намиращият се в имота в с. ***** млекопункт е собственост на М.Г., но той не
притежава жилище в с. *****.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав правни следните
правни изводи:
В разглеждания случай длъжникът и съпругът недлъжник се позовават
на несеквестируемост по чл. 444, т. 7 ГПК на
процесния недвижим имот, върху който е насочено
изпълнението. Съгласно посочената разпоредба, изпълнението не може да бъде
насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живеят заедно, нямат друго жилище, независимо от това,
дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищната нужда на длъжника
и членовете на семейството му, определени с наредбата на Министерския съвет,
надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. По
делото са събрани писмени доказателства, подкрепящи твърдението на жалбоподателите,
че процесният недвижим имот е единственото тяхно и на
семейството им жилище. Липсват категорични данни, че жалбоподателите притежават
друго жилище, поради което настоящият съдебен състав приема, че имотът в с. ***** е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.
От
събраните по делото доказателства се установи, че принудителното изпълнение е
насочено против следния недвижим имот - дворно място с площ от 1825 кв.м.,
пардел XII, пл. № 233, кв. 27 по плана на с. *****, общ. Бяла Слатина, одобрен със
Заповед № 146/21.05.1997 г., ведно с намиращите се в него двуетажна масивна
жилищна сграда, с площ от 72 кв.м., масивна стопанска постройка, с площ от 32
кв.м., паянтова постройка, с площ от 16 кв.м. и всички подобрения и приращения
в имота. Не се установява обаче, че същият е собственост единствено на длъжника
по изпълнителното дело - В.Г. и че не представлява несеквестируемо жилище. Този
извод се извежда както от приложения нотариален акт от 14.08.2001 г., така и от
уточненията на жалбоподателите, описани по-горе. От самия акт е видно, че в
приложенията му са описани Нотариален акт № 169, том първи, нот. дело №
369/1994 г. по описа на РС Бяла Слатина, както и протокол от 5.05.1994 г. по
гр. дело № 337/1994 г. по описа на същия съд. Наличието на тези документи кореспондира
с твърденията на жалбоподателите, че имотът не е
единствено лична собственост на длъжника по изпълнителното дело, тъй като освен
придобиването на част от него по наследство, останалата част е придобита чрез
покупко - продажба и давност от двамата съпрузи в режим на СИО. От друга страна
по отношение на притежаваното от съпругът недлъжник имущество също са налице
индиции, че той не притежава жилище, а само собствен млекопункт. Не е изяснено
дали и каква идеална част е негова собственост от наследствения от родителите
му имот в с. *****, за който ЧСИ И.Ц. е посочила в мотивите си, че е негова
лична собственост и представлява друго жилище за съпрузите. В
тежест на взискателя е било да докаже, че длъжникът притежава и друго жилище,
което нито се твърди, нито се доказва в настоящото
производство. Следва да се отбележи също, че в изпълнителното производство
не са положени достатъчно усилия и не са изискани съответни документи,
удостоверяващи идеалните части както на притежаваната собственост от страна на
длъжника В.Г., така и на тази на другия жалбоподател - съпругът недлъжник М.Г..
Изводите на съдебния изпълнител по този въпрос и по заключението му, че имотът
в с. ***** не е несеквестируем, се основават единствено на справки от имотен
регистър по отношение на В. и М. Г.. С оглед посочените по-горе обстоятелства
(твърденията на жалбоподателите пред съда, придобиване на имота в с. ***** не
само по наследство, а и чрез покупко-продажба и давност) преди да се пристъпи
към изпълнение спрямо процесния имот, съдебният изпълнител следва да проучи и
да установи по категоричен начин секвестируемостта, респ. несеквестируемостта
на семейното жилище в с. ***** и едва тогава да бъдат преценени последващи изпълнителни
действия спрямо него. Доколкото
по делото не са събрани данни, които да обуславят извод за частична
секвестируемост на имота, съобразно правилата на Наредбата за жилищните нужди на
длъжника и членовете на неговото семейство и на чл. 39, ал. 2 ЗС,
настоящият съдебен състав приема, че действията на частния съдебен изпълнител
по насочването на изпълнение върху несеквестируемия имот на длъжника следва да
бъдат отменени като незаконосъобразни.
При тези съображения и с оглед разясненията в т. 1 от ТР №
2/26.06.2015 год. по т. д. № 2/2013 год., ОСГТК на ВКС съдът намира, че принудителното изпълнение е насочено
срещу несеквестируем имот и следва да
отмени действията по насрочване на публична продан спрямо дворно място с площ
от 1825 кв.м., пардел XII, пл. № 233, кв. 27
по плана на с. *****, общ. Бяла Слатина, одобрен със Заповед № 146/21.05.1997
г., ведно с намиращите се в него двуетажна масивна жилищна сграда, с площ от 72
кв.м., масивна стопанска постройка, с площ от 32 кв.м., паянтова постройка, с
площ от 16 кв.м. и всички подобрения и приращения в имота, поради
несеквестируемост на същия.
Мотивиран
от горното, Врачанския окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни
действията на ЧСИ И.Ц., Рег. № 899 по изпълнително дело № 20168990401081 по
насочване на изпълнението срещу несеквестируем недвижим имот и във връзка с обявяване и провеждане на публична продан спрямо него, а
именно: Дворно място с площ от 1825 кв.м., пардел XII, пл. № 233, кв. 27 по плана на с. *****, общ. Бяла Слатина, одобрен със
Заповед № 146/21.05.1997 г., ведно с намиращите се в него двуетажна масивна
жилищна сграда, с площ от 72 кв.м., масивна стопанска постройка, с площ от 32
кв.м., паянтова постройка, с площ от 16 кв.м. и всички подобрения и приращения
в имота.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.