№ 289
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Е.ия Ат. Колева
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова
в присъствието на прокурора С. Анг. С.
като разгледа докладваното от Е.ия Ат. Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100601349 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.
С Присъда от 04.07.2024г., постановена по НОХД № 6664/2024г. на СРС, НО, 137
състав, подсъдимият Е. С. П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено на 16.12.2023г. в гр. София престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК.
Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца и наказание глоба в
размер на 2000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Наркотичните вещества
– предмет на престъплението на основание чл. 354а, ал. 6 НК са отнети в полза на
държавата, като е постановено тяхното унищожаване. На основание чл. 189, ал. 3 НК в
тежест на подсъдимия са били възложени направените в хода на досъдебното производство
разноски, както и пет лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. И. И. - упълномощен защитник
на подсъдимия, в която са наведени доводи за нейната необоснованост и в тази връзка за
допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. По
делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба, в което са развити подробни
доводи, с които защитата извежда незаконосъобразност на атакувания първоинстанционен
акт. Направено е искане за изменение на присъдата и преквалифициране на престъплението
по чл. 354а, ал. 5 НК.
1
С Определение по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е насрочил делото
в открито заседание, като е приел, че за правилното му изясняване не е необходимо
събирането на доказателства.
В съдебно заседание пред СГС защитата в лицето на адв. И. поддържа жалбата на
основанията, посочени в нея.
Подсъдимият редовно призован не се явява, като същият чрез своя защитник изразява
становище, че не държи на личното си участие във въззивното производство.
Представителят на СГП намира атакуваната присъда за правилна и съответстваща на
събрания доказателствен материал. Предлага същата да бъде потвърдена изцяло.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по
делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.
314 НПК, намери за установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие – чл. 371, т. 1 НПК, като СРС е одобрил изразеното съгласие на страните да не
бъдат провеждани разпити на свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към
обвинителния акт. Съдът е прочел при условията на чл. 283 НПК протоколите за разпит на
свидетелите и съответно изготвените в хода на ДП експертизи, кредитирайки ги при
формиране на фактическите си изводи.
Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства първата инстанция е приела фактическа обстановка, която
частично се споделя от настоящия съдебен състав. СГС след самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и с оглед правомощията си по чл. 316 НПК, свой ред
прие за установено следното:
Подсъдимият Е. С. П. е роден на *******г. в гр. Кула, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Кула, обл. Видин, ул. „*******. Същият разполага с добри характеристични данни.
Към месец декември 2023г., подсъдимият живеел в гр. София, жк. „******* под наем
заедно със свид. Н. Д.. Свидетелят Д. бил наел този апартамент и от своя страна преотдал
под наем една от стаите на подсъдимия.
Към него момент подсъдимият бил останал без работа, употребявал и наркотици –
кокаин, марихуана, амфетамини, но нямал зависимост. Хората, от които се снабдявал с
наркотици за лична употреба, му предложили самият той да разпространява.
На 16.12.2023г. за времето от 07:00ч. до 19:00ч. свидетелите С.Д. и В.К. – полицейски
служители в 07 РУ-СДВР изпълнявали служебните си задължения като АП-156. Около
14:20ч. по време на обход в жк. „Студентски град“, на ул. „Проф. Атанас Иширков“ в
близост до бл. 54 забелязали и спели за проверка подс. Е. С. П., който нямал лична карта в
себе си, поради което самоличността му първоначално била установена по негови данни.
Полицейските служители забелязали, че подсъдимият се притеснил, поради което го
попитали дали има в себе си забранени от закона вещи и вещества, при което Е. П.
2
отговорил положително. Казал, че има в себе си малко марихуана и амфетамин. Свидетелите
Д. и К. докладвали на ОДЧ и изчакали на място идването й. Подсъдимият предал с протокол
за доброволно предаване намиращите се в него високорискови наркотични вещества, а
имено: 4 броя полиетиленови пликчета, съдържащи растителна маса, които били запечатани
в полиетиленов плик с картон серия А 0566073 и СП 710 и 7 броя полиетиленови пликчета,
съдържащи бяло вещество на прах, запечатани в полиетиленов плик с картон серия А
0566072 и СП 710. За веществата подсъдимият казал на полицейските служители и
отбелязал в протокола за доброволно предаване, че са за негови нужди.
Подсъдимия бил задържан със заповед по ЗМВР.
На същата дата, било извършено претърсване на жилището, обитавано от
подсъдимия на посочения по-горе адрес, при което не били открити вещи, които да са
относими към предмета на делото и такива не били иззети. Претърсването било извършено в
присъствие на подсъдимия и свидетеля Н. Д. и така също в присъствие на две поемни лица
– свидетелите М.Г. и А.М..
Съгласно заключението на СППЕ, която е освидетелствала подс. Е. П.:
Освид. П. не боледува от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично
заведение. Няма интелектуален дефицит, който да определя по болестен механизъм
поведението му и да е печка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея
отреагиране. При него е налице вредна употреба на ПАВ – кокаин, марихуана, амфетамини,
без прояви на зависимост. Не се отчита оформена зависимост с типичните за синдрома
промени във функционален, когнитивен и поведенчески план.
По време на инкриминираното деяние за освид. П. липсват данни да се е намирал в
някакво краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието и загуба
на поведенчески контрол по смисъла на чл. 33 НК, поради което същият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може да участва в
наказателното производство като обвиняем и е в състояние при желание да дава адекватни
показания по обстоятелства и факти от съществено значение за делото.
Съгласно заключението на ФХЕ, която е имала за обект на изследване, наркотичните
вещества, открити в подсъдимия и предадени с протокол за доброволно предаване, същите
са от следния вид: обект № 1 – коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,88 грама, с процентно
съдържание на активния наркотичнодействащ компонент – тетрахидроканабинол – 23 % /на
стойност 17,60 лева/; обект № 2 – коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,88 грама, с процентно
съдържание на активния наркотичнодействащ компонент – тетрахидроканабинол – 16 % /на
стойност 17,60 лева/; обект № 3 – коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,88 грама, с процентно
съдържание на активния наркотичнодействащ компонент – тетрахидроканабинол – 23 % /на
стойност 17,60 лева/; обект № 4 – коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,84 грама, с процентно
съдържание на активния наркотичнодействащ компонент – тетрахидроканабинол – 16 % /на
стойност 16,80 лева/; обект № 5 – амфетамин с нетно тегло 0,88 грама, с процентно
съдържание на активния наркотичнодействащ компонент – амфетамин – 12 % /на стойност
35,20 лева/; обект № 6 – амфетамин с нетно тегло 0,89 грама, с процентно съдържание на
3
активния наркотичнодействащ компонент – амфетамин – 12 % /на стойност 35,60 лева/;
обект № 7 – амфетамин с нетно тегло 0,90 грама, с процентно съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент – амфетамин – 12 % /на стойност 36,00 лева/; обект № 8 –
амфетамин с нетно тегло 0,59 грама, с процентно съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент – амфетамин – 12 % /на стойност 23,60 лева/; обект № 9 –
амфетамин с нетно тегло 0,86 грама, с процентно съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент – амфетамин – 12 % /на стойност 34,40 лева/; обект № 10 –
амфетамин с нетно тегло 0,79 грама, с процентно съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент – амфетамин – 12 % /на стойност 31,60 лева/; обект № 11 –
амфетамин с нетно тегло 0,90 грама, с процентно съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент – амфетамин – 12 % /на стойност 36,00 лева/.
Конопът и амфетаминът са включени в Списък I – „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал.
2 и ал. 3 от ЗКНВП.
Правилно първата инстанция е поставила в основата на фактическите си изводи
показанията свидетелите С.Д. и В.К. – полицейските служители в 07 РУ-СДВР, които са
спрели за проверка подсъдимия и са установили държането на наркотичните вещества в
него. Показанията на свидетелите относно релевантните по делото факти /дата, място и
време на извършване на деянието, неговото авторство в лицето на подсъдимия, както и
самото изпълнително деяние – държането на наркотични вещества/ кореспондират помежду
си, като същите намират подкрепа и в протокола за доброволно предаване и изготвената по
делото ФХЕ.
Няма пречка да бъде кредитиран протокола за доброволно предаване, с който към
делото са били приобщени държаните от подсъдимия наркотични вещества, като макар и да
не е предвиден изрично в НПК, този способ за приобщаването на веществени доказателства
в наказателното производство, е допустим.
Този състав кредитира и показанията на свидетеля Н. Д., от които се установява
адреса, на който е живял подсъдимия към инкриминираната дата и съответно ползването на
едно помещение от него в апартамента.
Изводи относно вида и количеството на наркотичните вещества, които е държал
подсъдимия в инкриминирания ден и място, законосъобразно първата инстанция е
направила въз основа на ФХЕ, изготвена по делото. Вещото лице е отговорило в пълнота и
обективно на поставените въпроси относно вида и количеството на наркотичните вещества,
държани от подсъдимия и предадени от него с протокол за доброволно предаване.
Стойността на наркотичните вещества в отделните обекти се установява при
математическото изчисление съобразно техния грамаж и стойността с оглед Приложение 1
от ПМС № 106/02.03.2023г.
4
Няма пречка да бъде кредитиран и протокола за претърсване на жилището, обитавано
от подсъдимия, доколкото това процесуално- следственото действие е извършено по
правилата на НПК – в присъствие на лицата, обитаващи жилището и две поемни лица.
В тази връзка съдът кредитира и показанията на поемните лица, участвали при
претърсването – свидетелите М.Г. и А.М., които еднопосочно потвърждават извършените
действия на разследващия орган по претърсване.
Що се отнася до заключението на СППЕ, настоящият съдебен състав кредитира
изцяло заключението, като въз основа на него направи изводи относно релевантните към
предмета на доказване въпроси, касаещи годността на подсъдимия да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата на деянието,
включително липсата на психични заболявания и употребата на наркотични вещества, но
същевременно липсата на зависимост към тях.
Неправилно, първата инстанция е извела факти относно събития от живота на
подсъдимия, предхождащи инкриминираната дата /спортуването му в различни клубове,
последвалите контузии, задлъжняването му с 80 000 лева за хазарт, което довело до
продажбата на апартамент в гр. Видин от родителите му; работата му в бензиностанция и
във фирма на Р. И.а; решението му да се включи в разпространението на наркотични
вещества/ въз основа на заявеното от подсъдимия по време на освидетелстването му от
вещите лица, изготвили СППЕ. В тази насока СГС съобрази, че заявеното от подсъдимия
при събеседването му с вещите лица не съставлява обяснения по смисъла на НПК, поради
което и не би могло да се ползва като доказателствено средство. Заявеното от
освидетелствания пред вещите лица по допуснатата СППЕ има значение единствено за
изводите на вещите лица относно психическото състояние на последния с оглед преценка
възможностите му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, но не може да бъде ползвано за извеждане на конкретни житейски факти,
касателно повдигнатото обвинение.
Този подход на първата инстанция, обаче, не съставлява процесуално нарушение,
което да рефлектира върху правото на защита на подсъдимия, поради което и не са налице
основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Всъщност, изводи относно наличие на цел за разпространение на държаните от
подсъдимия наркотични вещества, могат да бъдат изведени от количеството и вида на
наркотичните вещества /коноп и амфетамин/, разпределението им в малки сравнително
еднакви по грамаж дози, общо 11 на брой, пакетирани в полиетиленови пликчета. В случая,
обаче, няма повдигнато обвинение по по-тежката квалификация на чл. 354а, ал. 1 НК, като
няма пречка тези обстоятелства /множеството обекти на различни по вид наркотични
вещества/ да бъдат съобразени при индивидуализация на наказанието.
Изводи относно съдебното минало на подсъдимия – чисто такова, съдът направи на
база справката му за съдимост.
Добрите характеристични данни се установяват от приобщената по делото
5
характеристика, дадена от председателя на футболен клуб „Кула-04“.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия, правилно първата инстанция ги е
приела за защитна версия в частта, в която подсъдимият сочи, че наркотичните вещества са
били за негова употреба, предвид количеството на наркотичните вещества и техния вид,
както и факта, че същите са били разпределени в 11 отделни обекта.
При така установените фактически положения, въззивният съд намери за
законосъобразен извода на първата инстанция за съставомерност на действията на подс. Е.
П., който е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК.
СРС законосъобразно е приел, че подс. П. от обективна страна е осъществил
изпълнителното деяние по посочената разпоредба, доколкото на инкриминираните дата и
място е държал процесното количество наркотични вещества /осъществявал е фактическа
власт върху тях/, без да има разрешение за това съгласно ЗКНВП.
Конопът и амфетаминът са поставени под контрол съгласно Единната конвенция за
упойващите вещества на ООН от 1961г., ратифицирана от РБ, както и съгласно чл. 3, ал. 2, т.
1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за класифициране на растенията и
веществата като наркотични и попадат в Списък I „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
Подсъдимият не е имал необходимото разрешение за държане на наркотичните
вещества, които са били установени в него, съгласно разпоредбата на 73, ал. 1, вр. чл. 30 от
ЗКНВП и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал.
1 и чл. 30 от ЗКНВП, поради което е извършил вмененото му престъпление.
В съответствие с обективно установените факти Софийски районен съд е направил
правилен извод относно субективна страна деянието. Същото е извършено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че държи наркотични вещества, за които няма
надлежното разрешително, съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
настъпването на общественоопасните последици и пряко ги е целял.
Първата инстанция е отговорила на възраженията на защитата, като правилно е
приела същите за несъстоятелни. В тази връзка и въззивният съд не счита, че случаят би
могъл да бъде определен за маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. При преценка на този
въпрос следва да бъде съобразена както обществената опасност на дееца, така и на тази на
самото деяние. В този смисъл, обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан, не е
достатъчно, за да бъде приета маловажност на деянието. Фактът, че се касае за държане на
11 обекта наркотични вещества, които са от различен вид – коноп и амфетамин, както и
тяхната обща стойност от 302,00 лева определят деянието като такова с по-висока степен на
обществена опасност от престъпленията от същия вид.
С оглед на горното, настоящата инстанция, подобно на СРС, не споделя доводите на
защитата за преквалифициране на деянието по по-лекия състав по чл. 354а, ал. 5 НК.
6
С оглед на всичко изложено, СГС счита, че районният съд е направил
законосъобразен извод за съставомерност на действията на подсъдимия, които се субсумират
под нормата на чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, поради което правилно го е признала за
виновен по така повдигнатото обвинение.
СГС намира за правилна и преценката на районния съд при индивидуализация на
размера и вида на наложените наказания.
За престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК законът предвижда кумулативно
налагане на наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и наказание глоба от
две хиляди до десет хиляди лева.
При индивидуализацията наказателната отговорност на подсъдимия правилно
първата инстанция е съобразила чистото съдебно минало на подсъдимия; добрите
характеристични данни; сравнително младата му възраст към датата на деянието /двадесет и
една години/; изразеното съжаление за извършеното.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете факта, че подсъдимият е държал
два вида високорискови наркотични вещества, разпределени в 11 обекта с приблизително
еднакъв грамаж, което завишава степента на обществена опасност на конкретното деяние.
При така установените смекчаващи отговорността обстоятелства, първата инстанция
е приела наличието на условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като е определила наказание
лишаване от свобода под минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, а
именно – четири месеца, както и глоба в размер на 2000 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че първата инстанция е била достатъчно
снизходителна при определяне размера на наказанията лишаване от свобода и глоба, поради
което присъдата не следва да бъде изменяна чрез тяхното намаляване.
Законосъобразно първата инстанция е приела наличие на условията на чл. 66, ал. 1
НК за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца,
доколкото подсъдимият към датата на деянието е бил неосъждан, а за неговото поправяне не
е необходимо това наказание да бъде изтърпяно ефективно. С оглед на това,
законосъобразно изпълнението на това наказание е било отложено с изпитателен срок от три
години.
На следващо място, в съответствие с разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 НК СРС е отнел в
полза на държавата предмета на престъплението – високорискови наркотични вещества, като
е постановил тяхното унищожаване.
Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК при този
изход на делото, първата инстанция е възложила в тежест на подсъдимия направените в хода
на ДП разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер на 850,59 лева, платими по
сметка на СДВР, както и 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
С оглед на всичко изложеното, атакуваната присъда следва да бъде потвърдена
изцяло.
7
Така мотивиран, на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд,
НО, ХV Въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 04.07.2024г., постановена по НОХД № 6664/2024г. по
описа на СРС, НО, 137 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8