Р Е Ш Е Н И Е № 260200
ПЛОВДИВ 21.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 1066 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявени са обективно
и субективно съединени искове от С.А.М., ЕГН ********** и Ш.М.М., ЕГН **********
– и двамата със съдебен адрес: *** – адв.З. против „Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Симеоновско шосе“ 67А с правна
квалификация чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се, че на
04.04.2018 г. на пътя между гр.Садово и
гр.Пловдив при управление на лек автомобил „Фиат Мареа“ **след употреба на
алкохол с концентрация в кръвта 2.83 промила М.Д. е причинил ПТП и за С.М. е
настъпила средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на
гръбначния стълб в поясната област на ниво А1 и е довело до трайно затрудняване
движенията на тялото, а за Ш.М. е настъпила средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дясната лъчева кост в долната половина, довела до трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник, както и травми на други
интраабдоминални органи, без открита рана в корема и контузия на тялото и
шийната област, които поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК.
С Присъда
60/18.06.2019 г., постановена по НОХД 936/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, влязла в сила на 04.07.2019 г., М.Д. е признат за виновен в това, че
на 04.04.2018 г. на пътя между гр.Садово
и гр.Пловдив при управление на лек
автомобил „Фиат Мареа“ **е нарушил правилата за движение – чл.5 ЗдвП, чл.16
ЗдвП, чл.20 ЗдвП, чл.21 ЗдвП и е причинил смъртта на М.П.Д. и средни телесни
повреди на повече от едно лице, а именно: на Е.И.К., С.А.М. и Ш.М.М., като деянието е извършено след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта 2.83 промила, с което е извършил
престъпление по чл.343, ал.3, предложение първо и трето, буква Б, предложение
първо във връзка с ал.1, б.Б и б.В във връзка с чл.342, ал.1, предложение трето
във връзка с чл.54 НК.
В резултат на
настъпилото увреждане С.М. е претърпял оперативна интервенция –
вертербропластика с костен цимент, изпитвал е силни болки в първия месец след
извършената операция, които болки, въпреки приеманите болкоуспокоителни, не са
му давали покой. В този период ищецът не е могъл да става и да се обслужва
самостоятелно и се е наложило да бъде постоянно обгрижван по отношение на
хранене, обличане и тоалет. Силните физически болки С.М. изпитвал три месеца и
е бил на домашно лечение.
След настъпилото
ПТП на Ш.М. е направена гипсова превръзка на счупената дясна ръка за 35 дни.
След сваляне на гипсовата превръзка ищцата не е била в състояние да вдига
ръката си, да се храни, което наложило да премине физиотерапия, което облекчило
в минимална степен състоянието и, но към момента на подаването на исковата
молба състоянието и не е възстановено.
От настъпилите в
резултат на ПТП контузии по различни части от тялото ищцата за период от два
месеца е търпяла изключително силни болки в областта на корема и ребрата, като
от тях не е била в състояние да става от леглото и е обгрижвана от трето лице.
В края на м.юни 2018 г. Ш.М. е получила усложнение от травмите, за което е
приета на лечение и е претърпяла операция от херния, съпроводена с нови болки и
възстановителен период.
От претърпяното ПТП
и двамата ищци са преживели тежък психо-емоционален шок, който не могат да
преодолеят, страхуват се да пътуват в автомобил, не спят спокойно.
При настъпилото ПТП
притежаваният от ищците в режим на семейна общност лек автомобил „Опел Астра“ **е
увреден до степен, че икономически неизгодно е да бъде възстановен, тъй като
разходите ще надхвърлят 70% от действителната му стойност.
Към момента на
настъпване на ПТП лекият автомобил, с
който е причинено произшествието, е собственост на А.Н.Д., е управляван от М.А.Д.
на законно основание, като собственикът на лекия автомобил „Фиат Мареа“ ** е
сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“ за периода
09.01.2018 г. - 09.01.2019 г., обективиран в Застрахователна полица
BG/22/118000218325.
С Молба от
09.08.2019 г. ищците са поискали заплащане на обезщетение за претърпените от
тях вреди от ПТП от 04.04.2018 г., причинено от М.Д. при управление на лек автомобил „Фиат Мареа“ **, но
предложеното обезщетение според ищците е занижено.
Иска се да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищците сумата
от по 50 000 лв за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди изразяващи се в силни физически болки и страдания,
неудобства от настъпилите телесни увреждания в резултат на ПТП от 04.04.2018
г., причинено от М.Д. при управление на лекия автомобил „Фиат Мареа“ **, ведно
с обезщетение за забава от настъпването на увреждането – 04.04.2018 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1 500 лв, представляваща обезщетение за
претърпените от тях имуществени вреди, изразяващи се в стойността на увредения
им автомобил „Опел Астра“ ** в резултат на ПТП от 04.04.2018 г., причинено от М.Д.
при управление на лекия автомобил „Фиат Мареа“ **, ведно с обезщетение за
забава от настъпването на увреждането – 04.04.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендират разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за
адв.З. при условията на чл.38 ЗА.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се дама следното становище
по исковете:
-не се оспорва
обстоятелството, че „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е страна по
договор, обективиран в Застрахователна
полица BG/22/118000218325.
-оспорва
възникването на неимуществени вреди и периода, през който са търпени, като се
заявява, че описаните травматични увреждания и последвалите манипулации не са
във връзка с настъпилото ПТП – болките в дясното рамо и операцията от херния на
ищеца Ш.М.. Ищцата има обременено здравословно състояние – от дълги години
страда от диабет, оперирано е лявото и коляно, развила е дистална хиперстезия,
което допринася за трудното и по - продължително възстановяване. В тази връзка
ответникът прави възражение за съпричиняване на настъпилите вреди за ищцата Ш.М..
Заявява, че претендираният
размер на обезщетението за неимуществени вреди и за двамата ищци е завишен.
Твърди, че не са
налице предпоставките за тотална щета на МПС, както и не се дължи заплащане на
обезщетение за забава.
Третото лице
помагач М.А.Д., ЕГН **********,*** дава становище, че размерът на исковете е
завишен.
Предвид
доказателствата по делото Съдът намира за установено:
С Присъда от
18.06.2019 г., постановена по НОХД 936/2019г., влязла в сила на 04.07.2019 г., М.А.Д.
е признат за виновен за това, че на 04.04.2018г. при управление на лек
автомобил „ФИАТ МАРЕА“ ** е нарушил правилата за движение – чл.5 ЗДП, чл.16
ал.1 т.1 ЗДП, чл.20 ал.1 и 2 ЗДП, чл.21 ЗДП и по непредпазливост е причинил
смъртта на М.П.Д. и средни телесни повреди на Е.И.К., на С.А.М., изразяваща се
в закрито счупване на гръбначния стълб в поясната област на ниво L1, довело до трайно затруднява движенията на тялото и на
Ш.М.М., изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост в долната половина,
довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, като деянието
е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2.83 промила,
поради което е извършил престъпление по чл. 343 ал.3 предл. 1 и 3 б.Б,
предложение 1 във връзка с ал.1, б.Б и В във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 във
връзка с чл.54 НК.
От заключението на
СМЕ с в.л. Д-р Б., което Съдът кредитира като компетентно и неоспорено, се
установява, че на Ш.М.М. е причинено счупване на дясната лъчева кост в долната
половина, което е довело до трайно затрудняване в движенията на десния горен
крайник. Травмата на други интраабдоминални органи без открита рана в корема и
контузия на тялото и шийната област са довели до разстройство на здравето извън
случаите по чл.128 и чл.129 НК. Получените увреждания са възникнали при ПТП от
действията на твърд предмет от удар или притискане с или върху такъв.
На С.А.М. е
причинено закрито счупване на гръбначния стълб в поясната област на ниво L1 и е довело до трайно затрудняване движенията на
снагата. Оздравителните процеси и при двамата ищци е следвало да протекат за
около 3-4 месеца и от медицинската документация няма данни за настъпили
усложнения. Към момента на изготвяне на заключението ищците са напълно
възстановени от травматичните увреждания, причинени при ПТП. Ограничените
движения на Ш.М.М. в раменната става се дължат на артрозни промени в ставата, а
мравучкането в пръстите на дясната ръка се дължи на усложнението на диабета.
Към момента на изготвяне на експертизата са възстановени движенията на дясната
гривнена става на Ш.М.М..
На 23.06.2018г. Ш.М.
е претърпяла операция по повод заклещена херния, която е довела до механична
чревна непроходимост, но тази интервенция не е в причинна връзка с ПТП. Ш.М.
страда от инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения,
хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, последици от мозъчен инфаркт,
но няма причинна връзка между предходни заболявания и уврежданията при ПТП.
Диабетът е повлиял на оздравителния процес като го е забавил и пострадалата
по-дълго време е изпитвала болки.
От показанията на
св. Т.А., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната и
заинтересованост от изхода на делото предвид родствената и връзка по сватовство
с ищците – тяхна снаха, се установява, че непосредствено след ПТП посетила
пострадалите в болничното заведение, в което били настанени. Ищцата Ш.М. била в тежко състояние, плачела от болки, по
тялото и имало големи сини петна, кракът и кървял, ръката и била счупена,
задушавала се, поставили и кислородна маска. С.М. не бил в състояние да се изправи,
оплаквал се от силни болки в корема и гърба. Пострадалите били на болнично
лечение десет дни, като през цялото време приемали болкоуспокояващи. След
направената на С.М. операция той не бил в състояние да става, да се движи, да
се обслужва, да се храни, което наложило свидетелката А.и съпругът и да се
грижат за него. Ищцата Ш.М. трябвало да бъде неподвижна, за да зарасне травмата
на ребрата, била с гипсирана ръка и също не можела да се обслужва, като грижите
изцяло се полагали от свидетелката Т.А. и съпруга и. Ищцата Ш.М. се задушавала,
защото при ПТП била притисната от колана на автомобила. След два месеца ищцата
започнала да става, но не можела да се движи, тъй като изпитвала силни болки от
травмите. Ищецът С.М. дълго време приемал болкоуспокояващи и започнал да става
след три месеца и да се обслужва сам. Не са се възстановили изцяло от
претърпените наранявания при ПТП – лесно се уморяват. Ищцата Ш.М. изпитвала
притеснения от това, че се налагало друг да се грижи за нея, била изключително
уплашена от ПТП.
От заключението на
СТЕ с вещо лице С.М., което Съдът кредитира, се установява, че за отстраняване
на повредите по лек автомобил „Опел Астра“ **
при ПТП от 04.04.2018 са необходими 5635 лв; средната пазарна стойност
на автомобила към момента на настъпване на ПТП е 2223 лв. Тъй като стойността
на ремонта надвишава 70% от пазарната стойност на автомобила, възстановяването
му е технически възможно, но икономически нецелесъобразно; посочва се, че
стойността на вредите след отчитане стойността на запазените части е 2112 лв.
Разпоредбата
на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска
"Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска
отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт
с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и
вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл.45,
ал.2 ЗЗД/.
Доколкото
не се спори, че към момента на настъпването на ПТП от 04.04.2018 г.
собственикът на лек автомобил „Фиат Мареа“ ** е сключил с Полица BG/22/118000218325
Договор по риска „Гражданска отговорност“ с ответника „ЗК „Лев Инс“ АД, Съдът
приема, че ответникът е приел да носи риска от настъпването на вреди при
управлението на лекия автомобил „Фиат Мареа“ **, причинени от собственика на
това МПС, както и от всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание.
Спазена
е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална
допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен
срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
на виновния водач, каквато в случая е налице, а след изтичане на тримесечния
срок в полза на ищците, като увредени лица, е възникнало правото и на пряк иск
срещу застрахователя на виновния водач / с Молба от 09.08.2018 г. ищците са
сезирали застрахователя да им заплати обезщетение за претърпените от тях
имуществени и неимуществени вреди/.
Съгласно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено престъпление, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Предвид
доказателствата Съдът приема, че през време на действието на застрахователния
договор, обективиран в полица BG/22/118000218325, на 04.04.2018 г. е настъпило
ПТП, виновно причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е
покрита от ответника. По делото се установява, че в резултат от виновното
поведение на застрахования при ответника водач са причинени средни телесни
повреди на С.А.М. и Ш.М.М., като ищците
търпят неимуществени вреди, изразяващи се физически болки и страдания, затруднение
в придвижването и обслужването, имуществени вреди, изразяващи се в стойността
на повредения автомобил, поради което исковете за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди са основателни и следва да се уважат, като по
отношение на ищеца Ш.М. от обема на причинените вреди се изключат претърпените
болки и страдания от оперативна интервенция херниолапаротомия .
Преди да определи
размера на дължимото обезщетение, следва да се разгледат направените от
ответника „ЗК „Лев Инс“ АД възражения за съпричиняване:
От ответника е
направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца Ш.М., изразяващо се в това, че здравословното състояние на ищцата допринася
за трудното и по - продължително възстановяване. Констатира се от СМЕ, че
ищцата Ш.М. страда от диабет, който рефлектира върху оздравителния процес, като
го забавя, но подчертава, че между настъпилите при ПТП увреждания и предходните
заболявания на Ш.М. не е налице причинна връзка. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че в случая липсва съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца Ш.М., тъй като Ш.М. не е създала реална възможност за
настъпването на вредата със здравословното си състояние, т.е. уврежданията на
ищцата Ш.М. не са настъпили в резултат на ПТП и поради здравословното и
състояние, а единствено в резултат на ПТП, а здравословното и състояние е
рефлектирало само върху оздравителния процес.
При определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди Съдът съобразява характера на причинените телесни
увреждания, продължителността на възстановителните периоди за отделните телесни
увреждания и интензитета на търпените болки и страдания – на ищцата Ш.М. е причинено счупване на дясната
лъчева кост в долната половина, което е довело до трайно затрудняване в
движенията на десния горен крайник, за период от около 3 – 4 месеца ищцата
търпи физически болки и страдания, неудобства от невъзможността да се обслужва
сама, както и че е подпомагана в обслужването от трети лица, уплаха от
настъпилото ПТП; на ищеца С.М. е причинено закрито счупване на гръбначния стълб
в поясната област на ниво L1 и
е довело до трайно затрудняване движенията на снагата, за период от около 3 – 4
месеца ищецът е изпитвал физически болки, бил е временно обездвижен, не е могъл
да се самообслужва и е търпял неудобството от обслужването и грижите на трети
лица. Предвид изложеното и прилагайки критерия за справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
Съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди в случая следва да бъде
определено в размер на сумата от 35 000 лв – за ищцата Ш.М. и на 40 000 лв
– за ищеца С.М., като за разликата до пълните предявени размери от по
50 000 лв за всеки един от ищците исковете следва да се отхвърлят и по
отношение на ищцата Ш.М. следва да се отхвърли искането за присъждане на
обезщетение за претърпени физически болки и страдания от претърпяна оперативна интервенция
херниолапаротомия.
С оглед
заключението на СТЕ за
отстраняване на повредите по лек автомобил „Опел Астра“ **, получени при ПТП от
04.04.2018, са необходими 5635 лв; средната пазарна стойност на автомобила към
момента на настъпване на ПТП е 2223 лв, т.е. стойността на ремонта надвишава
70% от пазарната стойност на автомобила, поради което възстановяването му,
макар технически възможно, икономически е нецелесъобразно и поради това е
налице тотална щета /чл.390, ал.2 КЗ/. В случая действително претърпените
от ищците вреди се съизмеряват със стойността на щетите /пазарната стойност на
автомобила, от която се приспадат стойността на запазените части след ПТП/,
определени съгласно чл.390, ал.2, т.2 КЗ от експертизата по делото на 2112 лв. Доколкото
обаче ищците са предявили исковете си в размер от 1500 лв общо и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, обезщетението за претърпените
имуществени вреди следва да се определи в заявения с исковата молба размер от
1 500 лв общо.
Претендира се
заплащане на обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от датата на увреждането – 04.04.2018 г. Съобразно
разпоредбата на чл.493, ал.1,
т.5 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите обхваща и лихвите по чл.429, ал.2,
т.2 КЗ, като това задължение на застрахователя възниква от по-ранния
момент между датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1,
т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
От представеното с
исковата молба Известие за доставяне се установява, че ищците са сезирали
застрахователя с молба за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди от уврежданията, получени
при ПТП от 04.04.2018, като застрахователят е получил искането на 09.08.2018 г.
Като начален момент на претенцията за заплащане на обезщетение се посочва датата
на увреждането – 04.04.2018 г. , но обезщетение за забава следва да се присъди
от 31.08.2018 г., т.е. с изтичане на 15 работни дни от уведомяването до
окончателното плащане с оглед разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 КЗ, като за
периода от 04.04.2018 г. до 30.08.2018 г. исковете за присъждане на обезщетение
за забава следва да се отхвърлят като неоснователни.
По делото не се
представя Удостоверение за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Опел Астра“ **, което е предвидено в
разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ не като предпоставка за възникване на
задължението на застрахователя по чл.386 КЗ във връзка с чл.390,
ал.2 КЗ, а като предпоставка за неговата изискуемост и поради това може да се
приеме, че застрахователят не е изпаднал в забава по отношение заплащането на
обезщетение за претърпените имуществени вреди. В тази връзка не следва да се
присъжда обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 1 500 лв.
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса за
производството в размер на 3 000 лв, както и 175 лв разноски за
експертиза.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати
на С.М. разноски по делото в размер на 260 лв.
На основание чл.38
ЗА ответникът следва да се осъди да заплати на адв.З. адвокатско възнаграждение
в размер на 3355 лв, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004
г. съобразно размера на предявените искове по отношение на всеки от ищците.
Предвид изложеното
Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Симеоновско шосе“ 67А да
заплати на Ш.М.М., ЕГН ********** *** – адв.З.:
-сумата 35 000 лв /тридесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания от получените телесни увреждания,
неудобства от невъзможността да се обслужва сама, настъпили в резултат на ПТП от 04.04.2018 г., причинено от М.Д. при
управление на лек автомобил „Фиат Мареа“
**, за който е сключен със „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* Договор по риска „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за
забава от 31.08.2018 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв, за присъждане на обезщетение за претърпени физически болки и
страдания от претърпяна оперативна
интервенция херниолапаротомия и за заплащане на обезщетение за забава за
периода 04.04.2018 г. – 30.08.2018 г. отхвърля исковете;
-сумата 750 лв
/седемстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на щетите по лек автомобил „Опел
Астра“ **, настъпили в резултат на ПТП
от 04.04.2018 г., причинено от М.Д. при управление на лек автомобил „Фиат Мареа“ **, за който е
сключен със „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* Договор по
риска „Гражданска отговорност“
Осъжда „Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Симеоновско шосе“ 67А да
заплати на С.А.М., ЕГН ********** и Ш.М.М., ЕГН ********** *** 34, офис 5 –
адв.З.:
-сумата 40 000 лв /четиридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания от получените телесни увреждания,
неудобства от невъзможността да се обслужва сам, настъпили в резултат на ПТП от 04.04.2018 г., причинено от М.Д. при
управление на лек автомобил „Фиат Мареа“
**, за който е сключен със „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* Договор по риска „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за
забава от 31.08.2018 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв и за
заплащане на обезщетение за забава за периода 04.04.2018 г. – 30.08.2018 г. отхвърля
исковете;
-сумата 750 лв
/седемстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на щетите по лек автомобил „Опел
Астра“ **, настъпили в резултат на ПТП
от 04.04.2018 г., причинено от М.Д. при управление на лек автомобил „Фиат Мареа“ **, за който е
сключен със „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* Договор по
риска „Гражданска отговорност“
-сумата 260 лв
/двеста и шестдесет лева/ разноски по делото
Отхвърля
предявените от С.А.М., ЕГН ********** и Ш.М.М., ЕГН ********** – и двамата със
съдебен адрес: *** – адв.З. против „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, София, бул.“Симеоновско шосе“ 67А искове за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от по 750 лв за всеки един
от ищците, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на щетите по лек автомобил „Опел Астра“ **, настъпили
в резултат на ПТП от 04.04.2018 г.
Осъжда „Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Симеоновско шосе“ 67А да
заплати на адвокат Б.З. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 3355 лв /три
хиляди триста петдесет и пет лева/
Осъжда „Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Симеоновско шосе“ 67А да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Окръжен съд –
Пловдив сумата 3 000 лв /три хиляди лева/, представляваща дължимата
държавна такса за производството и сумата 175 лв /сто седемдесет и пет лева/,
представляваща заплатено възнаграждение за експертиза
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач М.А.Д., ЕГН **********,***
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните третото лице помагач
СЪДИЯ: