Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
09.10.2020година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І
граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през
две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
Д.
при ***я………ЕВГЕНИЯ РУСЕВА………………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 549 по описа
на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 639 от 11.06.2020г., поправено с
решение № 830 от 09.07.2020г., постановено по гр.д. № 197/2020г. Плевенският
районен съд е признал за установено, на основание чл.124 ал.4 ГПК, във вр. с чл.1 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред по отношение на Кметство с. ***, представлявано
от Кметския наместник Я.П.И. и по отношение на Национален
осигурителен институт ТП на НОИ- гр.Плевен, че през периода от 01.10.1984
год. до 01.03.1989 год., или 4 /четири/ години, 5 /пет/ месеца и 0 /нула/
дни В.П. Ц., а ЕГН **********, с адрес: ***, е работила в Читалище „***"
с. *** на длъжност „***", с работодател Кметство с.***, с максимална
продължителност на работното време 8 часа дневно и трудово възнаграждение в
размер на 110 лева /сто и десет/
месечно.Присъдени са разноски вполза на ищцата в
размер на 300лв.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ТП на НОИ-гр.Плевен, представлявано от
директора Г.Д. С., чрез старши юрисконсулт Ж.Т.Т.. В
жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това са
изложени подробно в жалбата, основното от които е, че при липса на “начало на
писмено доказателство” е недопустимо да се изслушват свидетелски показания за
установяване на трудовия стаж. Въззивникът моли съда
да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на
спора, с което да бъде отхвърлен
предявения иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред.Моли решението да
бъде обезсилено, в частта му, с която е установен размер на трудовото
възнаграждение, в нарушение на чл.1, ал.3 от ЗУТОССР, предвиждащ че по реда на
този закон не може да се установява размер на трудово възнаграждение и на
осигурителен доход.
Ответницата по жалбата В.П.Ц., чрез пълномощника
си адв.Ю.С. от ПАК е взела становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява и частично основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
положителен установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК, вр.
чл.1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищеца В.П. Ц. притежава
трудов стаж за периода от 01.10.1984 год. до 01.03.1989 год., или 4 /четири/
години, 5 /пет/ месеца и 0 /нула/ дни, за положен труд в Читалище „***" с. ***
на длъжност „***", с работодател Кметство, с. *** с максимална
продължителност на работното време 8 часа дневно и трудово възнаграждение в
размер на 110 лева /сто и десет/
месечно.
Ответникът
ТП на НОИ-Плевен, директора Г.Д. С., чрез пълномощника старши юрисконсулт Ж.Т.Т. е взел становище, че иска е неоснователен.Ответникът Кметство
с. ***, представлявано от Кметския наместник Я.П.И., не е взело становище по иска.
Безспорно е
по делото, а то се установява и от представеното пред първоинстанционния съд
писмено доказателство-Удостоверение № 5506-14-1515 от 17.12.2019г., издадено от
ТП на НОИ-Плевен, на основание чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално
осигуряване, в качеството му на орган, който приема и съхранява разплащателните
ведомости и трудовоправни документи на осигурители с
прекратена дейност без правоприемник и издава документи за осигурителен стаж и
доход, е удостоверено, че разплащателните
ведомости и трудово-правните документи на НЧ“***“-с.*** не са приети в ТП на
НОИ /сектор КР ДОО/ гр. Плевен.
Спорно е налице ли са предпоставките на ЗУТОССР за
положително установяване на притендирания трудов
стаж.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид
следното : Съгласно удостоверение № 94 от 11.12.2019г., изд. от Кметство с. ***,
по молба на ищцата В.П.Ц. за издаване на УП-3 за периода м.10.1984г. –
м.03.1989г. за заемана длъжност „***“ на НЧ“***“-с.*** - вх.рег.№ 17
от 10.12.2019год., за посочения в
молбата период 01.10.1984г. до 01.03.1989г. не може да се
издаде образец УП - 3, тъй като книгите, удостоверяващи архива за този период са
наводнени и унищожени. Удостоверено е,
че са били съхранявани от предходни служители в Кметството в стая без ток и в
лошо състояние. С това удостоверение е изяснена причината, поради която не са
налице каквито и да било книжа и документи от архива на читалището през
посочения период, в т.ч. и разплащателните ведомости и други трудовоправни документи на осигурителя. Ищцата твърди, че и
трудовата и книжка се е съхранявала в трудовото ѝ досие и не я е получила
работодателя си Кметство с.***.Твърди, че през този период председател на
читалището е била И.Д.Г., но и тя не съхранявала каквито и да било документи оттогава. С.Д.К.по
същото време е била председател на Ревизионната комисия на читалището, но също
нямала никакви документи.Тогава ищцата се е снабдила с преписи от документи,
намиращи се в библиотеката на читалището, като протоколи от събрания, покани, справка
за председателя и ***я
на читалището, в които фигурира и нейното име.
От показанията на изслушаните пред районния съд свидетели
И.Д.Г. и С.Д.К.-първата председател на читалище „Бъдеще“ - читалището в с.***,
а втората – председател на Ревизионната комисия на същото през периода
1984-1989г., се установява,че по това време ищцата В.П.Ц. е била *** на
читалището и е получавала заплатата си от около 100лева от Кметството на
селото.Работила е на пълен работен ден.
Показанията се подкрепят и от писмените доказателства,
приложени в делото:Протокол от 15.08.1984 год., с който ищцата В.П.Ц., като
член на тричленна комисия е приела, заедно с В. С.имуществото на читалището в
с.***, като срещу името ѝ е посочено „***“; Протокол № 7 от годишно
отчетно събрание на читалището, проведено на 01.12.1988г., в който В.П.Ц. е
посочена като *** на читалището и е била докладчик за отчетния доклад за
едногодишната дейност на читалището, а свидетелката И.Д.е посочена като
председател на същото читалище; Покана от 13.06.1985г. за заседание на УС на
читалище „***“ с.***, с името на ищцата под номер 10, а също и на свидеетелката С. Д.; Покана от 10.02.1987г. за съвместно
заседание на читалището и УС на ОФ, в която фигурират като уведомени ищцата В.Ц.,
както и свидетелките С.Д.К.и И.Д.Г.;
Копие на Покана от 01.12.1988 год. за годишно отчетно събрание на читалището, в
който В.П.Ц. е посочена като *** на същото; Справка за
председателя и ***я
на читалището, прил. на л.14 от делото.
За да уважи предявения иск, Плевенския районен съд
е установил със свидетелски показания трудов стаж, като е приел, че ищеца е
представил писмени доказателства по смисъла на чл.6, ал.1 и 2 от ЗУТОССР
установяващи вероятността на трудовия стаж и изхождащи от работодателя
му.Въззивният съд, в настоящия си състав счита, този извод за правилен.
Разглеждането на предявения установителен иск се извършва по специален ред,
регламентиран от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред.Безспорно иска е допустим, тъй като ищеца е удостоверил по надлежен
ред/чл.5, ал.1 от ЗУТОССР/, че книжата, ведомостите и пр. са били унищожени
поради лошо съхранение.
Удостоверението, че архивата е загубена или
унищожена е изискване за допустимостта на иска. Независимо от това законът
изисква и начало на писмено доказателство за допустимостта на свидетелски
показания. В случая такова начало на писмено доказателство са обсъдените
по-горе писмени доказателства от вида на посочените в чл.6, ал.2, т.9 от
ЗУТОССР, поради което изслушването на свидетели относно правно релевантните за
спора факти е допустимо. Изпълнено е и изискването на чл.6, ал.4 ЗУТОССР
относно допуснатите до разпит свидетели.Установено е къде е работила ищцата
през исковия период, времето през което е работила, продължителността на
работния ден/пълен работен ден/, как е
бил заплащан труда ѝ, както и лица, с които е работила.
Поради изложеното иска за установяване на трудов
стаж по съдебен ред се явява основателен и като такъв правилно е бил уважен. Исковата
претенция е недопустима относно искането за установяване на размера на
трудовото възнаграждение и продължителността на работното време и в тази част,
уважавайки я, районният съд е постановил недопустимо решение, което следва да
бъде обезсилено, на основание чл.270, ал.3 от ГПК. Съгласно чл.124, ал.4, пр.2 ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други/извън
посочените в пр.1/ факти с правно значение, се допуска само в случаите,
предвидени в закон, пред каквото изключение не сме изправени, а напротив – чл.
1, ал.3 от ЗУТОССР забранява да се установява по реда на този закон размера на
трудовото възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, на
основание чл.271, ал.1 ГПК решение № 639 от 11.06.2020г., поправено с
решение № 830 от 09.07.2020г., постановено по гр.д. № 197/2020г. Плевенският
районен съд, В ЧАСТТА му, с която е признато за установено, на основание чл.124
ал.4 ГПК, във вр. с чл.1 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по отношение на Кметство с. ***,
представлявано от Кметския наместник Я.П.И.
и по отношение на Национален осигурителен институт ТП на НОИ- гр.Плевен, че
през периода от 01.10.1984 год. до 01.03.1989 год., или 4 /четири/ години,
5 /пет/ месеца и 0 /нула/ дни В.П. Ц., а ЕГН **********, с адрес: ***, е
работила в Читалище „***" с. *** на длъжност „***", с работодател
Кметство с.***.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.270, ал.3 ГПК
решение № 639 от 11.06.2020г., поправено с решение № 830 от 09.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 197/2020г. Плевенският районен съд, В ЧАСТТА му, с която
е признато за установено, че трудовия стаж е положен при максимална
продължителност на работното време 8 часа дневно и трудово възнаграждение в
размер на 110лева месечно, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му
част, поради недопустимост на иска.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: