Р
Е Ш Е
Н И E
№
…… 02.11.2021
г. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито
съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
секретар: К.
Николова………….……….…….…………………………………….
прокурор…………………………………………….…………………………………………,
като
разгледа докладваното от председателя съдия Дечева т.д. № 112 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К.В.Т., чрез
адв. И.Й., с която са предявени против „Дженерали
застраховане“ АД – гр. С. обективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 вр. чл. 497, ал. 1 КЗ за сумата от 50 000 лв., частичен иск от
цялата сума в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра Ц. В. И., причинена в
резултат на ПТП, настъпило на 15.06.2017 г. в Р.С., ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от 15.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В първоначалната искова молба ищцата твърди, че при
ПТП на 15.06.2017 г. в Р.С., в района на гр. Н.С., на автомагистрала А1 /Е-75/,
категория 1 при км. 150-т и 700м., причинено виновно от С.Д.С, водач на л.а. „П.
308“, ДК №** ** ** **, е починала Ц. В. ***, пътник на предната седалка в
автомобила. ПТП настъпило при следния механизъм: виновният водач настигнал и се
блъснал в движещ се пред него на пътното платно товарен автомобил марка „З.“
със сръбски регистрационен номер ** ***-**. По време на произшествието,
пострадалата пътувала от Република България към Федерална Република Германия,
на гости на дъщеря си, където последната специализирала като лекар. Твърди, че
за посочения лек автомобил „П. 308“, ДК №** ** ** ** била налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, издадена от ответното дружество
„Дженерали застраховане“АД, с издаден сертификат „Зелена карта“, валидни към
датата на ПТП, описани със съответните номера и период на валидност.
Ищцата посочва, че починалата Ц. В. И. е нейна сестра
и в резултат на смъртта й търпи тежки нематериални вреди, тъй като двете сестри
били в изключително близки отношения. Двете живеели в гр. К., израснали заедно,
над двадесет години живели заедно в дома на родителите си, поддържали постоянен
контакт. Изложени са твърдения относно
изключително близките отношения между сестрите, връзката между тях и
семействата им. От смъртта на сестра й била причинена дълбока емоционална
травма.
Ищцата основава активната си процесуална легитимация
на ТР № 1 от 21.06.2018 г., съгласно което право да получат обезщетение за
неимуществени вреди при смърт на техен близък имали и по изключение всички
други лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпели от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай било справедливо да се обезщетят. В традиционните за българското
общество семейни отношения сестрите били част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Привързаността, която имали, не само не била отшумяла, но станала толкова
силна и осъзната, че смъртта на сестра й
причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Преди да
предяви настоящата искова претенция ищцата предявила извънсъдебна
застрахователна претенция пред ответника, като с писмо изх. № ********* от
27.08.2018 г. ответникът отказал да изплати обезщетение, което породило правен
интерес у ищцата от предявяване на исковата претенция за заплащане на
обезщетение като паричен еквивалент на понесените до настоящия момент и бъдещи
болки и страдания от загубата на нейната сестра и за претендиране на законна
лихва за забава и по смисъла на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ с начална дата от
15.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
С петитума се отправя искане ответното дружество да
бъде осъдено да заплати сумата в размер на 50 000 лв., предявена като
частичен иск от пълния размер на иска от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на нейната сестра Ц. В. И., починала при ПТП на 15.06.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от същата дата до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 372 ГПК е депозирана допълнителна
искова молба, с която се допълва и уточнява първоначалната.
Ответното дружество е подало отговор по чл. 368 ГПК. В
него се посочва, че исковите претенции са допустими, но неоснователни. Оспорват
се изцяло предявените искове по основание и размер. От изложените в исковата
молба фактически твърдения не се установявало, че ищцата следвало да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалото лице поради
възникнала особена близост с него. В случая липсвали данни за наличието на
житейска връзка, различна от обичайната между далечни родственици. Ищцата не се
явявала сред най-близкия кръг родственици, не били налице и конкретни житейски
обстоятелства, поради които привързаността им да е станала толкова силна, че
смъртта на сестра й да е довела у ищцата до значителни морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
родствената връзка. Не се установявала трайна и дълбоко емоционална връзка с
починалата. В тази връзка се оспорва активната материално-правна легитимация на
ищцата, която нямали право на обезвреда като трето увредено лице. Оспорват се
всички твърдения за наличие и претърпяване на неимуществени вреди от страна на
ищцата в причинна връзка с осъществяване на инцидента, твърденията за тяхното
естество, проявление и период извън нормалната реакция на скръб.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, както и
настъпването на причинените във връзка с посочения механизъм травматични
увреждания. С оглед на данните по делото се излага възражение за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата,
тъй като същата била без поставен задължителен обезопасителен колан. В случай,
че се установи съпричиняване, се иска намаляване размера на дължимото
обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва исковата претенция и
по размер, който се явявал завишен
и несъответстващ на принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът на исковата претенция бил
прекомерно завишен и предвид момента на настъпване на транспортния инцидент –
през 2017 г. Поради отдалечеността във времето на настъпилата смърт и момента
на предявяване на претенцията – 3 години след произшествието, житейски логично
и обосновано било ищцата да търпи
по-малки като интензитет негативни изживявания в по-късен момент. Оспорва
се изцяло акцесорната претенция за лихви за забава, считано от датата на
настъпване на процесното ПТП и настъпване смъртта на пострадалата.
В срока по чл. 373 ГПК е депозиран допълнителен
отговор.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 и чл. 497, ал. 1 КЗ. Исковете са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
По делото са приети писмените доказателства,
представени с исковата молба и с молба вх. № 263979/18.05.2021 г. Назначени са
съдебно – медицинска експертиза по писмени данни и съдебна - автотехническа
експертиза, заключенията по които са приети като неоспорени от страните.
Разпитан е свидетелят В.Б.. Процесуалният представител на ищцата е представил
писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно документи, издадени от компетентните органи
на Р.С., изпратени чрез съдебна поръчка от Министерство на правосъдието, се
установява, че на 15.06.2017 г. около 21.55 часа на магистрала Белград – Н.С.
на 150 км + 700, в СО Инджия, се е случило пътно
транспортно произшествие, в което е участвал С.Д., водач на моторно превозно
средство марка П. 308 с българска регистрация с рег. № ** **** ** и водач на
тежко пътно превозно средство марка „З.“ с регистрационен номер от Н.С. № ** - *** - **. До водача на
автомобила марка П. 308 на дясната седалка се е намирала Ц. И., която е била в
тежко състояние и веднага е била транспортирана до Клинично – болничен център Н.С..
Малко след пристигането в болницата пострадалата Ц. И. е починала от получените
травматични увреждания. Установено е, че мястото на произшествието е било
неосветено, нощно време, при ясно време, без наличие на вятър, пътният участък
е бил разделен на отделни пътни платна. Двете превозни средства са се движели
по дясната пътна лента за движение в посока към Н.С.. Компетентните полицейски
органи на Р.С. са приели за механизъм на произшествието движението на водача С.Д.
с лек автомобил „П.“ с неадекватна скорост, поради което се е ударил в тежко
товарното превозно средство, което се е движело пред него от същата страна и в
същата посока. При произшествието леки наранявания са получили още водачът на
товарния автомобил „З.“, както и две други лица, пътуващи с него. И двамата
водача са тествани за наличие на алкохол в кръвта, но пробите са отрицателни.
По делото е назначена съдебна-автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице С.П., и съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Х.Е.. Експертните заключения по двете експертизи
са изготвени въз основа на предоставените документи, издадени от органите на Р.С..
Съгласно съдебномедицинската експертиза пострадалата Ц.
И. е получила различни травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма: контузия
на мозъчния череп; две разкъсно контузни рани в челната област; периорбитален
хематом двустранно; отломъчно счупване на черепа с изразена импресия; отломъчно
множествено счупване на костите на лицевия череп; счупване на двете горни
челюсти; счупване на тялото на долната челюст; дифузен субарахноидален
кръвоизлив с предимно локализация в теменно – слепоочните дялове на мозъка;
оток на мозъка; контузия на мозъка в челната област и в основата; вдишана кръв
в белите дробове. Пострадалата е получила и гръдна травма, изразяваща се в
счупване на 1-2 ребра вляво; счупване на ребра 1-3 вдясно; охлузване в предната
и дясна странична част на шията; контузия и охлузване в лявата половина на
гръдния кош. Вещото лице приема, че причината за смъртта на пострадалата е
тежка и несъвместима с живота черепно – мозъчна травма, допълнително усложнена
с вдишване на кръв в белите дробове. Уврежданията, довели до смъртта, са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Тези увреждания са
причинени от действието на твърд тъп предмет и могат да се получат при
автомобилна травма, характерна за пътник на предната седалка на лек автомобил,
който се блъска с предната си част в друг автомобил по начина и при
обстоятелствата, описани по делото. Вещото лице подчертава, че това което прави
впечатление, е наличието на тежка черепно-мозъчна травма, при сравнително
по-лека гръдна травма и липса на травми по крайниците. Отделно по дясната
страна на шията и лявата страна на гръдния кош са описани охлузвания, които
данни сочели, че при удара тялото на пострадалата е било прибрано към седалката
от предпазния колан, а тежките травми в областта на главата вероятно се дължали
на деформация в предната част на купето на автомобила.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза,
изготвена от вещото лице С.П., мястото на удара между лекия автомобил „П.“ и
товарния автомобил „З.“, може да бъде локализиран на около 1.40 м преди
ориентира на означението км 150 + 700 м по дължина на платното за движение в
посока град Н.С. и на около 4.80 до 5.30 м вдясно от базовата линия по
широчина. Ударът между двете превозни средства по характер е бил заден, кос,
при сблъсък на предна, дясна част на купето на лекия автомобил „П.“ със задна
лява част на каросерията на товарния автомобил „З.“. Определянето на скоростите
на двете превозни средства е извършено чрез използването на метода „Теория на
удара“. След въвеждане на изходните данни скоростта на движение на лекия
автомобил „П.“ преди произшествието е равна по стойност на скоростта в момента
на удара с товарния автомобил – 104.6 км/ч, а скоростта на товарния автомобил
непосредствени преди произшествието е 53.2 км/ч. Движението се е извършвало
през нощта, при ясно време, по сух, хоризонтален, прав асфалтов, неосветен
участък от платно за еднопосочно движение. Вещото лице приема, че при
конкретната пътна обстановка водачът на лекия автомобил „П.“ е имал техническа
възможност да възприеме предходно движилият се товарен автомобил „З.“ на
осветеността на фаровете на къси светлини и да предотврати настъпването на
процесното ПТП, чрез своевременно предприемане изпълнението на маневра
„изпреварване“. От техническа гледна точка причината за настъпването на
процесното ПТП е закъснялата реакция на водача на лекия автомобил за
предприемане изпълнение на маневра „изпреварване“ на движещият се с по-малка скорост
товарен автомобил в лентата му за движение. При установените скорости на
движение на всяко от двете превозни средства водачът на лекия автомобил „П.“ е
имал техническа възможност да изпълни маневра „изпреварване“ на движещия се
пред него товарен автомобил безопасно, ако е реагирал в най-ранния момент на
възприемане на товарния автомобил с оглед осветеността от фаровете на
автомобила „П.“ на къси светлини пред предния десен фар. Именно в тази връзка
се приема, че ако водачът на лекия автомобил е извършил своевременно аварийно
спиране в най-ранния момент на възприемане на товарния автомобил, то тогава е
имало техническа възможност да не настигне и да не удари товарния автомобил. За
времето, докато лекия автомобил измине разстоянието на опасната зона за
спиране, товарния автомобил с оглед на установената му скорост на движение, е
щял да премести попътно на разстояние 54.42 м. Установено е, че лекият
автомобил, в който е пътувала пострадалата И., фабрично е бил оборудван с 5
броя обезопасителни колани: два на предните седалки и три броя на задните
седалки, като коланите са били от тип триточкови, с автоматично прибиране и
инерционни блокиращи устройства, които блокират изтеглянето на колана при
сблъсък. От друга страна, от предоставените по делото данни, не може да се
извърши преценка, дали пострадалата е използвала обезопасителния колан в
момента на произшествието.
За настъпилата смърт на починалата Ц. И. е съставен
акт за смърт № 491/18.06.2017 г. от Община К., видно от който същата е починала
на 15.06.2017 г. в 23:34 часа в Р.С..
Същите данни са отразени и в регистрите за починали лица, водени и поддържани
от компетентните органи на Р.С..
Съгласно справка от Гаранционен фонд моторното
превозно средство с рег. № ** **** ** се е ползвало със застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена съгласно застрахователна полица BG/08/118000026634, със
срок на действие от 03.01.2018 г. до 02.01.2019 г. Застраховката е сключена с
ответника „Дженерали Застраховане“ АД.
Ищцата К.Т. се явява сестра на починалата Ц. В. И.,
видно от удостоверение за родствени връзки изх. № 189/17.08.2018 г., издадено
от Община К.. По постоянен адрес починалата И. живеела в град К., ж.к. В. № 37,
вход Д, ет. 3, ап. 84.
Починалата Ц. И. имала сключен граждански брак,
прекратен с развод по съдебен ред с решение № 18/05.04.2001 г. на Районен съд –
К. (влязло в сила на 23.04.2002 г.).
След смъртта на сестра й, ищцата се обърнала към
ответното застрахователно дружество с молба за доброволно изплащане на
застрахователно обезщетение. Молбата е подадена на 28.08.2018 г. чрез
процесуалния представител на ищцата в настоящото производство адв. И.Й. и е
получена от ответника на 30.08.2018 г. Застрахователят е отговорил на
подадената молба с писмо изх. № *********/27.09.2018 г., с което е отказал
заплащането на застрахователно обезщетение, като е обосновал отговора си с
аргумента, че към претенцията на ищцата не са представени никакви доказателства
за изградена особена близка и трайна житейска връзка и претърпени значителни
морални болки и страдания от загубата на сестра й, които в достатъчна степен да
обосновават основание за изключение и заплащане на застрахователно обезщетение.
Допълнително е посочено, че към претенцията липсвали доказателства
застрахованият от дружеството водач бил отговорен за настъпван на вредоносния
резултат.
Съгласно амбулаторен лист № 600/26.04.2021 г., издаден
от специалист – психиатър, след проведен преглед на ищцата е установено, че
същата е тъжна, потисната със страдалчески израз на лицето, плаче, дистимна,
хипобулична, мисловно подредена, с мисли за безизходност и безперспективност.
Представена е медицинска рецепта за предписана медикаментозна терапия.
Издадените два броя фактури № 4143/23.06.2017 г. и №
4223/17.07.2017 г. за извършени дейности и закупени аксесоари за погребение и
възпоменателни ритуали са издадени на името на трето за делото лице Д.М. И..
Видно от данните в представеното бракоразводно решение, посоченото във
фактурите лице Д. И. се явява дъщеря на починалата Ц. И.. Доколкото дъщерята на
починалата не е страна в производството, а и липсват други доказателства, които
да установяват твърденията в тази част от исковата молба, не може да се приеме,
че ищцата е заплатила със собствени средства сумите по фактурите.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
За лекия автомобил „П. 308“, управляван от водача С.Д.,
е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. Този факт не се оспорва
от ответника, за установяването му е представена и официална справка от
Гаранционен фонд, според която за периода от 03.01.2018 г. до 02.01.2019 г. е
съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена съгласно
застрахователна полица BG/08/118000026634. Налице е валидно съществуващо
застрахователно правоотношение, с произтичащите от това последици при
реализиране на застрахователно събитие и възникване на отговорност за
делинквента и застрахователя, доколкото по силата на застрахователния договор ответникът по делото е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
По силата на застрахователния договор застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в него застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения
срещу него иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на дължимото
обезщетение. Тази норма предоставя
право на увредения, спрямо който застрахования е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. По този начин се извличат предпоставките
за упражняването на правото да се иска обезщетение се извличат пряко от закона:
валиден застрахователен договор; застрахователно събитие; противоправно
поведение; вреда; причинна връзка между вредите и противоправното поведение;
вина. Към тях се въвеждат и специфични процесуални предпоставки. Съгласно чл.
380 КЗ следва да има отправена писмена претенция до застрахователя по
„Гражданската отговорност” и да е изтекъл срока за окончателно произнасяне от
страна на застрахователя, визиран в срока по чл. 496, ал.1 КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя. Такава претенция е
отправена до ответника, видно от представения препис от молба за изплащане на обезщетение,
но е последвал отказ.
В тежест на ищцата е да
установи, че е претърпял неимуществените вреди, описани с исковата молба,
включително тяхната продължителност, интензивност, сила и перспектива; че тези
вреди са били причинени вследствие на противоправно поведение на лице при
управление на застрахованото при ответника МПС; и че вредите са претърпени в
пряка причинна връзка с процесното ПТП, предизвикано от застрахованото лице.
Тези предпоставки са налице по настоящото дело.
От доказателствата по делото, по-конкретно от
документите, изпратени от компетентните органи на Р.С. и преведени с официален
превод, се установява, че е налице виновно поведение на водача на застрахования
лек автомобил „П. 308“ с рег. № ** **** **, довело до процесното
ПТП. Пострадалата Ц. И. е починала в резултат на получените травматични
увреждания, поради което е безспорен извода, че смъртта й се намира в пряка
причинна връзка с произшествието.
В настоящия случай исковата претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е предявена от ищцата К.Т., която се явява
сестра на пострадалата. Ищцата е от кръга на лицата, които могат да претендират
присъждане на такова обезщетение съгласно Тълкувателно решение № 1/21.06.2018
г., ако установят, че са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка и поради това търпят морални болки и страдания от смъртта на
лицето, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките.
Данни за отношенията между ищцата и сестра й се
съдържат в показанията на разпитания свидетел В.Б., близък приятел на бащата на
ищцата и на тяхното семейство. Свидетелят Б. живеел близо до семейството на
ищцата имал преки впечатления. Посочва, че бил един от първите, които научили
за инцидента. Описва отношенията на между ищцата и пострадалата като много
близки, топли и приятелски. Тъй като живеели в град К., контактите между двете
сестри били много чести. Докато били ученички пострадалата Ц. И. се отнасяла
към ищцата с уважение и зачитане, виждала в нейно лице закрилник. Двете били
изключително близки още от ранна детска възраст и тази привързаност се запазила
впоследствие през зрелите години на ищцата и починалата. Свидетелят Б.
отбелязва, че рядко е виждал толкова сплотени и сърдечни отношения между
сестри. Ищцата винаги се грижела за по-малката си сестра, включително и когато
станали възрастни. Приживе й помагала финансово, за да плаща семестриалните
такси за следването на дъщеря й Д. И., а след смъртта й продължила да се грижи
за същата, която останала без майка. Благодарение на подкрепата от страна на
ищцата Д. И. понесла по-леко мъката по загубата на майка си. След инцидента
ищцата била изключително разстроена. Започнала да приема лекарства, изписани от
психолог. Много често ходела на гроба на сестра си, поддържала го в много добро
състояние. Малко след трагичния инцидента, около година и половина по-късно,
починал и бащата на ищцата, който до този момент се намирал на легло.
Показанията на свидетеля се подкрепят от представения
по делото амбулаторен лист № 600/26.04.2021 г., издаден от специалист –
психиатър, както и от представената медицинска рецепта за предписана
медикаментозна терапия.
Съдът приема, че между ищцата и нейната сестра е
съществувала емоционална връзка, характеризираща се с близост и готовност за
взаимна подкрепа. Фактът, че са живели в един и същи град и са поддържали тесни
контакти през годините е оказал въздействие за поддържане на близостта между тях,
въпреки че всяка от двете сестри е имала свое собствено семейство и деца, за
които да се грижи.
Смъртта на пострадалата И. е възприета от ищцата като
трагедия, безспорно се е отразила върху психическото й равновесие. Неочакваната
загубата е предизвикала у ищцата трайни негативни емоции.
При така установените факти следва да се прецени дали
са налице постановките, дадени в ТР № 1/21.06.2018 г., които разясняват с
помощта на тълкуването приложимите разпоредби от Кодекса на застраховането и
Закона за задълженията и договорите. Съгласно разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК,
материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на близък е по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата е имал трайна емоционална връзка със сестра си – живеели
са заедно в едно домакинство като малки деца, впоследствие в периода на
младостта и зрелостта са били не просто две сестри с чисто формални родствени
отношения помежду си, но и приятелки, разбирали се, уважавали се, помагали си
една на друга. Ищцата е преживял тежко смъртта на сестра си и до ден днешен
изпитва сериозни морални болки и страдания, които съставляват неимуществени
вреди и съдът намира, че те следва да бъдат справедливо обезщетени. Налице е
изключителност в оценката за отношенията между ищцата и нейната сестра, която
покрива изискванията, заложени в ТР № 1/21.06.2018 г.
Относно размера на дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди съдът взе предвид всички доказателства по
делото, доколкото размерът се определя по справедливост на основание разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните
вреди, доказания интензитет на страданията ищцата и доказания начин, по който
всеки от тях е приел смъртта на своя близък човек.
Човешкият живот е висша ценност, ползваща с особена
правна защита и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо
обезщетение. На следващо място съдът съобрази и периода, в който е настъпило
произшествието и икономическия и жизнен стандарт в държавата в този момент, тъй
като размерът на обезщетението следва да отговаря на изискването за адекватност
не само на претърпяната загуба, но и на икономическите условия в страната към
момента на настъпване на вредите.
При спазване принципа на справедливостта, въведен с
чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази обективно понесените от ищцата неимуществени
вреди и намира за справедливо обезщетение от 15 000 лв.
По-високо по размер обезщетение би противоречало на
принципа за справедливост, въведен с чл. 52 от ЗЗД. Ищцата е сестра на
пострадалата, но също така следва да се вземе предвид, че има свое собствено
семейство, от което получава подкрепа, пред нея стоят житейски цели и обосновано
може да се приеме, че е в състояние да превъзмогне страданието си. От
представения амбулаторен лист след преглед при психиатър се установява, че
ищцата преживява смъртта на сестра си тежко, но не е налице ясно изразена
депресия. Това проличава и от поставената диагноза – тревожно разстройство (неуточнено),
а не депресия. Въпреки преживеният емоционален стрес, все пак същият не се
отличава с тежест до степен да направи ищцата неработоспособна, тя продължава
да ходи на работа и това проличава от обстоятелството, че първоначално
образуваното дело в Окръжен съд – К. е било изпратено по компетентност за
разглеждане в Окръжен съд – Хасково, тъй като ищцата е съдебен служител в К.йският окръжен съд и се намира в трудови правоотношения със
съдебния орган. Следователно, ищцата е трудоспособна възраст, не страда от
физически недостатъци или психични заболявания, и е способна сама да се грижи
за себе си. Въпреки тежестта на загубата му, като физически и психически здраво
лице доказателствата по делото сочат, че за момента тя се справя със стресовата
ситуация преди всичко със собствени сили. Следва да се отчита и изтеклия период
от време, тъй като исковата претенция е предявена пред съда 28.05.2020 г., т.е.
почти 3 години след смъртта на пострадалата, което е косвена индиция за
постепенното адаптиране на ищцата към нормалното ежедневие и постепенно
овладяване на отрицателните емоции от трагичното събитие. Като се вземе предвид
и отбелязаното от свидетеля Б., че ищцата продължава да помага на своята
племенница, дъщеря на пострадалата, то може да се направи извод, че ищцата
разполага с необходимата психическа стабилност и капацитет да понесе
негативните последици от преживяното, продължавайки пълноценно да изпълнява
житейските си задължения. Това обуславя извода на съда, че
обезщетение в по-голям от присъдения размер не би съответствало на принципа на
справедливостта. Поради това искът в частта му над 15 000 лева до пълния
предявен размер от 50 000 лв. следва да се отхвърли.
Съдът не споделя възраженията на ответника относно
липса на елементи от състава на деликтната отговорност, касаещи по-конкретно
наличието на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил „П.
308“ и описание на механизма на причиняване на вредите. Тези възражения са
преодолени с приемането на заключенията по назначената съдебна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза. Вещите лица са дали изчерпателен отговор на
механизма на ПТП и на механизма на причиняване на вредите. Безспорно,
поведението на водача на лекия автомобил е противоправно в нарушение на
правилата за движение, тъй като от техническа гледна точка причината за
настъпването на процесното ПТП е закъснялата реакция на водача на лекия
автомобил за предприемане изпълнение на маневра „изпреварване“ на движещият се
с по-малка скорост товарен автомобил в лентата му за движение. Вещото лице е
посочило, че при установените скорости на движение на всяко от двете превозни
средства водачът на лекия автомобил „П.“ е имал техническа възможност да
изпълни маневра „изпреварване“ на движещия се пред него товарен автомобил
безопасно, ако е реагирал в най-ранния момент на възприемане на товарния
автомобил с оглед осветеността от фаровете на автомобила „П.“ на къси светлини
пред предния десен фар. Следователно, поведението на водача на лекия автомобил
е виновно и това обстоятелство следва да се съобразява с оглед изискванията на
българския закон, а не с оглед на сръбския закон и правилата за движение в Р.С.,
както е посочено в първоначалния отговор на ответника. Производството по
настоящото дело е образувано пред български съд и преценката дали са налице
предпоставките за присъждане на застрахователно обезщетение се извършва с оглед
разпоредбите на българския Кодекс на застраховането, Закона за задълженията и
договорите и Закона за движението по пътищата. Не без значение в тази насока са
и разпоредбите на чл. 105, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КМЧП относно приложимото право
при непозволено увреждане.
Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД е направил
възражение относно размера на претендираното обезщетение като се позовава на
установения с КЗ максимален размер от 5 000 лв. С § 96, ал. 1 от КЗ обн. - ДВ,
БР. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г. законодателно е въведен лимит от 5
000 лв за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди вследствие
на телесно увреждане на пострадало лице, когато то е от разширения кръг
легитимирани лица. Настоящият съдебен състав приема, че тази норма на
вътрешното право противоречи на правото на ЕС, защото предвижда по-малка сума
от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/10З/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.
относно застраховката „Гражданска отговорност“, чиито чл. 9, ал. 1 се
установяват следните минимални застрахователни суми: в случай на телесно
увреждане - 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в
случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. При констатираното
противоречие между вътрешното право и това на ЕС, приоритет има общностното
право. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 633 от ГПК, тъй като с
Решение на Съда на Европейския съюз от 24 октомври 2013 г. по дело С277/12,
постановено по преюдициално запитване, е прието, че „държавите-членки трябва да
упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и
че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при
произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да лишат
посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие“. В решението на СЕС е
прието също, че е недопустимо национална правна уредба да ограничава размера на
обезщетението за неимуществени вреди за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, под определена
максимална сума от Втора директива 84/5.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответното застрахователно дружество за съпричиняване от страна на пострадалата Ц.
И. поради непоставяне на задължителен обезопасителен колан. В заключението по
съдебната автотехническа експертиза вещото лице е посочило, че няма сигурни
данни за ползването или неползването на обезопасителния колан, поради което не
е възможно да се направи категоричен извод в тази посока. След като няма
сигурни констатации по отношение на един твърдян факт, тогава същият не може да
се приеме за настъпил и оттам да се извлекат изводи за реализирането на
определени последици в полза или вреда на една от страните по делото. Ето защо
това възражение е недоказано и не следва само въз основа на това определеният
размер на обезщетението да се намалява допълнително на основание чл. 51 ЗЗД.
С оглед на тези съображения съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да плати на К.Т. на основание чл. 432 от КЗ
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв и отхвърля иска над този
размер до претендирания от 50 000 лв като неоснователен.
Основанието за плащане е деликт, при който
причинителят на вредата изпада в забава от момента на деянието, затова и ищцата
претендира плащане на законна лихва от датата на деликта – 15.06.2017 г. За
случаите, когато обезщетението се изплаща по силата на договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност, специалният закон – КЗ, урежда различен
начален момент на дължимост на лихвата. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава от момента на изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1
вр. чл. 380, ал. 1 КЗ. Ищецът е заявил писмено претенцията си пред
застрахователя на 28 август 2018 г., тримесечният срок за отговор е изтекъл на
28 ноември 2018 г., затова ответникът следва да плати законна лихва от тази
дата.
По отговорността за разноски: Ищцата претендира
разноските, направени в производството (2000 лв. държавна такса, 400 лв. за
възнаграждения на вещи лица, 90 лв. за превод и 291.60 лв. за превод). В пълномощното
за процесуално представителство не е посочено адвокатско възнаграждение.
Ответникът не претендира разноски, прави възражение при условията на
евентуалност за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение, но доколкото такова не се търси, то и възражението не следва да
се разглежда по същество. При този изход на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски съразмерно на уважената
част от исковете, а именно в размер на 834.48 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление бул. К. Ал. Д. № 68, град С., п.к. 1504, да заплати на К.В.Т., ЕГН **********,
адрес ***, сумата от 15 000 лева (петнадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие настъпило ПТП на 15.07.2017 г. в Р.С. в района на гр. Н.С.,
на автомагистрала А1 (Е – 75) при км 150 - 700, причинило смъртта на сестра й Ц.
В. И., ЕГН: **********, б.ж. на гр. К., ведно
със законната лихва, считано от 28.11.2018 г. до окончателно изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
до пълния предявен размер от 50 000 лв.
(петдесет хиляди лева), както и в частта относно присъждане на законна лихва
считано от 15.06.2017 г. до 27.11.2018г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление бул. К.АЛ.Д. № 68, град С., п.к. 1504 да заплати на К.В.Т., ЕГН **********,
адрес *** сумата от 834.48 лв.
(осемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив.
СЪДИЯ: