Решение по дело №3365/2018 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 584

гр.Пловдив,  06 . 03 . 2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VІ състав в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                   Административен съдия: Здравка Диева

 

при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3365/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

„Нова - 96” ООД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.Пловдив, ул. “Мостова“ № 3, представлявано от А.А.П., с пълномощник адв.Н.А. обжалва Ревизионен акт / РА / № Р-16001618000560-091-001 от 07.08.2018г., издаден от Г.П.Й. - Началник сектор, възложил ревизията и Ц.С.Д. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив и ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 615 от 22.10.2018г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с която не е признато правото на приспадане на данъчен кредит /ДК/ в общ размер на 9 806,52лв. с прилежащи лихви в размер на 1 592,38 лв.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита оспорения ревизионен акт за незаконосъобразен, тъй като изводите в него не са в съответствие със събраните доказателства и липсва обективен анализ на фактите от наличните писмени доказателства. Поддържа, че са налице достатъчно изходни данни, които позволяват установяване относно разполагаеми стоки при доставчиците и способ за придобиване на стоките от тях. Твърди се, че изцяло е пренебрегната информацията за последващата реализация на закупуваните стоки. Игнорирани са безспорните доказателства за разплащане на фактурите по банковите сметки на доставчиците. Анализът на съпътстващите доставките писмени доказателства е непълен. За доставите от *** ЕООД са налични документи към всяка една от фактурите : - За фактура № 36/14.11.2016г. /предмет – 31 720кг. слънчогледово кюспе с ед.цена 355лв/т и данъчна основа 11 260,60лв. и ДДС – 2 252,12лв. е налице кантарна бележка от 14.11.2016г., според която в базата на *** ЕООД е претеглено количество – 31 740кг. слънчогледов експелер/кюспе, което е натоварено на камион с рег.№ **** с водач Н.Г.. Приложена е и товарителница за превоза на натовареното на камиона слънчогледово кюспе до базата на *** ООД, като за изпращач в товарителницата е посочен *** ЕООД, превозвач *** ООД и получател *** ООД, вкл. е попълнено място на разтоварване – с.Правище, където е базата на *** ООД. При приемането на стоката е извършено претегляне, за което е налична кантарна бележка от 14.11.2016г. с данни за претеглено количество слънчогледов експелер/кюспе – 31 720 кг. и в кантарната бележка за „предал” се е подписал Н.Г.. Разплащането на фактурата е по банков път с платежно нареждане за 13 512,72лв. на дата 17.11.2016г. Съгл. счетоводна справка от *** ООД, закупеното кюспе е заприходено като суровина материал за производството. /код 007 – слънчогледов експелер и партида – **********/.; - За фактура № 35/08.11.2016г. /предмет – 34 520кг. слънчогледово кюспе с ед.цена 355лв/т и данъчна основа 12 254,60лв. и ДДС – 2 450,92лв. е налице кантарна бележка от 08.11.2016г., според която в базата на *** ЕООД е претеглено количество слънчогледов експелер/кюспе, което е натоварено на камион с рег.№ **** с водач В.Д.. При приемането на стоката в базата на *** ООД е извършено претегляне, за което е налична кантарна бележка от 08.11.2016г. с данни за претеглено количество слънчогледов експелер/кюспе – 34 540 кг. и в кантарната бележка за „предал” се е подписал В.Д.. Разплащането на фактурата е по банков път с платежно нареждане за 14 705,52лв. на дата 09.11.2016г. Съгл. счетоводна справка от *** ООД, закупеното кюспе е заприходено като суровина материал за производството. /код 007 – слънчогледов експелер и партида – **********/.; - За фактура № 34/02.11.2016г. /предмет – 35 160кг. слънчогледово кюспе с ед.цена 355лв/т и данъчна основа 12 481,80лв. и ДДС – 2 496,36лв. е налице кантарна бележка от 02.11.2016г., според която в базата на *** ЕООД е претеглено количество слънчогледов експелер/кюспе, което е натоварено на камион с рег.№ **** с водач В.Д.. При приемането на стоката в базата на *** ООД е извършено претегляне, за което е налична кантарна бележка от 02.11.2016г. с данни за претеглено количество слънчогледов експелер/кюспе – 35 160 кг. и в кантарната бележка за „предал” се е подписал В.Д.. Разплащането на фактурата е по банков път с платежно нареждане за 14 978,16лв. на дата 02.11.2016г. Съгл. счетоводна справка от *** ООД, закупеното кюспе е заприходено като суровина материал за производството. /код 007 – слънчогледов експелер и партида – **********/. В хода на ревизията е представена справка за вложената суровина – експелерът по трите фактури за периода от 02.11.2016г. до 31.12.2016г. Съответното количество експелер е използвано в основната дейност на *** ООД – производство на комбиниран фураж, като от справката е видно партидата в какви рецепти е била вложена. За доставчика е изтъкнато, че в приложените дневници за покупки /Приложение 48.13 от ревизионния доклад – РД/ са отразени фактури за покупки на стоки от български дружества и протоколи за ВОП. Наличието на обективни данни за произход и реалното наличие на стоките у доставчика не са предмет на обследване в РД или в РА. Пренебрегнати са и данните за транспортната фирма – *** ЕООД. Не са направени насрещни проверки в базата на ***, от където е посочено, че доставчика е натоварвал стоката, нито на превозвача – *** ЕООД. За доставките от *** *** ЕООД е посочено, че са налични документи към фактура № 78/26.01.2017г. с предмет на доставката 36,72т слънчогледов експелер с ед.цена 355 лв/т, данъчна основа 13 035,60лв. и ДДС – 2 607,12лв. : фактурата е подписана от представляващ доставчика Н.Ш.. Представена е декларация за съответствие от 25.01.2017г., по данни в която – на 25.01.2017г. на камион рег.№ **** е натоварено количество 36 720кг. слънчогледов експелер. Декларацията е подписана от Н.Ш. и подпечатана с печата на дружеството. Към нея има кантарна бележка за същото количество стока. Разплащането по фактурата е по банков път с платежно нареждане за сумата от 15 642,72лв. на дата 26.01.2017г. Съгл. счетоводните справки закупеният експелер е заприходен като суровина материал в дружеството. Заявено е, че в дневниците за покупки от *** *** ЕООД са налице данни за фактури за покупки на стоки от определени дружества, но те не са били обект на проверка в хода на ревизията. Поддържа се наличие на доказателства за влагане на закупените материали в производството на продукция – информация по счетоводни данни за заприхождаване на стоката и нейното влагане в производството, вкл. са представени рецептите за производство на фураж, в което е вложено количеството стока, придобито от посочения доставчик.

Поддържа се, че в случая са събрани доказателства за осъществени доставки – фактури, товарителници, кантарни бележки, данни за разплащане по банков път, информация за влагане в производството и последваща реализация на закупуваните стоки, както и данни за покупки на доставчиците, за транспорт на част от стоките, вкл. за превозните средства, транспортирали стоката и шофьорите, за произхода на стоките и други косвени източници на информация за осъществяване на доставките. Счита се за установено реалното наличие на стоките и начина на извършване на доставките, както и доставка от дружества, които са разполагали със стоките. В разплащателните документи са вписани номерата и датите на фактурите. Твърденията за измамни действия са необосновани, поради липса на доказателства, че *** ООД е имало дори намерение да нанася щета на бюджета. В тази вр. е направено позоваване на Решение на СЕС по дело 18/2013г., т.28, т.31, т.47, както и на Определение на СЕС по дело С-123/2014г. – относно знание или необходимост от знание при получателя, че съответната сделка е част от измама. Изтъкнато е, че ревизиращите органи са имали данни за транспорт на стоките, но не са извършили насрещни проверки на превозвачите. Неправилна е преценката за последващата реализация на стоките и извода, че не е от значение за правото на приспадане на ДК – арг. от Решение по дело С-285/11 от 06.12.2012г. и др. По отношение изводите за материалната, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците и по-скоро липсата на декларирана такава от доставчиците, жалбоподателят се позовава на решение по дело С 18/13 от 13.02.2014г. Поискана е отмяна на обжалвания РА с присъждане на направените съдебни разноски.

В писмени съображения по същество се поддържат съображенията в жалбата, като се счита, че събраните в съдебното производство доказателства потвърждават тезата на оспорващото дружество. Приетите частни документи съответстват на свидетелските показания, поради което се твърди, че са налице преимуществено потвърждаващи транспорта доказателства, отколкото отхвърлящи го такива. Заявено е, че верността на документите по доставките се потвърждава с взетите счетоводни операции в счетоводството на получателя. Според пълномощникът на жалбоподателя в ревизионния акт не се твърди, нито са налични доказателства за това, че ревизираното лице е знаело, че е част от данъчна измама и въпреки това е участвало в спорните доставки. В тази вр. е приложимо Решение на СЕС от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и Решение от 06.09.2012г. по дело С-324/11., вкл. Решение от 06.12.2012г. по дело С-285/11 /в същата насока са и Решения на ВАС №№ 7104/2013г. по адм.д. № 9556/2012г.; 5902/2013г. по адм.д.№ 8803/2012г.

- Ответникът Д ОДОП - Пловдив с процесуален представител гл.юрисконсулт С. оспорва жалбата. Счита РА за законосъобразен, а жалбата подлежаща на отхвърляне с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

- Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не участва по делото.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в 14 дн.срок /решението е връчено по електронен път, л.13 – електронната препратка е активирана на 23.10.2018г., а жалбата е с вх.номер в Дирекция ОДОП – Пловдив от 05.11.2018г./ от страна с интерес от оспорването. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618000560-020-001 от 31.01.2018г. /л.135, т.1/, издадена от Г.П.Й., на длъжност началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложена ревизия на „Нова - 96” ООД, с обхват : задължения за данък върху добавената стойност за периоди - от 01.05.2014г. до 31.05.2014г.; от 01.04.2015г. до 30.04.2015г.; от 01.11.2016г. до 31.01.2017г.; от 01.10.2015г. до 30.06.2016г.; от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта - 01.02.2018г. по електронен път. От същия орган на приходите е издадена е ЗВР № Р-16001618000560-020-002 от 02.05.2018г. /л.131/, с която срока за извършване на ревизията е продължен до 04.06.2018г. – връчена на 03.05.2018г. по електронен способ. В първата ЗВР са определени за извършване на ревизията : Ц.С.Д. – ст.инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Н.М.Б. – инспектор по приходите.

За компетентност на органа, издал ЗВР, преписката съдържа Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. с Приложения № 1 и № 2. Ревизионната преписка съдържа и е приет оптичен носител - диск /номериран плик 139/, съдържащ оспорения ревизионен акт /РА/, ведно с РД и двете ЗВР, подписани електронно. Представени са и приети извадки – доказателства за КЕП на лицата, подписали с електронен подпис ЗВР, РА и РД /л.275 и сл./ - Н.Б., за периода от 02.01.2018г. до 02.01.2019г.; Ц.Д., за периода от 29.08.2017г. до 29.08.2018г.; Г.Й., за периода от 28.05.2018г. до 28.05.2019г. и от 01.06.2017г. до 01.06.2018г.

РА № Р-16001618000560-091-001 от 07.08.2018г. е издаден от Г.Й. - Началник сектор, възложил ревизията и Ц.Д. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив и ръководител на ревизията, и подписан от тези лица с електронни подписи, л.31-36. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 07.08.2018г. и обжалван изцяло по административен ред.

Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001618000560-092-001/15.06.2018г. /л.102 и сл./, против който е постъпило възражение /л.38 и сл./. Към възражението са представени : месечни справки с данни за влагане на стоките – предмет на доставка по спорните фактури, изд. от *** ЕООД и от *** *** ЕООД – производствени протоколи за вложените общо количества суровини; кантарни бележки за доставка на всяка от фактурите /представени в хода на ревизията/; рецепти. Възражението против РД е разгледано в РА и е прието за неоснователно : представените документи от *** ООД /ревизираното лице, РЛ/ не ангажират доставчиците; документите не доказват, че продадените на РЛ количества кюспе и слънчогледов експелер са придобити от доставчиците *** ЕООД и *** *** ЕООД.

Фактическите основания и правни изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия, освен което РА съдържа собствени съображения във вр. с възражението против доклада - няма неизпълнение на задължението по см. на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/.

Съгласно забраната по чл. 160 ал.4 вр. с ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

2. За ревизираните периоди от обхвата на ревизията е установено, че оспорващото дружество извършва дейност - производство и търговия с комбинирани  фуражи. Представени са Удостоверение за регистрация № 01197/05.06.2007г. за обект – фуражен цех, с.Правище, община Съединение и Удостоверение за регистрация № 290/23.07.2013г. на ОДБХ – Пловдив за търговия с комбинирани фуражи и допълващи фуражи /л.261, 262/.

От *** ООД са изискани всички първични и вторични счетоводни документи, банкови документи, договори и др., вкл.конкретни документи, данни и писмени обяснения относно фактурите, издадени от *** ЕООД и „НЕЛ Индърстри *** ЕООД /л.264 и сл./. Представени са документи и писмени обяснения /л.198 и сл./ : За изд. от *** ЕООД фактури е пояснено, че към ф-ра № 36/14.11.2016г. – за слънчогледово кюспе 31,720 т. /л.211/– има кантарна бележка от 14.11.2016г. за изтеглен от *** сл.експелер 31 740кг., товарителница 231281 от превозвача *** за извозен експелер от Калояновец до Правище/изпращач *** с авт.№ 9968, кантарна бележка № 92/**********/14.11.2016г. за претеглен доставен сл.експелер с авт. *** /подписана от извършил тегленето И.К. и предал Н.Г. – л.213 – склад : 03-Правище/, преводно нареждане и банково извлечение от 17.11.2016г. – изплатена по банков път ф-ра 36/14.11.2016г.; към ф-ра № 35/08.11.2016г. за слънчогледово кюспе 34,520 т. /л.217/ има кантарна бележка № 92/**********/08.11.2016г. за претеглен доставен сл. експелер с авт. № *** /подписана от извършил тегленето И.К. и предал В.Д. – склад : 02-силози/ - 34 540 кг., кантарна бележка на *** от 08.11.2016г. за натоварен и доставен на авт. *** сл. експелер и преводно нареждане и банково извлечение от 09.11.2016г. – изплатена по банков път ф-ра 35/08.11.2016г. за доставено кюспе; ф-ра № 34/02.11.2016г. за 35,160т. слънчогледово кюспе – има кантарна бележка № 92/**********/02.11.2016г. за претеглен доставен сл.експелер 35 160кг. с авт. *** /подписана от извършил тегленето И.К. и предал В.Д. – склад 02-силози/, кантарна бележка на *** от 02.11.2016г. за натоварен и доставен сл.експелер на авт. ***, преводно нареждане и банково извлечение от 02.11.2016г. – изплатена по банков път ф-ра 34/02.11.2016г. За издадена от *** *** ЕООД ф-ра № 78/26.01.2017г. за слънчогледов експелер 36,72 т. има кантарна бележка № 92/**********/25.01.2017г. за претеглен доставен сл.експелер 36720кг. с авт. *** – склад : 02 – Силози /л.228/, декларация за съответствие от 25.01.2017г., от която е видно, че на същата дата на авт. *** е натоварен 36 720 кг. сл.експелер /”същия автомобил и количество изтеглени на кантара в Правище”/, кантарна бележка на *** от 25.01.2017г. за натоварен на същия автомобил *** – сл.експелер и преводно нареждане и банково извлечение от 26.01.2017г. – изплатена по банков път ф-ра 78/26.01.2017г.

2.1. Извършени били насрещни проверки на доставчиците : *** ЕООС, издало фактури с №№ 34/02.11.2016г. с предмет на доставката – слънчогледово кюспе, данъчна основа /д.о./ 12 481,80лв. и ДДС – 2 496,36лв.; 35/08.11.2016г. с предмет на доставката – слънчогледово кюспе, д.о. 12 254,60лв. и ДДС – 2 450,92лв. и 36/14.11.2016г. с предмет на доставката – слънчогледово кюспе, д.о. – 11 260,60лв. и ДС – 2 252,12лв.; *** *** ЕООД с предмет на доставката – слънчогледов експелер, д.о. – 13 035,60лв. и ДДС – 2 607,12лв. Исканията за представяне на документи и писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриването на представляващ или упълномощено лице за контакт /л.154 и сл. – ПИНП от 30.03.2018г. на *** *** ЕООД; л.169 и сл. – ПИНП от 21.03.2018г. на *** ЕООД/.

2.2. При тези данни, от РЛ било изискано да бъдат представени всички документи и писмени обяснения, относно фактурираните доставки – фактури от предходни доставчици, договори, приемо-прадавателни протоколи, начин на транспортиране на стоките, начин на разплащане и т.н. Изискани били и : заверени копия на фактурите; документи за начина на осчетоводяването им в счетоводството на РЛ; за начин на плащане; за лица, участващи при доставката; за място на данъчно събитие и документи, удостоверяващи прехвърлянето на собствеността при извършване на доставката. Поискани били и писмени обяснения : за чия сметка е транспортът на стоките; къде са съхранявани същите /обект, адрес/; къде е станало предаването на стоките /обект, адрес/; кой ги е предал от страна на доставчика и кой ги е приел от страна на получателя. Към писмените обяснения е изискано да бъдат приложат всички съпътстващи ги документи, в т.ч. фактури, договори и анекси, протоколи, платежни, транспортни документи, сертификати и др. Във вр. с издадена фактура от *** *** ЕООД, РЛ представило кантарна бележка № 92/********** от 25.01.2017г. с контрагент *** ЕООД с адрес: гр. Харманли, ул. В. Левски №70Б, а не *** *** ЕООД, с имена на предал: К.С., който нямал представителна власт и облигационни отношения с дружеството – доставчик по спорната фактура № 78/26.01.2017г.

РЛ представило : заверени копия на фактурите, кантарни бележки, платежни нареждания, товарителници, счетоводни справки и оборотни ведомости : кантарна бележка № 92/**********/14.11.2016г. /доставка/ е относно контрагент *** ЕООД, за слънчогледов експелер – нето 31720 кг. /бруто 46620кг/, адрес – гр.Харманли ул.В. Левски № 70б, автомобил ***, ремарке ****; извършил тегленето И.К. и предал Н.Г. – подписана от тези лица, склад : 03-склад Правище /л.59/ ; кантарна бележка № 92/**********/02.11.2016г. /доставка/ е относно контрагент *** ЕООД, за слънчогледов експелер – нето 35160 кг. /бруто 49540кг/, адрес – гр.Харманли ул.В. Левски № 70б, автомобил ***, ремарке ****; извършил тегленето И.К. и предал В.Д. – подписана от тези лица - склад : 02-силози /л.62/; кантарна бележка № 92/********** от 08.11.2016г. /доставка/ /л.66/ - относно контрагент *** ЕООД, автомобил ***, слънчогледов експелер 34 540 кг., подписана от извършил тегленето И.К. и предал В.Д.; склад Правище; кантарна бележка № 92/**********/25.01.2017г. /доставка/ е относно контрагент *** ЕООД, за слънчогледов експелер – нето 36720 кг. /бруто 52800кг/, адрес – гр.Харманли ул.В. Левски № 70б, автомобил ***; извършил тегленето И.К. и предал К.С. – подписана от тези лица, склад : 03 – склад Правище /л.81/.

При преглед на преписката относно издадените от *** ЕООД фактури, се констатираха несъответствия : към ф-ра № 34/02.11.2016г. /л.139 и сл./ за доставка на 35 160кг. слънчогледово кюспе са приложени : кантарна бележка № 92/********** от 02.11.2016г.  /доставка/с контрагент *** ЕООД, за слънчогледов експелер – нето 35160 кг., адрес – гр.Харманли ул.В. Левски № 70б, автомобил ***, ремарке ****; извършил тегленето И.И. и предал В.Д. – подписана само от извършил тегленето И.И., неподписана от предал В.Д. /л.141/ - кантарната бележка не съответства на кантарната бележка със същия номер и дата на л.62. Към ф-ра № 35/08.11.2016г. /л.142 и сл./ за доставка на слънчогледово кюспе 34 520кг. са приложени : кантарна бележка № 92/**********/08.11.2016г. за контрагент *** ЕООД, гр.Харманли ул.В. Левски № 70б, автомобил *** и ремарке ****, слънчогледов експелер нето 34540кг., склад Правище, извършил тегленето И.И. – с подпис, предал В.Д. – без подпис /л.143/. Тоест, кантарната бележка не съответства на същата от дата 08.11.2016г. – на л.66.

За транспортирането на стоките РЛ заявило, че са извършени за сметка на доставчиците – л.200. Управителят на *** ООД декларирал още, че стоково материалните запаси /СМЗ/ се завеждат по доставни цени, които включват всички разходи за закупуването им. Същите се изписват по средно претеглени цени при влагането им в производството, което става в края на всеки месец /л.247 и сл./.

2.3. Приходните органи извършили проверки в информационните масиви на НАП по отношение преките доставчици и установили следното: *** ЕООД никога не е имало регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка и няма деклариран стационарен обект /л.167/. По данни от информационни системи „СУП“ дружеството има задължения по ДДС в големи размери. Според регистър „Трудови договори“ никога не е имало назначени работници на трудови договори /л.164/. По информация от „Справка превозни средства от КАТ“ и от инф. системи „Справка за декларирани недвижими имоти и превозни средства“ на НАП - нямало данни за притежавани недвижими имоти и превозни средства. Отсъстват данни за подадени декларации по чл.14 ЗМДТ и чл.17 ЗМДТ. *** *** ЕООД няма регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП /л.150/. По данни от регистър „Трудови договори“ няма назначени работници на трудови договори /л.149/. Според данни от „Справка превозни средства от КАТ“ и от инф. системи „Справка за декларирани недвижими имоти и превозни средства“ на НАП - няма данни за притежавани недвижими имоти и превозни средства.

Направени били и справки в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчиците, при които се установило, че спорните фактури са отразени в отчетните регистри по ЗДДС от *** ЕООД и получател е ревизираното лице, с изключение фактурата, издадена от *** *** ЕООД.

2.4. Във вр. със събраните доказателства при ревизията, последвал извод - доставчиците и ревизираното лице не са представили надеждни доказателства относно транспортирането на стоките, по отношение физическото им получаване и съхранение, както и не е налице необходимия кадрови и технически потенциал на преките доставчици, при което няма реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС между *** ООД и спорните доставчици, тъй като няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70 ал. 5 ЗДДС вр. с чл. 68 ал. 1 т. 1, ал. 2 и чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС.

Съобразен е предметът на доставките /слънчогледов шрот и слънчогледово кюспе/ - стоки, определени по техния род, поради което е преценена разпоредбата на чл. 24 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Във вр. с представените от РЛ документи, съпътстващи спорните фактури, приходните органи приели, че има несъответствия между представените първични документи /фактури, кантарни бележки, товарителници т.н./ и дадените обяснения от жалбоподателя, по-конкретно : „Част от представените кантарни бележки не са подписани, а тези, които са подписани, са от лица, които нямат представителна власт в ревизираното дружество, нито са наети на трудов или граждански договор. Например: на стр. 180 от РД са приложени копия от кантарна бележка с дата 14.11.16г., издадена от „***“ ЕООД, приет слънчогледов експелер от „***“ ЕООД, чрез Н.Г. /няма нито един подпис – приел, предал,претеглил/ и товарителница, издадена от „***“ ЕООД /нечетлива/. Видно е, че горецитираните дружества нямат отношение към спорната доставка, документирана с ф-ра № 36/14.11.16г., издадена от  „***“ ЕООД на „***“ ЕООД. Сходни са и приложените доказателства към другите две спорни фактури, издадени от „***“  ЕООД. Наред с това, нито една от процесните фактури не е придружена с приемо-предавателен протокол.”. Отсъствието на безпротиворечиви документи отрекло възможност да бъде направена обвръзка между спорните фактури и издателите им – като доставчици. Предвид възражението за неизвършена насрещна проверка на превозвача *** ЕООД посредством справка в информационните масиви на НАП било установено, че *** ЕООД е отразило в дневника си за продажби единствено ф-ра № 130/14.11.2016г., издадена на *** ЕООД, която е посочена като анулирана и съответно е с нулеви стойности на данъчната основа и на начисления ДДС. По отношение издадената от *** *** ЕООД фактура, е изтъкнато представяне от РЛ само копие на ф-ра № **********/26.01.17г. за слънчогледов експелер /36,72 т./ и декларация за съответствие от 25.01.17г. - няма данни за превоз на стоката, за място на натоварване, за място на разтоварване, за предали и приели лица. Освен това, *** *** ЕООД не е отразил цитираната фактура в отчетните си регистри по ЗДДС и не е подал ГДД по чл. 92 ЗКПО, с която е следвало да бъде отчетен приходът от тази продажба. В декларацията за съответствие е посочено транспортно средство: влекач ****, собственост на *** ЕООД. За това дружество не е установено да има отношение към спорната фактура и отсъстват данни да е издавало фактура за превоз на стоки на *** *** ЕООД. Предвид твърдението, че в дневниците за покупки на *** *** ЕООД са налице фактури за покупки на стоки от определени дружества, които не са били обект на проверка в хода на ревизията, е посочено от решаващия орган, че за периода на издаване на спорната фактура, в дневниците за покупки и продажби на *** *** ЕООД са отразени доставки на „части за компютър“, „видеокарти“, „звукова карта“, „РАМ памет“, „услуга по договор“, „комисионна“ и т.н., не и доставки свързани със слънчоглед и други производни. При описаните данни е прието, че твърденията на жалбоподателя за нарушаване принципите в Директива 2006/112/ ЕО, са неоснователни, тъй като според конкретните факти „не може да се приеме, че при една двустранна операция, каквато е издаването и получаването на данъчен документ, е възможно да е налице незнание в страната - получател, при положение, че тази страна не отрича получаването на документа, нещо повече - декларира го в отчетните си регистри с цел ползване на данъчен кредит.”. Последвал извод за това, че ревизираното лице е знаело, че „сделките“, с които обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит не са реално осъществени, поради което е налице изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на данъчен кредит. В случая самото ревизирано лице е извършило неправомерни действия, като е участвало в създаване на документи, които не отразяват факти от обективната действителност, включило е спорните фактури в дневниците си за покупки и неправомерно е упражнило право на данъчен кредит.

3. В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства, както и представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с или без хипотеза на чл.161 ал.3 ДОПК като последица/. Указания за доказателствената тежест са отправени към страните с р./14.11.2018г. /л.267/.

3.1. В хода на съдебното производство с оглед нормата на чл.171 ал.3 АПК по препратка от §2 ДР ДОПК – „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината”, жалбоподателят заяви доказателствени искания за : ССч.Е и по реда на чл.192 ГПК. Същите са уважени и по делото са приети : отговор от ОД МВР- Пловдив от 15.01.2019г. /л.294, т.2/ - към 09.01.2019г. с регистрационен № *** – не е регистрирано ППС; влекач рег.№ **** е било собственост на *** ЕООД /технически допустима максимална маса, кг – 18 000/, влекач рег.№ *** е собственост на ЕТ *** /технически допустима максимална маса, кг – 19 000/, товарен автомобил Скания с рег.№ *** е собственост на ЕТ МДИ – М.П. /технически допустима максимална маса, кг – 19 000/, товарен автомобил с рег.№ **** е бил собственост на Жетом-Транс ЕООД /технически допустима максимална маса, кг – 19 000/; товарителница № 231281 за 14.11.2016г. /л.305, т.2/ - в недостатъчно четлив вид – изпращач ***, превозвач *** ЕООД, наименование на товара – сл.шрот, получател – подпис и името И.К. в графата „изпращач”. При приемане на данните от ОД МВР-Пловдив бе заявено и уважено доказателствено искане /л.306/ за справки за назначени лица през месец 11.2016г. и м.01.2017г. – в *** ЕООД, ЕТ МДИ-М.П., ЕТ *** и *** ЕООД. Според представената информация /л.325 и сл., т.2/ - в *** ЕООД има две лица /Д.А. – техн.сътрудник и Ж.Т.Ж. – отчетник/; ЕТ МДИ – М.П. /без данни /; ЕТ *** – без данни ; *** ЕООД – без данни. Впоследствие бяха приети допълнителни справки за лицата, отразени като собственици на МПС, отразени в кантарните бележки, л.427 и сл. Според тези справки: в *** ЕООД е работил Н.Г., в периода 03.08.2016г.-23.12.2016г. В ЕТ МДИ – М.П. е имало 22 назначени лица на тр.договор. В ЕТ *** е имало14 лица на трудови договори. В *** ЕООД е имало 13 лица на тр.договори, сред които К.С..

Приети са : заверени копия на СД и дневници за покупки и продажби на *** ЕООД за периода от 01.09.2016г. до 25.11.2016г. – дружеството е дерегистрирано на 22.10.2014г. по ЗДДС; заверени копия на СД и дневници за покупки и продажби на *** *** ЕООД за периода от 07.11.2016г. до 31.01.2017г. – дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 25.04.2017г.

3.2. ССч.Е даде следното заключение /л.359 и сл./ : Описани са спорните фактури и съпътстващата към тях документация, като в.л. е отчело представените кантарни бележки с възражението против РД, предвид посочените листове, където се намират тези документи. Без да е необходимо да се преповтаря съдържанието на кантарните бележки, са съпоставими данните за рег.номера на ППС в кантарните бележки и тези от ОД МВР-Пловдив : за ф-ра 34/02.11.2016г. – рег.№ *** / **** - товарен автомобил Скания с рег.№ *** е собственост на ЕТ МДИ – М.П. /технически допустима максимална маса, кг – 19 000/, като с регистрационен № *** – не е регистрирано ППС; за ф-ра № 35/08.11.2016г. – рег.№ *** / **** – идентични данни с отразените за предходната фактура, като за ф-ра № 35 ССч.Е е отбелязала, че има малко разминаване в нетното тегло на стоката между двете кантарни бележки, като количеството по фактурата съответства на количеството, посочено в кантарната бележка, издадена от *** ЕООД с № 2093/08.11.2016г., в която обаче няма положени подписи от предавач и претеглил.; за ф-ра № 36/14.11.2016г. – влекач рег.№ *** / **** - влекач рег.№ *** е собственост на ЕТ *** /технически допустима максимална маса, кг – 19 000/, а за **** няма информация, вкл. за кантарната бележка на л.212 на *** ЕООД от 14.11.2016г. няма положени подписи от предавач и претеглил. За товарителница № 231281 , експертът е посочил, че е напълно нечетлива /л.212/ и на л. 305 е малко по-четлива – с изпращач *** ООД, Калояновец, превозвач *** ЕООД и получател *** ООД, за натоварен сл. шрот на 14.11.2016г. в Калояновец и разтоварен в Правище със Скания рег.№ ****. Тук също експертизата е отбелязала, че има малко разминаване в нетното тегло на стоката между двете кантарни бележки, като количеството по фактурата съответства на количеството, посочено в кантарната бележка, издадена от Нова -96 ООД. ; за ф-ра № 78/26.01.2017г. – автомобил с рег.№ *** - собственост на *** ЕООД /технически допустима максимална маса, кг – 18 000/. Декларацията за съответствие е за слънчогледов експелер нето тегло 367200кг. с произход с.Калояновец. Според Ссч.Е има разминаване в нетното тегло на стоката между кантарната бележка на Нова -96 ООД и декларацията за съответствие, което е възможно да е резултат от техническа грешка при изписване броя на кг. Количеството във фактурата съответства на количеството, посочено в кантарната бележка, изд. от *** ООД. На л.230 е налична кантарна бележка към фактурата, която не се чете.

Според счетоводна справка на л.214 – „Доставка на материали по документи” за периода 01.11.2016г.-30.11.2016г. количествата по трите фактури, изд. от *** ЕООД – са заприходени в склад материали по партида 118 Кюспе., като са съставени за трите фактури счетоводни записвания по дебита на с-ка 302/1 Материали склад Правище с д.о. по фактурите, по дебита на с-ка 4532 ДДС на покупките с начисленият ДДС по ф-ри срещу кредите на с-ка 401 Доставчици, партида ***. Според счетоводна справка на л.227 – „Доставка на материали по документи” за периода 01.01.2017г.-31.01.2017г. количествата по фактурата, изд. от *** *** ЕООД ЕООД – са заприходени в склад материали по партида 115 Слънчогледов шрот. Съставени са идентични на предходно посочените сч.записвания. Счетоводните записвания според ССч.Е не са в противоречие със счетоводните стандарти и по-конкретно СС2 Отчитане на стоково-материални запаси. „Закупените материали са заприходени коректно както на синтетично, така и на аналитично ниво – по видове материални запаси. Заведената счетоводна отчетност в *** ООД позволява да бъдат проследени материалните запаси от тяхното завеждане до влагането им в производствения процес и съответно възможността за формиране на себестойност на готовата продукция.”.

Жалбоподателят има фуражен цех в с.Правище и зърнобаза в с.Калековец във вр с извършваната дейност, потвърдена от експерта. Отчетността се води и по складове и за всеки продукт има въведен в сч.софтуер „Състав на рецепта” за 1000кг. готов продукт. При готов продукт се прави Производствен протокол за отразяване заприхождаването на продукцията и на ССч.Е е показана сч.справка за м.11.2016г.-м.01.2017г., която показва изписване на вложените материали по съответните им аналитични партиди с количества и стойности и съставените сч.статии за това. За м.11.2016г. са изписани материали – 91 356,40кг. на стойност 32 431,52лв. от партида 118 Кюспе, които участват в общата сума на изписаните материали за производството за м.11.2016г., която е 142 858,92лв., а закупеното от *** ЕООД през м.11.2016г. е на стойност 35 997лв. – 101 400кг. Описани са данните от сч.справки Вложени суровини в производство за периода от 14.11.2016г. до 31.12.2016г. и конкретно за суровината слънч.експелер вр. с ф-ра № 36/14.11.2016г. и е посочено, че представената информация от счетоводството на *** ООД дава ясна представа коя суровина и какво количество от суровината, точно в кой готов продукт е вложена. Този извод е отразен и за останалите две фактури, изд. от *** ЕООД, както и по отношение ф-рата, изд. от *** *** ЕООД.

Потвърдено е разплащането на стойностите на фактурите с приложгените в ревизионната преписка банкови бордера /л.366, т.2/.

Във вр. с представени дневници за покупки на доставчиците, ССч.Е е посочила, че за *** *** ЕООД за м.11, 12.2016г. и за м.01.2017г.- са отразени доставки с право на пълен данъчен кредит /ДК/ - с основание „вид на стоката или обхват и вид на услугата”. За *** ЕООД е посочено, че през м.09.2016г. в дневника за покупки са отразени 6 покупни фактури с основание – Доставка на СМЗ, Покупка, СМР и всички доставки са с право на пълен ДК; м.10.2016г. – една покупна фактура за „телескопичен товарач”. За м.11.2016г. – покупки с основание „стока” и „услуги”. При тези данни последвал фактически извод за невъзможност да се направи категорична обвръзка от кои доставчици са „процесните” покупки на стоки.

ССч.Е е установила контакт с *** ЕООД по отношение товарителница № 231281/14.11.2016г., за която се счита че отразява извършен превоз от това дружество и е изискала всички свързани с товарителницата документи – дружеството отговорило официално, че на разполага с товарителницата и не може да представи свързани с нея документи, вкл. се установило да липсват номера от кочана с товарителници, като сред липсващите е и цитираната товарителница.

Според доказателствата в ревизионната преписка – в хода на ревизията не е установена наличност на стоки по счетоводни данни при доставчиците *** ЕООД и *** *** ЕООД.

Пояснен е производствения процес на *** ООД и влагането на слънчогледовото кюспе във вр. с трите фактури от *** ЕООД – суровина – полуфабрикат – готов продукт, като в таблица са показани последващите продажби за периода 01.11-31.12.2016г. с вложена суровина слънчогледов експелер” , закупена от ***. По същия начин е подходено спрямо *** *** ЕООД.

Счетоводството на *** ООД се води хронологично и коректно – по наличните документи – редовно.

В таблица със спорните фактури и съпътстващата документация /л.390/ са описани коментираните документи и според съдържанието им : за фактурите, изд. от *** ЕООД отсъства място на товарене, каквото има за фактурата, изд. от *** *** ЕООД, на за която няма данни за водач на МПС. Посочени са водачи на МПС за фактурите, изд. от *** ЕООД – които са лица от кантарните бележки /В.Д., Н.Г./. Мястото на разтоварване по всички кантарни бележки е адресът на жалбоподателя в гр.Пловдив, като в кантарните бележки има отразени складове.

            - При изслушване на заключението, експертът поясни, че доставчиците не са открити и проверки в счетоводствата им не са извършвани. В.Л. заяви, че не може да каже – не е установила от прегледа на всички документи – каква е връзката между жалбоподателя и ***, както и между жалбоподателя и ***.

- ССч.Е не е оспорена, но съдът преценява заключенията по правилото на чл.202 ГПК. ССч.Е е изготвена компетентно, с приложени специални знания.

            - Приети в съдебното производство са сч.справки по опис /л.401 и сл./ и декларация от *** ЕООД – прегледани от експерта и обсъдени в ССч.Е. За сч.справки представителят на ответника заяви, че са без достоверна дата.

По отношение приетите дневници за покупки и СД по ЗДДС на доставчиците, е приета информация за лицата, които са подали СД – л.420.

            3.3. Свидетели :

А / Допуснат до разпит е И.К., което лице е служител на *** ООД. И.Н.К. /л.423, т.2/ заяви, че желае да свидетелства : Работи в *** ООД от м.01.2014г. - отговаря за приемането и съхранението на зърното. Работи в базата в с.Правище. Задълженията му включват : приемане на зърното с проверка дали кантарната бележка съответства на количеството, което е докарано и след това отговаря за съхранение на докараната стока. Стоката я докарвал шофьор, който носел кантарна бележка от мястото на натоварване. „Когато приемаме стоката ние издаваме документ – след като го изтегля и изсипе стоката, му давам кантарна бележка. Аз се подписвам на кантарната бележка, която му давам, изваждат се две копия – едното за него и едно за мен, подписвам се и на двете копия и му давам едното. Този, който кара стоката се подписва на първата кантарна бележка от двете копия, която остава при нас. …В кантарната бележка, която той носи има име на доставчик – фирмата, която доставя стоката и тя се вписва на нашата кантарна бележка..”. На свидетеля се предявиха кантарните бележки, съдържащи се в том 1, л. 59, 62, 66, 81 ,140, 213, 218, 222, 228. Свидетелят потвърди подписа си на „Извършил тегленето” на л.59, 62, 66, 81, 213, 218, 222, 228. Потвърден бе и подписът в товарителницата на л.304. К.потвърди, че в кантарните бележки вписва доставчика. Свидетелят предполага, че е на трудов договор към *** ООД.

            - На свидетеля не бяха зададени конкретни въпроси за *** ЕООД и *** *** ЕООД. К.заяви, че в кантарните бележки вписва доставчика – но в предявените му кантарни бележки не са вписани *** ЕООД и *** *** ЕООД, а *** ЕООД. Освен това, при съпоставка с приложените кантарни бележки към фактурите, се установи : Ф-ра 34 от 02.11.2016г. с кантарна бележка /доставка/ и склад 02 – силози на л.62, съдържа подписи на В.Д. – предал и И.К. – претеглил, а на л.141 са отразени В.Д. и И.И., като подпис е положен само от И.; на л.222 се намира кантарната бележка, идентична с тази на л.62. Съобрази се, че св. К.работи в базата в с.Правище, обозначена като склад Правище, а не като склад 02 силози. Към ф-ра № 35/08.11.2016г. е представена кантарна бележка /доставка/ на л.66 – склад Правище, подписали В.Д. за предал и И.К. за претеглил, а на л. 143 В.Д. не е подписал за предал, а за претеглил е посочен И.И., който е подписал. На л.218 се намира кантарна бележка, идентична с тази на л.66. Към ф-ра № 36/14.11.2016г. е представена товарителница /доставка/ в склад Правище от 14.11.2016г. с подписи на Н.Г. за предал и И.К. за претеглил. Към ф-рата от 25.01.2017г. е представена кантарна бележка на л.81, в която са отразени К.С. за предал и И.К. за претеглил в склад Правище, които са я подписали. Идентична кантарна бележка се намира на л.228. Във всички кантарни бележки е посочен контрагент Олива Кристал ЕООД. Лицето И.И. е посочен в писмени обяснения /л.200/ за счетоводител. Предвид тези данни и като се съобрази, че свидетелят работи от 2014г. в *** ООД, а предполага, че е на трудов договор, вкл., че работи в с.Правище, а на едната кантарна бележка – от 02.11.2016г. е отразен склад 02-силози, а не склад Правище, следва, че несъответствията в свидетелските показания не позволяват възприемането им като изясняващи спорните факти, вкл. за квалифицирането им на достоверни. В тази насока свидетелят не поясни за предявените му кантарни бележки функцията на контрагента *** .

            Б / Установи се, че допуснатия свидетел Н.Г. е починал /л.435/.

            В / На свидетелят М.Д.П. /л.442 гръб/ не му е известно дружеството *** ООД. Не е имал контакти с тази фирма и не я е чувал. Заяви, че има транспортна фирма, но от 2014г. се занимава само с международен транспорт. Имал е камион Скания с рег.№ *** до 2015г. и го е продал на Жетон, с.Б. през 2016г., като от 2015г. не е бил фактически негов, тъй като имал договор за наем с Жетон.

            Г / К.С. не бе призован предвид отсъствие на данни за актуален трудов договор и не бе открит на адрес от НБД Население /л.440, л.451, 453/.

            Д / Допуснати са до разпит в качеството на свидетели – В. Хр.Д. – служител на *** ЕООД, Ж. Сп.С. – собственик и управител на *** ЕООД и Д.С.Д. – собственик и управител на *** ЕООД.

            - Свидетелят Д.С.Д. /л.465 гръб/ е собственик и управител на *** ЕООД. Заяви, че са предоставяли транспортни услуги и имат превозно средство МАН. По отношение *** – „Възможно е да сме доставяли стоки до ***, ние сме съхранявали зърно при тях…По принцип сме имали взаимоотношения с фирмата.”. Потвърдено бе, че К.С. е шофьор в ***. Пояснено бе, че при транспортна услуга шофьорът носи задължително кантарна бележка, ако идва от производител и е натоварил и по принцип трябва да носи кантарна бележка и да има пътен лист.

            Свидетелските показания са общи и не внесоха яснота за конкретни факти. Единствено по отношение лицето Кр.С. бе потвърдено еднозначно, че е работил в ***. Ведно с това, превозът на зърно принципно изисквал кантарна бележка и пътен лист, какъвто отсъства към документът, който носи подпис на Кр.С.. В цялост информацията от свидетеля не е достатъчна, за да обоснове безсъмнен извод относно транспортна услуга за целите на доставка на конкретна стока от индивидуализирано място на товарене и от наименован доставчик, спрямо който жалбоподателят е получател.

            - Ж.С.С. е собственик на ***, което дружество „се занимава с транспорт”. Заяви, че е възможно през м.ноември 2016г. да е извършена транспортна услуга до база на ***. Потвърдено бе, че лицето В.Д. е бил служител на *** и е закупен автомобил Скания от ЕТ М.П.. При превоз на зърно се пътува с товарителница, кантарна бележка и пътен лист. На свидетеля е познато дружеството ***, но не си спомня точен период на взаимоотношения , „отдавна беше”.

            Свидетелските показания също са общи и не внасят яснота за конкретни факти. Само по отношение лицето В.Д. бе потвърдено, че е работил в ***. Превозът на зърно принципно изисквал кантарна бележка и пътен лист, какъвто отсъства към документите, които носят подпис на В.Д. /две кантарни бележки – от 08.11. и от 02.11.2016г./. В цялост информацията от свидетеля не е достатъчна, за да обоснове безсъмнен извод относно транспортна услуга за целите на доставка на конкретна стока от индивидуализирано място на товарене и от наименован доставчик, спрямо който жалбоподателят е получател.

            - В.Х.Д. /л.466/ е работил в *** като шофьор и потвърди, че през 2016г. е возил стока до ***. Потвърди подписът си на кантарна бележки на л.222, но ясно уточни, че потвърждението се отнася „само по отношение на долната част на предавач” и НЕ потвърждава подпис на л.222 „в горната част на кантарната бележка за „предал”. Ведно с това заяви, че не е възможно посоченото в кантарната бележка относно количеството слънчогледов шрот – „…като шофьор казвам, че няма как да натоваря 35 160кг като количество, няма такова ремарке”. За кантарната бележка на л.218 : „По отношение на л.218 в горната таблица на кантарната бележка на подпис предал-приел, НЕ потвърждавам този подпис, а в долната част на кантарната бележка няма подпис”. За количеството товар, свидетелят „поддържа същото” – „Това количество и на л.218 също е голямо, няма такова ремарке. По принцип ако закача такова ремарке и става въпрос за същата фирма в Правище, там с онова ремарке няма как да вляза”. Посочено бе, че е възможно количеството да е превозено на два пъти. Св.Д. поясни, че при превоз на зърно носи товарителница и пътен лист, както и кантарна бележка във вр. с претегляне на камиона празен и след това натоварен. Св. Д. не познава ***, като потвърди, че за фирмата в Правище се сеща и е возил за тях и от тях. Свидетелят не си спомня дали е правил два курса в един ден за фирмата в Правище.

            Според свидетелските показания, В.Д. е извършвал превоз на стока до ***, но целта на гласните доказателствени средства е внасяне на конкретика за изясняване на спорни факти. В тази вр., относно доставките от обхвата на спора, В.Д. ясно заяви кои подписи потвърждава да са негови и кои – не. На свидетеля е познат обект в Правище, а за силозите посочи, че са направени по-късно спрямо датите на предявените му две кантарни бележки. Кантарна бележка на л.218 касае склад 02 – силози и В.Д. отрече да е подписвал документът „в горната таблица на кантарната бележка”, а другата /долната/ част на този документ – няма подпис. Следователно, по отношение кантарната бележка на л.218 – не се приема жалбоподателовата теза за превоз и приемо-предаване на слънчогледов експелер, което означава отсъствие на приемо-предавателен документ за доставката от 08.11.2016г. Изводът се потвърждава от установеното по-горе несъответствие между кантарните бележки от 08.11.2016г. – на л.66 и на л.218, спрямо кантарната бележка на л.143 – същата не съдържа подпис на В.Д. и е за склад Правище.

Показанията на св.В.Д. обосновават извод за манипулирани документи, които като изходящи от РЛ, предвид непредставени документи от доставчиците, ориентират към измамна цел.

В.Д. заяви, че е доставял стока на *** в Правище, но тази дейност не е обвързана с конкретните доставки. По отношение кантарна бележка на л.222 : касае склад 02 – силози, който обект не бе потвърден като посетен от свидетеля. Освен това, В.Д. отрече да е подписвал документът „в горната таблица на кантарната бележка”, а потвърждението му за подпис е само за другата /долната/ част на този документ. В т.нар. „долната част” се съдържа кантарна бележка от „организация ***” и претегляне и приемане от „***”. На свидетелят не бе зададен въпрос за двете дружества и той на уточни откъде е натоварена стоката. От значение е също, че В.Д. отрече обективна възможност за превоз на посоченото в кантарната бележка количество стока. Тук се отбелязва и констатираното по-горе несъответствие между кантарните бележки на л.62 и л.222, спрямо кантарната бележка на л.141 – същата не съдържа подпис на В.Д. и лицето „за претеглил” е И.И., като на кантарната бележка на л.222 е И.К.. Описаните несъответствия обосновават отново извод : по отношение кантарната бележка на л.222 – не се приема жалбоподателовата теза за превоз и приемо-предаване на слънчогледов експелер, което означава отсъствие на приемо-предавателен документ за доставката на 02.11.2016г.

В допълнение се отбелязва, че за кантарната бележка /доставка/ от 14.11.2016г. – не е представена кантарна бележка за претегляне на стоката при натоварването й. Същото се отнася и за кантарна бележка /доставка/ от 25.01.2017г. За трите дати на издадените фактури от *** ЕООД и за издадената от *** *** ЕООД фактура, не бе установено мястото на натоварване, предвид количеството и естеството на стоката, изискваща условия за съхранение.

Свидетелските показания насочват към факт на прието количество стока, но не от преките доставчици *** ЕООД и *** *** ЕООД, както и не потвърждават предаване на стоката на *** ООД, предвид отрицанието на свидетеля по отношение подписите в кантарните бележки – доставка при получателя.

3.4. Посредством доказателствени искания на жалбоподателя са приети писмени доказателства от *** ЕООД /л.481 и сл./ - незаверени копия : фактура № *********/08.11.2016г., изд. от *** ЕООД на *** ЕООД с предмет – транспортна услуга на 34,54 тона /кюспе/, описание на сделката – превоз на кюспе от Калояновец до Правище с автомобил **** на 08.11.2016г.; фактура № *********/02.11.2016г., изд. от *** ЕООД на *** ЕООД с предмет – транспортна услуга на 35,16 тона /кюспе/, описание на сделката – превоз на кюспе от Калояновец до Правище с автомобил **** на 02.11.2016г.; извлечение от сч.с-ка разчети с клиенти 411 по отношение двете фактури; извлечение от дневник за продажбите – м.11.2016г.; пътен лист № 637/02.11.2016г, изд. от *** ЕООД с водач Д. и маршрут – Б.-Калояновец-Правище—Раковски – Б.; товарителница № 2320/02.11.2016г. с изпращач ДМН ЕООД – без данни за адрес, превозвач – *** ЕООД – получател – ***, с.Правище, кюспе 35160, натоварването е в с.Калояновец в 8.30ч. – без данни за час на разтоварване, подпис за получател – И.К., без подпис на изпращач; пътен лист № 641/07.11.2016г., изд. от *** ЕООД с водач Д. и маршрут Б.-Маноле-Рогош-Калояновец-Правище; товарителница № 2323/08.11.2016г. с изпращач ДМН ЕООД, превозвач *** ЕООД, получател *** ООД, Правище, кюспе 34520, без час на натоварване и разтоварване, без подпис на изпращач, подпис за получател без персонализирано лице.; СД и Дневник на продажбите за м.11.2016г. на *** ЕООД – цитираните две фактури са включени в дневника, л.499.

- При съпоставка със свидетелските показания се установи, че изпращача *** ЕООД не е познат на водача – св.В.Д.. Изпращачът няма отразен адрес или обект, който да бъде обвързан с място на натоварване – с.Калояновец. Получателят *** ООД е с адрес Правище, но кантарните бележки отразяват склад 02 силози и Правище едновременно в представените екземпляри – неидентични. Не се установи обвръзка и между ***, респект. *** и мястото на натоварване с.Калояновец. В.Д. отрече обективна възможност от превоз на отразеното количество в кантарните бележки, вкл. отразено в товарителниците. Включването на двете фактури за транспортна услуга в Дневника за продажби на *** ЕООД не преодолява описаните по-горе несъответствия в кантарните бележки от 02.11.2016г. и от 08.11.2016г., потвърдено със свидетелските показания на водача В.Д..

*** ЕООД не представи изисканите данни.

4. Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения /§ 2 от ДОПК във вр. с чл. 154 ал. 1 от ГПК/, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже безсъмнено наличие на основание за начисляване.

Фактическият състав за проявление правото на приспадане на ДК съдържа основен елемент – реално наличие на доставка, за пълно доказване на което е необходимо не само издаден първичен сч.документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или сч.регистри за съответните данъчни периоди, а и безсъмнено установено извършване на доставките от конкретен доставчик /Решение № 3909/2017г., ВАС : „Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т.т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ.”/. В случая при предмет на доставката от *** ЕООД и *** *** ЕООД – „слънчогледово кюспе; слънчогледов експелер”, от значение е не само установяване на фактическа наличност на стоката като количество, а и обект на натоварване, свързан с преките доставчици.

Разпоредбата на чл. 70 ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. Отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя /Решение № 8039 от 2016г., ВАС и др./ и притежаването на редовно издадени данъчни фактури, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. *** *** ЕООД не е отразил цитираната фактура в отчетните си регистри по ЗДДС и не е подал ГДД по чл. 92 ЗКПО, с която е следвало да бъде отчетен приходът от тази продажба. В тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени - чрез доказателства с несъмнена достоверност.

Неоткриване на пряк доставчик не е основание за отказ на правото на ДК. В хода на ревизионното производство няма процесуална пречка субекта на ревизията да представи документи, изисквани от преки доставчици /арг. от чл.37 ал.1 – възможност за инициатива на субекта и задължение за обективна преценка и анализ на всички събрани доказателства ДОПК във вр. с чл.37 ал.2 и ал.3; чл.53, 54, 56 ДОПК с преценка на писмените обяснения на трети лица по см. на чл.57/. Те подлежат на анализ и преценка ведно с останалите събрани, вкл. с данните от информационния масив на НАП. В конкретиката на фактите установени при ревизията, жалбоподателят заяви доказателствени искания по реда на чл.192 ГПК, посредством които спорни факти да бъдат пояснени от доставчиците и предполагаемите превозвачи вр. с данните за собственост на МПС, постъпили от ОД МВР - Пловдив, вкл. с потвърждаване на съществен елемент – приемо-предаване на стоки, предвид неубедителната доказателствена стойност на кантарните бележки и една товарителница, като приемо-предавателни документи. Преките доставчици не бяха открити от експерта по ССч.Е, вкл. не бе възможно извършване на проверката в счетоводствата им от страна на в.л.

Относно спорните доставки на стоки, се съобрази и следното : Разпоредбата на чл. 6 ал.1 ЗДДС изисква да се установи прехвърляне правото на собственост върху конкретната стока, но като се има предвид дефиницията на понятието доставка на стока в чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО, в нея се изисква само реално предаване на стоката, без да се държи сметка дали доставчикът е собственик на стоката, което означава, че предаването й може да се осъществи и от несобственик. Доказване факта на реално предаване на стоката е изцяло в тежест на РЛ – претендиращо право на приспадане на ДК. Относимите обстоятелства, които подлежат на доказване, се определят конкретно предвид характера и вида на доставките -  според т. 32 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012г. по дело С – 285/11, преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съобразно чл. 24 ал. 2 ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. За доказване индивидуализирането на вещите не съществуват ограничения в доказателствените средства. Липсва пречка като такива да се ценят изготвени от страните по сделките писмени актове /те обвързват съда само с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК за факта на авторството на документа/ - приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, стокови/складови разписки, други взаимно подписани документи от предал и приел стоката с описанието й, достатъчно за индивидуализиране на вещите. Именно затова приходните органи са изискали доказателства за приемо-предаване и са преценявали доказателствената стойност на представените в случая приемо-предавателни документи : кантарни бележки и нечетливият екземпляр на товарителницата. С фактурата /дори подписана двустранно/ не може да се постигне индивидуализиране на вещите с последиците на транслативния ефект /Решение № 3909/2017г., ВАС/, макар да удостоверява съгласието на страните. Фактурите са с предмет – слънчогледово кюспе и слънчогледов експелер, поради което следва да са налице съпътстващи документи относно доставката, убедително установяващи не само количество, а и място на натоварване, достатъчно индивидуализирано, вкл. с информация за кантар, претеглящ натоварваните количества зърно, предвид свидетелските пояснения за механизма на доставката : две кантарни бележки,от които първата при натоварване и втората при разтоварване.

4.1. Отсъствието на договори между жалбоподателя и преките доставчици – *** ЕООД и *** *** ЕООД не е възприето от приходните органи за отрицателна предпоставка при преценката за наличие на право на приспадане на ДК. В писмените обяснения на управителя на *** ООД /л.200/ е заявено, че търговските сделки се уговарят лично от него, но не е пояснена връзката между преките доставчици и *** ЕООД, респект. ***. В хода на ревизията, при административното обжалване и в съдебното производство не е поддържана хипотеза на транзитни доставки, за да бъде обсъдена обективната възможност стоката да се намира при *** ЕООД или друг субект, но кантарните бележки да означават приемо-предаване между жалбоподателят и преките доставчици. Не е налице и хипотеза, при която вещта може да бъде предадена и без действително физическо връчване, оставайки в държане на продавача и при условие, че купувачът вече е поставен фактически във владението й, което той би могъл да упражнява и чрез продавача.

В разпоредбите на ЗДДС относно правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произхода на стоката, но липсата на това изискване не преодолява необходимостта от установяване наличието на стоката при прекия доставчик, независимо по какъв способ и откъде същият фактически разполага с нея. Доказано наличие на стоките при доставчиците обосновава възможността същите да предадат стоките - за да се осъществи фактическото разпореждане е необходимо доставчиците да разполагат със стоките и да ги предадат на получателя. Наличност на стока също означава установеност на съхранението й на конкретно място /обект/, вкл. натоварване и транспортирането й. Дори стоката да не е в обхвата на регулация и със специален закон – Закон за съхранение и търговия със зърно /отм., ДВ, бр.57 от 28.07.2015г./, при което специфичните изисквания да не бъдат съобразявани в конкретния спор, значението на доказателства за наличието на стоката при прекия доставчик е съществено за целите на обосноваване правото на получателя.

Количествата слънчогледово кюспе и слънчогледов експелер присъщо изискват наличие на склад /помещение, обект/, където да се съхраняват, респект. откъдето да бъдат натоварени и превозени. Без съмнение изискват и наличие на доказателства за транспорт с необходимата вместимост за доказване възможност за превозването им от място на натоварване до място на разтоварване. Изискват и данни за товаро-разтоварна дейност /технологичен и трудов ресурс/. За транспортирането на стоките РЛ заявило, че са извършени за сметка на доставчиците – л.200. При транспорт за сметка на доставчиците, не се изисква у получателя осведоменост за документиране на транспорта, но в случая преките доставчици не са представили документи за транспорт, поради което жалбоподателят заяви доказателствени искания в тази насока. Събраните доказателства не са достатъчно убедителни, за да бъде прието без съмнение транспортирането на стоките по четирите фактури. ССч.Е не установи заприхождаване и изписване на стоките от доставчиците и няма информация какви са счетоводните записвания, отразяващи движение и наличности на стоки по с-ки 302, 303 и 304. Счетоводствата на преките доставчици не са посетени поради липса на връзка с тях, поради което и от счетоводен аспект наличността на фактурираните количества слънчогледово кюспе и слънчогледов експелер не е доказана. Няма установен посредством експертиза конкретен стоков поток и наличност на стоките към момента на продажбата/прехвърляне на фактическата власт. Няма информация дали преките доставчици са заприходили стоката – предмет на спорните фактури, респект. дали са я изписали впоследствие. В хода на съдебното производство не е събрана допълнителна счетоводна документация.

При конкретните факти се съобрази, че посредством ССч.Е не бе доказана обективна наличност на слънчогледов експелер и слънчогледово кюспе при преките доставчици – според доказателствата в ревизионната преписка, в хода на ревизията не е установена наличност на стоки по счетоводни данни при доставчиците *** ЕООД и *** *** ЕООД. Не бе установена категорична обвръзка между покупни фактури при преките доставчици спрямо продажните фактури към *** ООД – по критерий – вид на стоката. *** ЕООД през м.09.2016г. е отразило в дневника за покупки 6 покупни фактури с основание – Доставка на СМЗ, Покупка, СМР, а за м.10.2016г. – една покупна фактура за „телескопичен товарач”. За м.11.2016г. – покупки с основание „стока” и „услуги”. За периода на издаване на спорната фактура от м.01.2017г., в дневниците за покупки и продажби на *** *** ЕООД са отразени доставки на „части за компютър“, „видеокарти“, „звукова карта“, „РАМ памет“, „услуга по договор“, „комисионна“ и т.н., не и доставки свързани със слънчоглед и други производни.

Дори изводи във вреда на РЛ от неяснота за място и начин на съхранение на стоките и техния произход да не се правят,  в случая липсват преки доказателствата за приемо-предаване, поради което начин на съхранение на конкретно място и установена наличност на стоката при доставчиците са факти, от които РЛ би могло да черпи благоприятни последици, в случай на безсъмненото им установяване. В хода на ревизията не са установени конкретни обекти на доставчиците, с които би могло да бъде обвързано място на натоварване на стоките – такива не са посочени от ревизираното лице, а доставчиците не са открити, за да внесат яснота досежно факта. Представените кантарни бележки според съдържанието на представените екземпляри в хода на ревизията и свидетелските показания, силно разколебават осъществено приемо-предаване. Както бе посочено, представяни са кантарни бележки с различно съдържание относно подписи и имена на лица за претеглил стоката. Свидетелят В.Д. ясно заяви кои подписи потвърждава да са негови и кои – не. На свидетеля е познат обект в Правище, а за силозите посочи, че са направени по-късно спрямо датите на предявените му две кантарни бележки. Кантарна бележка на л.218 касае склад 02 – силози и В.Д. отрече да е подписвал документът „в горната таблица на кантарната бележка”, а другата /долната/ част на този документ – няма подпис. По отношение кантарната бележка на л.218 – не се приема жалбоподателовата теза за превоз и приемо-предаване на слънчогледов експелер, което означава отсъствие на приемо-предавателен документ за доставката на 08.11.2016г. Изводът се потвърждава от установеното по-горе несъответствие между кантарните бележки от 08.11.2016г. – на л.66 и на л.218, спрямо кантарната бележка на л.143 – същата не съдържа подпис на В.Д. и е за склад Правище. По отношение кантарна бележка на л.222 за касае склад 02 – силози, се съобрази, че този обект не бе потвърден като посетен от свидетеля. В.Д. отрече да е подписвал документът „в горната таблица на кантарната бележка”, а потвърждението му за подпис е само за другата /долната/ част на този документ. В т.нар. „долната част” се съдържа кантарна бележка от „организация ***” и претегляне и приемане от „***”. В.Д. отрече обективна възможност за превоз на посоченото в кантарната бележка количество стока. Тук се отбелязва и констатираното по-горе несъответствие между кантарните бележки на л.62 и л.222, спрямо кантарната бележка на л.141 – същата не съдържа подпис на В.Д. и лицето за претеглил е И.И., като на кантарната бележка на л.222 е И.К.. Несъответствията обосновават извод по отношение кантарната бележка на л.222 – не се приема жалбоподателовата теза за превоз и приемо-предаване на слънчогледов експелер, което означава отсъствие на приемо-предавателен документ за доставката на 02.11.2016г. За кантарната бележка /доставка/ от 14.11.2016г. – не е представена кантарна бележка за претегляне на стоката при натоварването й. Същото се отнася и за кантарна бележка /доставка/ от 25.01.2017г. Свидетелят И. К.заяви, че в кантарните бележки вписва доставчика – но в предявените му кантарни бележки не са вписани *** ЕООД и *** *** ЕООД, а *** ЕООД. Освен това, при съпоставка с приложените кантарни бележки към фактурите, се установи следното : Ф-ра 34 от 02.11.2016г. с кантарна бележка /доставка/ и склад 02 – силози на л.62, съдържа подписи на В.Д. – предал и И.К. – претеглил, а на л.141 са отразени В.Д. и И.И., като подпис е положен само от Иванов. Към ф-ра № 35/08.11.2016г. е представена кантарна бележка /доставка/ на л.66 – склад Правище, подписали В.Д. за предал и И.К. за претеглил, а на л. 143 В.Д. не е подписал за предал, а за претеглил е посочен И.И., който е подписал.

Несъответствието между представени от жалбоподателя кантарни бележки не бе преодоляно в съдебното производство, вкл. посредством фактурите, пътните листове и товарителниците от ***. ЕООД. В случая с основание кантарните бележки не са възприети от приходните органи за годни приемо-предавателни документи, тъй като екземплярите им не са идентични, което обосновава извод за манипулирани документи и формално документиране на факти, които не е доказано да са осъществени в обективната действителност. В тази насока съставът се позовава на Решение № 13602/2016г. по адм.д.№ 9228/2015г.– „Предаването на тонове селскостопанска продукция /в случая слънчоглед/, следва да бъде безспорно доказана, за да не остава съмнение за префактуриране на нереални доставки, а доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което претендира право на приспадане на данъчен кредит за реално извършени доставки на стоки. Без значение за реалността на доставката е установяването на факта на последваща реализация на процесното количество земеделска продукция и счетоводното отразяване на стопанските операции при доставчика и ревизираното лице.”. Свидетелските показания не допринесоха за изясняване на спорните факти относно приемо-предаване на стоката, съображения за което са изложени по-горе. Свидетелските показания на практика потвърждават тезата на приходните органи за неосъществено приемо-предаване между конкретните преки доставчици и жалбоподателя.

Отново следва да бъде изтъкнато, че сам по себе си факта на натоварване изисква наличност на стока, която да бъде натоварена, дори при изключване необходимост от доказателства за трудов ресурс или технологична обезпеченост. Тоест, и при възприемане поддържания факт на претегляне на стоката от *** ООД, същият не доказва местонахождението и съхраняването на големи количества фактурирани слънчогледово кюспе и слънчогледов експерел към дати на издаване на спорните фактури, вкл. без да е търсима правна или фактическа обвързаност между място /обект, склад/ и съответния пряк доставчик. Това е така, защото и при наличието на подпис на една от кантарните бележки от *** ООД – на лицето В.Д., подпис отсъства за обстоятелството на предаване на натовареното количество на представител на получателя. Свидетелските показания на собственика на *** не внесоха конкретика за приемо-предаване на стоката от шофьор на това дружество – Кр.С. на  получателя – не бяха представени изисканите от жалбоподателя данни за транспортиране на стоката до обект на получателя. Представляващият *** ЕООД заяви, че водача на ППС разполага с пътен лист, какъвто не бе представен към кантарната бележка от 25.01.2017г. – при редовно уведомяване. За дати 02.11. и 08.11.2016г.- свидетелските показания на В.Д. опровергават факта на приемо-предаване на стока. За 14.11.2016г. не бяха опровергани установените при ревизията данни - *** ЕООД е отразило в дневника си за продажби ф-ра № 130/14.11.2016г., издадена на *** ЕООД, която е посочена като анулирана и съответно е с нулеви стойности на данъчната основа и на начисления ДДС. Тоест, и при обективна невъзможност за разпит на св.Н.Г. /починал/, неблагоприятният факт относно транспорта за доставката на 14.11.2016г., остана непроменен. Ведно с посоченото, не бяха ангажирани доказателства във вр. със заявеното в писмени обяснения от управителя на жалбоподателя /л.198/ - за претегляне /изтегляне/ на стоката от *** ЕООД. Посоченото дружество във всички кантарни бележки би изяснило спорни факти относно наличие на слънчогледов експелер и слънчогледово кюспе в конкретен обект. В реда на изложеното се съобрази, че при всички случаи - както в ЗДДС, така и в Директивата, се изисква установяване реалното предаване на стоките, а националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик /т.33-34 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12; Решение № 16415/2013г., ВАС : „В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11.

4.2. По отношение плащането между контрагентите следва да се има предвид, че плащането не е законова предпоставка за възникване и упражняване право на данъчен кредит. Разплатената фактура не е достатъчно убедително доказателство за реално осъществяване на документираната доставка на стоки при положение, че съставените частни документи не отразяват реална стопанска операция поради липса на документална обоснованост в случая – за приемо-предаване на стоките. Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема доставка. В тази вр. се отбелязва, че в гражданския процес се приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, поради което търговецът е обвързан от договора и дължи изпълнение. В административното производство обаче, в което се поддържа липса на реалност на доставките, решението е противоположно - наличието на фактура и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките. Въпросът дали е извършено предаване и приемане на стоки, които да са доказано налични към момента на издаване на фактурите, е от съществено значение за спора относно реалността на доставките. Затова в конкретния случай плащането по фактурите остава изолирано доказателство.

4.3. Съобразява се, че последваща реализация, каквато е поддържана с конкретни съображения и данни - не е определящо обстоятелство при преценка за реалност на доставката и е само индиция за прехвърляне собствеността на стоката от ревизираното лице на трети лица, а не за придобиване на стоката именно от преките доставчици *** ЕООД и *** *** ЕООД. Тоест, с документи, свързани с последваща реализация, не може да се установява предходния факт на предаването им на жалбоподателя от посочен във фактурите доставчик.

В тази вр. и осчетоводяване на фактурите при ревизираното лице би могло да бъде само косвено доказателство за реално наличие на стоките по същите доставки, вкл. за използването им за независимата му икономическа дейност. Осчетоводяване на процесните доставки е от значение, когато са ангажирани категорични доказателства за реалността им. Това не бе сторено от жалбоподателя, върху когото е доказателствената тежест в процеса. С арг. от чл. 6 ал. 1 т. 3 от ЗСч. - счетоводните регистри са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи, но отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи.

Липсата на преки данни за приемо-предаване на стоките между страните по пряката доставка не е преодоляно като значение и от записванията в счетоводствата им. Не бяха установени данни за счетоводно отписване на стоките при доставчиците и не бяха събрани допълнителни данни с посещение в счетоводството на преките доставчици, посредством проверка в които да се съобрази разпоредбата на чл. 182 ГПК, според която вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, която ги води. Съгласно чл. 55 ал. 1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и вписванията в тях се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговските сделки. Редовност на воденото от жалбоподателя счетоводство бе потвърдено посредством ССч.Е, но не е било спорно обстоятелство при ревизията, като от значение за спора е, че заприходяване на стоката при получателя пряко не означава, че фактурираната стока е получена именно от посочените доставчици във фактурите : ”Фактът, че стоката е заприходена в счетоводството на получателя/ревизираното лице/ и че тя е участвала при извършването на последващи доставки при икономическата дейност на лицето не води до извод, че стоката действително е получена от издателите на фактурите, …” – Решение № 8253/2017г., ВАС. Данните от дневниците за продажби и СД по ЗДДС на *** ЕООД не доказват, че са от редовно счетоводство, а това е от значение за доказателствената им стойност. Отсъстват данни за отразяване на фактурата, изд. от *** *** ЕООД – в счетоводните регистри на този доставчик.

4.4. Информацията за транспорт в случая не е достатъчно убедителна за целените от жалбоподателя последици на идентифициране товарителницата /и представените в хода на съдебното производство товарителници/ и кантарните бележки като приемо-предавателен документ. Това е от значение поради придаденото на товарителниците предназначение – на приемо-предавателни документи, а според Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и по-конкретно чл.89 „Документи за извършване на обществен превоз на товари” - в предходни и действаща редакция товарителницата е изискуем документ, с който следва да разполага водачът при превоз, който не е собствен. Именно данни за наличност на стоката биха били потвърдени при подписани взаимно товарителници – от доставчик и получател, което не е налице в случая. Съобразява се, че пътните листи не доказват предаване на стоките по доставките, тъй като индивидуализирането на стоките по вид и количество не е необходимо съдържание на пътния лист. Както бе посочено, *** ЕООД е отразило в дневника си за продажби ф-ра № 130/14.11.2016г., издадена на *** ЕООД, която е посочена като анулирана и с нулеви стойности на данъчната основа и на начисления ДДС. По отношение издадената от *** *** ЕООД фактура № **********/26.01.17г. за слънчогледов експелер /36,72 т./ и декларация за съответствие от 25.01.17г. - няма данни за превоз на стоката. В декларацията за съответствие е посочено транспортно средство: влекач ****, собственост на *** ЕООД. Това дружество не представи изискана от него информация, документирала превоза вр. с нечетливата товарителница. Несъответствията между представените от *** ЕООД документи /с липсващи данни в товарителницата от 08.11.2016г. и отсъствие на подписи за изпращач в двете товарителници/ и свидетелските показания /за обективна невъзможност на превоз на посочените количества в кантарните бележки/ не доказват безсъмнено осъществен транспорт за двете дати – 02.11 и 08.11.2016г. При непопълнени коректно реквизити, товарителниците не притежават доказателствена стойност и не установяват приемо-предаване на стоките, посочени във фактурите /Решение № 3513/2019г. на ВАС/. Освен това, св.В.Д. отрече да познава *** ЕООД.

Пътните листове и товарителниците са частни документи с формална доказателствена и сила съгл. чл.180 ГПК - съставляват доказателство, че обективираното в тях изявление изхожда от лицата, подписали документа. Спор за автентичност на подписи в същите не е повдиган, но това не преодолява изискването да обективират действителни факти, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления – тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. В конкретния случай, такива не са налице. Съобрази се, че при прилагането на данъчните норми правоотношенията се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което, въпреки представените от ревизираното лице документи, не може да се приеме, че е доказано извършването на доставки на стоки по смисъла на ЗДДС – в този см. Решение № 2088/2018г. В реда на изложеното, съставът се позовава на Решение № 1149/2016г., ВАС : „Съставените частни документи обаче следва да отразяват реална стопанска операция, реален факт от обективната действителност. В случай, че е настъпило обективно разместване на материални блага, същото следва да е оставило следи не само в съставена между страните документация, но и по повод съхранение, превоз, натоварване и разтоварване, място на предаване, лица, между които е осъществено предаването на стоки, счетоводно отразяване на приходи и разходи по повод на стопанската операция в изпълнение на задължението на стопанските субекти по чл.242 от Директива 2006/112/ЕО. Не може само с наличието на фактури, договори и приемо-предавателни протоколи, без доказателства за натоварване, съответно разтоварване на стоките и превозването им от и до конкретен обект на получателя /с данни къде и как са натоварени../, за начина и мястото на отделянето им от родовите вещи, да се направи извод за реални облагаеми доставки, по които получателят може законосъобразно да упражни правото си на данъчен кредит .../. ..“. При различна фактическата установеност би бил мислим извод за това, че в хипотеза на представени безсъмнени доказателства за предаване на стоката, нередности в счетоводствата на преките доставчици, не би следвало да имат неблагоприятни последици за получателя вр. с непосетените счетоводства. Обсъжданите доставки обаче не попадат в тази хипотеза. Отказаното право на приспадане на ДК произтича от липса на обективни данни за приемо-предаване на съществуващи при доставчиците стоки.

4.5. В случая приходните органи не са приложили изисквания, надхвърлящи необходимото, тъй като спецификата на стоката /слънчогледово кюспе и слънчогледов експелер/ имплицитно изисква необходимост от конкретно място на съхранение, предвид големите количества /тонове/. Последното би ориентирало и за фактическа власт /при липса на доказателства за собственост/, въз основа на която да се приеме възможността за приемо-предаване посредством товарителница/и и кантарни бележки. Липсата на доказателства за приемо-предаване на стоката, които без съмнение да удостоверят действително извършена доставка, не е преодолима със счетоводна информация за изписване на стоките при жалбоподателя и участието им в осъществяваната икономическа дейност.

В съдебната практика е възприето, че случаят на фактури, които не отразяват реални данъчни събития, по които ревизираното лице е получател, е практика, която не може да се осъществи без знанието на получателя по фактурите, както е прието и в мотивите на решението на СЕС по дело С-18/13. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013г. по дело С-643/11, съобразно което „Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка“. В главните производства на делата C-80/11 и C-142/11 реалността на доставките е била установена, съответно – според Решения №№ 3984/2015 г., 144/2016 г. на ВАС; Решение от 07.12.2010г. по дело С-285/09, т.48 и т.49 – „Съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ, поради което не е необходимо доказването на субективния елемент...”.

Безспорно получателят не може да отговаря за действията на своя доставчик относно неосчетоводяване на доставки, но не и за реалното им изпълнение, тъй като при претенция на получателя за правото на приспадане на данъчен кредит, той трябва да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката - посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не въз основа на документално оформена доставка. Такива именно доказателства липсват и спорният момент - дали е доказано предаването на стоката между страните не е безсъмнено изяснен с потвърждаване тезата на жалбоподателя.

Жалбата се приема за неоснователна. При своевременно заявено от процесуалният представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на дирекция „ОДОП“ - Пловдив се следва присъждането му в размер на 871, 97лв.

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата против Ревизионен акт № Р-16001618000560-091-001 от 07.08.2018г., в потвърдената част с Решение № 615 от 22.10.2018г. на Директор на дирекция “ОДОП“ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП,

Осъжда „Нова - 96” ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул. “Мостова“ № 3, представлявано от А.А.П., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив - юрисконсултско възнаграждение в размер на 871,97 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

   Административен съдия :