№ 548
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000503530 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 262792/24.08.2022 г., постановено по гр. дело № 52/2021 г. по описа на
СГС, І ГО, 29 състав, частично е уважен предявеният деликтен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 4000 лв., (този иск е отхвърлен за
разликата до пълния му предявен размер от 40000 лв.), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 НК, като образуваното досъдебно производство № 79/2017
г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 435/2017 г. по описа на СпП е прекратено, ведно със
законната лихва върху главното парично притезание от 13.12.2018 г. до окончателното му
заплащане.
Ищецът е предявил въззивна жалба срещу така постановеното решение, в частта, в
която е отхвърлен деликтният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 4000 лв. до пълния му предявен размер от 40000 лв. Въззивникът счита,
че при определяне размера на заместващото обезщетение за претърпените болки и
страдания от незаконното обвинение за извършено тежко престъпление решаващият
първоинстанционен съд не е съобразил интензитета на изживените страдания и личен
дискомфорт, както и че неговото достойнство и добро име в обществото са били значително
злепоставени, респ. че в един относително дълъг период от време спрямо него е била взета
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”.
1
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, но в проведеното пред САС о. с. з. прокурорът изразява становище за нейната
неоснователност.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за заплащане на заместващо обезщетение е уважен за
сумата от 4000 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не
дължи произнасяне.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС, I-29 състав, е бил сезиран с деликтен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на
Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България
за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила
присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е
претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и
имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото
незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения
вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение
е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно
лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от
процесното незаконно обвинение – за сумата от 4000 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните
материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила
на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
2
заместващото обезщетение.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява
правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 02.02.2018
г. за извършване на следното престъпно деяние: за периода от неустановена дата през м.
05.2017 г. до 01.02.2018 г. в гр. София и на територията на Република България е участвал в
организирана група – структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да
върши съгласувано в страната престъпление, създадена с користна цел и с цел да върши
престъпления по чл. 339, ал. 1 НК. На 02.02.2018 г. е бил задържан за 72 часа с
Постановление на прокурора, впоследствие за срок от 72 часа, а впоследствие съдът е взел
мярка за неотклонение „задържане под стража”, като тази мярка на процесуална принуда е
продължила до 09.05.2018 г., т.е. човешкото право на незаконно обвинения за свободно
придвижване е било ограничено в един продължителен период от време - 3 месец и 8 дни.
С Постановление на прокурор при СпП от 28.11.2018 г. е прекратено образуваното
срещу ищеца наказателно производство и като необжалвано то е влязло в сила (с оглед на
обстоятелството че СГС е присъдил законната лихва от 13.12.2018 г., като в тази част
първоинстанционното решение не е обжалвано, въззивният съд е длъжен да приеме, че
прекратетилното Постановление е влязло в сила именно на 13.12.2018 г.). Следователно,
наказателното преследване срещу обвиняемия М. Ц. Ц. е продължило за периода от
02.02.2018 г. до 13.12.2018 г., т.е. над 8 месеца.
От представените факсимилета от различни национални печатни и електронни
издания, както и от показанията на св. П. Г. се установява, че е изнесена подробна
информация за престъпленията, за които всички подсъдими, вкл. и ищецът са били
обвиняеми.
От показанията на св. П. Ц., майка на ищеца, се установява, че в дома, където
живеела свидетелката, полицаи извършили претърсване (и синът на ищеца – ученик в 7 клас,
бил в жилището) – всички живущи изпитали силен страх от присъствието на полицаите.
След полунощ ищецът бил съпроводен от полицаи до апартамента – с поставени белезници.
Изглеждал много притеснен („Олюляваше се, стана му лошо. Полицаите не ми позволиха да
му дам хапчета против високо кръвно. През цялото време М. беше в хола, седеше прав с
белезници”). Видимо кръвното му налягане било високо. Изяснява, че е посещавала сина си
в ареста по два пъти месечно, като според нея незаконно задържаният й син не е могъл да
спи и да се храни нормално. Изглеждал отслабнал („Сигурно с 20 кг., психически също не
беше добре”). Свидетелства, че и след напускането на ареста безсънието на ищеца
продължило. Затворил се вкъщи – „Не смееше да срещне човек”, не е започнал работа, тъй
като се чувствал зле психически, но изяснява, че той е пенсионер.
От показанията на свидетеля П. Г., приятел на ищеца от 15 години, се изяснява, че
след излизането от ареста незаконно обвиненият станал по-изнервен – „Даже от време на
време и на мен ми подвиква. Преди това не беше толкова нервен”. Свидетелства, че мнозина
от приятелите му се отдръпнали в социалното общуване с него – „Аз останах единственият,
лично пред мен жените на приятелите ни им казваха да не контактуват с него”. Приятелите
3
му разбрали за ареста от информация по Интернет.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху
психичното и здравословно състояние на ищеца след процесното незаконно обвинение са
непосредствени.
От приетите от СГС като компетентно изготвени заключения на СПЕ и СМЕ се
установява, че при задържането ищецът е преживял силен стрес, изненада и объркване, като
е изпитал срам пред съседите от начина на извеждането му от дома. При първоначалния
разпит се е почувствал „смачкан” от случващото се с него и унизен от отношението към него
като „престъпник”. Впоследствие, в продължение на 3 месеца тежко е понесъл условията на
следствения арест, където бил поставен в крайно мизерни условия, почувствал се „съсипан”.
След излизането от ареста притеснението му продължило, чувствал се напрегнат, несигурен,
с „разбити нерви”, страдал от безсъние, страхувал се да не бъде върнат отново в ареста. Едва
след прекратяване на наказателното производство започнал постепенно да се връща към
спокойното състояние и нормален ритъм на живот, но към настоящия момент е останал
травматичен спомен за преживяното, който се репродуцира при връщане към събитията от
този период. Вещото лице от СПЕ достига до категоричния доказателствен (фактически)
извод, че несъмнено стресът, притесненията и напрежението от воденото наказателно
производство и взетата му мярка за процесуална принуда „задържане под стража” са оказали
негативно влияние върху психичното му състояние, нарушено е било психологичното му
благополучие за продължителен период от време, като е бил нарушен обичайният му начин
на живот. Изживял е интензивни негативни емоции, които могат да бъдат определени като
продължителна адаптационна реакция на травматичната ситуация и промените в нея.
Изпитва умора и опустошеност вследствие на продължителната фрустрация (препятстване,
крах на надеждата), нежелание за участие в събития, избягване на контакти и по-близко
общуване. Желае да се изолира от спорове, конфликти и всякакви обезсилващи фактори,
нужно му е да се почувства в безопасност, за да се избави от страха от загуба на положение
и престиж. Установява се, че по време на цялото наказателно производство ищецът е имал
подкрепата на близките си, макар че е изпитвал чувство на срам пред тях от случващото се
и вина заради тревогите и притесненията, които са понесли заради него.
Установява се, че артериалната хипертония по негови анамнестични данни датира
преди започване на процесното наказателно производство – от 2016 г.-2017 г., като
лечението се е провеждало с един медикамент. Но след м. 02.2018 г. артериалното налягане е
започнало да се повишава, като максималните стойности са достигнали до 160/170/100 мм.
Hг, което е наложило промяна в терапията с включване на допълнителни лекарства за
контрол на кръвното налягане. Вещото лице от СМЕ обаче не може категорично да направи
доказателствен извод за причинно-следствена връзка между трайното повишаване на
артериалното налягане и изживения стрес по време на наказателното производство.
При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната инстанция
4
счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание –
изяснените от свидетеля изменения в социалното общуване на ищеца (хората от по-
широката социална среда са го отбягвали, като тяхното по-предпазливо отношение го
гнетяло), в неговото психично състояние (станал е угрижен, депресиран, потиснат, по-
затворен и вглъбен), в неговия здравословен статус (проявеното преди процесното
наказателно производство повишение на артериално налягане се е изострило по време на
наказателния процес; изпитвал стрес; продължително време е страдал от безсъние), са
необходима последица от незаконното обвинение за престъплението, за което ищецът е бил
обвинен, т. е. изживеният стрес, психическо напрежение и емоционална потиснатост са в
причинно-следствена връзка с незаконно обвинение за тежко престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на тежко престъпление, за което се
предвижда тежко наказание – лишаване от свобода 3 до 10 години; бил е обвиняем в един
сравнително кратък (разумен) за процесното наказателно производство период от време –
малко над 8 месеца, като наказателното производство срещу него е било прекратено в
досъдебната фаза (не е внасян в съда обвинителен акт); над 3 месеца е търпял ограничение
на основните му човешки права на свобода и свободно предвижване, уредени в 30, ал. 1 КРБ
и чл. 35, ал. 1 КРБ, чрез налагане на най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане
под стража”, което не само го е възпрепятствало да осъществява социални контакти, но
явяването му пред досъдебните органи за осъществяване на съдопроизводствени действия го
е ангажирало физически и емоционално.
Ирелевантно за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България
за причинените неимуществени вреди на ищеца е обстоятелството, че публикуването на
информация за образуваното наказателно производство срещу него въз основа на
процесното незаконно обвинение не е било инициирано от органи на съдебната власт.
Журналистите от средствата за масова информация, вкл. и от телевизията и печатните
издания упражняват конституционно признатото право за разпространение на информация –
арг. чл. 41, ал. 1, изр. 1, предл. 3 КРБ, за да могат гражданите да бъдат в достатъчна степен
осведомени, вкл. и да получават информация за действията на държавните органи при
предотвратяване и разкриване на увреждащи престъпни деяния. Когато вярната сама по себе
си информация за образувано наказателно производство срещу определено лице е
5
разпространена чрез печатно издание, вредоносните последици за незаконно обвинения са
по-интензивни, тъй като неговото добро име, авторитет и достойнство е злепоставено пред
неограничен кръг граждани. По същество в този смисъл е и практиката на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 365/11.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5376/2014 г., IV г. о., ГК – „Наказателното преследване… не е попречило на
професионалната му реализация, взетата мярка за неотклонение е най-леката и нарушава в
най-малка степен начина на живот на ищеца, докато забраната за напускане на страната
ограничава сериозна правото му на свободно придвижване. Ищецът не е изваден от неговата
семейната и социална среда, но е злепоставен пред околните…, имал е и другите посочени
в решението негативни изживявания, особено след като обвинението е медийно
разгласено... През това време ищецът е търпял не само наложените мерки за процесуална
принуда, но широк кръг хора, които са го познавали, са имали основание да го считат за
престъпник”.
А както последователно се поддържа в практиката на ВКС, неимуществените вреди
от незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на
увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности към които
всяка личност се стреми. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко
човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за
личността на увредения. В този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 55/11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г., ІV г. о., ГК.
Поради незаконното обвинение в извършване на тежко престъпление в близкото му
съобщество е създаден отрицателен образ на „престъпник”. По време и след процесното
наказателно производство обаче той е получавал безрезервната подкрепа на своите близки,
макар и поради незаконното обвинение за продължителен период от време да е било
нарушено както неговото психологично благополучие, така и обичайният му начин на
живот, което е довело до неговото социално отдръпване.
Следователно, при съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение (то е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7
НК, тъй като за неговото извършване се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до
10 години), непродължителният (разумният, около 8 месеца) срок на висящност на
наказателното производство, престоят му в ареста в един продължителен период от време -
за над 3 месец, преживеният стрес и дискомфорт в социалното общуване, изживяната
потиснатост, породената угриженост, затвореност и вглъбеност, унизителното за него и
близките му задържане, на което свидетели са станали както съседите, така и неговият
малолетен син, което води до психологически дискомфорт и страдания, ограниченията в
неговата лична и социална сфера, публичното разгласяване на започналото срещу ищеца
наказателно преследване в печатни и електронни издания, въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното обвинение
неимуществени вреди е в размер на сумата от 8000 лв.
6
Следователно, искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца от процесното незаконно обвинение трябва да бъде уважен
за сумата от 8000 лв., а да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от
40000 лв. В този смисъл, обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
предявеният деликтен иск е бил отхвърлен над присъдената сума от 4000 лв. до размера от
8000 лв., като в тази част той трябва да бъде уважен.
При този изход на правния спор, предмет на въззивното производство, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. И. А. Ч. от САК следва да се присъди допълнително сумата
от 207,60 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред СГС, както и сумата от 529,50 лв. с ДДС (съобразно
актуалната редакция на подзаконовия нормативен акт) – адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивника трябва да се присъди сумата от 5 лв. –
заплатена държавна такса за въззивното обжалване.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262792/24.08.2022 г., постановено по гр. дело № 52/2021 г. по
описа на СГС, І ГО, 29 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. Ц. Ц., ЕГН
********** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ над сумата от 4000 лв. до размера от 8000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 НК, като образуваното
досъдебно производство № 79/2017 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 435/2017 г. по
описа на СпП е прекратено, ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. до окончателното й
заплащане, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к.
„***”, бл.***, вх. „***”, ет.***, ап.*** допълнително сумата от 4000 лв. (общо за 8000 лв.),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 НК, като образуваното
досъдебно производство № 79/2017 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 435/2017 г. по
описа на СпП е прекратено, ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. до окончателното й
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М. Ц. Ц. сумата от 5 лв., а на основание чл. 38,
7
ал. 2 ЗА допълнително на адв. И. А. Ч. от САК сумата от 207,60 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред СГС,
както и сумата от 529,50 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство пред САС
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8