№ 87
гр. гр. Димитровград, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610101363 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, а насрещната искова
претенция е с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл.240 и сл. ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - Г. С. Л. от гр.Димитровград твърди, че сключила с
ответното дружество Договор за потребителски кредит от 11.08.2020 г., по силата на
който следвало да върне сумата от 913,43 лева, при сума на получаване 800 лева, при
ГПР 49,89 %, ГЛП 41,16 %., при срок 7 месеца. Съгласно §6 от Договора, следвало да
заплати неустойка в размер на 392,42 лева, като по този начин общото задължение по
договора за заем било в размер на 1 305.85 лева. Счита клаузата за неустойка в
договора за нищожна на основание чл.26, ал. 1 от З3Д и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК, както и по
чл.143, ал.1 ЗЗП. Излага съображения за това: нарушен принцип на добросъвестността,
на справедливостта, накърняване на принципа на „добрите нрави“, неравноправност на
клаузата – чл.143, т.19 ЗЗП, на принципите на добросъвестност и справедливост,
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и т.н. Моли след установяване на изложеното, да
се постанови решение и да се приеме, че клаузата предвидена в §6 от Договор за
потребителски кредит от 11.08.2020 г., сключен между ищцата и ответното дружество,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 392.42 лева, е нищожна на
основаине чл.26, ал. 1 от 33Д и поради това, че е сключена при неспазване на нормите
на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от 3ПК, както и по чл. 143, ап.1 от 3ЗП,
чиято невалидност да бъде прогласена. Претендира деловодни разноски. Депозира
отговор на насрещния иск. Намира същата за редовна и допустима, но неоснователна.
Излага доводи за недействителност на договора за потребителски кредит, поради
нарушаване на разпоредбите на чл.22 ЗПК вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, както и на специалните основание по чл.22 ЗПК. Оспорва като
нищожна и клаузата за възнаградителна лихва, вкл. и поради противоречие с добрите
нрави. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД гр.София подава
отговор, с който признава предявените искове за основателни. Не се оспорва
сключването на договора, в изпълнение на който дружеството реално е предоставило
1
на ищеца заем в размер на 800 лева, който се задължил да върне 913,43 лева вкл.
възнаградителна лихва – фиксирана, на 7 равни месечни вноски по 130,49 лева.
Предвид признанието на иска, договорената в §6 от процесния договор неустойка, не
се дължи. Излага твърдения за заплащане от страна на ищеца на сума в общ размер на
466,55 лева на 4 бр. вноски - посочени по дати и суми, позовава се на разпоредбата на
чл19, ал.6 ЗПК, и счита, че с платената сума ищецът е погасил 3 бр. анюитетни вноски
и част от четвърта вноска, като ищецът продължавал да дължи сумата от 466,88 лева –
посочено задължение по вноски. Счита, че ищцовото дружество не е дало повод за
завеждане на делото, поради което моли за възлагане на разноските на ищеца.
Възразява против твърдението на ищеца за съществуване на предпоставките за
предоставяне на безплатна правна помощ по чл.38 ЗА. Прилага писмени доказателства.
Предявява насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД за сумата
от 421,50 лева главница и 25,40 лева договорна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на насрещната искова молба. Излага твърдения
относно сключването на договора, неговите условия, извършени погасявания. Моли за
осъждане на ищцата да заплати сумите. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.08.2020 г. между „София Комерс Кредит Груп” АД София и
ищцата Г. Л. е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който
кредиторът се отпуска на кредитополучателя потребителски кредит за текущо
потребление в размер на 800 лева, за 7 месечен срок, при 41,16 % фиксирана годишна
лихва, 0,1128% лихва на ден и годишен процент на разходите (ГПР) 49,89 %, като
общата сума за погасяване е в размер на 913,43 лева. Кредитът се предоставя чрез
системата за разплащане Изипей. Кредитополучателят се е задължил да върне общата
сума за погасяване на 7 равни месечни вноски, всяка в размер на 130,49 лева, дължими
на 11-то (число на месеца, подробно описани в погасителен план.
В §4 от Договора потребителят се е задължил в тридневен срок от
подписване на договора за кредит да предостави едно от следните обезпечения на
кредитора: поръчителство на едно физическо лице с трудово възнаграждение над 1800
лева или на две фгизически лица с трудово възнаграждение над 950 лева месечно,
които да отговарят на посочени в §5 условия.
Съгласно § 6 при непредоставяне в срок на някое от обезпеченията,
страните приемат че за кредитора настъпват вреди от намаляване на
кредитоспособността на потребителя и затова страните се съгласяват че потребителят
заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 392,42 лева, платима на 7
равни вноски в размер на 56,06 лева, заедно със съответната погасителна вноска на
посочените падежи, при общ размер на месечните плащания от 186,55 лева. падеж на
последна вноска – 11.03.2021 г. В договора се съдържа погасителен план и Общи
условя приложими към договорите за потребителски кредити.
Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил на ответното
дружество сумата в размер на 466,55 лева на четири вноски: 186,55 лева на 14.09.2020
г., 90,00 лева на 23.10.2020 г.; 100.00 лева на 28.10.2020 г. и 90,00 лева на 03.12.2020 г.
Ответната страна представя и разписка за извършено плащане от
11.08.2020 г. в полза на ищацата – паричен превод чрез Изипей за сумата от 800 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
2
Съдът намери за безспорно установено, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит от 11.08.2020 г., по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 800,00 лева, при посочени
условия.
Към този договор за приложими както общите разпоредби на ЗЗД, така и
специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
Ищецът моли за прогласяване на нищожна на неустоечната клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 392,42 лева при непредоставяне на
обезпечение от страна на потребителя.
По главния иск:
Ответникът изрично е признал основателността на предявения иск за
прогласяване нищожността на клаузата на §6 от процесния договор, предвиждаща
дължимостта от ищеца на неустойка за неизпълнение на задължението му и за
осигуряване на поръчител по кредитното правоотношение, която е в размер на 490,44
лева.
С оглед на това предявеният иск следва да бъде уважен като основателен
и без съдът да обсъжда всички изложени в тази насока доводи, доколкото признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави и с него ответникът може да се
разпорежда като кредитор.
По насрещните искове:
Основните две функции на неустойката са обезпечителната и
обезщетителната функции. Уговарянето на неустойка при непредставяне на
обезпечение не може да има обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да
стимулира осигуряването от кредитополучателя на поръчители, с каквито той не
разполага. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на
кредитора. То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. По
отношение на поръчителството е ясно, че то би следвало да бъде подсигурено преди
подписване на договора, защото в противен случай кредитополучателят би рискувал да
задлъжнее и за сума, надхвърляща отпуснатия му заем. Същият риск съществува и в
случай, че поръчителството не бъде дадено едновременно с подписване на договора за
кредит, защото обещанието за поръчителство не обвързва юридически, лицето което го
е дало. От друга страна, макар да не е налице законова пречка да се поръчителства по
вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е
въведено като условие за предоставяне на кредита, дава основание да се счита, че
кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която
всъщност се явява скрита печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен
размер, а не в лихви.
Според изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да
съдържа ГПР, общата дължима от портебителя сума, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисление на ГПР по определения в приложение № 1
начин - §1, т.2 ДР ЗПК. Не са посочени взетите предвид допускания, което води до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин.
Сумата на неустойка безспорно следва да бъде включена в ГПР, тъй като
е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК В
договора е посочен ГПР от 49,89 %, но същият очевидно не представлява
действителния годишен размер на разходите. Посочената сума за обезщетителна
3
неустойка в размер на 392,42 лева представлява сума равна на половината от
отпуснатия кредит или почти 50% от него. Ако към посочения ГЛП от 41,16 % се
прибави и неустойката представляваща от 50% от отпуснатия кредит, то очевидно
действителният ГПР многократно би надвишил посоченият в погасителния план такъв
от 49,89 % , при което ГПР се явява над допустимата стойност от размера по чл.19, ал.4
ЗПК , която е пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в лева.
С оглед на това при сключване на договора е чрез предвиждане на
неустойка, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й,
е заобиколена императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, не само че противоречи
на добрите нрави, но и опорочава коректността на цялото съдържане на договора
относно приложимия лихвен процент, ГПР и общите разходи по кредита, което дава
достатъчно основание да се приеме, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит, е недействителен на основание чл.22 ЗПК.
Претенциите са за сумите: 421,50 лева – главница и 25,40 лева изискуема
договорна лихва, ведно със законната лихва за забава от предявяване на насрещната
искова молба.
Настъпил е падежа на последната вноска – 11.03.2021 г.
При това положение отвеникът по насрещните искове като
кредитополучател следва да върне чистата стойност на предоставения кредит, без
лихви и други разходи, на основание чл.23 ЗПК. Предоставеният кредит е в размер на
на 800 лева. От тази сума кредитополучателят е изплатил сума в общ размер на 466,55
лева, т.е остава дължима разликата от 333,45 лева. До този размер насрещния иск за
главницата следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер от 421,50 лева.
Следва да се присъди законната лихва, считано от дата на предявяване на насрещния
иск. Насрещната претенция за сумата от 25,40 лева дължима договорна лихва следва
да бъде отхвърлена изцяло по изложените по-горе съображения.
По разноските:
Неоснователно е направеното възражение на ответното дружество за
това, че не е станало причина за образуване на делото. Беспорно ответното дружество
е дало повод за образуване на делото, претендирайки и събирайки суми като кредитор
по нищожната клаеза на §6. Не е налице хипотезата за освобождаване от разноски.
В полза на ищцовата страна се следват разноски. От представеното по
делото преводно нареждане се установява, че пълномощника на ищеца- адв. М. М. е
платил по сметка на РС Димитровград държавна такса за предявения иск в размер на
50 лева. Същевременно, процесуалния представител претендира присъждане и на
адвокатско възнаграждение, като от Договора за правна помощ и съдействие от
16.08.2021г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл.38
ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди
ответника по делото да заплати в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и
чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 300 лева, за процесуалното представителство по уважения
иск.
4
По насрещния иск – съразмерно на уважената част на ответника се
следват 432,76 лева разноски. Неоснователно е възражението за прекомерност на
ищеца, доколкото адвокатското възнаграждение е с ДДС и е съответно на правната и
фактическата сложност.
В полза на адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение – за
отхвърлената част от иска – 76,16 лева по чл.38, ал.2 ЗА.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и при
неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП,
клаузата предвидена в § 6, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 392,42
лева от Договор за потребителски кредит от 11.08.2020 г., сключен между „София
Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Изгрев“ ул.“Васил Калчев“ бл.58, ателие 6, представлявано от А.Д.С.
- изп.директор и Г. С. Л. от ***************************** ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г. С. Л. от ***************************** ЕГН **********
да заплати на „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Изгрев“ ул.“Васил Калчев“ бл.58, ателие 6,
представлявано от А.Д.С. - изп.директор сумата в размер на 333,45 (триста тридесет
и три лв. и четиридесет и пет ст.) - представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит от 11.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
05.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на
432,76 (четиристотин тридесет и два лв. и седемдесет и шест ст.) –деловодни
разноски, като иска до пълния размер от 421,50 лева – главница, 25,40 лева –
договорна лихва, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“ ул.“Васил Калчев“ бл.58,
ателие 6, представлявано от А.Д.С. - изп.директор да заплати на адв. М. В. М. АК-
Пловдив, с адрес кантора гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, ЕГН
********** общо сумата в размер на 426,16 лева (четиристотин двадесет и шест лв.
и шестнадесет ст.), от които 376,16 лева - общо адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2, т.2 ЗА и 50,00 лева – разноски.
Присъдените в полза на адв. М. М. могат да бъдат внесени по сметка BG
86 UNCR 7000 1521 5142 35.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5