Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  гр. Добрич, 11.03.2021г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

при участието на секретаря С. Б. като  разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №4218/2019г., по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Д.К.” АДСИЦ, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., **, бул. „Х.К.” №**, представлявано от Г.А. Г. – изп. директор, действащо чрез упълномощения юрисконсулт И.З. срещу Й.Е.А., ЕГН **********,***. Исковете са с пр. осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК, чл.79 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, присъдени със Заповед №1409/24.07.2019г. по ч. гр д. №2636/2019г. по описа на ДРС, а именно: 649,00 лева, представляваща дължима главница по договор за стоков кредит № ** от 04.03.2015г., вземането по който е прехвърлено от „Б. ДСК” ЕАД на заявителя с договор за продажба на вземания от 25.01.2016г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (23.07.2019г.) до окончателното плащане; 239,94 лева, представляваща възнаградителна лихва от 25.03.2015г. до 04.03.2016г.; 23,07 лева, представляваща наказателна лихва от 21.08.2015г. до 25.01.2016г.; 25.00 лева, представляваща заплатена държавна такса и 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

         В исковата молба се твърди, че въз основа на договор за стоков кредит №** от 04.03.2015г., Б. ДСК ЕАД като кредитор е предоставила на ответника стоков кредит в размер на 649.00 лв. за закупуване на стока от „Т. Б.” ЕАД, като А. се задължил да върне кредита за срок от 12 месеца, ведно с начислените лихви разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 66.42 лв. с падеж 25-то число на месеца и последна изравнителна вноска в размер на 57.68 с краен падеж 04.03.2016г.

         На 04.03.2015г. кредитът е бил усвоен еднократно безкасово, по сметка на търговеца „Т. Б.” ЕАД, след като определената стока била закупена и са представени и получени оригиналните документи в Б.та.

         Длъжникът в срока на договора не изпълнявал редовно и коректно задълженията си за заплащане на дължимите вноски. С изтичане на крайния срок на договора – 04.03.2016г. цялото задължение  на А. по него станало изискуемо.

         С договор за прехвърляне на вземания от 25.01.2016г., Б. ДСК ЕАД е прехвърлила на „Д.К.” АДСИЦ вземания по договори за  кредити, предоставени на физически лица, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, срещу посочената в чл.3.1 от този договор цена, която цесионерът е заплатил изцяло на цедента.

         Сред цидираните вземания било и това на Б.та срещу ответника Й. А., което като размер към 25.01.2016г. възлизало на 912.01 лв. общо. Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, длъжникът Й.Е. бил информиран за извършената цесия.

         Тъй-като след цесията никакви плащания не са последвали от страна на ответника, ищецът е подал заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК срещу А., по силата на което е било образувано ч. гр. д. №2636/2019г., като съдът е издал заповед за изпълнение №1409/24.07.2019г. срещу длъжника Й. Е. за сумите от: 649.00 лв., представляваща главница по неизпълнено задължение по договор за стоков кредит от 04.03.2015г., цедирано от Б. ДСК ЕАД на „Д.К.” АДСИЦ, съгласно договор за продажба на вземания от 25.01.2016г. и Приложение №1 към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. – датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, 239.94 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 25.03.2015г. до 04.03.2016г., 23.07 лв.-наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 21.08.2015г. до 25.01.2016г. вкл., както и  75.00 лв. – съдебно деловодни разноски в заповедното производство за държавна такса /25.00 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50.00 лв./.

         Издадената заповед /цитирана по-горе/ е била връчена на длъжника А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът с разпореждане, на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя, да предяви искове срещу длъжника в едномесечен срок от получаване на разпореждането.

         В дадения му срок „Д.К.” АДСИЦ е подало настоящата искова молба срещу Й.А., с която моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 649.00 лв., представляваща главница по неизпълнено задължение по договор за стоков кредит от 04.03.2015г., цедирано от Б. ДСК ЕАД на „Д.К.” АДСИЦ, съгласно договор за продажба на вземания от 25.01.2016г. и Приложение №1 към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. – датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, 239.94 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 25.03.2015г. до 04.03.2016г., 23.07 лв.-наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 21.08.2015г. до 25.01.2016г. вкл., както и  75.00 лв. – съдебно деловодни разноски в заповедното производство за държавна такса /25.00 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50.00 лв./..

         Ищецът е направил доказателствени искания, а именно: да бъде изискано и приложено по настоящото дело ч. гр. д. №2636/2019г. по описа на ДРС и да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза с точно формулирани задачи към вещото лице.

         В случай, че ответникът не подаде отговор по ИМ, не се яви на първото редовно открито съдебно заседание, не направи искане делото да се разглежда без негово участие, то ищецът моли съдът да постанови неприсъствено решение и да уважи предявения иск. Претендира и сторените съдебни разноски в производствата – установително и заповедно.

          С разпореждане от 21.11.2019г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения особен представител на Й. А. – адв. В.Г. от ДАК на 04.06.2020г.

          В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който счита исковете за допустими, но неоснователни, оспорват се по основание и размер. Излагат се аргументи, че А. не е уведомен за сключената цесия от цедента, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД, в този аспект цесията нямала и не произвеждала правно действие по отношение на третите лица и длъжниците при недействителност на уведомяването, съобразно нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Ответникът оспорва всички представени доказателства от ищеца, същите не доказвали твърденията му за съществуване на дълг към стария кредитор, за валидното му прехвърляне в полза на ищцовото дружество, за надлежното уведомяване на длъжника от стария кредитор, оспорва се, че подписът под договора за стоков кредит е на длъжника А. и се настоява да се открие производство по чл.193 от ГПК. Ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

При така изложените твърдения, направени възражения/оспорвания и събрани доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: настоящото дело е образувано по повод искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415, ал.3, предл.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.79 и сл. от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Д.К.“ АДСИЦ-гр.С. срещу Й.Е.А., за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1409/24.07.2019г., издадена по ч. гр. д. №2636/2019 г. по описа на ДРС, а именно: за дължимостта на сумите от 649.00 лв., представляваща главница по неизпълнено задължение по договор за стоков кредит от 04.03.2015г., цедирано от Б. ДСК ЕАД на „Д.К.” АДСИЦ, съгласно договор за продажба на вземания от 25.01.2016г. и Приложение №1 към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. – датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, 239.94 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 25.03.2015г. до 04.03.2016г., 23.07 лв.-наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 21.08.2015г. до 25.01.2016г. вкл.

От приложеното ч. гр. д. №2636/2019 г. на ДРС се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1409 от 24.07.2019г. е разпоредено длъжникът Й. Е. А., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Д.К.“ АДСИЦ следните суми: 649,00 лева, представляваща дължима главница по договор за стоков кредит № ** от 04.03.2015г., вземането по който е прехвърлено от „Б. ДСК” ЕАД на заявителя с договор за продажба на вземания от 25.01.2016г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (23.07.2019г.) до окончателното плащане; 239,94  лева, представляваща възнаградителна лихва от 25.03.2015г. до 04.03.2016г.; 23,07 лева, представляваща наказателна лихва от 21.08.2015г. до 25.01.2016г.; 25.00 лева, представляваща заплатена държавна такса и 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като поради неоткриване на лицето на постоянния му и настоящ адрес ***, е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 и 2 от ГПК на 28.09.2019г. – л.17. Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя-кредитор, че може да предяви искове за установяване съществуването на вземанията си в едномесечен срок от съобщението, видно от разпореждане от 22.10.2019 г. по ч. гр. д. №2636/2019 г. на ДРС – л.20. За горното указание на заповедния съд, кредиторът е уведомен на 13.11.2019г. – л.22. Настоящите установителни искове са предявени на 18.11.2019 г., т.е. в рамките на срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Исковите претенции са идентични на заявените със заявлението по чл.410 от ГПК и не излизат от обхвата на заповедното производство. Предвид горното, исковете са допустими и подлежат на разглежданепо същество.

В настоящото производство ответникът Й.А. е уведомен за същото, отново при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, тъй като не е намерен на регистрирания му постоянен и настоящ адрес при констатация на връчителя, че къщата е необитаема и лицето пребивава в чужбина, като е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 и ал.2 от ГПК на 02.03.2020г. – л.46. На основание чл.47, ал.6 от ГПК на съдът е назначил на ответника Й.Е. особен представител - адв. В.Г. от ДАК с Определение от 01.06.2020г. – л.55. В депозирания от ответника чрез особения му представител писмен отговор на исковата молба /л.60-61/ се изразява становище за неоснователност на исковете, оспорват се по основание и размер. Навеждат се доводи за това, че А. не е подписвал договора за кредит и че не е уведомен за извършената цесия и тя не произвеждала правно действие спрямо него.

От събраните доказателства е видно, че между „Б. ДСК“ ЕАД и Й. А. е сключен договор за стоков кредит №**/04.03.2015 г. /на лист 11 от делото на ДРС/, по силата на който Б.та-кредитор отпуска на кредитополучателя А. стоков кредит в размер на 649.00 лв за закупуване на преносим компютър „Л. ..” на  стойност 659 лв. от „Т.Б.“ ЕАД. За акуратност следва да се отбележи, че вторият закупен продукт, упоменат в договора в т.1, б. „б” е мобилен телефон „Н…” на стойност 65.00 лв., или общо двете вещи са на стойност 724 лв., от която глобална сума ответникът е поел ангажимент да заплати 75.00 лв. в брой, а разликата от 649.00 лв., която е чистата стойност на кредита е заплатена от Б. ДСК ЕАД по сметка на търговеца. Уговорен е срок за издължаване на кредита от 12 месеца, считано от датата на усвояването му. Кредитът е усвоен еднократно на 04.03.2015 г. според отразеното в погасителния план, неразделна част от договора на лист 14 от делото на ДРС. Падежът на кредита е настъпил на 04.03.2016 г., т.е. от тази дата е изцяло изискуем, като според погасителния план длъжникът е следвало да погасява задълженията си чрез ежемесечни вноски в размер на 66.42 лв. всяка, като последната изравнителна е в размер на  57.68 лв.

От заключението на вещото лице Е.Й. по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза /л.122-124/, което не е оспорено от страните, става ясно, че от дължимите 12 вноски от по 66.42 лв., длъжникът А. не е заплатил нито една вноска. Така след настъпване на крайния срок на договора за кредит, непогасените задължения по него са: главница в размер на 649.00 лв, договорна лихва в размер на 257.85 лв. по месечни вноски с падежи за плащане от 25.03.2015г. до 04.03.2016г., включващи: 139.30 лв.- редовна лихва по погасителен план за периода от 04.03.2015г. до 04.03.2016г.  по месечни вноски с падежи за плащане от 25.03.2015г. до 04.03.2016г. и 118.55 лв. – договорна лихва върху просрочена главница за периода от 26.03.2015г. до 04.03.2016г. и наказателна лихва от 29.50 лв. върху просрочена главница за периода от 26.03.2015г. до 04.03.2016г. Ищецът не е оспорил заключенито по ССчЕи не е направил изменение на исковете на осн. чл.214 от ГПК, досежно размерите на договорната и наказателната лихви. При гореизложеното, съдът приема, че доказани изцяло по размер са искът за главницата /649.00 лв./ и наказателна лихва в размер на 23.05 лв. /съдът я уважава в по-малкия размер, така, както се претендира от ищцовото дружество с исковата молба и съобразно заявлението и издадената заповед по ч. гр. д. №2636/2019г. – ДРС, но за периода от 26.03.2015г. до 04.03.2016г., изчислен по т.12 от ОУ по договора, а не за периода, поискан от ищеца – 21.08.2015г. до 25.01.2016г., който е несъответен и некореспондиращ с данните по делото, в частност с т.12 от ОУ към процесния договор. Нещо повече, вещото лице е посочило в експертизата си /таблица 2, стр.4, колона последна/, че от предоставените от ищеца данни за начислени лихви, сумата от 23.07 лв. – наказателна лихва е изчислена за периода от 26.03.2015г. до 08.02.2016г., т.е. не този период, визиран в заявлението в т.9, б. „в” и в исковата молба.

Искът за договорна лихва е доказан в размер на 257.85 лв. за периода от 25.03.2015г до 04.03.201г., но ищецът претендира такъв за същия период, но в размер на 239.94 лв., съответно не е направил изменение на осн. чл.214 от ГПК, следователно тази претенция следва да бъде уважена за по-малкия размер, търсен от ищеца, а именно: 239.94 лв.

 На 25.01.2016 г. е сключен договор /на лист 23-27 от делото/ за покупко-продажба на вземания /цесия/ между първоначалния кредитор „Б. ДСК“ ЕАД /цедент/ и ищеца по настоящото дело „Д.К.“ АДСИЦ /цесионер/, по силата на който на цесионера са прехвърлени и процесните вземания на „Б. ДСК“ ЕАД от длъжника Й.Е.А. /дълг под №… в приемо-предавателен протокол-приложение към договора за цесия на лист 29/. С пълномощното на лист 31, предишният кредитор „Б. ДСК“ ЕАД упълномощава новия кредитор „Д.К.“АДСИЦ да уведоми за цесията от името на цедента всички длъжници по прехвърлените вземания, което упълномощаване е допустимо /така в този смисъл е решение №137/02.06.2015г. по гр. д. №5759/2014г., III г.о., ГК на ВКС/. В изпълнение на тези пълномощия, цесионерът „Д.К.“АДСИЦ в качеството на пълномощник на цедента „Б. ДСК“ ЕАД изготвя уведомително писмо от името на предишния кредитор до ответника Й.А. за прехвърляне на вземанията /на лист 32/. Не са представени доказателства горното уведомително писмо да е било връчено на длъжника Е. преди завеждане на настоящото дело, респ. преди подаване на заявлението в ДРС на 22.07.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да уведоми длъжника за цесията, като според нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Тъй-като преди завеждане на делото такова уведомяване на ответника А. от предишния кредитор „Б. ДСК“ ЕАД не е извършено, се поставя въпросът, дали с връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея, вкл. от изготвеното от предишния кредитор чрез упълномощения цесионер уведомително писмо до Е., което връчване се осъществява чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника в исковия процес, може да се приеме, че условието на чл.99, ал.3 от ЗЗД е изпълнено и цесията е породила своето действие и спрямо длъжника Й.А.. По този въпрос е налице константна съдебна практика, че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г.,II т.о.,ТК на ВКС;решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г.,I т.о.,ТК на ВКС/. Уведомяването на длъжника настъпва с получаване от същия на препис от исковата молба и приложенията към нея, вкл. уведомлението от предишния кредитор за цесията. Ефектът на уведомяването настъпва и при връчване на горните книжа на назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на длъжника-ответник в исковия процес. Приемането на изявления е деятелност, покриваща се с т.нар. пасивно представителство и представлява част от правомощията на особения представител да получава адресираните до отсъстващия ответник изявления на съда и на ищеца. Ако особеният представител не разполага с такова правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл. Приемането от особения представител на материалноправното изявление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, адресирано до отсъстващия ответник, е допустимо, защото не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права /в този смисъл решение №198/18.01.2019г. по т. д. №193/2018г., I т.о., ТК на ВКС/.

При така изложеното по-горе, съдът приема, че в настоящия случай цесията е надлежно съобщена на длъжника Й. А., чрез особения му представител по чл.47, ал.6 от ГПК и същата е породила действие за задълженото лице. Това обстоятелство следва да бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 от ГПК като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на исковете. Следователно, титуляр на процесните вземания спрямо ответника Й.Е. към настоящия момент е именно ищецът по делото - цесионерът „Д.К.“ АДСИЦ, който надлежно е встъпил в правата на предишния кредитор.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че предявените искове за главница в размер на 649.00 лв., за договорна лихва в размер на 239.94 лв. за периода от 25.03.2015г. до 04.03.2016г. и за наказателна лихва в размер на 23.07 лв. за периода от 25.03.2015г. до 04.03.2016г. са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът трябва да възстанови направените от ищеца съдебни разноски, /които са поискани изрично от него и с исковата молба и с допълнителните молби от 30.11.2020г. и от 19.01.2021г./, а с оглед разясненията дадени с ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия процес подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 75.00 лв. за платени държавна такса /25.00 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50.00 лв./ по ч. гр. дело №2636/2019г. на РС-Д., както и сумата от общо 775.00 лв. за платени: държавна такса - 125.00 лв., възнаграждение за вещо лице – 250.00 лв., депозит особен представител на ответника – 300.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100.00 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

   Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.Е.А., ЕГН **********,*** дължи на „Д.К.” АДСИЦ, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., **, бул. „Х.К.” №**, представлявано от Г.А. Г. – изп. директор вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1409/24.07.2019г., издадена по ч. гр. д. №2636/2019 г. на Д.районен съд, а именно: 649.00 лв. /шестотин четиридесет и девет лева/, представляваща дължима главница по договор за стоков кредит №** от 04.03.2015 г., сключен между „Б. ДСК“ ЕАД-гр.С. и Й.Е.А., ЕГН **********, вземането по който е прехвърлено от „Б. ДСК” ЕАД на „Д.К.“ АДСИЦ-гр.С. с договор за продажба на вземания от 25.01.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението /23.07.2019г./ до окончателното плащане; 239.94 лв. /двеста тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 25.03.2015 г. до 04.03.2016г.; 23.07 лв. /двадесет и три лева и седем стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от 25.03.2015 г. до 04.03.2016 г.

ОСЪЖДА Й.Е.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Д.К.“ АДСИЦ, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К.“ №.., сумата от 75.00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща сбор от съдебни разноски /25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/ по ч. гр. дело №2636/2017 г. на РС –Д. и 775.00 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева/ - разноски по гр. дело №4218/2019г. на РС –Д., от които: държавна такса -125.00 лв., възнаграждение за вещо лице – 250.00 лв., депозит особен представител на ответника – 300.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100.00 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: