Р Е Ш Е Н И Е №371/7.6.2018г.
гр. Ямбол, 07.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети май
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря М. М. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 501/
Подадена е искова молба от П.Т.П. *** срещу Прокуратурата
на Република България, в която
се твърди, че с Постановление от 14.06.2017 г. на ЯРП срещу ищеца
е образувано ДП, като е бил привлечен като обвиняем на 10.08.2017 г. за извършено престъпление по чл. 296
ал.1 пр.2 от НК за това, че на 01.06.2017 г. не е изпълнил издадената заповед
от ЯРС за защита от домашно насилие по отношение С. П. Щ.,
с която е съжителствал на семейни начала. С присъда по НОХД № *** г. на ЯРС е
признат за виновен за извършеното престъпление, като е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание-глоба. Присъдата е
отменена с Присъда от *** г. на ЯОС, влязла в сила на ***г., като ищецът е оправдан
по повдигнатото обвинение. В резултат от обвинението ищецът е претърпял
неимуществени вреди-изпаднал е в депресия, преживял е стрес и душевен дискомфорт, започнало е да се повишава кръвното му
налягане. Информацията за обвинението е достигнала до негови колеги в „***”,
където е работил като ***. Станал е обект на присмех, съжаление, разпитван е
бил за случилото се от колегите си, които са го считали за престъпник. Научил е
и работодателят му, тъй като се е налагало да отсъства от работното място за
провеждане на следствени действия и явяване в съдебни заседания. Тъй като към
края на октомври положението е станало нетърпимо, е ищецът е бил принуден да
напусне работното си място, като е подал молба за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие. Започнал е
друга работа, по време на която е избягвал да присъства на съдебни
заседания. По повод на обвинението е бил задържан за 24 часа в следствения
арест. Задържането е станало пред съседи и брата на ищеца, които са го питали
впоследствие за причините за това. Търпял е упреци от семейството на брат му,
при което е живеел. Съседи са виждали и ежедневното връчване на призовки от
полицаи, а двама са викани за разрит като свидетели. Въпреки оправдаването не
се е променило отрицателното отношение към ищеца. Той е станал затворен,
ограничил е социалните си контакти. Причинените неимуществени вреди оценя на
сумата от 3000 лв. Ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 500 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство. Поради това иска осъждане на
ответника да му заплати обезщетения
за вредите в посочените размери, ведно със законната лихва от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда на *** г. до окончателното им изплащане и
направените по делото разноски.
В с.з. исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът
оспорва влизането в сила на оправдателната присъда, настъпването на вредите и
причинната им връзка с обвинението, размера им. Твърди, че наказателното
преследване е осъществено в разумен срок. На ищеца е взета най-леката мярка за
неотклонение –„подписка”, обвинението не е било за тежко престъпление.
Оправдаването е поради ниска обществена опасност на деянието, което иначе
ищецът формално е извършил.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от
приложеното НОХД № ***г. на ЯРС се установява, че е образувано посоченото в
исковата молба наказателно производство. Досъдебното производство № *** г. на
РУ-Я., пр. пр. №*** г. на ЯРП, е образувано срещу ищеца с Постановление от
14.06.2017 г. на ЯРП. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка
за неотклонение от *** г. е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено
на 01.06.2017 г. и изразяващо се в това, че не е изпълнил издадената заповед от
ЯРС за защита от домашно насилие по отношение С. П. Щ., с която е съжителствал
на семейни начала-престъпление по чл. 296 ал.1 пр.2 от НК. Взета му
е мярка за неотклонение „подписка”. Разпитан е и като обвиняем на същата дата,
видно от протокола за разпит на обвиняем. Заявил е, че не се признава за виновен.
На 01.09.2017 г. му е предявено разследването с Протокол за предявяване на разследване от мл.
разследващ полицай. Относно задържането на ищеца се съдържат данни в Докладна
записка от *** г. от инспектор РУ-Я., в която се сочи, че задържането е
извършено от полицаите, посетили мястото, където се е намирал в нарушение на
издадената от ЯРС заповед по ЗЗДН.
Обвинителен акт за престъплението е
изготвен на 28.09.2017 г. и е внесен в съда на 29.09.2017 г.. На проведеното единствено съдебно заседание
на 06.11.2017 г. пред ЯРС, когато е постановена осъдителна присъда, обвиняемият
се е явявал лично, заедно с адвокат, а в с.з. пред ЯОС на 10.01.2018 г. и 17.01.2018
г. не се е явил, а бил представляван от адвокат. С Присъда от *** г. ищецът е
признат за невиновен в това, че е извършил престъплението и е оправдан по
предявеното обвинение по чл. 296
ал.1 от НК.
По ДП ищецът е представил само
пълномощни за адвоката, а е сключил договор за правна защита и съдействие от 09.11.2017
г., за защитата по който пред ЯОС е договорено и платено в брой възнаграждение
от 500 лв..
По делото са разпитани свидетели: П.-
брат на ищеца и св. П. –съпруга на първия свидетел, които сочат, че в резултат
от обвинението ищецът, който е живял в дома им по това време, се е затворил в
себе си, станал е неразговорлив (до напускането на работа и започването на нова
според св. П.), не е излизал от къщи, освен за да ходи на работа, а преди се е
срещал със съседи, приятели. Притеснявал се е, че ще влезе в затвора, че С. Щ.,
с която е живял на семейни начала, ще му вземе къщата, че родините й ще го бият.
Повишило се е кръвното му налягане два дни след връщането му от ареста, където
е престоял 24 часа. Месец-два преди разпита на свидетелите по настоящото дело в
с.з. на 16.04.2018 г. (т.е. след постановяването на оправдателната присъда) е
спрял да взима лекарства за това. За обвинението са разбрали работодателят и колегите
на ищеца (св. П. сочи, че е разговарял с тях самите за това). Свидетелите знаят
от ищеца за подигравателно отношение на колегите му към него. Напуснал е
работата си, тъй като се е чувствал неудобно там. Съгласно представената по
делото Заповед от *** г. на „***” трудовото правоотношение с ищеца за
длъжността „***” е прекратено по взаимно съгласие от *** г. Според гласните
доказателства е започнал нова работа, където никой не е знаел за обвинението и
ищецът не е имал там притеснения. Научили са за наказателното преследване и
някои съседи и роднини (сестрата на ищеца и негов братовчед). Според
свидетелите отношението на съседите не се е променило, а са били само учудени и
не са вярвали, че съседът им е направил нещо нередно (св.П.). Близките са били
притеснени за ищеца.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 2 т. 3
пр.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ-за обезщетение на неимуществени и имуществени
вреди. Съгласно чл.2,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда от изчерпателно изброените незаконни действия, между
които в т.3 попада обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Исковете са допустими. Искът за
обезщетение на неимуществените вреди по същество е частично основателен по
следните съображения:
Неимуществените вреди представляват едно накърнение на неимуществено
право на личността (право, произтичащо от личността – на живот, свобода, чест, свобода на мисълта
и пр.), от което са последвали
за тази личност
съответни болки, морални терзания, душевно безпокойство. Ищецът претендира обезщетение на претърпени болки, морални страдания,
свързани със засягане на достойнството, честта, доброто име. Доброто име на
личността е положителната обществена оценка, нейната известност в обществото
като човек нравствен, морален, достоен за уважение. Честта и достойнството
поначало са неделими, но обикновено честта се свързва с положителната
обществена оценка за личността, а достойнството-със самооценката на човека за
собствената му обществена значимост.
По делото се установи, че е налице
повдигане на обвинение по наказателно дело и оправдаване на ищеца. Т.е. налице
е законовата предпоставка за
отговорността на държавата. Съгласно Решение № 621/22.10.2010 г. по гр.д.№
1927/2009 г., ІV г.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК, действията на прокуратурата
биха били законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила
присъда, а в противен случай са незаконни, защото чрез тях е ограничено правото
на спокоен живот на лицето.
В тежест на ищеца е да докаже с пълно доказване съгласно чл. 154 от ГПК,
че са
настъпили
твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с обвинението.
В този смисъл е трайната практика на
ВКС (напр. Решение № 281 от 04.10.2011 г. по
гр. д. № 1684/2010 г., г. к., ІІІ г. о).
Установиха се от материалите по ДП и НОХД
фактите, изложени в исковата молба относно неблагоприятна промяна в
ежедневието, свързана с явяването на ищеца на разпит, на привличане на
обвиняем, явяване в съдебно заседание (само веднъж), т.е. бил е принуден да
съобразява ангажиментите си с воденото наказателно производство, с което е
ограничена личната му свобода за период от около шест месеца, считано от
привличането като обвиняем на 10.08.2017 г. до влизане в сила на оправдателната
присъда на 2.02.2018 г. (а от образуването на ДП - 7 месеца и 19 дена).
По делото са установени преживени
от ищеца морални страдания- безпокойство,
стрес, затваряне в себе си в резултат от обвинението, неразговорливост до започването на новата работа. Гласните
доказателства еднопосочно установяват тези факти, които са обичайно следствие за
човешката психика от повдигане на обвинение. В случая освен обвинението като
причина за безпокойството свидетелите сочат и други обстоятелства-страх от
роднините на жената, защитена със заповед по ЗЗДН, опасения, че тя ще отнеме
жилището на ищеца. Т.е. обвинението е било един от факторите за
нарушеното душевно равновесие на ищеца.
Ако показанията се приемат като
дадени от заинтересовани от изхода на делото лица по смисъла на чл. 172 от ГПК,
то не следва да се кредитират само за обстоятелства, стоящи извън обичайните
последствия за човешката личност от повдигане на обвинение. Така не са
подкрепени с други доказателства твърденията за промяната на здравословното
състояние на ищеца. Не са представени медицински документи от посещение на
лекар. Поради липсата на други доказателства съдът не може
да приеме за доказани фактите
само въз основа на показанията. Съдебната практика
(решенията на
ВКС, постановени по реда на чл.
290 от ГПК), приема, че показанията на лица, които са заинтересовани от изхода на
спора в полза на ищеца за
изгодни за него обстоятелства следва да бъдат
кредитирани, доколкото са подкрепени от
други доказателства (Решение № 673 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1916/2009 г., ІV г.о., Решение №
70/29.03.2016 г. по гр.дело № 5257/2015 г., ІV г.о.). Кредитирането само на показанията на заинтересовани свидетели е процесуално нарушение.
Свидетелите сочат, че работодателят
и колегите на ищеца са научили за обвинението, но за подигравателно отношение
към него знаят от самия ищец, т.е. не от стоящ извън страната по делото
обективен източник. Сочат, че съседите и роднините, които са научили, не са
имали негативно отношение, а напротив- съседите не са вярвали, че ищецът е
извършил противоправно деяние, а роднините само са били притеснени за него. Т.е.
обвинението не е довело до накърняване на доброто му име сред тях.
Установи се твърдяната промяна на
местоработата на ищеца. Това е станало по взаимно съгласие с работодателя му,
като свидетелите сочат, че роднината им сам е напуснал, тъй като се е чувствал неудобно
там. Т.е. субективните преживявания на лицето са причина за прекратяването на
трудовото правоотношение. Ищецът не е останал безработен. Започнал е нова
работа, в която не е имал притеснения, свързани с обвинението. Следователно не
се касае за засегнати права, свързани с упражняване на труд и професионална
реализация.
Що се отнася до
размера на обезщетението за установените вреди, съобразно разпоредбата
на чл. 52
от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, той следва да
бъде определен по справедливост, според вътрешното убеждение на съда,
основано на вида, обхвата на
вредите, времетраенето и интензитета им. Трайната практика на ВКС приема, че понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни
обстоятелства. Такива обстоятелства са: тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата
мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите, има
или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца (вж. Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г., ІV г.о. на ВКС), както и възраст на увредения, обществено и социално положение (Решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр. д. № 2516/2014 г., г. к.,
ІV г. о. на ВКС, Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. №
2946/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
В случая се касае за обвинение за
престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода
до три години или глоба до 5000 лв.- не е тежко престъпление по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК. Взета е била най- леката мярка за неотклонение
„подписка”. Това, че лицето е било задържано преди започване на наказателното
преследване, е свързано с изпълнение на законово задължение по чл.21 ал.3 от ЗЗДН –при това не е действие на ответника, а на полицейски орган, който съгласно
закона само уведомява органите на прокуратурата. Основателни са възраженията на
ответника в писмената защита, че за това задържане не следва да отговаря той. Периодът
от първоначалното повдигане на обвинение до оправдаването обхваща по-малко от 6
месеца– продължителността му е незначителна от гледна точка на живота на
човешката личност. Липсва медийно разгласяване на
повдигнатото обвинение. Не е доказано с пълно доказване влошаване на
здравословното състояние от самото обвинение. Лицето е в трудоспособна възраст
и не е имало високо обществено и социално положение –не е заемало ръководна
длъжност и не е било публична личност. Що се отнася до конкретните преживявания
на ищеца, свидетелите дават показания за ограничаването на контактите с хора,
което може да се определи като затваряне в себе си; неразговорливост до
започване на новата работа. Тези факти сочат на преживяното безпокойство,
стрес, напрежение, довели до промяна на обичайния начин на живот. Липсват данни
за тежко засягане на психиката и нейното увреждане. В гласните доказателства се
сочи, че започването на нова работа и оправдаването на ищеца са оказали
положително влияние върху психическото му състояние, започнал е процес на
възстановяването му.
Тъй като по делото се установи
увреждане, макар и не в посочените в исковата молба обхват и степен, установи
се, както се посочи, неблагоприятно засягане на личния живот на лицето-
ограничаване на личната му свобода за период от 6-7 месеца поради обвинението, т.к.
е налице пряка причинна връзка между действията по обвинението и вредите,
доколкото без извършването им не биха настъпили, съдът намира, че ответникът
дължи обезщетение в размер на 1000 лв.. Искът за разликата до претендираната
сума следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът не споделя становището на
ответника, че оправдаването е поради ниска обществена опасност на деянието,
което иначе ищецът формално е извършил. Ответната страна и не обосновава правни
последици, които счита, че настъпват от така заявените обстоятелства. Съгласно
чл. 300 от ГПК, за гражданския съд е задължителна влязлата в сила присъда
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. В случая наказателният съд е приел, че не е извършено
деянието, за което е обвинено лицето. Това е фактът, който гражданският съд е
обвързан да приеме за установен.
Искът за
обезщетение на имуществените вреди е основателен. Безспорно по делото е само,
че е заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД на ЯОС в размер на 500
лв.. НПК регламентира отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на
чл.301, ал.1 т. 12 НПК, но не
предвижда възможност лицето, което е признато за невинно
или срещу което наказателното производство е прекратено, да претендира направените
от него разноски
в хода на наказателното преследване. Съдебната практика приема, че липсата на процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес от лицето,
подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените
разходи от него в хода на
наказателното преследване представляват имуществена вреда, за която
държавата му дължи обезщетение съгласно чл. 4 ЗОДОВ (Решение № 355 от 03.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 781 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г., ІV г.о. на ВКС).
Поради това следва на ищеца да се присъди сумата от 500 лв. като причинени й
имуществени вреди.
При този изход от делото следва да
се уважи искането на ищеца за присъждане на разноските-заплатената ДТ от 10 лв.
и адвокатското възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
Ето защо
ЯРС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България с адрес
гр. София, бул. «Витоша» № 2 да заплати на П.Т.П., ЕГН **********,***, сумата
от 5000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно обвинение по *** г. на РУ-Ямбол, пр. пр. №*** г. на ЯРП,
както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., причинени със същото обвинение, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 2.02.2018 г. до окончателното им
изплащане и направените по делото разноски в размер на 218,57 лв., а искът за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1000 лв. до 3000 лв. като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: